Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
22
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
Намерени са
23472
резултата от
1638
текста в
24
страници с части от думите : '
Физическия свят
'.
На страница
22
:
1000
резултата в
72
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И отново от променящото се вълнисто море на астралния имагинативен
свят
се яви една фигура.
И отново от променящото се вълнисто море на астралния имагинативен свят се яви една фигура.
На тази фигура можеше да се види, как чрез това, което се намираше в нея, външната форма на човека беше доведе на рязко до границата, където формата би отрекла връзката подържана от личността, където личността би била изгубена, ако само малко би била премината необходимата граница. И от образите на астралния свят се яви фигурата на Леокон.
към текста >>
И от образите на астралния
свят
се яви фигурата на Леокон.
И отново от променящото се вълнисто море на астралния имагинативен свят се яви една фигура. На тази фигура можеше да се види, как чрез това, което се намираше в нея, външната форма на човека беше доведе на рязко до границата, където формата би отрекла връзката подържана от личността, където личността би била изгубена, ако само малко би била премината необходимата граница.
И от образите на астралния свят се яви фигурата на Леокон.
към текста >>
И изживяванията на душата на тази жена продължаваха по-нататък в имагинативния
свят
.
И изживяванията на душата на тази жена продължаваха по-нататък в имагинативния свят.
Сега тя стигна до една фигура, за която съзнаваше: "Тази фигура не съществува долу на физическото поле; там за това не съществува нищо подобно, нея аз се научавам да познавам едвам сега. Все пак на физическото поле съществува нещо, което напомня отдалече за тази фигура; обаче тази фигура не е никъде така завършена, както тя е тук". Това беше една чудно строга фигура, която, след като бе запитана от душата на жената, съобщи, че произхожда от далечни области, не само от по-висши области; но че първо тя трябва да действува в областта на йерархиите, която се нарича област на духовете на формата. "Там долу на Земята" така каза фигурата на душата на жената "Хората никога не са могли да предадат напълно едно копие на самата мене, да изобразят нещо, което да отговаря напълно на мене. Защото моята форма, каквато тя е тук, не съществува на физическото поле.
към текста >>
Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния
свят
от горе надолу, както това е представено в пирамидата.
И отново душата на жената без да се страхува, че ще бъде за момент разкъсана на парчета, без да се страхува да принесе тази жертва се съедини с това духовно същество. Тогава това духовно същество и каза: "Сега, като стори това, ти отново стана една отделна част на това, което си била наречена като цяло. Ти стана образец на архитектурата, образец на строителното изкуство. Ти можеш да дадеш на хората образеца на архитектурната фантазия, когато влееш в човешката душа онова, което си постигнала именно сега.
Обаче ти ще можеш да им дадеш само една архитектурна фантазия, която им показва в отделни части онова, което им дава възможност да стоят сгради, които изглеждат като нещо, което се разпростира от духовния свят от горе надолу, както това е представено в пирамидата.
Ти ще предадеш на хората способността да предават само един вид копие от това, което аз съм, като ги насочиш да използуват строителното изкуство само за един храм на духа, а не за нещо, което трябва да служи на някаква земна цел, и когато строителното изкуство носи този характер в самата негова външност".
към текста >>
И душата на тази жена продължи да живее по-нататък в имагинативния
свят
.
И душата на тази жена продължи да живее по-нататък в имагинативния свят.
И при нея дойде една фигура, още по-странно от по-предната и още по-достойна от тази. Съвсем чужда и странна. От нея се струеше нещо като стопляща любов и отново нещо, което можеше да бъде много студено.
към текста >>
"Аз имам само едно име в неговата правилна форма там долу на Земята при онези, които съобщават на хората за духовния
свят
.
"Аз имам само едно име в неговата правилна форма там долу на Земята при онези, които съобщават на хората за духовния свят.
Само те знаят да прилагат правилно моето име. Защото аз се наричам "интуиция"! Аз се наричам интуиция и произхождам от едно далечно царство. И когато поех моя път от едно далечно царство в света, аз слязох от царството на Серафимите! " Тази фигура на Интуицията имаше серафическа същност.
към текста >>
Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния
свят
мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта.
"Понеже направи това" , каза духовната, серафическа фигура, която носеше името Интуиция, "Ти можеш сега да надариш хората с онази способност, която е фантазия на живописта. Чрез това ти стана образецът на живописта. Чрез това ще бъдеш способна да запалиш в хората една способност.
Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта.
И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността. И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън. Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение. Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят. Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират!
към текста >>
Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически
свят
.
Чрез това ще бъдеш способна да запалиш в хората една способност. Едно от техните сетива, окото, което има в себе си нещо, което не е докоснато като мислителна дейност от собствената човешка себичност което има в себе си съединяващото външния свят мислене, него сетиво ще можеш ти да надариш, след като имаш в себе си фантазията на живописта. И това сетиво ще бъде в състояние да познае в онова, което иначе е безжизнено и бездушно, душевната същност прозираща през повърхността. И всичко, което иначе се явява на хората на повърхността на нещата като цвят, като форма, те ще могат да го одушевят чрез твоята способност; те ще третират това така, че чрез формата да говори душата и чрез цвета да говори не само външния цвят, да говори нещо, което е вътрешност на цвета, както всичко, което идва от мене, преминава от вътрешността навън. Ти ще бъдеш в състояние да дадеш на хората една способност, чрез която те ще бъдат в състояние да внесат даже в безжизнената природа, която иначе се явява само в безжизнени цветове и форми, чрез тяхната собствена душевна светлина онова, което е душевно движение.
Ти ще им дадеш това, чрез което те ще могат да превърнат спокойствието в движение, чрез което ще могат да фиксират това, което е променливо при външния физически свят.
Кратко пробягващият цвят, върху който пробягва лъчът на изгряващото слънце, цветовете, които се намират в нежизнената природа, ще ги научиш ти да ги задържат, да ги фиксират! "
към текста >>
И от вълнуващото се море на имагинативния
свят
изниква един образ, една картина, която представляваше живописта на ландшафта.
И от вълнуващото се море на имагинативния свят изниква един образ, една картина, която представляваше живописта на ландшафта.
И изниква една втора картина, която представяше нещо друго, и която духовната фигура обясни, като каза: "Това, което в човешкия живот става за по-кратко или по-дълго време, за минута или за час или за столетия и бива изживяно по този начин, и това, което се сгъстява в един кратък миг, това ще научиш ти хората да го фиксират чрез способността, която им даваш. Ти ще направиш хора способни, даже тогава, когато миналото и бъдещето се кръстосват по един мощен начин, даже когато тези две движения на миналото и бъдещето се срещат, ти ще ги научиш, как те могат да бъдат задържани, фиксирани при тяхната среща в средата като едно симетрично спокойствие".
към текста >>
И от вълнуващото се море на имагинативния
свят
изниква портретът.
И от вълнуващото се море на имагинативния свят изниква портретът.
към текста >>
И душата на тази жена продължи да живее по-нататък в имагинативния
свят
.
И душата на тази жена продължи да живее по-нататък в имагинативния свят.
И при нея дойде една друга фигура, отново странна, която не беше подобна на нищо, което може да бъде намерено там отвъд на физическия свят. Това беше отново нещо, което може да бъде наречено една небесна фигура, една небесна форма, която не може да се сравни с нищо на физическото поле. И душата на жената запита: "Коя си ти? " Тогава фигурата отговори: "О, там долу на земята аз имам само едно име, което правилно е използувано от онези, които донасят на хората съобщенията от духовните светове; хората обаче ме наричат инспирация /вдъхновение/. Аз произхождам от едно далечно царство, но трябваше първо да имам моето място в областта, която, когато на Земята се говори за духовния свят, се нарича област на Херувимите".
към текста >>
И при нея дойде една друга фигура, отново странна, която не беше подобна на нищо, което може да бъде намерено там отвъд на
физическия
свят
.
И душата на тази жена продължи да живее по-нататък в имагинативния свят.
И при нея дойде една друга фигура, отново странна, която не беше подобна на нищо, което може да бъде намерено там отвъд на физическия свят.
Това беше отново нещо, което може да бъде наречено една небесна фигура, една небесна форма, която не може да се сравни с нищо на физическото поле. И душата на жената запита: "Коя си ти? " Тогава фигурата отговори: "О, там долу на земята аз имам само едно име, което правилно е използувано от онези, които донасят на хората съобщенията от духовните светове; хората обаче ме наричат инспирация /вдъхновение/. Аз произхождам от едно далечно царство, но трябваше първо да имам моето място в областта, която, когато на Земята се говори за духовния свят, се нарича област на Херувимите".
към текста >>
Аз произхождам от едно далечно царство, но трябваше първо да имам моето място в областта, която, когато на Земята се говори за духовния
свят
, се нарича област на Херувимите".
И душата на тази жена продължи да живее по-нататък в имагинативния свят. И при нея дойде една друга фигура, отново странна, която не беше подобна на нищо, което може да бъде намерено там отвъд на физическия свят. Това беше отново нещо, което може да бъде наречено една небесна фигура, една небесна форма, която не може да се сравни с нищо на физическото поле. И душата на жената запита: "Коя си ти? " Тогава фигурата отговори: "О, там долу на земята аз имам само едно име, което правилно е използувано от онези, които донасят на хората съобщенията от духовните светове; хората обаче ме наричат инспирация /вдъхновение/.
Аз произхождам от едно далечно царство, но трябваше първо да имам моето място в областта, която, когато на Земята се говори за духовния свят, се нарича област на Херувимите".
към текста >>
Една фигура от царството на Херувимите се отдели от имагинативния
свят
.
Една фигура от царството на Херувимите се отдели от имагинативния свят.
След като душата на жената запита: "Какво мога аз да направя за тебе", тази херувимска фигура каза: "Ти трябва да се превърнеш в самата мене! "
към текста >>
Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен
свят
, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния
свят
, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния
свят
, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
Тогава те ще трябва да творят от собствената си душа като небесни висини: и когато хората ще творят така, от тяхната собствена душа ще се разлива нещо, което ще бъде като един отблясък на всичко, което във външната природа може да тече и расте само по несъвършен начин. Като такъв отблясък ще изтича от душите на хората това, което прави навън да блика изворът, което произвежда вятърът, което прави да трещи гръмотевицата; но едно копие на това, но нещо, което застава като една самопонятна сестра срещу всички тези величествени неща на природата, които изтичат като от непознати духовни дълбочини, това ще изтича, ще се разлива от душите на хората. Чрез това хората ще станат способни да творят нещо, което обогатява Земята, което е нещо ново на Земята, което не би съществувало без твоята способност, което е като едно семе на бъдещето върху Земята. И ти ще им дадеш способността да изразяват онова, което живее в тяхната душа, което никога не би могло да бъде изразено, ако хората биха си служели само с това, което сега имат, мисълта, понятието. За всички чувства, които обгарят понятието, които биха замръзнали, ако биха били оставени на понятието, за всички чувства, за които понятието би било като паяков враг, ти ще им дадеш възможността да издъхват навън в околността на Земята на крилата на песента и на мелодията вътрешно същество на душата и да отпечатат в тази околност на земята нещо, което иначе не би съществувало там.
Всички сложни и силни чувства, всички чувства, които живеят в човешката душа като един мощен свят, които иначе никога не могат да бъдат изживени в тази форма във външния свят, които биха могли да бъдат изживени само когато човек би пребродил мировата история и небесните пространства с душата, всички тези царства, които не могат да бъдат изживени във външния свят, защото там би трябвало да се влеят всички насрещни течения, които би трябвало да знае, какво научават хората тук и там: всичко това те ще могат да съберат заедно и да го влеят в нещо, което са си завладели, в техните симфонично-музикални творения".
към текста >>
Това, което духовният изследовател може да опише това знаеше сега душата на жената -, когато той описва самия
свят
на вдъхновението /Инспирацията/ как то може да бъде предадено на физическото поле с физическите изразни средства, как то би трябвало да бъде не само копие, а да застане непосредствено пред хората: така можеше то само да бъде предадено в музикалното творение на изкуството.
И душата на жената разбра, как се снема от духовните висини това, което се нарича вдъхновение, и как то трябва да бъде изразено чрез нормалната човешка душа; тя разбра, че това може да бъде изразено само тогава, когато то бива излято в тонове.
Това, което духовният изследовател може да опише това знаеше сега душата на жената -, когато той описва самия свят на вдъхновението /Инспирацията/ как то може да бъде предадено на физическото поле с физическите изразни средства, как то би трябвало да бъде не само копие, а да застане непосредствено пред хората: така можеше то само да бъде предадено в музикалното творение на изкуството.
И душата на жената разбра, че в музикалното творение на изкуството би могъл да бъде предаден онзи мощен факт, как някога Уранос разпали собственото си чувство в любовния огън на Гея, че би могло да бъде изразено това, което става, когато Хронос искаше да осветли със светлината на Зевса онова, което живееше в духовното същество! Такива дълбоки изживявания имаше душата на жената чрез допира с това херувимско Същество.
към текста >>
И душата на жената се вживя по-нататък в това, което се нарича имагинативен
свят
.
И душата на жената се вживя по-нататък в това, което се нарича имагинативен свят.
И при нея дойде една група фигури, отново твърде далече стояща от това, което съществува на Земята. И когато душата на жената запита: Коя си ти? " духовната фигура отговори": моето име употребяват правилно само онези, които там долу във физическия свят съобщават от Духовната наука духовните събития. Защото аз съм имагинацията и произхождам от едно далечно царство. Обаче от това далечно царство аз дойдох в областта на йерархиите, която се нарича област на Духовете на Волята".
към текста >>
" духовната фигура отговори": моето име употребяват правилно само онези, които там долу във
физическия
свят
съобщават от Духовната наука духовните събития.
И душата на жената се вживя по-нататък в това, което се нарича имагинативен свят. И при нея дойде една група фигури, отново твърде далече стояща от това, което съществува на Земята. И когато душата на жената запита: Коя си ти?
" духовната фигура отговори": моето име употребяват правилно само онези, които там долу във физическия свят съобщават от Духовната наука духовните събития.
Защото аз съм имагинацията и произхождам от едно далечно царство. Обаче от това далечно царство аз дойдох в областта на йерархиите, която се нарича област на Духовете на Волята".
към текста >>
И чрез тебе хората ще бъдат в състояние да изразят на техния език нещо, което не могат никога да изразят, ако се придържат само към външния
свят
и биха искали да предадат нещата, които съществуват във външния физически
свят
.
"Понеже направи това, ти си сега в състояние да вдъхнеш в душите на хората онази способност, която хората изживяват на Земята като поетическа способност, като поетическа фантазия. Ти стана образецът на поетическата фантазия.
И чрез тебе хората ще бъдат в състояние да изразят на техния език нещо, което не могат никога да изразят, ако се придържат само към външния свят и биха искали да предадат нещата, които съществуват във външния физически свят.
Ти ще дадеш на хората възможността да изразяват чрез твоята фантазия всичко, което засяга тяхната собствена воля и което не би могло да бъде изразено в друга форма, не би могло да се излее от човешката душа чрез земните изразителни средства. Ти ще дадеш на хората способността да изразяват това. На крилете на твоя ритъм, на мярката на твоя стих и чрез всичко, което ще можеш да дадеш на хората, те ще изразят нещо, за което иначе езикът би бил един твърде груб инструмент. Ти ще им дадеш възможността да могат да изразяват онова, което не би могло да бъде изразено иначе "
към текста >>
Те ще могат да съединят в епиката това, което волята приема като форма, когато страстите бушуват едни срещу други, което хората на
физическия
свят
никога не биха могли да извоюват, това ти ще можеш да представиш магически пред тях на сцената, където ще им покажеш, как сблъскващите се един с други страсти произвеждат смъртта на единия и победата на другия.
"И ти ще можеш също да съединиш заедно онова, което никога не би могло да бъде староскандинавските поети /скалдите/, поетите на всички времена.
Те ще могат да съединят в епиката това, което волята приема като форма, когато страстите бушуват едни срещу други, което хората на физическия свят никога не биха могли да извоюват, това ти ще можеш да представиш магически пред тях на сцената, където ще им покажеш, как сблъскващите се един с други страсти произвеждат смъртта на единия и победата на другия.
Ти ще можеш да дадеш на хората възможността на драматическото изкуство! "
към текста >>
" Сега душата на жената, която беше изживяла през нощта всичко това, забеляза, че другата жена, която беше почти вцепенена, защото не можа да изживее нищо от духовния
свят
, че това е човешката наука.
И като се събуди, тя можа да види, как нощта беше изтекла. Отново около нея беше покритият със сняг пейзаж, отново брегът с плуващите ледени блокове, ледените шушулки върху дърветата. Но като се събуди тя забеляза, че до нея лежеше другата жена, като вцепенена от студа, който беше понесла, нестоплена вътрешно чрез това, което беше приела като впечатление от този снежен пейзаж: "Ах, колко е красиво!
" Сега душата на жената, която беше изживяла през нощта всичко това, забеляза, че другата жена, която беше почти вцепенена, защото не можа да изживее нищо от духовния свят, че това е човешката наука.
Тя положи грижи за нея и онази жена се стопли под впечатлението на това, което душата на другата жена беше донесла със себе си, под впечатлението на нощните изживявания.
към текста >>
И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния
свят
.
На изток над пейзажа изгря утринната зора. Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено.
И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят.
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят. Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука. И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание.
към текста >>
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния
свят
.
На изток над пейзажа изгря утринната зора. Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено. И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят.
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят.
Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука. И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание.
към текста >>
2.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния
свят
, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
А именно струва ми се, че единият наследствен грях в художественото творчество, в художественото наслаждение е този на копирането, на подражанието, на простото предаване на чисто сетивното. А другият наследствен грях ми се струва да е този, да искаме да изразим, да представим, да искаме да изявим чрез изкуството свръхсетивното. Обаче тогава ще бъде много трудно да пристъпим към изкуството творейки или чувствувайки, когато искаме да отхвърлим както сетивното така също и свръхсетивното. Въпреки всичко струва ми се, че това отговаря на едно здраво човешко чувствуване. Който иска да има в изкуството само сетивното, той едва ли ще може да се издигне над един по-тънък илюстративен елемент, който наистина може да се издигне до изкуството, но всъщност не може да даде едно действително изкуство.
И, както добре можем да кажем, представлява един подивял душевен живот, когато искаме да се успокоим при чисто илюстративния елемент на подражанието на сетивното или на нещо дадено чрез сетивния свят, също така можем да кажем, че представлява един вид обсебване от собствения ум, от собствения разум, когато бихме искали да желаем, щото една идея, нещо чисто духовно да бъде въплътено художествено.
Светогледните поетически съчинения, представянето на светогледи чрез изкуството отговарят на един неразвит вкус, отговарят на едно варваризиране на човешкия чувствен живот. Самото изкуство обаче е дълбоко закотвено в живота. И ако то не би било закотвено в живота, все пак чрез целия начин, по който се явява, то не би имало едно оправдано съществуване: защото в сравнение с едно осъществено схващане на света в него биха действували всякакви недействителности, в него би трябвало да действуват всякакви илюзии, които биват извикани на живот. Още затова, че изкуството е принудено да поставя за определено разбиране нещо недействително в живота, все пак то трябва да се корени по определен начин дълбоко в живота.
към текста >>
Обаче положението е все пак такова, че за всеки човек съществува в живота едно така устроено чувствуване, при което външното, което застава срещу него в сетивния
свят
, той го чувствува напълно като нещо, което съдържа в себе си така да се каже нещо духовно, едно духовно положение, едно духовно устройство, едно духовно настроение като омагьосано в него.
Естествено нещата не могат да бъдат обхванати в общи закони; някой човек може да чувствува съвършено различно върху тези неща.
Обаче положението е все пак такова, че за всеки човек съществува в живота едно така устроено чувствуване, при което външното, което застава срещу него в сетивния свят, той го чувствува напълно като нещо, което съдържа в себе си така да се каже нещо духовно, едно духовно положение, едно духовно устройство, едно духовно настроение като омагьосано в него.
към текста >>
3.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Понеже като хора ние живеем първо в сетивния
свят
, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното?
Понеже като хора ние живеем първо в сетивния свят, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното?
Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния свят, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното? Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
към текста >>
Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния
свят
, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното?
Понеже като хора ние живеем първо в сетивния свят, можем да зададем въпроса: в какво отношение стои изкуството към сетивното?
Също така, понеже като хора можем да чувствуваме изчерпващо само върху сетивния свят, когато имаме едно отношение към свръхсетивното, бихме могли също да запитаме: какво отношение има изкуството към свръхсетивното?
Но, както ми се струва, при едно елементарно чувствуване, което се развива по отношение на художественото творчество, ние скоро трябва да стигнем до убеждението, че изкуството не е в състояние нито да изобрази сетивното такова, каквото то ни заобикаля непосредствено, нито също да изрази мисълта.
към текста >>
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния
свят
че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>
Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния
свят
действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен
свят
действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен
свят
затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ.
Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното.
към текста >>
едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния
свят
, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
Червеното ще говори чрез самото себе си. Когато приведем синьото в прокарване на линия, то ще ни открие неговата вътрешна природа, ще ни заведе повече под повърхността на цвета, отколкото да ни изведе отгоре. Когато нещо се изразява като цвят, ние имаме чувството: цветът ни отблъсква. Синият цвят ни води вътре под повърхността на цвета, ние вярваме, че в това, което се изразява чрез синия цвят, е възможно движение, развиване на воля. Едно чисто сетивно-свръхсетивно същество, т.е.
едно свръхсетивно същество, което искаме да пренесем в сетивния свят, да го нарисуваме синьо и да изразим неговото вътрешно движение чрез нюансирането на синия цвят, може да бъде нещо плодотворно.
към текста >>
4.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния
свят
, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
към текста >>
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния
свят
с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика.
Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен.
Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят. То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание.
към текста >>
Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния
свят
.
По отношение на тяхното изживяване в художествената наслада, в художественото възприемане и схващане и в изживяването на свръхсетивните светове чрез свръхсетивното виждане, има в това изживяване субективно една огромна разлика. Художественото творчество, възприемане и гледане, оставя в душата, в която се проявява, да съществува напълно насочване не личността чрез сетивата върху външния свят с помощта на външното възприятие и с помощта на представата, която след това се превръща в спомен.
Достатъчно е само да си припомним особеността на всяко художествено творчество и наслаждение и ние ще си кажем: без съмнение в художественото възприемане и също в художественото творчество има възприятие и сетивно схващане на външния свят.
То не съществува в такава груба форма, както иначе при сетивните изяви; в схващането и творчеството има нещо духовно, което свободно разполага с възприятието и представата и с това, което живее като спомен и съдържание на паметта в художника. Обаче ние не бихме спорили върху оправданието на натурализма и на индивидуализма, ако не бихме знаели за връзката с възприятието. Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен.
към текста >>
Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния
свят
могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени.
Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв. Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища.
Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени.
Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
към текста >>
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен
свят
в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание?
Но понеже положението е такова, толкова повече възниква въпросът: какво е отношението между това, което от подсъзнателни основи на душата се втъкава като импулси в художественото творчество и в художествената наслада, и това, което се ражда от чистия духовен свят в непосредствени настоящи впечатления от свръхсетивното познание?
За да получим отговор на този въпрос, бих искал да изходя от някои опити, което ясновидецът има в изкуството. Тези опити с изкуствата са общо взето вече характерни в тяхната изходна точка. Тогава се показва, че този, който е научил да стои в свръхсетивния живот, да събира свръхсетивно познание, действително идва в състояние да изключи за определени времена всички сетивни впечатления и оставащите в спомена представи, които са свързани с тези впечатления. Човек може да изключи, да премахне това от своята душа. Когато сега този, който стои следователно в свръхсетивното виждане, се опита да обгърне ясно с поглед по отношение на едно произведение на изкуството всичко това, което е свикнал да обгръща с поглед по отношение на едно външно сетивно явление, получава се едно съвършено друго изживяване.
към текста >>
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния
свят
, когато оставяме в обикновеното съзнание.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание.
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание.
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/.
към текста >>
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния
свят
, както например при дервишите, е нещо съвършено различно.
По отношение на това, което тук разбираме с ясновиждането, неспокойно движещото се преминаване в духовния свят, както например при дервишите, е нещо съвършено различно.
Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
към текста >>
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния
свят
.
Тук при истинското ясновиждане имаме едно пълно замълчаване на всичко, което в обикновения живот се проявява като воление /воля/, като сила на вълнуващите се чувства. В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено.
Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят. Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния
свят
.
В това, което човекът прави да премине от волята в действието, живее винаги нещо от вълнуващото се чувство. Това чувство трябва да замълчи също по отношение на неговата изява във волението. Обаче замълчава не вълнуващото се чувство като такова, и преди всичко не импулсът на волението /волята/. Възприятието и мисленето замлъкват, обаче импулсите на вълнуващото се чувство и на волението са оправдани, те само преминават в едно състояние на душевното настроение, следователно ще развият техния възприемателен и мислителен характер различно откакто това става обикновено. Ако бихме останали само при обикновеното чувствуване, или при едно погрешно изживяване на волята, както в мистицизма, тогава не бихме влезли в духовния свят.
Обаче в спокойното настроение на душата това, което иначе е емоционални чувства и импулси на волята, се проявява именно така, че те се явяват пред човешката душа като обективни, силно мислени духовни същества, като остатъкът от възприятието и мисленето, който иначе остава незабелязан в чувствуването и волението, се изявява, става способен да застане в духовния свят.
Когато човек е прозрял това, а именно, че като ясновидец той живее в чувствуването и волението /волята/, както иначе човекът живее в мисленето и възприятието не в неясното мислене и чувствуване, не в мъгливата мистика, а така ясно както иначе в мисленето и възприятието -, той може да се разбере плодотворно с изкуството, но така, че едвам тук той забелязва, колко безстойностни са такива схващания, каквито се изразяват например чрез думата изкуство.
към текста >>
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния
свят
, както обикновената наука.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука.
Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то. Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено.
към текста >>
Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния
свят
.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно.
Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят.
Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то. Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот.
към текста >>
Който иска да проникне в духовния
свят
, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят.
Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми.
Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то. Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно.
към текста >>
Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния
свят
като мислене и възприемание.
Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то. Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено.
Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание.
В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми. Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят. Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света.
към текста >>
Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния
свят
.
Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми.
Раз ликата е само тази, че това, което стои на основата на архитектурното и скулптурното творчество като съществена сила даваща формите, се издига нагоре от подсъзнателните импулси и че ясновидецът открива тези импулси като това, от което се нуждае, за да схване великите връзки на духовния свят.
Както човек има иначе представата и възприятието, така ясновидецът трябва да развие дарби, които сочат към това, което прави да потръпне и да потрепери великата сграда на света. И това, което той вижда и преживява по този начин като ясновидец, то живее по един подсъзнателен начин в архитекта и скулптора, прониква тяхното творчество, когато те създават художествени форми.
към текста >>
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния
свят
и го възприема.
По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество.
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си.
към текста >>
Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния
свят
, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението. Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго.
Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят. Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката. То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
Той внася своето себе във външния
свят
.
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението. Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
Той внася своето себе във външния свят.
Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят. Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката. То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния
свят
, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния
свят
.
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението. Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят.
Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят.
Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят. Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката. То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния
свят
, да получи отново себе си от свръхсетивния
свят
.
Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго. Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи. Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят.
Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят.
Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката. То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един
свят
на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен
свят
в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
В особено положение, в особено забележително положение се намира ясновидството по отношение на живописта. Тук положението е такова, че не настъпва нито едното, нито другото, но нещо друго, нещо още по-характерно.
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите.
Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове. До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>
До това чувствуване идва ясновидството от духовния
свят
, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия
свят
.
По отношение на действителната живопис ясновидецът има чувството и той самият би могъл да бъде един живописец, защото ние ще чуем, че художественото творчество и свръхсетивното познание могат да съществуват едно до друго -, ясновидецът има чувството, че живописецът идва насреща му от една неопределена област на света, донася насреща му един свят на линията и на цвета, и че той идва от противоположната страна към живописеца бидейки принуден да превърне това, което живописецът донася със себе си, което той е вложил от едни външен свят в своето изкуство, бидейки принуден да пренесе всичко това като имагинация в това, което изживява, са други цветове, различни от тези на живописеца и все пак същите. Те не се смущават едни други. Който иска да си състави една представа за това, нека вземе сетивно-моралната част на Гьотевото учение за цветовете, в което се говори за моралното въздействие на цветовете. Там се съдържа най-елементарното. Там е описано с вътрешен инстинкт това, какви чувствени въздействия оживяват в душата при отделните цветове.
До това чувствуване идва ясновидството от духовния свят, до това чувство, което действително може да бъде изживяно всеки ден в по-висшия свят.
към текста >>
Ясновидецът казва: аз минах през същия
свят
, но обърнах внимание на това, което живее в тебе.
Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта. Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието.
Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе.
Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе.
към текста >>
Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния
свят
, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът.
Така в живописта се показва, как се сблъскват един с друг изворите на художествената фантазия и на свръхсетивното познание. В обикновения живот те се сблъскват, макар и хората да не забелязват това, в областта на говора. Днес говорът, езикът се разглежда също научно силно умствено; обаче в нас животът на езика съществува по тричленен начин.
Който пристъпва към езика с ясновиждането и трябва да изрази възприеманото в духовния свят, той усвоява по отношение на езика първо едно чувство, което бихме могли да наречем смахнато: когато хората говорят така помежду си едни с други, а също когато водят обикновена наука, всичко, което те казват, е понижение достойнството на езика до равнището, на което трябва да стои езикът.
Езикът само като средство за разбирателството е понижение на неговата стойност. Езикът живее всъщност в неговата собствена същност там, когато поезията протича през него, когато през езика /говора/ тече това, което прониква от вътрешността на човека. Там действува самият дух на езика. Едвам поетът открива всъщност, къде се намира равнището на езика, той чувствува обикновения говор като едно пренебрегване на по-високото равнище на говора. Тук може да се почувствува, че един поет с тънък усет, какъвто беше Християн Моргенщерн, можа да стигне до там да забележи, че всъщност в посоката надолу е възприемаема една граница на говора, която е много разпространена, граница, която можем да наречем бъбренето, бръщолевенето.
към текста >>
Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния
свят
.
Ето защо има толкова голямо значение да се разбере, че е по-важно не това, което ясновидецът казва, а как о казва. Това, което той казва е обусловено чрез представата, която всеки донася със себе си отвън. За да не бъде считан за побъркан, той е принуден да облече това, което има да каже, в общо приети изречения и връзки на представите. За най-висшите области на духа е важно, как ясновидецът казва нещо. Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна.
Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят.
Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит. Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм.
към текста >>
Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния
свят
е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит.
Това, което той казва е обусловено чрез представата, която всеки донася със себе си отвън. За да не бъде считан за побъркан, той е принуден да облече това, което има да каже, в общо приети изречения и връзки на представите. За най-висшите области на духа е важно, как ясновидецът казва нещо. Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна. Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят.
Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит.
Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено. При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм.
към текста >>
Говоренето от духовния
свят
е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено.
За да не бъде считан за побъркан, той е принуден да облече това, което има да каже, в общо приети изречения и връзки на представите. За най-висшите области на духа е важно, как ясновидецът казва нещо. Към него има правилно отношение онзи, който разбира, Как е изразено нещо, който разбира, че ясновидецът обръща внимание на това, да каже някои неща накратко, някои по-нашироко, а някои да не изкаже никак, че той е принуден да формулира от една страна изречението така, след това да прибави едно друго от другата страна. Формиращото е това, което е важно по отношение на по-висшите части на духовния свят. Ето защо за разбирането е важно човек да се вслушва по-малко само в съдържанието, което естествено като откровение на духовния свят е също важно, отколкото чрез съдържанието да проникне до начина, как е изразено това съдържание, за да види, дали говорящият връзва само изреченията и теории, или дали той говори от опит.
Говоренето от духовния свят е видимо в това, как са казани нещата, а не толкова много в съдържанието, доколкото то има теоретически характер, а както е изразено.
При такива съобщения от формите на говора, художественият елемент на говора може да действува в това, което одушевява ясновидеца, да се издигне до процеса на създаването на говора, на езика, така че той преоформя нещо от това, което е съществувало, когато говорът, езикът се е родил от човешкия организъм.
към текста >>
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния
свят
, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно. Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
към текста >>
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния
свят
.
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин? Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
към текста >>
Човекът не стига до пълния
свят
нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата.
Нашето обикновено съзнание протича от едната страна към виждането на природата. Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността.
Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата.
Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината. Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма.
към текста >>
При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния
свят
, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене.
Аз описах това при процеса на дишането.
При издишването трябва да имаме предвид, че мозъчната вода прониква надолу в тялото в силите, които идват срещу нея от тялото, и в силите, чрез които човек застава във външния свят, дали с разкрачени крака, с прегънати мишници, или дали като дете пълзим или дали превръщаме тази статика на пълзенето в статика на правото стоене.
Ние стоим във външното състояние на равновесието. Това, което тук донасят насреща като вътрешни сили вълните, които са вдишвани, на него почива това, което се оформя в скулптурата и архитектурата. Емоционалното чувство, което живее в човека, когато той преминава в движение, но задържа движението в покой, то бива изразено в скулптурата. Това е вътрешно изживяване, което е свързано с формите на тялото. Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата.
към текста >>
Човекът стои несъзнателно в духовния
свят
, който се разтваря чрез ясновиждането.
Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини. Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата кръв. В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието.
Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането.
към текста >>
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния
свят
: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени.
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това.
към текста >>
Той ще опише този духовен
свят
подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния
свят
без художествено чувство.
И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината.
Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство.
Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това. Аз говоря за сериозно разбрания страх, не само за това, че някой се страхува, че хората могат да му кажат, че той е един антропософ. Аз говоря за много честия принципен страх, че ясновидството би възпрепятствувало непосредствеността на художественото творчество. В действителност това възпрепятствуване не съществува. Но ние живеем в една епоха, в която чрез една историческа необходимост душата е тласкана да превърне в нещо съзнателно това, което е съществувало наивно подсъзнателно.
към текста >>
5.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния
свят
, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
към текста >>
От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния
свят
, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание.
От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане.
Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят.
към текста >>
Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния
свят
и сетивния
свят
, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане.
Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си.
Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят.
към текста >>
Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния
свят
.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане.
Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности.
към текста >>
Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния
свят
.
От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят.
При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности. Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение.
към текста >>
При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния
свят
.
Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят.
При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят.
Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности. Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение.
към текста >>
Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния
свят
.
Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло.
Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят.
Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности. Обаче за да се разбере това действително родство между художествената фантазия и ясновиждането, необходимо е да разгледаме това, което в тесния смисъл на думата разделя двете едно от друго, и това нещо от много голямо значение.
към текста >>
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния
свят
за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете.
Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
към текста >>
Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния
свят
.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността.
Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят.
Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
към текста >>
Художникът се придържа към възприятието на външния
свят
.
Който се намира творчески в художествената фантазия, той не ще обгърне сетивния свят за да го копира в себе си, какъвто е случаят в обикновеното възприемание и размишление върху възприеманото: той ще го измени, ще го идеализира, или наречете го още както щете. Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят.
Художникът се придържа към възприятието на външния свят.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати.
към текста >>
Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния
свят
.
Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия.
Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят.
Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Същественото е, че човек прониква в духовния
свят
само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят.
Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание.
Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния
свят
, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един
свят
, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Виждането в духовния
свят
е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо.
Първо една главна опасност. Човек не може да бъде от сутрин до вечер духовен изследовател.
Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо.
Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят. Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия. Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът. Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане. Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>
Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния
свят
.
Първо една главна опасност. Човек не може да бъде от сутрин до вечер духовен изследовател. Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо.
Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят.
Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия. Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът. Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане. Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>
Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния
свят
върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия.
Първо една главна опасност. Човек не може да бъде от сутрин до вечер духовен изследовател. Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо. Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят.
Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия.
Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът. Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане. Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>
Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния
свят
, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо. Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят. Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия. Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът. Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане.
Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>
Обаче за да обгърнем с поглед това, което ясновидска опитност по отношение на изкуството, необходимо е да обърнем вниманието върху това, че е близък въпросът: щом ясновидецът трябва да подтисне действията на външния
свят
и това, което принадлежи на спомените, какво му остава тогава?
Това са опитности, които се специфицират. Констатира се, че ясновидецът има определени опитности с отделните изкуства. Именно в подробностите на въздействието такива думи като "изкуство" изгубват тяхното обикновено значение. От гледна точка на свръхсетивното познание отделните изкуства се превръщат в царства за себе си. Архитектурата се превръща в нещо друго откакто музиката, живописта и т.н.
Обаче за да обгърнем с поглед това, което ясновидска опитност по отношение на изкуството, необходимо е да обърнем вниманието върху това, че е близък въпросът: щом ясновидецът трябва да подтисне действията на външния свят и това, което принадлежи на спомените, какво му остава тогава?
към текста >>
Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния
свят
.
Не трябва да се смесва свръхсетивното познание с мъгливото, чувствено претопяване в духовния живот, което трябва да се нарече мистика. Трябва да бъдем наясно, че свръхсетивното познание, въпреки че израства от чувствуването и волението, е нещо различно от чувствуването и волението /волята/. Към това трябва да се вземе под внимание, че за ясновидското познание чувствуването и волението трябва да изпълнят душата така, че тази душа почива, и че въобще и целият останал човек се намира в пълен покой. Трябва да настъпи това, в което човек не се намира при чувствуването и волението: чувствуването и волението трябва да се развият насочени напълно към вътрешността. Волевите импулси се развиват обикновено в прояви навън; при ясновиждането не трябва да настъпят никакви проявления навън.
Дервишеството и други подобни са противоположни на познанието на духовния свят.
към текста >>
Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния
свят
, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене.
Именно при опитностите с изкуството можем да охарактеризираме това, което ясновидецът изживява по отделно в неговите душевни способности. Като се опитва да се пренесе в архитектурните форми и размер ни отношения, в това, което архитектът внася като по магия в своите постройки, той се чувствува сроден с тези архитектурни размерни отношения и хармонии, с това именно, което в него, в ясновидеца, се развива като съвършено друго мислене в сравнение със сянкообразното мислене на обикновения живот. Ясновидецът развива едно ново мислене, което не е така сродно с нищо друго освен с формите, в които архитектът мисли и които той създава. Мисленето, което царува в обикновения живот, няма нищо общо с действително то ясновиждане. Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване.
Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене.
Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват волята и емоционалните чувства. Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, както те действуват в неговото мислене. Ето защо в своето мислене той се чувствува сроден с това, което архитектът оформя. Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното съзнание -, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми. За свръхсетивното познание се ражда една предметна интелектуалност, която мисли в пространствени форми, които се огъват, които си дават форма чрез техния собствен живот.
към текста >>
Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния
свят
, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм.
Съвършено други са изживяванията на ясновидеца по отношение на музиката и поезията. Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в сферата, която аз току що описах. Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление.
Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм.
После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен. Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н. Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят. Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
към текста >>
Човек би проникнал само непълно в духовния
свят
, ако н би преминал към следващата степен.
Съвършено други са изживяванията на ясновидеца по отношение на музиката и поезията. Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в сферата, която аз току що описах. Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление. Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен.
Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен.
Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н. Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят. Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
към текста >>
Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във
физическия
свят
, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Спрямо музиката ясновидецът може да добие едно отношение само тогава, когато проникне още по-далече в сферата, която аз току що описах. Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление. Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен.
Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят. Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
към текста >>
Като започне да знае себе си в духовния
свят
по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния
свят
, което не се изразява в сетивния
свят
.
Вярно е, че тази нова духовна интелектуалност се развива от насочените навътре чувствуван и воление. Чрез това човек е в състояние да проникне в духовния свят, той има опитността: той про-никва в него само чрез душата; при това душата не си служи с никакъв телесен организъм. После идва следващата степен. Човек би проникнал само непълно в духовния свят, ако н би преминал към следващата степен. Тя се състои в това, че бива развита не само тази духовна интелектуалност, а в това, човек да осъзнае своето съществуване вън от тялото в духовната действителност така, както осъзнава тук своето стоене във физическия свят, своето стоене с краката върху почвата, своето посягане към предметите и т.н.
Като започне да знае себе си в духовния свят по този начин, да мисли и чувствува по този начин, как то току що казах, човек стига до там да развие едно дълбока чувствуване и воление, обаче едно воление /воля/ в духовния свят, което не се изразява в сетивния свят.
Като изживява себе си в това воление, само тогава човек може да има опитностите с музиката и изкуството на поезията.
към текста >>
И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен
свят
, в
свят
на формите изживяването на духовния
свят
, това, което той изживява като безформено.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта. За свръхсетивното познание живописта стои като самотна.
И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено.
Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество. Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта. Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него. Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове. Той довежда това до повърхността на живописната нагледност.
към текста >>
Това става, като той съизживява това, което изживява в този
свят
, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта. За свръхсетивното познание живописта стои като самотна. И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено.
Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество.
Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта. Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него. Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове. Той довежда това до повърхността на живописната нагледност. Ясновидецът идва от противоположната страна.
към текста >>
Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като волево импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния
свят
.
Това забелязва ясновидецът, когато той се издига да най-трудния проблем на ясновидството: да възприема ясновиждащо инкарната. За обикновеното виждане инкарната има нещо спокойно, за ясновидецът вижда инкарната не като нещо завършено, той го възприема като едно средно състояние между други две. Когато ясновидецът се концентрира върху оцветението на човека, той възприема тогава едно непрестанно колебание на човека между побледняване и един вид изчервяване, което е едно по-висше изчервяване в сравнение с обикновеното изчервяване и което за ясновидеца преминава в един вид излъчване на топлина. Това са двете гранични състояния, между които се колебае оцветението на човека и в средата на които стои инкарнатът. За ясновидеца това се превръща в едно трептение насам и нататък.
Чрез побледняването ясновидецът разбира, какъв е човекът във вътрешността, в душата и интелекта, а чрез изчервяването се познава, какъв е човекът като волево импулсивно същество, какъв е той в отношение с външния свят.
Трепти това, което в по-висока степен се намери във вътрешния характер на човека.
към текста >>
Пътят в духовния
свят
е един многообразен, сложен път.
Не трябва да си представяте, че ясновидството се състои в това: човек се "развива" и тогава вижда духовно всички хора и неща.
Пътят в духовния свят е един многообразен, сложен път.
Неговият главен проблем е този, да стигне до вътрешността на другия човек и да изживее неговия инкарнат.
към текста >>
Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния
свят
; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен. Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще. Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство.
Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното.
Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия". Трябва да почувствуваме това, което за да чувствуваме като него – Моргенщерн чувствуваше като творчески принцип на езика: че там, където в проза езикът става средство за разбиране, става неговото понижение до степента на чиста цел.
към текста >>
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния
свят
.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят.
Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите. Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго.
към текста >>
Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния
свят
, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи.
Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява. Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика.
към текста >>
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния
свят
, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
Като трето нещо за изживяването на ясновидеца с езика се характеризира онова, което бива изживяно в духовния свят. Това, което бива виждано там, не е виждано в думи, то не се изразява непосредствено в думи. Така ясновидецът трудно може да се разбере с външния свят, защото по-голяма част от хората мислят теоретически и по съдържание в думи и не могат да си представят един живот на душата, който е над думите.
Ето защо онзи, който изживява чувствуващо духовния свят, той чувствува като едно принуждение да влее в оформения вече език това, което изживява.
Но поради факта, че довежда до мълчание това, което живее иначе в езика мислителната и възпоменателната способност той може да оживи в себе си самите сили създаващи езика, онези творчески сили, които са действували в развитието на човечеството, когато се е родил говорът. Ясновидецът трябва да се пренесе в душевното състояние, при което говорът се е родил първо, трябва да развие двойната дейност, да оформя вътрешно нещо духовно, което е видял, и да се потопи в оформянето на говора така, че да може да съедини и двете едно с друго. Ето защо е важно да се разбере, че думите на ясновидеца трябва да се схващат различно отколкото се схващат иначе думите. Когато ясновидецът съобщава това, което е изследвал духовно, той трябва да си служи с езика, но така, че да направи отново да се роди това, което действува творчески в говора, в езика, като вниква в строителните сили на езика. Чрез това става важно, че той изгражда говоримия език, говоримите думи, дава им форма, като подчертава определени неща силно, а други подчертава по-малко, казва първо определени неща, по-късно казва други, или като илюстрирайки оставя нещо настрана.
към текста >>
Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния
свят
, а не само това, което казва.
Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва.
Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва.
Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява. Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят. Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент. Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика.
към текста >>
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния
свят
.
Ето защо ясновидецът има нужда слушащите го да обърнат внимание на това, "Как" той се изразява, а не само на това, което той казва. Важното е той първо да оформи, важното е, как той казва нещата, особено нещата върху духовния свят, а не само това, което казва. Понеже на това се обръща много малко внимание, и понеже при думите хората си спомнят, какво означават иначе тези думи, ясновидецът бива така малко разбран. Той има нужда всичко това е относително да развие способността за създаване на езика, за да изрази свръхсетивното чрез начина, по който се изразява.
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят.
Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент. Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика.
към текста >>
При стоенето на човека срещу външния сетивен
свят
външното впечатление заличава това, което става там в окото.
Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник. Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал. Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа.
При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото.
Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът. И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията.
към текста >>
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия
свят
.
Нека отново разгледаме процеса на излъчването, вълната, която отива надолу и удря в разклонението на кръвната вълна: тук се изразява едно поставяне на нашето собствено равновесие в равновесието на заобикалящия свят.
Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване. Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване. Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното.
към текста >>
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния
свят
.
Живописта и това, което се изразява там, бива изживяно вътрешно, където нервната вълна и кръвната вълна се срещат. Художественият процес е съзнателен, обаче импулсите са несъзнателни. Ясновидството се потопява съзнателно в това, което лежи като импулс на основата художествената фантазия, като вътрешно изживяване, което не може да бъде охарактеризирано само абстрактно, както това става днес, а така конкретно, че ние намираме отново всяка отделна фаза в конфигурацията на собственото тяло.
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния свят.
Древната архитектура произхожда от друго чувствуване на тези размерни отношения в сравнение с готическата, но и двете произхождат от едно чувствуване на собствените отношения на равновесие с отношенията на Макрокосмоса. Тук ние познаваме, как човекът е в неговото устройство едно копие на Макрокосмоса. Ето защо тялото е било наречено храм на душата. В такива изрази се крие много истина. Всъщност изворите, от които художникът черпи, когато той е истински художник и има отношение към действителността, са същите извори, от които черпи ясновидецът, при когото само това, което трябва да остане импулс в своето действие, се явява сега в съзнанието, докато, когато импулсът остава в подсъзнанието, той издига в съзнанието това, което художникът създава във видимата форма.
към текста >>
Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния
свят
.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание.
Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят.
Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това.
към текста >>
6.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен
свят
.
Аз не говоря като естетик, не говоря като художник, а говоря като представител на духовнонаучното изследване, като представител на един такъв светоглед, който е проникнат от това, че с напредващото развитие на човечеството ние ще стигнем до там, да проникнем в действителния духовен живот, който стои на основата на нашия сетивен свят.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
към текста >>
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия
свят
, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен
свят
, който лежи на основата на нашия сетивен
свят
.
Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен
свят
: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
към текста >>
Така ние говорим за един духовен
свят
, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния
свят
.
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят.
Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
към текста >>
Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния
свят
, където около нас не се намира нищо физическо.
Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото.
Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо.
Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
към текста >>
Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен
свят
, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност.
Ясновидецът, който е развил тези сили, за които аз говорих, има по отношение на изкуството един особен вид изживяване, и аз вярвам че, макар и нехудожествено, но все пак по отношение на оценката и схващане то на изкуството може да следва нещо от особеното изживяване на ясновидеца по отношение на изкуството.
Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност.
Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
към текста >>
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен
свят
.
Това е първото нещо, което може да ни свидетелствува, че наистина художественото творчество и ясновиждането идва от същия извор. Но съществуват още много други неща, които в това направление са пълни със значение. Видите ли, когато използува средствата, които неговата душа развива, ясновидецът стига да един съвършено друг вид мислене както също и воление /воля/.
Ако използуваме обикновените изрази, ние можем естествено да кажем, че както мисленето така също и волението стават вътрешни, но това "вътрешни" е всъщност неправилно, защото все пак човек се намира вън, разпростира цялото свое виждане върху един действителен духовен свят.
В ясновиждането настъпват едно друго мислене и воление.
към текста >>
Абстрактните мисли са нещо, което е годно за
физическия
свят
, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н.
Мисленето не протича в абстрактни мисли.
Абстрактните мисли са нещо, което е годно за физическия свят, за да го регистрира в неговите явления, да намери природни закони и т.н.
Ясновидецът не мисли в такива мисли, той не мисли в абстракции, а мисли в мисли, които всъщност са тъчащи образи. Днес това може още трудно да се разбере, защото хората никак не знаят, какво се разбира с една дейност, която всъщност е едно мислене, което обаче не мисли никакви абстрактни мисли и следва неща, живее във формите, конфигурациите на нещата. Можем да сравним това мислене с образуването на повърхнини, криви, както прави това математикът. Но това става вътрешно живо, както Гьоте се е опитал да стори това в елементарно състояние в неговото учение за метаморфозите. Днес това може да стане много по-живо, това вътрешно, виждащо мислене.
към текста >>
Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния
свят
.
Забележително е това, че по отношение на това ново мислене, новото мислене, което ясновидецът усвоява, той не се чувствува по-сроден с нещо друго, освен с формите, които действително художественият архитект създава, и с формите, които скулпторът трябва да постави на основата на своето творчество.
Това е действително като едно архитектурно мислене, или като мислене в скулптурните форми, което е подходящо да следва в ясновидското схващане на света нещата така, че човек се научава да ги познава в тяхната духовна вътрешност, научава се също да ги побеждава, да се издигне чисто в духовния свят.
С абстрактните мисли не може да се изпита, да се научи нищо върху вътрешната същност на нещата. По отношение на това, което е неговото мислене, ясновидецът се чувствува сроден с архитекта и със скулптора. Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание?
към текста >>
Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния
свят
, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното.
Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването.
Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното.
Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество. Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата.
към текста >>
Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен
свят
и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното.
При всяко несъзнателно, което се явява в душевния живот, действува по съвършено друг начин чудесното устройство на нашия организъм. Ние разбираме все повече, че нашият организъм не трябва да бъде разглеждан така, както го разглежда обикновения биолог или физиолог, а трябва да бъде разглеждан като едно копие на един духовен първообраз, на един духовен образец. Това, което човекът носи в себе си, е копие на един духовен образец.
Човекът влиза в съществуванието чрез раждането, съответно чрез зачатието, и това, което получава като наследствени закони, той го използува, но използува също така и това, което слиза от един духовен свят и се отнася към физическото така, че физическото е действително едно копие на духовното.
Как става това, аз нямам време да го обясня днес. Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли.
към текста >>
Целият
свят
съзвучи, когато ние творим действително художествено.
Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса. Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм. Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса. То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество.
Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено.
към текста >>
Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния
свят
, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство.
Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството.
Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство.
Обикновено се мисли, че ясновиждането, което разбираме тук, е нещо, което е напълно чуждо но човека; но то стои на самия човешки живот, само че в една област, където хората не го забелязват. Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек. Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното.
към текста >>
Той изживява и останалия духовен
свят
така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете.
Виждащият инкарнат е свързан с нещо, което остава несъзнателно за човека: той позволява първото несъзнателно виждане зад кулисите. Както човешкият инкарнат е виждан от ясновидеца така, че в него той вижда нещо душевно в сетивното нещо сетивно-свръхсетивно вижда ясновидецът в инкарната -, така се променя всичко, което се намира вън като цветове и форми, променя се постепенно така, че той вижда духовно. Той го вижда така, че във всичко, което иначе е цветно, което е впечатление на формата, възприема нещо вътрешно. Елементарните неща за това ще намерите в сетивно моралната част на Гьотевото "Учение за цветовете". Цялото учение за цветовете се превръща в изживяване, но така, че при това ясновидецът изживява духовното.
Той изживява и останалия духовен свят така, че има същите изживявания, които иначе има при цветовете.
В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма. Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване. Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо.
към текста >>
Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния
свят
и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния
свят
.
В моята книга "Теософия" ще намерите, че там душевното естество се вижда във формата на един вид аура. Тази аура е описана в цветове. Недодяланите хора, които не могат да вникнат по-далече в нещата, а даже пишат книги, вярват, че ясновидецът описва аурата, като мисли, че пред него действително стои една мъглива форма. Това, което ясновидецът има пред себе си, е едно душевно изживяване. Когато казва, че аурата е синя, той казва, че има едно духовно изживяване, което е такова, като че би виждал синьо.
Той описва въобще всичко това, което изживява в духовния свят и което е аналогично на това, което може да бъде изживяно при цветовете в сетивния свят.
към текста >>
Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния
свят
стои един свръхсетивен
свят
.
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си. Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието. Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството.
Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят.
Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
7.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния
свят
.
Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота. Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта. При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта.
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
към текста >>
И когато изживяваме след това тази особеност пред скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали преди нашето раждане, съответно преди нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във
физическия
сетивен
свят
.
И когато изживяваме след това тази особеност пред скулптурата и архитектурата, ние откриваме, че всъщност в скулптурата и в архитектурата не искаме нищо друго, освен да вложим изживяванията, които сме имали преди нашето раждане, съответно преди нашето зачатие, да вложим по някакъв начин тези изживявания във физическия сетивен свят.
Когато строим къща не чисто по принципа на ползуването, а строим архитектурно красиви къщи, ние даваме форма на динамическите отношения такива, каквито те възникват от нашия спомен за изживявания, за изживявания на равновесия, за трептящи изживявания на формите и т.н., които сме имали между смъртта и това раждане.
към текста >>
Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във
физическия
сетивен живот.
И по този начин ние откриваме, как всъщност човекът стига до там, да твори архитектура и скулптура като изкуства. В неговата душа тайнствено шуми изживяването между смъртта и едно ново раждане. Той иска да го изнесе по някакъв начин навън и да го постави пред себе си, и създаде архитектурата, създаде скулптурата. Фактът, че в своето културно развитие човекът създаде архитектурата и скулптурата, трябва да се припише главно на това, че човекът го иска от своята вътрешност: както паякът преде своята паяжина, така той иска да изнесе навън, да оформи външно това, което е изживял между смъртта и едно ново раждане.
Той внася изживяванията, които е имал преди раждането, във физическия сетивен живот.
И това, което виждаме пред нас в обзор върху архитектурните и скулптурните произведения на изкуството, не е нищо друго, освен осъществени несъзнателни спомени за живота между смъртта и едно ново раждане. Сега ние имаме един действителен отговор, защо човекът създава изкуство. Ако човекът не би бил едно свръхсетивно същество, което идва в този живот чрез раждането, съответно чрез зачатието, той без съмнение не би упражнявал никакво скулптура и никаква архитектура.
към текста >>
Фактът, че хората не искат да насочат техния поглед към свръхсетивния
свят
, иде от там, че те не искат да виждат по правилен начин нещата от този
свят
.
Вие виждате, че всъщност не можем да обхванем човешкия живот в неговата цялост, ако не хвърлим също един поглед върху свръхсетивния живот, ако не си отговорим съвсем сериозно на въпроса: как стигаме ние до там, да творим архитектура, да творим скулптура?
Фактът, че хората не искат да насочат техния поглед към свръхсетивния свят, иде от там, че те не искат да виждат по правилен начин нещата от този свят.
към текста >>
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен
свят
?
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят?
Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства. Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>
Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния
свят
, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
Всъщност, как стоят по-голяма част от хората пред изкуствата, които разкриват един духовен свят? Те стоят всъщност така, както кучето стои пред човешкия говор. Кучето чува човешкия говор, но вероятно го счита за лаене. То не чува това, което се крие като смисъл в звуците, ако не е "Манхаймският Ролф". Това беше едно учено куче, което преди известно време предизвика голяма сензация при хората, които се занимават с такива безполезни изкуства.
Така стои човекът пред изкуствата, които всъщност говорят за свръхсетивния свят, в който човекът е живял преди своето раждане: той не вижда в тези изкуства това, което те действително разкриват.
към текста >>
И астралното тяло е това, което още сега живее тук в света на тоновете, който превръща света на тоновете в мелодия и хармония, които ние не намираме вън във
физическия
свят
, защото в астралното тяло се намира вече това, което то изживява след смъртта.
И астралното тяло е това, което още сега живее тук в света на тоновете, който превръща света на тоновете в мелодия и хармония, които ние не намираме вън във физическия свят, защото в астралното тяло се намира вече това, което то изживява след смъртта.
Вие знаете, че това астрално тяло, което ние носим в нас, живее само определено време след смъртта, след това ние отлагаме също и него. Въпреки това то носи в себе си същинския музикален елемент. Но то го има в себе си така, както го изживява тук между раждането и смъртта в своя жизнен елемент, във въздуха. Ние се нуждаем от въздуха, когато искаме да имаме едно средство за музикалното чувствуване.
към текста >>
Защото онова, което тук на Земята изживяваме като музика във въздуха, горе в духовния
свят
то е музика на сферите.
Когато след смъртта сме стигнали до там, където отлагаме нашето астрално тяло, ние отлагаме също всичко онова, което от музикалното ни напомня за този земен живот. Обаче в този момент на света музикално то се превръща в музиката на сферите. Ние ставаме независими от това, което изживяваме като музикално във въздуха и се вживяваме нагоре в нещо музикално, което е музика на сферите.
Защото онова, което тук на Земята изживяваме като музика във въздуха, горе в духовния свят то е музика на сферите.
И сега неговото отражение се вживява в елемента на въздуха, сгъстява се, става онова, което ние изживяваме като земна музика, което оформяме, което изживяваме след това докато имаме нашето астрално тяло. След смъртта ние отлагаме нашето астрално тяло: тогава простете ми баналния израз нашата музикалност бива погълната от музиката на сферите. Така щото в музиката и в поезията ние имаме един предварителен живот на онова, което след смъртта е нашият свят, нашето съществувание. Ние изживяваме свръхсетивното в две направления. Така ни се представят тези четири изкуства.
към текста >>
Така щото в музиката и в поезията ние имаме един предварителен живот на онова, което след смъртта е нашият
свят
, нашето съществувание.
Обаче в този момент на света музикално то се превръща в музиката на сферите. Ние ставаме независими от това, което изживяваме като музикално във въздуха и се вживяваме нагоре в нещо музикално, което е музика на сферите. Защото онова, което тук на Земята изживяваме като музика във въздуха, горе в духовния свят то е музика на сферите. И сега неговото отражение се вживява в елемента на въздуха, сгъстява се, става онова, което ние изживяваме като земна музика, което оформяме, което изживяваме след това докато имаме нашето астрално тяло. След смъртта ние отлагаме нашето астрално тяло: тогава простете ми баналния израз нашата музикалност бива погълната от музиката на сферите.
Така щото в музиката и в поезията ние имаме един предварителен живот на онова, което след смъртта е нашият свят, нашето съществувание.
Ние изживяваме свръхсетивното в две направления. Така ни се представят тези четири изкуства.
към текста >>
Съществува още един духовен
свят
, който се намира зад нашия сетивен
свят
.
А живописта?
Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят.
Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще.
към текста >>
Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния
свят
.
А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят.
Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят.
Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта.
към текста >>
Зад сетивния
свят
се намират духовни същества.
А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули.
Зад сетивния свят се намират духовни същества.
Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета.
към текста >>
Това е един духовен
свят
, светът, в който живеем между заспиването и събуждането.
А живописта? Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества.
Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането.
Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят.
към текста >>
Този
свят
, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен
свят
въобще.
Съществува още един духовен свят, който се намира зад нашия сетивен свят. Грубо-материалистичният физик или биолог говори за атоми и молекули зад сетивния свят. Това не са никакви атоми и молекули. Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането.
Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще.
Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета. И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество.
към текста >>
Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния
свят
, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета.
Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането.
Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета.
И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество. И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно.
към текста >>
И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния
свят
.
Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането. Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета.
И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят.
Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество. И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното.
към текста >>
За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен
свят
, в който ние се намираме между заспиването и събуждането.
Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество. И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното.
За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането.
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта. Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот.
към текста >>
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния
свят
, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта.
И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането.
Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта.
Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот.
към текста >>
Така онова, което е наше участие в духовния
свят
, прониква в нашия обикновен физически земен живот.
То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно. Така щото навсякъде изкуствата ни сочат към свръхсетивното. За този, който може да чувствува по правилния начин, живописта е едно откровение на един заобикалящ ни в пространството и проникващ ни от пространството духовен свят, в който ние се намираме между заспиването и събуждането. Скулптурата и архитектурата стават свидетели за духовния свят, в който живеем между смъртта и едно ново раждане преди зачатието, преди раждането: музиката и поетическото изкуство стават свидетели за това, как прекарваме живота след смъртта.
Така онова, което е наше участие в духовния свят, прониква в нашия обикновен физически земен живот.
към текста >>
Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във
физическия
сетивен
свят
.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество.
Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят.
И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване. Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>
И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния
свят
, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят.
И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния
свят
, че разбират също сетивния
свят
, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
И когато разглеждаме онова, което човекът поставя като изкуства в живота, еснафски, като нещо свързано само с това, което става между раждането и смъртта, ние отнемаме всякакъв смисъл на художественото творчество. Защото художественото творчество е изцяло едно внасяне на духовно-свръхсетивни светове във физическия сетивен свят. И само поради това, че върху човека упражнява натиск онова, което той носи в себе си от живота преди раждането, че върху него упражнява натиск в будното състояние това, което той носи в себе си през време на съня от свръхсетивния свят, че върху него упражнява натиск това, което още сега се намира в него и което иска да го оформи след смъртта, той създава архитектура, скулптура, живопис, музика и поетическо изкуство в света на сетивното изживяване.
Фактът, че хората обикновено не говорят за свръхсетивни светове, иде от там, че те не познават също сетивния свят, че разбират също сетивния свят, преди всичко не разбират това, което някога е познавала духовната култура на човечеството, което обаче е било изгубено и се е превърнало в нещо външно: изкуството.
към текста >>
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния
свят
, да приеме духовния
свят
в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
Когато творим от едно познание, което като антропософски ориентираната Духовна Наука е насочено направо към това, да познае духовния свят, да приеме духовния свят в представите, в мисленето, в чувствуване то, в усещанието, във волението, тогава в това ще имаме почвата майка за едно изкуство, което обхваща така да се каже синтетично живота преди раждането и живота след смъртта.
към текста >>
Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега
физическия
т материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията.
Какво поставяме ние в движение? Ние поставяме в движение човешкия организъм така, че неговите членове /крайници/ се движат Крайниците са предимно онова, което се пренася със своя живот след смъртта. Но каква форма даваме ние на онова, което произвеждаме като движение на крайниците в евритмията? Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта.
Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията.
Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят. По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира.
към текста >>
Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния
свят
.
Ние проучваме сетивно-свръхсетивно, как от главата чрез интелектуалните заложби и чрез чувствените заложби на гърдите гръклянът, ларинксът и всичките органи на говора са образувани от миналия живот. Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта.
Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят.
По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира.
към текста >>
По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния
свят
, като го караме да евритмизира.
Ние свързваме направо живота преди раждането и живота след смъртта. Ние вземаме така да се каже от земния живот само онова, което е сега физическият материал: самия човек, който е инструментът, инструментът за евритмията. Обаче ние правим да се яви на човека това, което проучваме вътрешно, което е предварително образувано в него от миналия земен живот, и пренасяме това върху неговите крайници, т.е. върху онова, в което предварително се образува животът след смъртта. Ние доставяме в Евритмията една такава форма и движение на човешкия организъм, които са непосредствено едно доказателство, едно външно доказателство за съживеенето на човека в свръхсетивния свят.
По този пряк начин свързваме ние човека със свръхсетивния свят, като го караме да евритмизира.
към текста >>
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния
свят
.
И педагогическо-дидактичното приложение ще възпитава постепенно хора, които благодарение на възпитанието ще намерят за самопонятно в тази насока, че те са свръхсетивни същества, защото движат своите ръце, своите мишци, своите крака така, че в тях действуват силите на свръхсетивния свят.
Душата на човека, свръхсетивната душа е тази, която в Евритмията преминава в движение. Живата проява на свръхсетивното е тази, която излиза наяве в евритмичните движения.
към текста >>
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен
свят
.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове.
Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят.
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно.
към текста >>
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически
свят
, те ще чувствуват свръхсетивния
свят
.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят.
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят.
Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта.
към текста >>
Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния
свят
Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят
към текста >>
8.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Новалис се роди в този
свят
с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот.
Аз потърсих някаква точка, чрез която бих могъл да навляза в живото с разглеждането върху изкуствата. И ето, аз намерих като нещо самопонятно дадено достойния за обич романтик Новалис. И когато след този поглед върху Новалис си задам въпроса: Кое е поетичното? Какво се съдържа в тази особена форма на художественото изживяване в поетическия живот? Тогава пред мене стои жив образът на Новалис.
Новалис се роди в този свят с едно особено основно чувство, което го издигаше над външната прозаично действителност през целия му физически живот.
В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн.
към текста >>
И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на
физическия
живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло.
В тази личност има неща, което като надарено с крила лети в поетически сфери над онова, което е проза на живота. Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн.
И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло.
Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията. И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
Той живее с тази, която не е във
физическия
свят
.
И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване.
Той живее с тази, която не е във физическия свят.
И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията. И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален
свят
и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло. Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване. Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя.
И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията.
И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
Брат му трябваше да му свири на пияното през време, когато той умираше, и онзи елемент, който той беше донесъл със себе си, за да го направи да прозвучи през неговата поезия, трябваше отново да го приеме, когато чрез своето умиране той премина от прозаичната действителност в духовния
свят
.
И след това погледът бива насочен към края на живота на Новалис, който настъпи в 29 година на неговия живот. Новалис напусна безболезнено живота, но отдаден на елемента, който проникваше със своите тонове неговата поезия през целия му живот.
Брат му трябваше да му свири на пияното през време, когато той умираше, и онзи елемент, който той беше донесъл със себе си, за да го направи да прозвучи през неговата поезия, трябваше отново да го приеме, когато чрез своето умиране той премина от прозаичната действителност в духовния свят.
Новалис умря под звуците на пианото. Той търсеше онова музикално отечество, онази музикална родина, която беше напуснал в пълния смисъл на думата при своето раждане, за да почерпи от нея музикалното на поезията.
към текста >>
Къде би се намерила тази душа, ако тя би останала по-дълго време в прозаичната действителност, която тя е напуснала във времето, когато още е имало възможност да се върне в музикалния безпространствен
свят
без докосване с външното пространство и с външното време?
И пред нас може да изникне въпросът: Ако Новалис би бил организиран физически така, че да живее повече години, ако от това, което е прозвучало музикално и е било казано поетически във вътрешно действуваща психология на човешката душа и на човешкия дух, ако това не би се върнало при навършване на 29 годишна възраст отново в музикалната родина, а би живяло по-нататък благодарение на един по-здрав човешки организъм, къде би се намерила тази душа?
Къде би се намерила тази душа, ако тя би останала по-дълго време в прозаичната действителност, която тя е напуснала във времето, когато още е имало възможност да се върне в музикалния безпространствен свят без докосване с външното пространство и с външното време?
към текста >>
Когато Гьоте беше достигнал възрастта, в която Новалис напусна
физическия
свят
от своето музикално-поетическо настроение, в душата на Гьоте се роди най-дълбокият копнеж да проникне в онзи художествен
свят
, който е стигнал до най-голяма висота в изобразяването на онази същност, която може да се прояви в пространството и времето.
Аз не искам да дам на този въпрос един теоретически отговор. Тук бих искал отново да обърна погледа си към действителността и тази действителност е налице; тя също се е развила и проявила в хода на човешкото развитие.
Когато Гьоте беше достигнал възрастта, в която Новалис напусна физическия свят от своето музикално-поетическо настроение, в душата на Гьоте се роди най-дълбокият копнеж да проникне в онзи художествен свят, който е стигнал до най-голяма висота в изобразяването на онази същност, която може да се прояви в пространството и времето.
На тази възраст в Гьоте се разгоря копнежът да слезе на юг, за да долови в италианските произведения на изкуството в пространството и времето нещо от това, от което е творило едно изкуство, което добре е разбирало да внесе истински художествено пространствените и временните форми, преди всичко в пространствените форми. И когато после Гьоте стоеше пред италианските произведения на изкуството и онова, което можеше да говори от пространството не само на сетивата, а на душата, от неговата душа се изтръгна мисълта: тук той разбра, как гърците, творчеството на които той вярваше да познава отново в тези произведения на изкуството, са творили така, както самата природа твори, и той вярваше, че се намира по следите на законите, които създават природата.
към текста >>
Преди да тръгне на юг, той беше търсил заедно с Хердер в четенето на Спиноза Бога в духовно-душевната проява на сетивното във външния сетивен
свят
.
И от него се изтръгна по отношение на душевното и духовното, което стоеше там срещу него от формите на пространството, религиозното чувство: тук има необходимост, тук е Бог.
Преди да тръгне на юг, той беше търсил заедно с Хердер в четенето на Спиноза Бога в духовно-душевната проява на сетивното във външния сетивен свят.
В него беше останало настроението, което го бе тласкало да търси своя Бог в Бога на Спиноза, заедно със Хердер. Но неговата душа не беше задоволена. Това, което той беше търсил във философията на Спиноза върху Бога, то оживя в неговата душа, когато стоеше пред произведенията на изкуството, в които вярваше, че отново предчувствува гръцкото пространствено изкуство, и тогава в него се роди чувството: тук има необходимост, тук е Бог.
към текста >>
Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния
свят
, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията. Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо.
Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане.
Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_276 Изкуството и неговата мисия
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния
свят
."
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история" се съдържа в съобщенията от духовния свят."
към текста >>
10.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче в условията на Земния
свят
Азът винаги беше възприеман като нещо чуждо.
Усещайки себе си като един Аз, човекът усещаше, че принадлежи на звездното небе, а не на Земята. От небето на неподвижните звезди той черпеше усещането за устойчивост на своя Аз; от небето на неподвижните звезди той черпеше усещането, че изобщо притежава един Аз. И този Аз съвсем не беше усещан като някакъв човешки Аз. Човекът беше човек само благодарение на това, че слизайки на Земята, разполагаше с обвивката на своето физическо тяло. Той беше Земен гражданин само благодарение на тази обвивка.
Обаче в условията на Земния свят Азът винаги беше възприеман като нещо чуждо.
И ако днес бихме искали да посочим подходящия израз за тогавашното възприемане на Азът, би трябвало да кажем: Тогавашният човек усещаше божествения Аз, а не човешкия Аз.
към текста >>
Представете си как тогавашният човек насочва погледа си към външния
свят
, към всички заобикалящи го скали, дървета, планини и казва: Да, ако на Земята съществуваха само камъните, скалите, реките, планини те, тогава ние, хората, не бихме могли да притежаваме никакъв Аз.
Представете си как тогавашният човек насочва погледа си към външния свят, към всички заобикалящи го скали, дървета, планини и казва: Да, ако на Земята съществуваха само камъните, скалите, реките, планини те, тогава ние, хората, не бихме могли да притежаваме никакъв Аз.
Защото всичко онова, което гарантира съществуването на Земните предмети и същества, изобщо не би могло да гарантира съществуването на Азът. В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз. За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят. И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът.
към текста >>
За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения
свят
.
Представете си как тогавашният човек насочва погледа си към външния свят, към всички заобикалящи го скали, дървета, планини и казва: Да, ако на Земята съществуваха само камъните, скалите, реките, планини те, тогава ние, хората, не бихме могли да притежаваме никакъв Аз. Защото всичко онова, което гарантира съществуването на Земните предмети и същества, изобщо не би могло да гарантира съществуването на Азът. В себе си човекът усещаше не един човешки Аз, а един божествен Аз.
За него божественият Аз бeше като една малка капка от морето на божествения свят.
И ако искаше да говори за Азът казвам това с оглед на разграниченията, които направих току-що -, той не можеше да се избави от усещането, че Азът е създаден от небето на неподвижните звезди. Той възприемаше небето на неподвижните звезди като единственото нещо, чието битие е сходно с битието на Азът. И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм! Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм! Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм!
към текста >>
И когато Азът съзнателно се придвижва по Земята, той осъществява един процес, който всъщност принадлежи на подвижния планетарен
свят
.
Азът може да усвои едно или друго движение, само ако се обърне към Марс, към Юпитер, към Венера.
И когато Азът съзнателно се придвижва по Земята, той осъществява един процес, който всъщност принадлежи на подвижния планетарен свят.
към текста >>
Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния
свят
, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете.
В моята „Тайна наука“ аз обозначавам Втората епоха като Древно-персийска епоха. През тази епоха въз приемането на космическия Аз не беше толкова непосредствено и живо, както през Древно-индийската епоха. То беше, така да се каже, заглушено.
Обаче в замяна на това човекът започна да съизживява годишните времена, годишния цикъл много по-интензивно, отколкото досега, нещо, за което напоследък често съм говорил тук.*7 Всъщност днешният човек се е превърнал в същински дъждовен червей естествено, това е само една метафора той се е превърнал в дъждовен червей, защото продължава да живее по такъв затворен начин, че не усеща абсолютно нищо от процесите в природния свят, докато червеят все пак излиза в горния пласт на почвата, когато завалят дъждовете.
Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода.
към текста >>
Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния
свят
, с настоящето, отколкото в следващите епохи.
За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото. Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията.
Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи.
Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания. Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
към текста >>
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния
свят
, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено. За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език.
Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли. Онова, което човекът налива в своята глава, е извлечено от мисловното море на света.
към текста >>
През Третата следатлантска епоха той постепенно изгуби връзката със звездния
свят
и със своя Аз.
През Третата следатлантска епоха той постепенно изгуби връзката със звездния свят и със своя Аз.
Астрологията все още се съобразяваше с тази връзка, обаче не и хората. Те престанаха да усещат годишния цикъл, който е от първостепенна важност за астралното тяло. Обаче все пак те не се заблуждаваха относно мисловното естество на Космоса. Човекът беше стигнал дотам, че съдеше за света главно с оглед на Земната тежест, която усещаше в себе си. А мислите той усещаше като нещо толкова живо, че отхвърляше всяка възможност те да имат нещо общо със Земната тежест.
към текста >>
Хората започнаха да отъждествяват божествения
свят
с отделните Богове на народа, с всичко онова, което намираше израз в кръвното родство.
После дойде времето на египетско-халдейската култура, когато понятието „народ“ се издигна до още по-висока степен.
Хората започнаха да отъждествяват божествения свят с отделните Богове на народа, с всичко онова, което намираше израз в кръвното родство.
към текста >>
След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от
физическия
свят
, да се абстрахира от физическото звездно небе, от
физическия
годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
А по-късно настъпи елинската култура, когато, превръщайки се в гражданин на Земята, човекът започна да усеща себе си като обезбожествен. Сега вече стана необходимо Боговете да бъдат търсени на Земята. Поглеждайки към звездите, древният човек стигаше до познанието за Боговете. А гърците, за да стигнат до Боговете, освен от звездите, се нуждаеха и от някакъв личен елемент. И в хода на времето тази потребност ставаше все по-силна.
След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия.
към текста >>
За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-
физическия
свят
, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия.
Сега вече стана необходимо Боговете да бъдат търсени на Земята. Поглеждайки към звездите, древният човек стигаше до познанието за Боговете. А гърците, за да стигнат до Боговете, освен от звездите, се нуждаеха и от някакъв личен елемент. И в хода на времето тази потребност ставаше все по-силна. След като не вижда връзката между мислите и предметите, днешното човечество трябва да извоюва една нова способност: Все повече и повече да се абстрахира от физическия свят, да се абстрахира от физическото звездно небе, от физическия годишен цикъл, да се абстрахира от самите сетивни възприятия.
За да намери отново божествено-духовния елемент в сетивно-физическия свят, човекът трябва да се научи й да възприема този елемент като нещо, което не е свързано със сетивните възприятия.
към текста >>
За тогавашните хора беше оправдано да се взират във
физическия
свят
, защото там те виждаха формите на духовния
свят
.
И в този смисъл антропософската Духовна наука израства от самата еволюция на човешкия род. Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия. И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено.
За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят.
Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент.
към текста >>
Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във
физическия
свят
никакви духовни въздействия.
Ние винаги трябва да сме наясно: Антропософията не е рожба на някакъв произвол, нито някаква образователна програма за усъвършенствуване на човечеството, а нещо, което възниква като резултат от самата еволюция на човешкия род. Общо взето, днешният превес на материализма означава едно връщане назад. С оглед действителните нужди на нашето съвремие, от човека се изисква не само да бъде гражданин на Земята, какъвто той стана още през епохата на Древна Гърция, а в известен смисъл да се отчужди от Земното си гражданство и да вижда духовно-душевните сили в себе си, без да разчита на физическите възприятия. И когато наред с тези действителни нужди материализмът непрекъснато застрашава човешката душа, това означава едно ариманическо изоставане при онази еволюционна степен, която за условията в Древна Гърция и Рим беше нещо напълно естествено. За тогавашните хора беше оправдано да се взират във физическия свят, защото там те виждаха формите на духовния свят.
Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия.
И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент. И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
към текста >>
И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния
свят
.
Изоставайки в развитието си, днешните хора не различават във физическия свят никакви духовни въздействия. И материализмът се свежда именно до това. Така в потока на общочовешката еволюция се промъкна един елемент, който е враждебен към всякакво по-нататъшно развитие. Днешното човечество изпитва страх от нови понятия и предпочита да борави със старите. Обаче ние трябва да превъзмогнем този враждебен елемент.
И ако успеем да култивираме у себе си един дружелюбен елемент към развитието, ще постигнем едно напълно естествено отношение към антропософския път на познание, който отхвърля старите и утвърждава новите пътища към духовния свят.
към текста >>
11.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния
свят
благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация.
Обаче древните хора, както често съм описвал пред Вас, поддържаха една жива връзка с духовния свят благодарение на остатъците от старото ясновидство и в изкуството те търсеха нещо, без което е немислимо да съществува която и да е цивилизация.
Разбира се, ако се ръководим от днешните критерий; бихме могли да изпитваме известна сдържаност към някои от изкуствата, характерни за Ориента или за Африка, обаче не това е важното. Важно е не как се отнасяме към отделните изкуства, а как да включим художествения елемент в светоусещането на нашите съвременници. Ето върху какво ще говорим днес, надявайки се, че по този начин ще подготвим необходимите предпоставки за следващите лекции. Ние трябва да сме наясно, че има пряка връзка между цялостния характер на днешния духовен живот, от една страна, и изкуството, от друга страна.
към текста >>
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния
свят
и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния
свят
.
Ако се поддаваме на днешните внушения и разглеждаме човека единствено като най-висшето произведение на природата, като най-висшето същество на природата, което бележи някакъв връх в еволюцията на Земята, тогава ние кардинално объркваме вътрешните съотношения между човека и света, защото ако би било вярно, че човекът е, така да се каже, само крайният продукт на природния свят и се ръководи само от първичните си душевни импулси, тогава той щеше да постига пълна хармония с външния свят.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
към текста >>
Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг
свят
, различен от природния.
Ако животинското царство би еволюирало по онзи начин, който се приема от официалната наука, тогава фактически човекът, този краен продукт на майката природа, би трябвало да бъде напълно удовлетворен от своето положение във Вселената, в Космоса. Той не би трябвало да усеща в себе си никакви пориви за творчество и никакви стремежи за издигане над природните царства. Ако той се стреми към някакво художествено произведение както например древните гърци възпяваха идеализирания от тях образ на човека тогава той застава пред нас като едно същество, което е дълбоко неудовлетворено от всички онези привилегии, които природата му е отредила. В противен случай, ако например би бил музикално удовлетворен от звуците на славея и чучулигата, той никога нямаше да композира сонати и симфонии, понеже би ги усещал като нещо неистинно и измамно. Истинното би трябвало да се изчерпва със звуците на славея и чучулигата.
Фактически съвременният светоглед, ако той изобщо има отношение към творчеството, изисква от човека да се задоволява само с подражание на природните процеси, защото в момента, в който създава нещо, което се издига над природата, той е склонен да го усеща като измамно, ако не приема съществуването на един друг свят, различен от природния.
към текста >>
Да, ако някой би поискал от един грък, или от един представител на още по-древна цивилизация, да речем един грък от времето преди Есхил, да представи някаква имитация на природния
свят
, той би възкликнал: Но защо е необходимо подобно нещо?
Естествено, днешните хора не се съобразяват с художествените закономерности на натурализма. Защото какво би се случило, ако те се съобразяват с тях? В най-добрия случай би се утвърдило едно правило, според което трябва да подражаваме само на това, което става в природата.
Да, ако някой би поискал от един грък, или от един представител на още по-древна цивилизация, да речем един грък от времето преди Есхил, да представи някаква имитация на природния свят, той би възкликнал: Но защо е необходимо подобно нещо?
Защо от сцената хората трябва да изговарят същото, което се говори на улицата? Това е напълно безсмислено!
към текста >>
Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния
свят
.
Да, древните гърци изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата. Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата?
Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят.
Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят. Фактически то никога не е имало други източници освен тях. И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство. А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния.
към текста >>
Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния
свят
.
Да, древните гърци изобщо не биха разбрали защо някой трябва да подражава на природата. Защото ако даден човек не участвува в определен духовен живот, той едва ли копнее да създаде нещо, което надхвърля чисто природните дадености. И ако не участвува в духовния живот, откъде би могъл той да черпи своето вдъхновение? Отникъде другаде, освен от природата? Всички епохи, които са вдъхновявали художественото творчество на човешките същества, са поддържали точно определени връзки с духовния свят.
Самото художествено творчество произлиза именно от тези връзки с духовния свят.
Фактически то никога не е имало други източници освен тях. И ако би искала да бъде честна пред себе си, една натуралистична епоха би трябвало да разбере, че тя може да съществува само в рамките на антихудожественото филистерство. А нашата съвременна епоха, както знаете, е извънредно податлива на всякакъв род филистерски влияния.
към текста >>
Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния
свят
.
Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството. Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени принципи, това е твърде скъпо.
Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят.
Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят. Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп. Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп. И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
към текста >>
Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически
свят
, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен
свят
.
Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството. Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени принципи, това е твърде скъпо. Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят.
Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят.
Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп. Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп. И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
към текста >>
Тогава заобикалящият ме физически
свят
веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп.
Днес много хора се дразнят, ако една сграда, предназначена за жилище, или нещо друго, чиято целесъобразност е явна за всички, бъде пожертвувана в името на красотата или изкуството. Днес често чуваме възражението: Да се строи според някакви художествени принципи, това е твърде скъпо. Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят. Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят. Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка.
Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп.
Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп. И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
към текста >>
И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния
свят
, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от
физическия
свят
да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
Обаче хората не винаги са мислили по този начин, и то най-вече през онези епохи, когато в душите си те са усещали връзката с духовния свят. Тогавашният човек е имал ясното усещане: Ето, аз съм поставен в този физически свят, но както нося душа и Дух в моето човешко тяло, така в себе си аз нося и още нещо, което не се съдържа в заобикалящия ме природен свят. Когато Духът и душата напуснат моето физическо тяло, тогава става ясно как физическото обкръжение се отнася към моята телесна обвивка. Тогава заобикалящият ме физически свят веднага разяжда формата на моето физическо тяло и го превръща в труп. Природните закони влизат в сила, едва когато човекът е превърнат в труп.
И докато не е превърнат в труп, докато е жив на физическата Земя, чрез това, което е свалил от духовния свят, чрез своите душа и Дух, той не позволява на закономерностите от физическия свят да засегнат онези субстанции и сили, които после, след смъртта, остават в неговия труп.
към текста >>
И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически
свят
, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг
свят
.
Както често съм изтъквал, храненето съвсем не е толкова просто нещо, както обикновено си го представяме. Когато ядем, ние поемаме в нашия организъм такива субстанции и сили от природата, които са ни на пълно чужди, и после ги трансформираме в нещо съвсем друго.
И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически свят, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг свят.
Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща. Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н. Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния свят, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до съзнанието на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек. Обаче фактически днешните хора носят това убеждение в главите си.
към текста >>
Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния
свят
, са мислели за тези неща.
Както често съм изтъквал, храненето съвсем не е толкова просто нещо, както обикновено си го представяме. Когато ядем, ние поемаме в нашия организъм такива субстанции и сили от природата, които са ни на пълно чужди, и после ги трансформираме в нещо съвсем друго. И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически свят, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг свят.
Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща.
Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н. Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния свят, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до съзнанието на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек. Обаче фактически днешните хора носят това убеждение в главите си. А то автоматически засяга и художествения усет, защото в последна сметка защо днес ние строим нашите къщи?
към текста >>
Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния
свят
, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до съзнанието на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек.
Когато ядем, ние поемаме в нашия организъм такива субстанции и сили от природата, които са ни на пълно чужди, и после ги трансформираме в нещо съвсем друго. И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически свят, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг свят. Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща. Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н.
Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния свят, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до съзнанието на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек.
Обаче фактически днешните хора носят това убеждение в главите си. А то автоматически засяга и художествения усет, защото в последна сметка защо днес ние строим нашите къщи? За да бъдем максимално защитени, докато ядем ростбифа! Да, това е само една малка подробност, но като цяло, днешното мислене върви тъкмо в тази посока.
към текста >>
Естествено, днешните хора не се измъчват с подобни въпроси, обаче имаше епохи, когато това беше главната грижа на човека: Как душата намира обратния път към духовния
свят
?
Естествено, днешните хора не се измъчват с подобни въпроси, обаче имаше епохи, когато това беше главната грижа на човека: Как душата намира обратния път към духовния свят?
Защото тогавашните хора си казваха: Ето, там навън са камъните, растенията и животните. Всичко, което човекът приема в себе си от минералния, растителния и животинския свят подлежи на пълна преработка. Приемайки в себе си например солта, човекът веднага включва в действие онези духовни сили в своето физическо тяло, с чиято помощ той преодолява минералните субстанции. Поглъщайки растителни продукти, той включва онези душевно-духовни сили, с чиято помощ преодолява чисто растителните субстанции. Поглъщайки животински продукти, той апелира към друг вид душевно-духовни сили, за да „очовечи“ животинската храна.
към текста >>
Всичко, което човекът приема в себе си от минералния, растителния и животинския
свят
подлежи на пълна преработка.
Естествено, днешните хора не се измъчват с подобни въпроси, обаче имаше епохи, когато това беше главната грижа на човека: Как душата намира обратния път към духовния свят? Защото тогавашните хора си казваха: Ето, там навън са камъните, растенията и животните.
Всичко, което човекът приема в себе си от минералния, растителния и животинския свят подлежи на пълна преработка.
Приемайки в себе си например солта, човекът веднага включва в действие онези духовни сили в своето физическо тяло, с чиято помощ той преодолява минералните субстанции. Поглъщайки растителни продукти, той включва онези душевно-духовни сили, с чиято помощ преодолява чисто растителните субстанции. Поглъщайки животински продукти, той апелира към друг вид душевно-духовни сили, за да „очовечи“ животинската храна. И физическото тяло е посредникът между същинският човек, който слиза от духовните светове, и напълно чуждите за него Земни субстанции. Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения, животни.
към текста >>
Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са характерни само за духовния
свят
.
Приемайки в себе си например солта, човекът веднага включва в действие онези духовни сили в своето физическо тяло, с чиято помощ той преодолява минералните субстанции. Поглъщайки растителни продукти, той включва онези душевно-духовни сили, с чиято помощ преодолява чисто растителните субстанции. Поглъщайки животински продукти, той апелира към друг вид душевно-духовни сили, за да „очовечи“ животинската храна. И физическото тяло е посредникът между същинският човек, който слиза от духовните светове, и напълно чуждите за него Земни субстанции. Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения, животни.
Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са характерни само за духовния свят.
И тогава душата, понеже вече е напуснала физическото тяло, би трябвало да си каже: Как сега аз мога да премина през нечистата природа на животните, за да изляза извън Земната област? Как сега аз мога да премина през онези процеси, които привличат и сгъстяват светлината в растителното царство, как да се измъкна от това растително царство, как мога да литна из необятните простори на светлината, след като съм свикнала да живея на Земята в сгъстената чрез растенията светлина? Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло?
към текста >>
И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния
свят
.
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество.
И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят.
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят. Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници.
към текста >>
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния
свят
.
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество. И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят.
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
към текста >>
Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния
свят
.
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество. И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят. Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят. Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи.
Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят.
Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите.
към текста >>
Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния
свят
именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници.
И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят. Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят. Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство.
Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници.
Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток.
към текста >>
Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически
свят
.
Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите.
Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят.
Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток. В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят. Той принадлежи на един друг свят. И доколкото принадлежи на един друг свят, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан.
към текста >>
В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на
физическия
земен
свят
.
Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане. Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток.
В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят.
Той принадлежи на един друг свят. И доколкото принадлежи на един друг свят, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан.
към текста >>
Той принадлежи на един друг
свят
.
Доколкото архитектурните форми са били подчинени на художествени, а не на чисто прагматични принципи, те водят своя произход именно от надгробните паметници. Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток. В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят.
Той принадлежи на един друг свят.
И доколкото принадлежи на един друг свят, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан.
към текста >>
И доколкото принадлежи на един друг
свят
, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан.
Художественият елемент на архитектурното изкуство е най-дълбоко свързан с култа към мъртвите. Древните хора бяха убедени, че човешката душа е безсилна да прояви истинската си природа, ако трябва да се противопоставя само на минералите, растенията и животните; те бяха убедени, от друга страна, че Аполон, Зевс и Атина също не могат да проявят истинската си природа, ако са заобиколени само от външния физически свят. Как душата е обърната към Космоса ето какво трябва да бъде проучвано, и едва тогава ние ще сме в състояние да разберем пропорциите в сложните архитектурни форми на древния Изток. В същото време тези архитектурни форми на древния Изток са едно живо доказателство, че хората, от чиято фантазия те са възникнали, са си казвали: В своята вътрешна същност, човекът не принадлежи на физическия земен свят. Той принадлежи на един друг свят.
И доколкото принадлежи на един друг свят, той се нуждае от такива форми, с които е родствено свързан.
към текста >>
И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с
физическия
свят
, със Земята?
О, и ние вече бихме могли да проследим по-нататъшното развитие на това усещане. В епохата на абстракциите всичко добива друг смисъл. Ние съвсем не искаме да върнем старите времена, а само да ги разберем. Ние просто искаме да разберем особено когато посещаваме такива места, където старите обичаи са все още запазени -, защо например, минавайки покрай църквата, навсякъде около нея виждаме гробове? Не всеки е можел да има надгробен паметник, обаче църквата, сама по себе си, служеше като надгробен паметник за всички.
И тъкмо църквата беше отговорът на въпроса, който душата си задаваше: Как бих могла аз на първо време да разгърна себе си и да се освободя по правилния начин от тялото, което ме свързва с физическия свят, със Земята?
Всъщност в архитектурните форми на църквите се оглеждаше копнежът на душата по онези форми, които тя търсеше след напускането на физическото тяло.
към текста >>
Културните традиции от по-старите времена могат да бъдат разбрани само с оглед на усещанията, на чувствата, на интуициите, които поддържаха връзката между хората и духовния
свят
.
Културните традиции от по-старите времена могат да бъдат разбрани само с оглед на усещанията, на чувствата, на интуициите, които поддържаха връзката между хората и духовния свят.
И ние действително трябва да изработим у себе си онова дълбоко усещане, с което древните подбираха местата на своите църкви, за да разположат впоследствие и гробовете около тях. Да, те сякаш казваха: Скъпи наши души, които една след друга ни напускате, какви форми искате да ви построим, за да се приближите още сега, докато витаете около вашите тела до онези форми, които искате да приемете след смъртта? И тогава идваше спонтанният отговор: Но разбира се, това следва да бъдат не някакви други форми, а формите на църквата, архитектурата на църквата. Така ние стигаме до единия край на човешкия живот, когато на преден план излиза художествената стойност на архитектурата. Несъмнено, всичко това се променя и метаморфозира.
към текста >>
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във
физическия
свят
, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу!
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу!
Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми. Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло.
към текста >>
Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения
свят
.
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу! Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми.
Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят.
Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд.
към текста >>
Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг
свят
, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически
свят
елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми.
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу! Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми. Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят.
Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми.
Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така.
към текста >>
Напоследък аз често описвам пред Вас онзи
свят
, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен
свят
, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един
свят
, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“.
Ако се обърнем към другия край на човешкия живот, към раждането, към слизането във физическия свят, ще трябва да спомена и още нещо, което всред мнозина от Вас може би ще предизвика една лека вътрешна усмивка, а може би не и в такъв случай бих казал: Слава Богу! Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми. Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми.
Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“.
И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения.
към текста >>
А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния
свят
: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството.
Виждате ли, когато душата идва на Земята, за да се „настани“ в своето тяло, ако ми позволите този израз, тя всъщност слиза от духовно-душевните светове, където първоначално не съществуват никакви пространствени форми. Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло.
А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството.
Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения. Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл. Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят.
към текста >>
Да, сега физическото тяло става част от пространствения
свят
, въпреки че той му остава чужд.
Душата познава пространствените форми само тогава, когато тя напуска своето тяло и отнася определени впечатления от временното последействие на пространствения свят. Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството.
Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд.
В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения. Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл. Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят. През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо.
към текста >>
В духовно-душевния
свят
нещата не изглеждаха така.
Слизайки на Земята и настанявайки се в своето тяло, душата идва от един друг свят, където не съществуват никакви пространствени форми; там съществуват при същите за нашия физически свят елементи като интензивност на цветовете, качества на цветовете, но не и пространствени линии, не и пространствени форми. Напоследък аз често описвам пред Вас онзи свят, в който човекът попада след своята смърт; там той живее в един одушевен, одухотворен свят, протъкан от светлина, цветове и звуци, в един свят, подчинен на „качествата“, а не на „количествата“. И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд.
В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така.
Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения. Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл. Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят. През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо. Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят.
към текста >>
Преди слизането на човека от духовно-душевния
свят
във
физическия
свят
, тези три измерения нямаха никакъв смисъл.
И сега той слиза, вмъква се в своето физическо тяло, за да усети тук аз Ви напомням за едно древно усещане, каквото хората са имали в старите, почти забравени от историята цивилизации как той действително се потопява в своето физическо тяло. А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения.
Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл.
Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят. През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо. Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят. Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация.
към текста >>
Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния
свят
.
А чрез физическото тяло той веднага влиза в определено отношение спрямо околния свят: Ето, сега аз вече се разполагам в пространството. Да, сега физическото тяло става част от пространствения свят, въпреки че той му остава чужд. В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения. Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл.
Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят.
През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо. Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят. Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация. И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята.
към текста >>
Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния
свят
.
В духовно-душевния свят нещата не изглеждаха така. Но тук, казва си физическото тяло, аз съм просто разпънато в трите измерения. Преди слизането на човека от духовно-душевния свят във физическия свят, тези три измерения нямаха никакъв смисъл. Обаче цветовете и хармонията на цветовете, мелодията, хармонията на звуците, всичко това има своя добър смисъл в духовния свят. През онези древни времена, когато такива усещания бяха нещо напълно естествено, човекът изпитваше една дълбока потребност да не носи в себе си това, което му е чуждо.
Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят.
Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация. И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята. Както казах, той я усещаше като окована в пространството. И той си казваше: Няма никакво съответствие между моето физическо тяло – доколкото то е съставено от елементите на околната среда и моята истинска същност, която аз нося от духовния свят.
към текста >>
И той си казваше: Няма никакво съответствие между моето физическо тяло – доколкото то е съставено от елементите на околната среда и моята истинска същност, която аз нося от духовния
свят
.
Например той усещаше главата си като нещо, което му е дадено от духовния свят. Защото онова, което в миналите инкарнации представляваше останалата част от тялото му аз често съм изтъквал тази подробност в сегашната инкарнация се съсредоточаваше в рамките на неговата глава. Останалата част от тялото се превръща в глава именно през следващата инкарнация. И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята. Както казах, той я усещаше като окована в пространството.
И той си казваше: Няма никакво съответствие между моето физическо тяло – доколкото то е съставено от елементите на околната среда и моята истинска същност, която аз нося от духовния свят.
За да постигна такова съответствие, аз трябва да предприема определени действия.
към текста >>
от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния
свят
и така нататък.
Виждате ли, човекът идва от духовните светове като носи със себе си, наред с всичко друго, и цвета на своите одежди, на своето облекло. Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането. В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е.
от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък.
И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели. Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми. Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия.
към текста >>
Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния
свят
.
Виждате ли, човекът идва от духовните светове като носи със себе си, наред с всичко друго, и цвета на своите одежди, на своето облекло. Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането. В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство.
Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят.
Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели. Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми. Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото.
към текста >>
Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения
свят
и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми.
В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
Вие ще установите, че за тях изработката на облеклото всъщност е била едно велико изкуство, с чиято помощ те са включвали пренаталния живот в условията на земния живот, както и с помощта на архитектурното изкуство те са призовавали онзи живот, който настъпва след смъртта, онзи живот, който се стреми да се освободи от пространствения свят и който по онова време е намирал непосредствен израз в архитектурните форми.
Дори и днес Вие бихте могли да се обърнете към определени прослойки от този или онзи народ, които все още са запазили своите народни носии и гледайки тези носии, Вие ще си кажете: Да, ето как всред тези народни маси са се събрали определен брой човешки души и сродството, което са изпитвали в пренаталния си живот, сега те превръщат в стил на обличане, в носия. В своето облекло те пресъздават спомена си от това, как са изглеждали на Небето. Ето защо, ако бихте искали да вникнете в по-дълбокия смисъл на облеклото, Вие трябва да се пренесете доста назад в миналото. Обаче от друга страна Вие ще се убедите, че през онези времена, когато повечето хора са били подвластни на художествения елемент, е имало дълбок смисъл в това, човек да застане пред Рафаеловите Магдалена или Мария. Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно.
към текста >>
Художествените форми възникват, само ако влезем в някакво отношение спрямо духовния
свят
, и ако действително искаме да ги открием, ние трябва да изградим такова отношение.
Вие знаете, че тяхното облекло е съвсем различно. И още нещо: за всички нарисувани от него Магдалени и Марии, Рафаел се придържа към почти еднакви цветове и форми на техните одежди, защото той все още имаше живото усещане, или поне пазеше живата традиция, според която духовно-душевните сили, които ние сваляме от Небето, намират своя израз също и в облеклото. Ето в какво се състои дълбокият смисъл на облеклото! Днешният човек смята, че основното предназначение на облеклото е да ни предпазва от студа. Разбира се, това донякъде е вярно, обаче по този начин никога не могат да възникнат каквито и да е художествени форми.
Художествените форми възникват, само ако влезем в някакво отношение спрямо духовния свят, и ако действително искаме да ги открием, ние трябва да изградим такова отношение.
към текста >>
Обаче тук става дума за нещо съвсем друго: За силовите съотношения, които възникват в духовния
свят
.
Естествено, тогава тялото също е изпълнено с материални субстанции. Аз често съм изтъквал, че няма никакъв смисъл от повърхностното възражение, според което е невъзможно да се получи така, че след смъртта, т.е. след разрушаването на физическото тяло, от него отново да се появи главата. Да, и останалите възражения срещу антропософията са също толкова повърхностни. Естествено, възражението може да бъде направено.
Обаче тук става дума за нещо съвсем друго: За силовите съотношения, които възникват в духовния свят.
към текста >>
12.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния
свят
.
Вчера аз се опитах да покажа как антропософските възгледи за света ни отвеждат дотам, че изкуството от ново има шанс да бъде прието от човечеството, и то по един много по-интензивен начин, отколкото това е възможно под влиянието на материализма и натурализма.
Опитах се да покажа, ако ми позволите този израз, как антропософският поглед е обучен да оценява не само архитектурните форми и произведения, но и едно такова изкуство, което буди само усмивки, ако го наречем с това име, каквото е било например изкуството на древните да се обличат според принципи и закономерности, които са валидни в духовния свят.
После се опитах да насоча вниманието Ви върху това, как самият човек, взет в неговия цялостен облик, може да бъде разглеждан по чисто художествен път, като изтъкнах космическата предистория на човешката глава.
към текста >>
Както казах, през време на
физическия
земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния
свят
.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта.
Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят.
Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят. След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма. Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив. Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически
свят
.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта. Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят.
Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят.
След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма. Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив. Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
След смъртта, напускайки
физическия
свят
, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта. Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят. Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят.
След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма.
Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив. Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния
свят
.
Нека още веднъж да разгледаме основните моменти от този троичен художествен мироглед. От вчерашната лекция научихме, че когато отправим поглед към архитектурните форми, в тях трябва да съзрем нещо, което човешката душа очаква да срещне, когато по един или друг начин тя напуска физическото тяло, както това става например при смъртта. Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят. Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят. След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма.
Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят.
И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив. Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения
свят
.
Както казах, през време на физическия земен живот тя е свикнала да изгражда чрез физическото тяло чисто пространствени отношения с околния свят. Душата изживява пространствените форми, обаче те са валидни само за външния физически свят. След смъртта, напускайки физическия свят, човешката душа се стреми ако ми позволите този израз да отпечата в пространството своята собствена форма. Тя търси онези линии, онези плоскости, изобщо всички онези форми, с чиято помощ може да се освободи от пространството и да се издигне в духовния свят. И общо взето, тези форми са име нно архитектурните, доколкото те са плод на един или друг художествен порив.
Така че всъщност, ако действително искаме да разберем същинската художествена природа на архитектурата, ние винаги трябва да си представяме как душата напуска човешкото тяло и какви са после нейните очаквания и потребности спрямо пространствения свят.
към текста >>
А за да вникнем в същинската художествена природа на облеклото, аз Ви припомних онази възторжена радост, с която примитивните народи се отнасяха към своето облекло: Те все още имаха едно смътно усещане, че са напуснали духовния
свят
и са слезли във
физическия
свят
, че просто са се вмъкнали във физическото тяло.
А за да вникнем в същинската художествена природа на облеклото, аз Ви припомних онази възторжена радост, с която примитивните народи се отнасяха към своето облекло: Те все още имаха едно смътно усещане, че са напуснали духовния свят и са слезли във физическия свят, че просто са се вмъкнали във физическото тяло.
Но тогавашните човешки души знаеха: В обвивката на това физическо тяло ние намираме нещо много по-различно от условията, с които разполагахме в духовния свят!
към текста >>
Но тогавашните човешки души знаеха: В обвивката на това физическо тяло ние намираме нещо много по-различно от условията, с които разполагахме в духовния
свят
!
А за да вникнем в същинската художествена природа на облеклото, аз Ви припомних онази възторжена радост, с която примитивните народи се отнасяха към своето облекло: Те все още имаха едно смътно усещане, че са напуснали духовния свят и са слезли във физическия свят, че просто са се вмъкнали във физическото тяло.
Но тогавашните човешки души знаеха: В обвивката на това физическо тяло ние намираме нещо много по-различно от условията, с които разполагахме в духовния свят!
към текста >>
Ето защо в облеклото на примитивните народи ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във
физическия
свят
.
И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми позволите неуместния израз кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането.
Ето защо в облеклото на примитивните народи ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във физическия свят.
И така, архитектурата има нещо общо с това, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска физическото тяло. А изкуството на обличането, доколкото то наистина се проявява като изкуство, има нещо общо с онова, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска духовния свят, за да се потопи във физическия свят.
към текста >>
А изкуството на обличането, доколкото то наистина се проявява като изкуство, има нещо общо с онова, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска духовния
свят
, за да се потопи във
физическия
свят
.
И тогава възникваше инстинктивната, чувствена потребност: Да, в тези цветове, в тези ако ми позволите неуместния израз кройки, ние трябва да търсим една такава обвивка, която да отговаря на спомена ни за живота преди раждането. Ето защо в облеклото на примитивните народи ние виждаме едно несръчно загатване, едно несръчно изобразяване на онази астрална човешка същност, която човекът е притежавал още преди своето раждане във физическия свят. И така, архитектурата има нещо общо с това, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска физическото тяло.
А изкуството на обличането, доколкото то наистина се проявява като изкуство, има нещо общо с онова, към което се стреми човешката душа, когато тя напуска духовния свят, за да се потопи във физическия свят.
към текста >>
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния
свят
, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди.
В края на вчерашната си лекция аз посочих как в организацията на своята глава, човекът всъщност представлява истинска метаморфоза на телесната си организация доколкото тя изключва главата от предишното прераждане, и ако човекът може да усети какво са предприели там горе, в небесното отечество, Съществата от висшите Йерархии с последиците от предишния му земен живот, тогава той ще има вече задоволителна представа за устройството на човешката глава и за нейната най-горна част.
Напротив, ако правилно разбираме всичко онова, което спада към средната част на главата, носът, очите и т.н., тогава ще съзрем как силите от духовния свят, изграждащи тази част на главата, имат нещо общо с човешките гърди.
Формата на носа има отношение към дишането, следователно към това, което наричаме „човекът-гърди“. Ако разглеждаме долната част на главата, където са устата и брадичката, ние също откриваме един вид приспособяване към физическите условия на Земята. Този маниер на разглеждане може да бъде разширен върху целия човек. Във всяко засводяване на горната част на главата, в изпъкването или вдлъбването на черепа ние ясно долавяме как свръхсетивната човешка природа има отношение към формирането на човешкото око. Ясно можем да доловим и онова интимно отношение, което показва горната част на главата към Небето; също и отношението на средната лицева част към Земното обкръжение, към всичко онова, което обгръща Земята като въздушни и етерни форми; и накрая ние усещаме как долната челюст, или брадичката влиза във вътрешно отношение с целия двигателно-веществообменен човек, с храносмилателната система, като по този начин човекът окончателно се свързва със Земята.
към текста >>
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния
свят
, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния
свят
.
Да, в известен смисъл изкуството на обличането ни отвежда към времето „преди“ инкарнацията, а архитектурата във времето „след“ инкарнацията. Ето защо, както обясних вчера, архитектурата възниква от над гробните паметници и постройки.
Напротив, пластиката загатва за начина, по който в Земната си форма човекът непосредствено участвува в процесите на духовния свят, как той непрекъснато преодолява земно-натуралистичните принципи и как във всяка една от своите форми той остава израз на духовния свят.
С това ние засегнахме онези изкуства, които имат нещо общо с пространствените форми и, следователно, с отношението, което човешката душа изгражда към света чрез физическото пространствено тяло.
към текста >>
Ако се приближим с още една крачка до безпространствения
свят
, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта.
Ако се приближим с още една крачка до безпространствения свят, тогава ние стигаме от пластиката, от ваятелското изкуство до живописта.
Ние бихме могли да вникнем истински в живописта, само ако се съобразим с материалните средства на живописеца. Днес, в Петата следатлантска епоха живописта решително е тръгнала по онзи път, който води в натурализма. Това проличава и от факта, че всъщност живописците из губиха истинското разбиране за цветовете, а в по-ново време основното усещане на живописците се превърна, бих казал, в едно изопачено пластично усещане. На художническото платно днес ние бихме искали да видим един пластично изваян човешки портрет. Нещо подобно забелязваме и при пространствената перспектива, която се утвърди едва през Петата следатлантска епоха: нещата пред и зад перспективната линия изглеждат различно, или казано с други думи, тя се стреми към едно неестествено изображение на пространствените форми.
към текста >>
За да си изясним нещата или, бих казал, за да стигнем до определена точка, където те стават поне отчасти ясни, нека да разгледаме цветовете на мъртвия минерален
свят
.
За да си изясним нещата или, бих казал, за да стигнем до определена точка, където те стават поне отчасти ясни, нека да разгледаме цветовете на мъртвия минерален свят.
Както казах, ние различаваме цветовете и ги свързваме с физическата материя, която сме свикнали да измерваме в сантиметри, грамове и т.н. Обаче всичко онова, което ние възприемаме с помощта на физическите сетива, не поражда никакви цветове. Колкото и да третирате материята с мерните единици на физиката, Вие няма да стигнете до цветовете. Ето защо физикът се нуждаеше от признанието: Да, цветовете съществуват само в душата.
към текста >>
И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния
свят
.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия.
И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят.
Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят. В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>
Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния
свят
, служейки си именно със силите на зеления цвят.
Виждате ли, нещо подобно се разиграва и във външната природа, когато, примерно, наблюдавате един зелен скъпоценен камък. Само че зеленият скъпоценен камък не се обръща към Вашата душевна фантазия, а апелира към концентрираната фантазия, скрита във Вашето око, защото това око, това човешко око с неговите кръвоносни съдове и нервни окончания е формирано от силите на фантазията, то чисто и просто е последицата от една активна, действена фантазия. И вглеждайки се в зеления скъпоценен камък, Вие не бихте могли да го виждате по друг начин именно защото Вашето око е един орган, формиран от силите на фантазията освен така, както още от древни времена той е бил духовно изграждан от зеления цвят на духовния свят.
Още в същия миг, когато пред Вас застава зеленият скъпоценен камък, Вашето око се връща далеч назад в миналите времена, и сега Вие различавате зеления нюанс само защото в онези далечни времена определени божествено-духовни Същества са създали тази субстанция в духовния свят, служейки си именно със силите на зеления цвят.
В същия миг, когато виждате зелените, червени, сини или жълти скъпоценни камъни, Вие фактически поглеждате назад в праминалото. Когато възприемаме едни или други цветове, ние не виждаме нещо, което съществува в същия този момент; когато възприемаме едни или други цветове, ние отправяме поглед назад към най-далечните перспективи на времето. Ние просто не сме в състояние да видим един цветен скъпоценен камък в настоящия момент, също както и намирайки се в подножието на една планина не можем да видим най-високия й връх в непосредствена близост до себе си. Именно защото сме отдалечени от съответния факт, ние трябва да го виждаме в перспектива.
към текста >>
И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния
свят
.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето.
И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят.
И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно. Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд. Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>
Тя поставя целия този
свят
, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния
свят
и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно.
Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд.
Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало. И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят. Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>
И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния
свят
беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят.
Когато пред себе си имаме един топаз, ние го виждаме не в настоящия момент, а назад в перспективата на времето. И когато, разглеждайки скъпоценния камък, се взираме назад в перспективата на времето, ние виждаме самото създаване на Земята още преди Лемурийската епоха*14, виждаме и създаването на скъпоценния камък като едно цветно образувание в духовния свят. И сега нашата физика предприема нещо извънредно абсурдно. Тя поставя целия този свят, заедно с неговите подвижни атоми, пред нас и заявява, че тъкмо те пораждат цветовете в нас, докато истината е съвсем друга: Божествено-духовните Същества, потънали в непрекъсната творческа деятелност още от прадревни времена са тези, които оживяват в цветове те на минералния свят и пробуждат един жив спомен за техния прадревен съзидателен труд. Когато вижда ме цветовете в неживата природа, ние влизаме във връзка с нея и стигаме до един жив спомен, отнасящ се до прадалечното минало.
И всеки път, когато през пролетта зеленият растителен килим на Земята радва очите ни, тогава онзи, който действително разбира възникването на зеления цвят в природата, гледа не просто в настоящето, а се взира в епохата на Старото Слънце, когато от силите на духовния свят беше създадено цялото растително царство и това създаване така вижда той нещата протича в нюансите на зеления цвят.
Накратко: ние действително виждаме цветовете в природата само тогава, когато цветовете ни карат да се взираме в прадалечното творчество на Боговете.
към текста >>
Тъкмо по този начин живописта влиза в правилно отношение към духовния
свят
.
Тъкмо по този начин живописта влиза в правилно отношение към духовния свят.
Забележително е, че днешните хора се стремят да направят пространството още по-пространствено. Те искат да излязат извън пространството и по един чисто материалистичен начин въвеждат така нареченото четвърто измерение. Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото. Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения. Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения.
към текста >>
Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на
физическия
свят
, отправяйки се към етерния
свят
, всичко е ориентирано според двете измерения.
Тъкмо по този начин живописта влиза в правилно отношение към духовния свят. Забележително е, че днешните хора се стремят да направят пространството още по-пространствено. Те искат да излязат извън пространството и по един чисто материалистичен начин въвеждат така нареченото четвърто измерение. Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото.
Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения.
Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения. Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета. Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения.
към текста >>
Ние разбираме етерния
свят
само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения.
Тъкмо по този начин живописта влиза в правилно отношение към духовния свят. Забележително е, че днешните хора се стремят да направят пространството още по-пространствено. Те искат да излязат извън пространството и по един чисто материалистичен начин въвеждат така нареченото четвърто измерение. Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото. Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения.
Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения.
Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета. Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения. По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят.
към текста >>
Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния
свят
.
Забележително е, че днешните хора се стремят да направят пространството още по-пространствено. Те искат да излязат извън пространството и по един чисто материалистичен начин въвеждат така нареченото четвърто измерение. Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото. Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения. Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения.
Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят.
Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета. Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения. По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят. Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само волята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения.
към текста >>
Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния
свят
; от значение са само двете измерения.
Те искат да излязат извън пространството и по един чисто материалистичен начин въвеждат така нареченото четвърто измерение. Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото. Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения. Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения. Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят.
Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения.
Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета. Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения. По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят. Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само волята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения. Ето как, вниквайки в двете измерения, ние съумяваме да пренесем чувствения елемент в живописта, където той бива изживян в две измерения.
към текста >>
Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния
свят
се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета.
Обаче това четвърто измерение изобщо не съществува, то чисто и просто унищожава третото измерение, както бих казал дълговете унищожават имуществото. Излизайки от триизмерното пространство ние не по падаме в никакво четириизмерно пространство; ние попадаме в едно четвърто пространство, което е двуизмерно, защото четвъртото измерение унищожава третото, така че действителни остават само двете измерения, и когато се издигаме от трите измерения на физическия свят, отправяйки се към етерния свят, всичко е ориентирано според двете измерения. Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения. Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения.
Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета.
Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения. По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят. Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само волята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения. Ето как, вниквайки в двете измерения, ние съумяваме да пренесем чувствения елемент в живописта, където той бива изживян в две измерения.
към текста >>
По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения
свят
.
Ние разбираме етерния свят само ако си го представяме ка то ориентиран според двете измерения. Вие бихте могли да възразите, че придвижвайки се от тук дотам, аз прекосявам също и етерния свят. Обаче третото измерение няма никакво значение за етерния свят; от значение са само двете измерения. Третото измерение винаги се изразява чрез нюансираното червено, жълто, синьо, виолетово, които аз нанасям върху повърхността, независимо дали тя е разположена тук или там; в етерния свят се променя не третото измерение, а само цветът; и няма никакво значение къде аз поставям повърхността, понеже аз трябва само да променя цвета. Така човек стига до способността да живее с цвета, да живее с цвета в две измерения.
По този начин обаче той се издига от пространствените изкуства към онези изкуства, каквото е например живописта, които са двуизмерни и така той преодолява чисто пространствения свят.
Онова, което живее в нас като чувства, няма никакво отношение към трите пространствени измерения; само волята има отношение към тях, но не и чувствата, които винаги остават затворени в двете измерения. Ето как, вниквайки в двете измерения, ние съумяваме да пренесем чувствения елемент в живописта, където той бива изживян в две измерения.
към текста >>
Вие виждате, че ако искаме да извървим пътя от архитектурата, от изкуството на обличането, от пластиката и да стигнем до живописта, ние трябва да се освободим от триизмерния материален
свят
.
Вие виждате, че ако искаме да извървим пътя от архитектурата, от изкуството на обличането, от пластиката и да стигнем до живописта, ние трябва да се освободим от триизмерния материален свят.
Така живопис та се превръща в едно изкуство, за което бихме могли да кажем: Ето, сега човекът изживява живописта по един вътрешен, душевен начин, защото създавайки и наслаждавайки се на живописта той извършва един вътрешен, душевен акт. Обаче всъщност той изживява нещо, което е външно и което се намира в перспективата на цветовете. Сега вече няма никаква разлика между вътрешно и външно. Ние не можем да твърдим, както сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае. В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен свят.
към текста >>
В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен
свят
.
Вие виждате, че ако искаме да извървим пътя от архитектурата, от изкуството на обличането, от пластиката и да стигнем до живописта, ние трябва да се освободим от триизмерния материален свят. Така живопис та се превръща в едно изкуство, за което бихме могли да кажем: Ето, сега човекът изживява живописта по един вътрешен, душевен начин, защото създавайки и наслаждавайки се на живописта той извършва един вътрешен, душевен акт. Обаче всъщност той изживява нещо, което е външно и което се намира в перспективата на цветовете. Сега вече няма никаква разлика между вътрешно и външно. Ние не можем да твърдим, както сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае.
В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен свят.
В живописта всичко това няма никакво значение. В живописта просто няма никакъв смисъл да говорим, че нещо респективно душата се намира вътре или вън. Живеейки в цветовете, душата непрекъснато пребивава в духовния свят. Това, което изживяваме в живописта, отговаря на свободното движение, което е присъщо на душата в Космоса. Когато, абстрахирайки се от несъвършенството на външните оцветители, ние виждаме един цветен образ, няма никакво значение дали го изживяваме вътрешно, или го разглеждаме външно.
към текста >>
Живеейки в цветовете, душата непрекъснато пребивава в духовния
свят
.
Сега вече няма никаква разлика между вътрешно и външно. Ние не можем да твърдим, както сме свикнали да правим това при архитектурата, че вглеждайки се в тялото душата би искала да създаде формите, от които се нуждае. В пластиката душата би искала, следвайки ваятелски оформената човешка фигура, да създаде съответните форми, така че човекът да заеме своето естествено място в настоящия пространствен свят. В живописта всичко това няма никакво значение. В живописта просто няма никакъв смисъл да говорим, че нещо респективно душата се намира вътре или вън.
Живеейки в цветовете, душата непрекъснато пребивава в духовния свят.
Това, което изживяваме в живописта, отговаря на свободното движение, което е присъщо на душата в Космоса. Когато, абстрахирайки се от несъвършенството на външните оцветители, ние виждаме един цветен образ, няма никакво значение дали го изживяваме вътрешно, или го разглеждаме външно.
към текста >>
Той може да бъде изживян едноизмерно в линията на времето, и то по такъв начин, че сега човекът възприема света като свой собствен
свят
.
Напротив, когато пристъпваме в музикалната област, ние изцяло се потопяваме в духовните изживявания на човешката душа. Сега ние трябва окончателно да напуснем пространството. Музикалният елемент е линеен и едноизмерен.
Той може да бъде изживян едноизмерно в линията на времето, и то по такъв начин, че сега човекът възприема света като свой собствен свят.
Потопявайки се във физическия свят, или напускайки физическия свят, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила. Ако се задълбочим в тайните на музиката, ние стигаме до извода аз вече съм обсъждал тази тема тук който беше извънредно близък още на древните гърци, понеже те прекрасно разбираха тези неща и ги свързваха, примерно, с лирата на Аполон.*15 Макар и скрито, музикалното изживяване е извънредно близко с хармонично-мелодичните космически отношения, от които израства самият човек. Всъщност чудните струни на Аполоновата лира, които в случая проявяват едно странично действие, са неговите нервни разклонения, излизащи от гръбначния мозък. Ето какво представлява Аполоновата лира: гръбначният мозък, завършващ горе в мозъка и разпростиращ нервните си окончания из цялото тяло. И в рамките на Земния свят, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения.
към текста >>
Потопявайки се във
физическия
свят
, или напускайки
физическия
свят
, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила.
Напротив, когато пристъпваме в музикалната област, ние изцяло се потопяваме в духовните изживявания на човешката душа. Сега ние трябва окончателно да напуснем пространството. Музикалният елемент е линеен и едноизмерен. Той може да бъде изживян едноизмерно в линията на времето, и то по такъв начин, че сега човекът възприема света като свой собствен свят.
Потопявайки се във физическия свят, или напускайки физическия свят, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила.
Ако се задълбочим в тайните на музиката, ние стигаме до извода аз вече съм обсъждал тази тема тук който беше извънредно близък още на древните гърци, понеже те прекрасно разбираха тези неща и ги свързваха, примерно, с лирата на Аполон.*15 Макар и скрито, музикалното изживяване е извънредно близко с хармонично-мелодичните космически отношения, от които израства самият човек. Всъщност чудните струни на Аполоновата лира, които в случая проявяват едно странично действие, са неговите нервни разклонения, излизащи от гръбначния мозък. Ето какво представлява Аполоновата лира: гръбначният мозък, завършващ горе в мозъка и разпростиращ нервните си окончания из цялото тяло. И в рамките на Земния свят, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения. Най-съвършеният инструмент на този свят е самият човек и един музикален инструмент ни предлага своите музикални тонове само дотолкова, доколкото в трептенето на струните човекът усеща нещо, което чрез нервните разклонения и кръвните пътища е дълбоко свързано с неговия собствен организъм.
към текста >>
И в рамките на Земния
свят
, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения.
Той може да бъде изживян едноизмерно в линията на времето, и то по такъв начин, че сега човекът възприема света като свой собствен свят. Потопявайки се във физическия свят, или напускайки физическия свят, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила. Ако се задълбочим в тайните на музиката, ние стигаме до извода аз вече съм обсъждал тази тема тук който беше извънредно близък още на древните гърци, понеже те прекрасно разбираха тези неща и ги свързваха, примерно, с лирата на Аполон.*15 Макар и скрито, музикалното изживяване е извънредно близко с хармонично-мелодичните космически отношения, от които израства самият човек. Всъщност чудните струни на Аполоновата лира, които в случая проявяват едно странично действие, са неговите нервни разклонения, излизащи от гръбначния мозък. Ето какво представлява Аполоновата лира: гръбначният мозък, завършващ горе в мозъка и разпростиращ нервните си окончания из цялото тяло.
И в рамките на Земния свят, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения.
Най-съвършеният инструмент на този свят е самият човек и един музикален инструмент ни предлага своите музикални тонове само дотолкова, доколкото в трептенето на струните човекът усеща нещо, което чрез нервните разклонения и кръвните пътища е дълбоко свързано с неговия собствен организъм. Човекът, доколкото е рожба на нервната система, е вътрешно изграден от музика, и той има художествено-музикални възприятия само дотолкова, доколкото те съвпадат с тайните на неговото собствено музикално устройство.
към текста >>
Най-съвършеният инструмент на този
свят
е самият човек и един музикален инструмент ни предлага своите музикални тонове само дотолкова, доколкото в трептенето на струните човекът усеща нещо, което чрез нервните разклонения и кръвните пътища е дълбоко свързано с неговия собствен организъм.
Потопявайки се във физическия свят, или напускайки физическия свят, душата не иска да напомня за своите потребности; сега, в областта на музиката, тя се стреми да изживее онова, което живее и пулсира в нея като душевно-духовна сила. Ако се задълбочим в тайните на музиката, ние стигаме до извода аз вече съм обсъждал тази тема тук който беше извънредно близък още на древните гърци, понеже те прекрасно разбираха тези неща и ги свързваха, примерно, с лирата на Аполон.*15 Макар и скрито, музикалното изживяване е извънредно близко с хармонично-мелодичните космически отношения, от които израства самият човек. Всъщност чудните струни на Аполоновата лира, които в случая проявяват едно странично действие, са неговите нервни разклонения, излизащи от гръбначния мозък. Ето какво представлява Аполоновата лира: гръбначният мозък, завършващ горе в мозъка и разпростиращ нервните си окончания из цялото тяло. И в рамките на Земния свят, душевно-духовният човек изразява себе си именно с помощта на тези нервни разклонения.
Най-съвършеният инструмент на този свят е самият човек и един музикален инструмент ни предлага своите музикални тонове само дотолкова, доколкото в трептенето на струните човекът усеща нещо, което чрез нервните разклонения и кръвните пътища е дълбоко свързано с неговия собствен организъм.
Човекът, доколкото е рожба на нервната система, е вътрешно изграден от музика, и той има художествено-музикални възприятия само дотолкова, доколкото те съвпадат с тайните на неговото собствено музикално устройство.
към текста >>
Защото, съгласете се, че когато аз казвам: „Ето, нека сега да отправим поглед към неживия материален
свят
“, това не е някаква теоретична постановка.
Следователно, отдавайки се на музиката, човекът се обръща към своята собствена душевно-духовна същност. Тайните на вътрешната душевно-духовна човешка природа, до които стигаме благодарение на антропософията, упражняват своето плодотворно въздействие също и в областта на музиката, и то не теоретично, а направо там, където блика самото музикално творчество.
Защото, съгласете се, че когато аз казвам: „Ето, нека сега да отправим поглед към неживия материален свят“, това не е някаква теоретична постановка.
Възприемайки този цвят в цветове, ние осъществяваме един космически спомен.
към текста >>
И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния
свят
.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност.
И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят.
Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада. Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения. Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>
Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния
свят
, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен
свят
, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения.
Да, благодарение на антропософското духовно-научно познание, ние се връщаме към Боговете от далечното минало и започваме да разбираме как чрез цветните скъпоценни камъни, чрез цветните предмети и изобщо чрез цветовете става така, че Боговете като автори на сътворението си припомнят най-първите моменти от своята съзидателна дейност. И когато проумеем, че нещата са цветни, защото Боговете се изразяват чрез тях, тогава ни обзема онзи ентусиазъм, който е присъщ на непосредственото изживяване на духовния свят. Тук няма никакво теоретизиране, тук има нещо, което веднага изпълва душата с могъщи вътрешни сили. И като последица от всичко това идва не някакво теоретизиране върху изкуството, а стремеж към художествено творчество и желание за изпитване на художествена наслада.
Истинското изкуство винаги се свежда до това, че човекът започва да търси своето отношение към духовния свят, независимо дали става дума за очакваните с надежда духовни сфери, в които душата навлиза след като е напуснала тялото, за духовните сфери, които той би искал да опознае, когато се потопява в тялото, за духовните сфери, с които той се усеща дълбоко свързан, нещо, което не би могъл да изпита спрямо околния природен свят, или пък за онези свои състояния, при които той, бих казал, се издига в света на цветовете, където нещата изгубват „вътрешните „ си и „външни“ страни, а душата се носи из Космоса, отдадена на своя собствен живот всред цветовете на Космоса, където тя би могла да изяви себе си без никакви ограничения.
Да, още в земните условия душата усеща своето родство с космическите душевно-духовни сили, както това става и в областта на музиката.
към текста >>
Доста подробности от това, което вече съм споделял пред Вас за поетическите усещания на хората от древните времена, когато поезията беше изцяло подчинена на художествените закономерности, биха могли да ни обърнат внимание върху факта, че тогава поезията е била под влиянието на все още живата връзка на човека с душевно-духовния
свят
.
Нека сега да навлезем в областта на поезията.
Доста подробности от това, което вече съм споделял пред Вас за поетическите усещания на хората от древните времена, когато поезията беше изцяло подчинена на художествените закономерности, биха могли да ни обърнат внимание върху факта, че тогава поезията е била под влиянието на все още живата връзка на човека с душевно-духовния свят.
Вчера аз подхвърлих, че ако Ханс и Хинц се разхождат на пазара и разговарят, техните движения и реплики винаги ще са много по-изразителни от всичко онова, което впоследствие бихме могли да опишем. И за древните гърци би изглеждало напълно абсурдно, ако поетът започне да описва хората по пазарите или в техните къщи. Натурализмът породи един странен стремеж: на театралната сцена да се изобразяват само натуралистични събития! Колкото абсурдна е една живопис, при която нанасяме цветовете не върху съответната повърхност, а направо в пространството, толкова абсурдно е и едно сценично изкуство, в чиито ясно очертани сценични средства ние не съумяваме да вникнем както трябва. Помислете само: ако искаме да сме действително натуралистични, ние не би трябвало да отделяме сцената от залата, където се намират зрителите.
към текста >>
Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял
свят
съответната епическа творба.
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас.
Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба.
„Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят. Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса. Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял.
към текста >>
„Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния
свят
.
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба.
„Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса. Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки?
към текста >>
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният
свят
на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса.
Сега бих искал да повторя нещо, което често съм обсъждал пред Вас. Омир започва своята Илиада с думите: „Пей ми, о музо, за гнева на Ахила Пелеев.“ И това не е някаква фраза, а точно отговаря на реалното изживяване, което е имал Омир: Той трябва да се издигне до онова свръхсетивно божествено-духовно Същество, което ще си послужи с неговото тяло, за да се появи на бял свят съответната епическа творба. „Епическа“, като цяло, означава онази област, която е свързана с горните Богове, а те бяха усещани в женски род, понеже като женски същества, като музи можеха да бъдат оплодявани от духовния свят.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса.
Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки? Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на
физическия
свят
.Ето как възниква епическата поезия.
Омир търси горните Богове, за да им предостави своята човешка същност; така горните Богове ще разполагат с Омир, за да може мисловният свят на Космоса да намери видим израз в сценичните действия на епоса. Да, ето какво представлява епосът: предоставяйки на горните Богове своята човешка същност, човекът им позволява да говорят! Другаде Омир започва с думите: „Пей ми, о музо, за мъжа многостранстващ.“ Той има предвид Одисей. И на Омир изобщо не би хрумнало да предложи на хората нещо, което той сам е измислил или видял. Защо би трябвало той да върши всичко това, след като то е по силите на всеки?
Омир иска нещо съвсем друго той иска да предостави своя организъм на горните Богове и да им позволи да покажат как виждат те човешките отношения в условията на физическия свят.Ето как възниква епическата поезия.
към текста >>
И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния
свят
беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората.
А драматическата поезия? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е само да си припомним времето преди Есхил и по-специално един от Боговете: Дионисий. Първоначално единственото действуващо лице е Дионисий, после идва неговият помощник сценичният хор, който дава израз не на това, което вършат хората, а на това, което вършат подземните Богове, Боговете на волята, които си служат с човешките тела, само и само на сцената да тържествува не човешката воля, а волята на Боговете.
И едва с течение на времето, когато връзката на човека с духовния свят беше вече забравена, в сценичните представления действията на Боговете бяха изместени от действията на хората.
Този процес започна още в древна Гърция, през интервала между Есхил, при когото ние навсякъде виждаме как божествените импулси пронизват човека, и Евридип, при когото хората се изявяват вече като човешки.същества, макар и все още под влиянието на свръхземни импулси, защото, бих казал, същинският натурализъм стана възможен едва в по-новите времена.
към текста >>
Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния
свят
също и в областта на поезията.
Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния свят също и в областта на поезията.
Епосът винаги се обръща към горните Богове. Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят. И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните Богове.
към текста >>
Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният
свят
на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на
физическия
свят
.
Обаче човекът отново трябва да намери пътя към духовния свят също и в областта на поезията. Епосът винаги се обръща към горните Богове.
Драмата се обръща към долните Богове, истинската драма проследява как подземният свят на Боговете напира от дълбините, за да се изяви горе в условията на физическия свят.
И човекът може да превърне себе си в инструмент за реализация на подземните Богове.
към текста >>
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен
свят
, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела.
Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен
свят
; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето.
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния
свят
, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра.
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически
свят
, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето. А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество. Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра.
Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
13.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния
свят
и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа.
Последните две лекции бяха посветени главно на различните области от художествения усет и художественото творчество на хората. Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето.
В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа.
Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем.
към текста >>
Обръщайки се към заобикалящия го
свят
, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав.
Общо взето аз постъпих по този начин, защото исках да подчертая как особеното светоусещане, което произтича от антропософските възгледи задължително води до един вътрешен трепет, до едно вътрешно пробуждане за света на изкуството и това се отнася както до настоящето, така и до бъдещето. В края на вчерашната лекция аз посочих, как чрез антропософския светоглед човекът стига до една непосредствена връзка с духовния свят и как натрупва онези духовни сили, които са необходими за възникването на истинското изкуство, онези духовни сили, които винаги са съществували, когато в една или друга епоха истинското изкуство е напирало от самата човешка природа. Да, това истинско изкуство може да стои само от едната страна на действителното познание, защото от другата му страна ние откриваме не друго, а религиозния живот на човечеството. В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера.
Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав.
И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност. Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта.
към текста >>
Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг
свят
, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта.
В известен смисъл чрез познанието и религията човекът стига до духовно протъканите мисли, чувства и воля, обаче по такъв начин, че именно през времето, прекарвано на Земята между раждането и смъртта, той издига своите душевни качества до степента на едно вътрешно изживяно познание и на една вътрешно изживяна религия. Ето на кое аз обърнах внимание вчера и завчера. Обръщайки се към заобикалящия го свят, който е идентичен с неговата собствена физическа природа, човекът си казва: Да, човешката природа не се изчерпва със своя физически състав. И той е бил дълбоко убеден в това през всички епохи, които са носели отпечатъка на един истински художествен и религиозен подем. Ето, сега аз съм поставен в потока на Земното битие, казваше си той, обаче по такъв начин, че то е в пълно противоречие с моята човешка същност.
Но от друга страна аз нося нещо в моята човешка същност, което е образ на един съвсем друг свят, или на съвсем други светове, коренно различни от всичко онова, което изживявам тук между раждането и смъртта.
към текста >>
Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен
свят
.
Нека да се спрем на тези чувства, които току що охарактеризирах именно от антропософска гледна точка и които имат отношение към познанието. С помощта на познанието човекът се стреми да проникне в тайните, в загадките на мировото съществувание. И колко гордо е съвременното човечество със своето външно, натуралистично познание! И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание.
Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят.
Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях. И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване. Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага. Следователно, навлизането в духовно-божествените тайни на света винаги е свързано с преодоляване на определени опасности и през портата към свръхсетивния свят ние не можем да преминем такива, каквито съществуваме в обикновения живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Следователно, навлизането в духовно-божествените тайни на света винаги е свързано с преодоляване на определени опасности и през портата към свръхсетивния
свят
ние не можем да преминем такива, каквито съществуваме в обикновения живот между раждането и смъртта.
И дори бихме могли да кажем, че през последните три, четири столетия съвременното човечество е напреднало твърде много по отношение на външното, натуралистично познание. Пред човешкия поглед се откриха забележителни закономерности на външния природен свят. Обаче тъкмо по отношение на тези природни закономерности днешната естествена наука ако тя сериозно се за мисли върху своята действителна същност следва да признае: Всъщност, благодарение на сетивното познание, опиращо се на човешкото физическо тяло, ние стигаме само до преддверието на същинските мирови тайни, обаче не успяваме да проникнем в тях. И от заниманията си с антропософията ние добре знаем, че за да проникнем в тях, често пъти се налага да минем през сериозни вътрешни опасности и че за да контролира своите мисли, чувства и воля, човекът се нуждае от едно вътрешно укрепване. Ето защо прекосяването на това преддверие ние обозначаваме като един вид среща с Пазачът на прага.
Следователно, навлизането в духовно-божествените тайни на света винаги е свързано с преодоляване на определени опасности и през портата към свръхсетивния свят ние не можем да преминем такива, каквито съществуваме в обикновения живот между раждането и смъртта.
към текста >>
От друга страна нека да отбележим и голямата пропаст, разделяща чисто природния
свят
от всичко онова, което човекът трябва да преодолее, ако той иска да се завърне в своето истинско отечество и ако той иска да знае защо често пъти се чувствува като чужденец в чисто природния
свят
.
С това аз загатвам за огромната сериозност на истинското познание.
От друга страна нека да отбележим и голямата пропаст, разделяща чисто природния свят от всичко онова, което човекът трябва да преодолее, ако той иска да се завърне в своето истинско отечество и ако той иска да знае защо често пъти се чувствува като чужденец в чисто природния свят.
Следователно, между най-дълбоката, вътрешна същност на човека и арената, където тя се проявява, има една голяма пропаст. Естествено, когато с акта на раждането слизаме във физическия свят, ние сваляме със себе си и част от нашата вечна, божествена същност. Обаче когато искаме да я опознаем според нейните първоначални извори, тогава тази пропаст изведнъж разделя непосредствения земен живот от онези области на познанието, които трябва да преодоляваме по пътя си към духовния свят.
към текста >>
Естествено, когато с акта на раждането слизаме във
физическия
свят
, ние сваляме със себе си и част от нашата вечна, божествена същност.
С това аз загатвам за огромната сериозност на истинското познание. От друга страна нека да отбележим и голямата пропаст, разделяща чисто природния свят от всичко онова, което човекът трябва да преодолее, ако той иска да се завърне в своето истинско отечество и ако той иска да знае защо често пъти се чувствува като чужденец в чисто природния свят. Следователно, между най-дълбоката, вътрешна същност на човека и арената, където тя се проявява, има една голяма пропаст.
Естествено, когато с акта на раждането слизаме във физическия свят, ние сваляме със себе си и част от нашата вечна, божествена същност.
Обаче когато искаме да я опознаем според нейните първоначални извори, тогава тази пропаст изведнъж разделя непосредствения земен живот от онези области на познанието, които трябва да преодоляваме по пътя си към духовния свят.
към текста >>
Обаче когато искаме да я опознаем според нейните първоначални извори, тогава тази пропаст изведнъж разделя непосредствения земен живот от онези области на познанието, които трябва да преодоляваме по пътя си към духовния
свят
.
С това аз загатвам за огромната сериозност на истинското познание. От друга страна нека да отбележим и голямата пропаст, разделяща чисто природния свят от всичко онова, което човекът трябва да преодолее, ако той иска да се завърне в своето истинско отечество и ако той иска да знае защо често пъти се чувствува като чужденец в чисто природния свят. Следователно, между най-дълбоката, вътрешна същност на човека и арената, където тя се проявява, има една голяма пропаст. Естествено, когато с акта на раждането слизаме във физическия свят, ние сваляме със себе си и част от нашата вечна, божествена същност.
Обаче когато искаме да я опознаем според нейните първоначални извори, тогава тази пропаст изведнъж разделя непосредствения земен живот от онези области на познанието, които трябва да преодоляваме по пътя си към духовния свят.
към текста >>
И така, от една страна истинското познание предполага пълна сериозност спрямо духовния
свят
и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него.
И така, от една страна истинското познание предполага пълна сериозност спрямо духовния свят и спрямо начините, по които се стремим да се свържем с него.
От друга страна религиозният човек, като такъв, просто не би съществувал тук, ако земните условия го задоволяваха по един или друг начин, ако нещата действително бяха такива, каквито ги представя модерният натурализъм, чието бълнуване описва човека само като една висша степен от еволюцията на природата. Да, ако това беше така и всички биха били доволни от земните условия, няма никакво място за каквато и да е религия. Обаче религията има съвсем други задачи и тя не се интересува дали някой е доволен от земните условия или не. Религията има задача или да утеши човека от земните несгоди или по някакъв начин да го обезщети за понесените страдания. Религията се стреми да издигне човека над физическите закономерности и отново да пробуди у него усещането, че той представлява нещо много повече от един жив организъм.
към текста >>
Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния
свят
, да измине един труден и пречистващ път.
Антропософското задълбочаване е в състояние да пробуди едно дълбоко чувство, една дълбоко усещане както откъм страната на познанието, така и откъм страната на религиозното изживяване.
Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път.
От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят. Благодарение на антропософията редица факти като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване.
към текста >>
От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически
свят
.
Антропософското задълбочаване е в състояние да пробуди едно дълбоко чувство, една дълбоко усещане както откъм страната на познанието, така и откъм страната на религиозното изживяване. Откъм страната на познанието, както вече стана дума, човекът се задължава, още преди да е прекрачил портата на духовния свят, да измине един труден и пречистващ път.
От друга страна религиозният живот също се устремява към онези области, които са разположени над сетивния физически свят.
Благодарение на антропософията редица факти като Мистерията на Голгота, идването на Христос Исус и други, отново стават обект на свръхсетивно проучване.
към текста >>
Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на
физическия
свят
, а от друга страна то иска да извиси
физическия
земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса.
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание. И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството.
Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса.
Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството.
към текста >>
Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния
свят
, с действителния духовен
свят
, а не с неговите мисловни съответствия.
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание. И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично.
Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия.
Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество.
към текста >>
Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния
свят
, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния
свят
.
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание. И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия.
Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят.
И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност.
към текста >>
Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-
физическия
свят
.
Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят. И тук, в областта на изкуството, ние достигаме до необходимостта от същата онази дълбока сериозност, която иначе срещаме в областта на познанието и на религията. Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството.
Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят.
И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие. Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят. За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока.
към текста >>
Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-
физическия
свят
.
Не може да се отрече, че в много отношения съвременното, материалистически настроено човечество е твърде отдалечено от тази сериозност в областта на изкуството. Всеки поглед в художественото творчество, което наистина заслужава това име, веднага ни открива и голямата човешка борба за постигане на съзвучие и хармония между духовно-божествения и земно-физическия свят. И ако при един художник тази борба липсва, едва ли можем да говорим за истинско творчество. И това винаги се е потвърждавало в периодите на културен подем, когато въпросът за изкуството е изпъквал с цялата си сериозност. В епохата на Гьоте и Шилер ясно проличава, бих казал, величественият стил на самото мирово развитие.
Характерна за епохата на Гьоте и Шилер е тъкмо борбата за уравновесяване, борбата за хармонизиране на духовно-божествения и сетивно-физическия свят.
За да се убедим във верността на това твърдение, достатъчно е да насочим само един поглед към усилията на Гьоте и Шилер в тази посока. В хода на нашите продължителни изследвания ние сме разисквали доста подробности; ето защо днес аз ще загатна само отделни моменти в подкрепа на основната теза.
към текста >>
И ако искаме да изразим това с думи, в които се оглеждат неговите собствени идеи, трябва да посочим, че неговият поглед беше отправен преди всичко към външното, към сетивно-реалното.Обаче той беше прекалено дълбок, за да не почувствува: Този сетивно-физически
свят
изобщо не отговаря на онези области, всред които човекът търси своето душевно отечество.
Да, Гьоте е представител на класическото направление в изкуството.
И ако искаме да изразим това с думи, в които се оглеждат неговите собствени идеи, трябва да посочим, че неговият поглед беше отправен преди всичко към външното, към сетивно-реалното.Обаче той беше прекалено дълбок, за да не почувствува: Този сетивно-физически свят изобщо не отговаря на онези области, всред които човекът търси своето душевно отечество.
Този сетивно-физически свят трябва да бъде пречистен и издигнат на една по-висока степен.
към текста >>
Този сетивно-физически
свят
трябва да бъде пречистен и издигнат на една по-висока степен.
Да, Гьоте е представител на класическото направление в изкуството. И ако искаме да изразим това с думи, в които се оглеждат неговите собствени идеи, трябва да посочим, че неговият поглед беше отправен преди всичко към външното, към сетивно-реалното.Обаче той беше прекалено дълбок, за да не почувствува: Този сетивно-физически свят изобщо не отговаря на онези области, всред които човекът търси своето душевно отечество.
Този сетивно-физически свят трябва да бъде пречистен и издигнат на една по-висока степен.
към текста >>
Ето защо Гьоте, като художник, навсякъде в природните форми и в човешките действия търсеше онова, за което вярваше: Да, макар и тук да съм изправен пред едно сетивно-физическо проявление, аз мога чрез съответен подход и без да изневерявам на сетивно-физическата му природа да го пречистя и усъвършенствувам, така че през пречистената сетивна форма да прозира самият божествено-духовен
свят
.
Ето защо Гьоте, като художник, навсякъде в природните форми и в човешките действия търсеше онова, за което вярваше: Да, макар и тук да съм изправен пред едно сетивно-физическо проявление, аз мога чрез съответен подход и без да изневерявам на сетивно-физическата му природа да го пречистя и усъвършенствувам, така че през пречистената сетивна форма да прозира самият божествено-духовен свят.
Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
към текста >>
Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния
свят
в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния
свят
по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният
свят
трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
Ето защо Гьоте, като художник, навсякъде в природните форми и в човешките действия търсеше онова, за което вярваше: Да, макар и тук да съм изправен пред едно сетивно-физическо проявление, аз мога чрез съответен подход и без да изневерявам на сетивно-физическата му природа да го пречистя и усъвършенствувам, така че през пречистената сетивна форма да прозира самият божествено-духовен свят.
Ето до какво се свеждаше колосалният устрем на Гьоте: да не приема с лека ръка божествено-духовните послания, които се опитва да изрази със своите думи, да не транспонира с лека ръка божествено-духовния свят в случайни очертания, линии и форми, понеже той винаги смяташе, че когато някой говори за божествено-духовния свят по романтичен начин, това е относително лесно, но не и изчерпателно; защото божествено-духовният свят трябва да участва в Земния живот не приблизително, а съвсем конкретно.
към текста >>
За мен те са като един вид форми, които са отпаднали от божествено-духовния
свят
и които вероятно са твърде отдалечени от него; обаче макар и да виждам преходния, земния елемент във формите и цветовете, макар и да виждам, че всички те са като един отпадък от божествено-духовния
свят
, все пак аз трябва да ги посрещна по такъв начин, че от тези форми и цветове да проговори самият божествено-духовен
свят
.
Гьоте далеч не искаше да каже: Да, Боговете съществуват! Но вярвайки в съществуванието на Боговете аз изтъквам малко или много символично едно доказателство, а точно това Гьоте не искаше. Той изобщо не познаваше подобно усещане. Напротив, той имаше приблизително следното усещане: Ето, сега аз съзерцавам камъните, растенията, животните, сега аз наблюдавам поведението на хората.
За мен те са като един вид форми, които са отпаднали от божествено-духовния свят и които вероятно са твърде отдалечени от него; обаче макар и да виждам преходния, земния елемент във формите и цветовете, макар и да виждам, че всички те са като един отпадък от божествено-духовния свят, все пак аз трябва да ги посрещна по такъв начин, че от тези форми и цветове да проговори самият божествено-духовен свят.
За мен далеч не е нужно така усещаше Гьоте нещата да изневерявам на природата, аз просто трябва да пречистя въпросния отпадък и да му предам художествени очертания, така че в самата си същност той да се превърне в не посредствен израз на божествено-духовния свят. Ето как Гьоте усещаше класицизма. Според него той беше в основата на гръцкото изкуство и въобще в основата на истинското изкуство.
към текста >>
За мен далеч не е нужно така усещаше Гьоте нещата да изневерявам на природата, аз просто трябва да пречистя въпросния отпадък и да му предам художествени очертания, така че в самата си същност той да се превърне в не посредствен израз на божествено-духовния
свят
.
Гьоте далеч не искаше да каже: Да, Боговете съществуват! Но вярвайки в съществуванието на Боговете аз изтъквам малко или много символично едно доказателство, а точно това Гьоте не искаше. Той изобщо не познаваше подобно усещане. Напротив, той имаше приблизително следното усещане: Ето, сега аз съзерцавам камъните, растенията, животните, сега аз наблюдавам поведението на хората. За мен те са като един вид форми, които са отпаднали от божествено-духовния свят и които вероятно са твърде отдалечени от него; обаче макар и да виждам преходния, земния елемент във формите и цветовете, макар и да виждам, че всички те са като един отпадък от божествено-духовния свят, все пак аз трябва да ги посрещна по такъв начин, че от тези форми и цветове да проговори самият божествено-духовен свят.
За мен далеч не е нужно така усещаше Гьоте нещата да изневерявам на природата, аз просто трябва да пречистя въпросния отпадък и да му предам художествени очертания, така че в самата си същност той да се превърне в не посредствен израз на божествено-духовния свят.
Ето как Гьоте усещаше класицизма. Според него той беше в основата на гръцкото изкуство и въобще в основата на истинското изкуство.
към текста >>
Разбира се, една личност като Шилер не можеше да се съгласи с подобни възгледи, понеже неговият поглед беше отправен прекалено идеалистично нагоре към божествено-духовния
свят
.
Разбира се, една личност като Шилер не можеше да се съгласи с подобни възгледи, понеже неговият поглед беше отправен прекалено идеалистично нагоре към божествено-духовния свят.
Той третираше сетивно-физическите феномени само като една възможност да бъдат загатнати божествено-духовните факти. Ето защо Шилер насърчаваше всички, които имаха афинитет към романтичната поезия, макар и по-късно сам да се присъедини към Гьоте. Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
към текста >>
Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения
свят
, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния
свят
, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
Разбира се, една личност като Шилер не можеше да се съгласи с подобни възгледи, понеже неговият поглед беше отправен прекалено идеалистично нагоре към божествено-духовния свят. Той третираше сетивно-физическите феномени само като една възможност да бъдат загатнати божествено-духовните факти. Ето защо Шилер насърчаваше всички, които имаха афинитет към романтичната поезия, макар и по-късно сам да се присъедини към Гьоте.
Извънредно интересно е, как дори противоположния подход, който бих казал с отчаяние наблюдаваше невъзможността на сетивно-физическите феномени да се издигнат до божествения свят, как този поход, който се задоволяваше именно с тях, за да загатне малко или много за божествено-духовния свят, как тъкмо това романтично направление, възникнало в средна Европа, накрая се присъедини към застъпвания от Гьоте класицизъм.
към текста >>
беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен израз той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния
свят
.
беше дълбоко убеден, че не съществува истински художник, който да не носи религиозния импулс в себе си; и понеже самият Гьоте носеше в себе си един извънредно дълбок религиозен импулс, той беше силно отблъснат от повърхностната религиозност, и дори ако мога да си послужа с този почти педантичен израз той полагаше възможно най-добросъвестните усилия за такова художествено пречистване на сетивно-физическите форми, че те да се проявят като отпечатък на божествено-духовния свят.
към текста >>
Помислете само каква борба се разиграва у този Гьоте, за да се прехвърли той над пропастта, която разделя сетивно-
физическия
от божествено-духовния
свят
.
Спомнете си например как Гьоте пристъпва към своята Ифигвния, към своята Тасо. Той замисля тези две драми и дава поетична форма на основния текст. И какво прави той после? Той изобщо не се осмелява, бих казал, в качеството си на онзи Гьоте, роден във Франкфурт, следвал в Лайпциг, в Страсбург и заселил се във Ваймар, следователно като един ваймарско-франкфуртски Гьоте, той изобщо не се осмелява да завърши нито Ифигения, нито Тасо. Да, той първо трябваше да отиде в Италия и да поживее в светлината на гръцкото изкуство, за да извиси сетивно-физическите форми до такава степен, че те да отразяват духовните процеси и събития.
Помислете само каква борба се разиграва у този Гьоте, за да се прехвърли той над пропастта, която разделя сетивно-физическия от божествено-духовния свят.
Да, у Гьоте това се прояви като един вид болест, когато през една мъглива нощ той напусна Ваймар, без да се обади никому, само и само за да побегне в едно друго обкръжение, където се надяваше да пречисти и одухотвори всички онези сетивно-физически форми, които северният Гьоте не беше в състояние да овладее. Да, тази Гьотева психология е извънредно затрогваща. Има нещо, бих казал, героично-затрогващо, когато се опитваме да проследим Гьотевия път на юг към Италия.
към текста >>
Замислете се как Гьоте искаше да идеализира и извиси човешкия живот, за да го покаже, бих казал, в сиянието на божествено-духовния
свят
; така че от трилогията той можа да завърши само първата драма: Незаконната дъщеря.
Това далеч не е едно цялостно произведение на изкуството! Или си помислете как Гьоте се устреми към една от най-големите висоти на поетичното вдъхновение, когато поиска да извае образите от любимата му гръцка епоха, какъвто е случаят с Пандора. Те си остават отделни фрагменти, които той не успя да обедини в едно цяло. Неговият първоначален замисъл беше толкова мащабен, че той не успя да се справи с подробностите. Ние наистина виждаме това в неговия замисъл, но виждаме и друго: как цялата тежест, цялата сериозност, произтичащи от мисията на художника, непрекъснато обременяват душата му.
Замислете се как Гьоте искаше да идеализира и извиси човешкия живот, за да го покаже, бих казал, в сиянието на божествено-духовния свят; така че от трилогията той можа да завърши само първата драма: Незаконната дъщеря.
към текста >>
И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, както казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния
свят
.
И още нещо: Гьоте навсякъде показваше своята привързаност към класицизма и непрекъснато се стремеше, както казах, да пречисти и извиси сетивно-физическите явления до такава степен, че те да блеснат в сиянието на божествено-духовния свят.
Гьоте се бореше неуморно, обаче ние виждаме, че тук става дума за една мисия, която ако бъде достатъчно дълбоко проумяна просто надхвърля човешките сили, дори и силите на един Гьоте. Ето защо трябва да кажем: В своята сериозна световна мисия, художественото творчество се проявява у Гьоте като нещо изключително велико и мощно. А това, което после възникна като романтизъм, става още по-разбираемо, когато го разглеждаме именно във връзка с Гьоте.
към текста >>
Щернбалд се измъчва от непосилно тежкия въпрос: Дали ще успея по един художествен начин да издигна сетивно-физическата действителност до сиянието на духовния
свят
?
Естествено, той не стигна до равнището и до творческата мощ на Гьоте. Обаче вижте почти младежкото съчинение на Лудвиг Тик: Странствуванията на Щернбалд, което донякъде наподобява Гьотевия Вилхелм Майстер. Какво представляват тези странствувания на Щернбалд? Всъщност те представляват странствуванията на човешката душа в страната на изкуството.
Щернбалд се измъчва от непосилно тежкия въпрос: Дали ще успея по един художествен начин да издигна сетивно-физическата действителност до сиянието на духовния свят?
към текста >>
В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен
свят
и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния
свят
.
Колко грандиозни са отблясъците, които познанието и религията хвърлят върху художествените произведения на Лудвиг Тик! На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни.
В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят.
В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност. Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност.
към текста >>
В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния
свят
и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-
физическия
свят
той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност.
На младини Лудвиг Тик написа своя роман Вилиам Ловел. Този художествен образ е създаден изцяло под въздействието на онзи могъщ познавателен стремеж, който Лудвиг Тик изпита в сянката на Шелинг и Фихте. Замислете се само какво е усетил в себе си един толкова възприемчив дух като Лудвиг Тик! Този познавателен стремеж оказа своето влияние и върху Новалис, обаче при Лудвиг Тик нещата бяха доста по-различни. В своята младост той мина през рационалистично-интелектуалистичната, свободомислеща, както я наричаха тогава школа на берлинския свръх педант Николай и после стана свидетел на това, как в лицето на Фихте и Шелинг човешката душа се отказваше от всички връзки с външния сетивен свят и се уповаваше единствено на себе си по пътя към духовния свят.
В романа Вилиам Ловел Лудвиг Тик представя един такъв човек, който търси пътя към духовния свят и се уповава единствено на себе си, напълно субективно, и понеже не постига това, което Гьоте постоянно търсеше в своето класическо изкуство, понеже не открива божествения елемент в сетивно-физическия свят той го търси, бих казал, застанал горе на самия връх на собствената си личност, и тъкмо поради тази причина се заблуждава не само по отношение на света, но и по отношение на собствената си личност.
Така благодарение на нещо по-висше, благодарение на философията, изповядвана от Фихте и Шелинг, Вилиам Ловел губи всяка опора в живота. В този роман авторът загатва за своеобразната опасност от познанието, през която обаче човекът по необходимост трябва да мине. Да, при Лудвиг Тик ние ясно виждаме, как в художествената сериозност навлизат лъчите на познавателната сериозност.
към текста >>
Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен
свят
нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми.
Понеже самият Лудвиг Тик все пак не беше толкова забележителна личност, а величието му се изразяваше главно в това, да откликва на Гьотевия дух, извънредно характерно е, как Тик се възпротивяваше срещу всички онези „действително практични хора“, които имаха художествени претенции, обаче бяха лишени от каквито и да са духовни импулси. Да, в известно отношение няма по-сполучлива сатира от тази, която в Синята брада Лудвиг Тик отправя срещу рицарските и разбойнически романи на своето време.
Няма по-сполучлива сатира срещу сълзливото и сантиментално съчинителство, което претендира да има художествена стойност, а всъщност остава жалко хленчене и безкрайно мърморене по адрес на някакъв въображаем духовен свят нещо което Лудвиг Тик, особено като декламатор, несъмнено е усетил от известната творба на Тик Котаракьт с чизми.
Замислена като отговор срещу сълзливи съчинители като Ифланд и бъбривци като Котцебус, тази творба просто им показва мястото, което те заслужават.
към текста >>
Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния
свят
, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния
свят
беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния
свят
, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
Виждате ли, тъкмо начинът, по който едно такова течение като гьотеанизма*16, възникнал в първата половина на 19 век, оказва още по-рано влиянието си и върху една толкова възприемчива личност като Лудвиг Тик, чийто 150 рожден ден, както казах, би било редно да отбележим през тези дни, показва как в по-ново време се пробужда един вид спомен за онези древни епохи, когато човечеството отправяше поглед нагоре към божествено-духовния свят, за да го възвеличи в своите земни художествени произведения.
В този случай ние виждаме истинския преход от онези древни епохи, когато живата връзка с духовния свят беше все още запазена, в нашата съвременна епоха, която е просто заслепена от сами по себе си впечатляващите постижения на естествените науки; ние виждаме как съвременното човечество никога няма да стигне до духовния свят, ако разчита единствено на себе си и продължава да отхвърля възможността за непосредственото духовно изследване с помощта на имагинацията, инспирацията и интуицията.
към текста >>
Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния
свят
.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора.
Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят.
И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения. Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят. Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>
Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния
свят
.
Нека още веднъж и то тъкмо от наша гледна точка да насочим поглед към извънредно голямата сериозност, която вдъхновяваше тези хора. Гьоте, както и много негови съвременници дълбоко се съмняваха, че могат да намерят пътя към духовния свят. И Гьоте не се успокои, докато в Италия не го осени предчувствието за начина, по който гърците са навлизали в тайните на съществуванието именно чрез своите художествени произведения.
Аз често съм цитирал изказването на Гьоте: „Аз предполагам, че при създаването на своите художествени произведения, те, гърците са се ръководили от същите закони, според които работи самата природа и аз долавям следите на тези закони.“ Следователно, Гьоте вярваше, че при създаването на своите художествени произведения гърците получават един вид помощ от Боговете, така че тези художествени произведения се превръщат в нещо като по-висши природни произведения, а по този начин и в отпечатъци на божествено-духовния свят.
Ето защо Гьотевите последователи се научиха от него да се вслушват в странното усещане: Да, за да стигнем отново до Духа, ние би трябвало да се върнем назад в миналите епохи, поне до елинството.
към текста >>
Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния
свят
.
Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха човечеството все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма. Човечеството имаше нужда от тях! Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време.
Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят.
Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят. И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха! Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация. Гьоте просто не би могъл да живее, без да види Рим, онзи Рим, в който той се надяваше да открие непосредственото, макар и отслабено присъствие на една култура, чиито художествени произведения бяха един вид материален отпечатък на духовния свят.
към текста >>
Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния
свят
.
Аз често съм споменавал, че от началото на Петата следатлантска епоха човечеството все повече и повече започна да възприема възгледите на материализма и натурализма. Човечеството имаше нужда от тях! Тук ние не трябва да упрекваме характера на новото време. Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят.
Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят.
И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха! Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация. Гьоте просто не би могъл да живее, без да види Рим, онзи Рим, в който той се надяваше да открие непосредственото, макар и отслабено присъствие на една култура, чиито художествени произведения бяха един вид материален отпечатък на духовния свят.
към текста >>
Гьоте просто не би могъл да живее, без да види Рим, онзи Рим, в който той се надяваше да открие непосредственото, макар и отслабено присъствие на една култура, чиито художествени произведения бяха един вид материален отпечатък на духовния
свят
.
Защото ако човечеството би останало на предишното си равнище, то щеше да продължи да бъде зависимо от божествено-духовния свят. Да, за да извоюва свободата, човечеството действително се нуждаеше от навлизането в материалния свят. И в моята „Философия на свободата“ аз неслучайно описах какво точно усеща съвременният човек в това отношение. Обаче, бих казал, че един далечен отзвук от духовния живот на древността можеше да бъде доловен дори и по времето на Гьоте; залезът на една отминаваща епоха! Ето откъде идваше и дълбокият копнеж на Гьоте за Италия, за онзи неповторим дух на елинството, който не можеше да бъде намерен в новата цивилизация.
Гьоте просто не би могъл да живее, без да види Рим, онзи Рим, в който той се надяваше да открие непосредственото, макар и отслабено присъствие на една култура, чиито художествени произведения бяха един вид материален отпечатък на духовния свят.
към текста >>
В тази книга ние долавяме живото усещане на Гьоте: Да, най-напред Винкелман трябваше да се отправи към южния Рим, за да открие там онзи дух, който той не можеше да намери в своето северно обкръжение, за да пренесе в своя
свят
една древна духовност.
И в тази своя душевна нагласа Гьоте следваше една друга голяма личност, която представляваше един вид персонифицирания залез на древния духовен живот, Йохан Йоахим Винкелман. А как Гьоте се досети за тази душевна нагласа на Винкелман, това проличава от превъзходната книга, която Гьоте написа върху Винкелман и неговото столетие. Какво чудесно описание на човек като Винкелман и на неговите духовни стремежи!
В тази книга ние долавяме живото усещане на Гьоте: Да, най-напред Винкелман трябваше да се отправи към южния Рим, за да открие там онзи дух, който той не можеше да намери в своето северно обкръжение, за да пренесе в своя свят една древна духовност.
Винкелман беше дълбоко опиянен от своето начинание. И Гьоте усети точно това. Неговата книга върху Винкелман е толкова завладяваща, именно защото той беше обхванат от същия копнеж. И накрая, попадайки в Рим, те двамата усетиха полъха на древната духовност. Винкелман, като извлече тайните на изкуството от всичко онова, което той възприе естествено, не физически, а душевно като остатъци от гръцката художествена воля в Рим.
към текста >>
Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният
свят
изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред.
А сега, ако ми позволите, ще добавя към всичко това, нещо от личен характер. В определен момент от моя живот аз можах да почувствувам това, което Винкелман някога изрече, отправяйки се на юг, за да открие тайните на изкуството, можах да се досетя как и Гьоте после се отправи по следите на Винкелман; обаче в същото време пределно ясно разбрах: изгрява една нова епоха и сега ние с всички сили сме длъжни да търсим нови форми на духовен живот, а не да се уповаваме на старите! Аз можах да усетя това съвсем ясно в мига, когато съдбата ме отведе в онези помещения, в които някога Винкелман живя по времето на неговия престой в Рим; в онези помещения и сгради, които помогнаха на Винкелман да формира основните си идеи за същността на гръцкото и италианското изкуство и които по-късно вдъхновиха също и Гьоте; защото тъкмо в тези помещения преди години аз трябваше да изнеса няколко антропософски лекции върху еволюцията на света и човечеството.
Тъкмо там аз бях завладян от едно действително дълбоко усещане: Да, духовният свят изисква да бъде казано нещо съвършено ново, защото само така може да се върви напред.
Аз трябваше да говоря на същите места, в които Винкелман стигна до своите идеи за гръцкото изкуство; а по-късно тези идеи, както казах, вдъхновиха Гьоте и той написа своята книга за Винкелман. Наистина, забележителен знак на съдбата беше, че аз трябваше да изнеса тези лекции в същия дворец, в който Винкелман живя докато беше в Италия. С тази лична забележка аз бих искал да приключа днешната лекция.
към текста >>
14.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И хората узнаха за тези дарове, които се проявиха също и чрез другите изкуства, най-напред именно чрез поезията, която през онези древни времена беше рожба не само на фантазията, а и на непосредственото виждане в духовния
свят
.
Но така ние се пренасяме назад в едно време, когато другите изкуства освен поезията бяха сравнително слабо развити. Макар и да съществуваха, те бяха слабо развити, понеже древните знаеха: Благодарение на словото, което извличаха от най-съкровените дълбини на своите физически тела, те даваха непосредствен израз на нещо свръхсетивно, така че словото им позволяваше, и то по най-добър начин, да изразят всичко онова, което иначе се проявяваше в звездните констелации и движения, много по-добре отколкото това беше възможно чрез друг вид изкуство, което в крайна сметка би се нуждаело от една или друга материална субстанция. В онези древни времена хората усещаха: Да, словото извира от самата духовна същност на човека. Ето защо то откликва най-интензивно и най-вярно на всичко онова, с което звездният Космос дарява Земята.
И хората узнаха за тези дарове, които се проявиха също и чрез другите изкуства, най-напред именно чрез поезията, която през онези древни времена беше рожба не само на фантазията, а и на непосредственото виждане в духовния свят.
Поезията, която хората градяха благодарение на словото, беше усещана от тях като един вид душевна връзка със самия Космос.
към текста >>
Да, поетическото настроение се състоеше именно в постигането на тази връзка, на тази душевна общност с извънземния
свят
.
Да, поетическото настроение се състоеше именно в постигането на тази връзка, на тази душевна общност с извънземния свят.
И благодарение на тази душевна общност хората усещаха как техните мисли, които те все още не разграничаваха от нещата, заемаха съответните образни форми в човешката глава и по-точно, в нейната засводена като небосклон горна част, наподобяваща един духовен небосклон. Онова, което те усещаха като мисли, беше разпращано из целия Космос. Отделните мисли бяха изразявани според констелациите и движенията на звездите. В онези древни времена мислите не се пораждаха от вътрешната сила на човека. Това стана привилегия на свободния човек много по-късно.
към текста >>
А през древността във всяко мисловно движение хората усещаха един вид отпечатък от движението на звездите, във всяка мисловна форма те виждаха отражението на звездния
свят
.
И благодарение на тази душевна общност хората усещаха как техните мисли, които те все още не разграничаваха от нещата, заемаха съответните образни форми в човешката глава и по-точно, в нейната засводена като небосклон горна част, наподобяваща един духовен небосклон. Онова, което те усещаха като мисли, беше разпращано из целия Космос. Отделните мисли бяха изразявани според констелациите и движенията на звездите. В онези древни времена мислите не се пораждаха от вътрешната сила на човека. Това стана привилегия на свободния човек много по-късно.
А през древността във всяко мисловно движение хората усещаха един вид отпечатък от движението на звездите, във всяка мисловна форма те виждаха отражението на звездния свят.
Когато хората мислеха, те се усещаха пренесени в звездното пространство. Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят. Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната. Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта. И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка.
към текста >>
Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния
свят
.
Отделните мисли бяха изразявани според констелациите и движенията на звездите. В онези древни времена мислите не се пораждаха от вътрешната сила на човека. Това стана привилегия на свободния човек много по-късно. А през древността във всяко мисловно движение хората усещаха един вид отпечатък от движението на звездите, във всяка мисловна форма те виждаха отражението на звездния свят. Когато хората мислеха, те се усещаха пренесени в звездното пространство.
Ето защо те свързваха мъдростта не с дневната светлина на Слънцето, която заслепява човека и му отнема външните, космически ориентири на мислите; като истинска светлина те чувствуваха пак тази на Слънцето, но вече отразена от Луната в звездния свят.
Следвайки древната мистерийна мъдрост, хората си казваха: Денем ние виждаме светлината с физическите очи, обаче нощем ние виждаме не само Слънчевата светлина, но и как тя е уловена от сребърната чаша на Луната. Луната беше онази сребърна чаша, която улавяше Слънчевата светлина през нощта. И тази Слънчева светлина, уловена от сребърната чаша на Луната служеше на човешките души като един вид хранителна напитка. Одухотворявани от тази на питка, душите можеха да се справят с онези мисли, които всъщност представляваха едно отражение на звездното небе.
към текста >>
Днес малцина се замислят,.че пра-изкуството води началото си от човешкия говор, понеже езикът, на който говорим, е прекалено силно свързан с материалния
свят
.
Усещайки нещата по този начин, хората можеха да се пренасят назад в онези епохи, когато е възниквало пра-изкуството. Но какво представлява пра-изкуството? Пра-изкуството не е нищо друго освен самия човешки говор.
Днес малцина се замислят,.че пра-изкуството води началото си от човешкия говор, понеже езикът, на който говорим, е прекалено силно свързан с материалния свят.
Нашият език вече не напомня за предишното състояние на нещата, когато хората се усещаха пренесени в Зодиака и от зодиакалните съзвездия можеха да извличат дванадесетте съгласни звуци, а от планетарните движения гласните звуци. Когато те искаха да изразят не своите земни изживявания, а това, което изживяваше душата откъсвайки се от Земята и поемайки нагоре към Космоса тогава езикът се превръщаше в онова, което древните наричаха поезия. И тогава, благодарение на езика, у човека възникваше отражението на всичко онова, което той съпреживяваше с духовния Космос. Тъкмо за това съпреживяване, от тази душевна общност с Космоса възникваха всички разновидности на поезията. Последните следи от този вид поезия, ние срещаме, примерно, във Ведите.
към текста >>
И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния
свят
.
И сега за нас става пределно ясно: физическите средства, с които си служи изкуството, в случая поезията, си остават само средства и нищо повече, а действителното художествено постижение се състои в това, че ни кара да предусещаме онези свръхсетивни светове, до които можем да стигнем не само с думите, но също и с цветовете, звуците и формите. Ако действително искаме отново да пробудим едно истинско художествено настроение всред човечеството, ние трябва да се пренесем в онези далечни времена, когато човешката душа усещаше поетичното настроение като един вид небесно настроение.
И ако постигнем това, ние вече знаем как човек може да си послужи и с други художествени средства, за да издигне истинското изкуство до сферата на духовния свят.
Виждате ли, днес нашите усещания са загрубели до такава степен, че вече не забелязваме дори това, което до неотдавна беше характерен признак на истинското изкуство.
към текста >>
Намирайки се във
физическия
свят
, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение.
В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал само броени секунди.
Намирайки се във физическия свят, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение.
Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
към текста >>
Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на
физическия
свят
.
В нашето непосредствено физическо обкръжение често пъти наблюдаваме как една майка носи на ръце малкото си дете. Естествено, това винаги е една вълнуваща гледка. Обаче ние просто сме свикнали – виждайки как майката носи детето да отделяме за тази прекрасна гледка съвсем малко време, дори, бих казал само броени секунди. Намирайки се във физическия свят, ние сме свикнали с това, как всеки момент главата на майката променя своето положение.
Свикнали сме също и с обичайните движения на детето; свикнали сме с непрекъснатите промени в условията на физическия свят.
към текста >>
Пред нас застава това, което сме свикнали да виждаме в земния
свят
, само че сега то е уловено в един единствен миг.
А сега нека да отправим поглед към Сикстинската мадона на Рафаело. Там ние също виждаме образите на майката и детето. И сега ние започваме да ги наблюдаваме в продължение на един час, на една година: Нищо в тези образи не се променя. Мигът е здраво уловен и не се движи нито детето, нито майката.
Пред нас застава това, което сме свикнали да виждаме в земния свят, само че сега то е уловено в един единствен миг.
И днес ние далеч не усещаме това, което Рафаело несъмнено е усещал: Мога ли аз да си позволя това? Мога ли да задържа моята четка в този един единствен миг? Нима това не е една лъжа? И мога ли да бъда толкова неистинен, че да създавам впечатлението: Да, днес майката държи детето по същия начин, както и вчера! Мога ли да се осмеля и да заставя някого да гледа тези образи продължително време?
към текста >>
У него те са предизвиквали приблизително следното усещане: Да, ти трябва да изкупиш своето прегрешение спрямо действителния
свят
не как да е, а по духовен начин.
Днес тези въпроси изглеждат парадоксални и дори безсмислени. Обаче за Рафаело те са били съвсем конкретни. И какво усещане са предизвиквали те у него?
У него те са предизвиквали приблизително следното усещане: Да, ти трябва да изкупиш своето прегрешение спрямо действителния свят не как да е, а по духовен начин.
Всичко, което си вкарал в един единствен миг, сега ти трябва да го изнесеш извън времето и пространството. Ти не бива да го оставяш във времето и пространството, защото там то се превръща в не истина. Ти трябва да превърнеш този миг във вечност. Нанасяйки боите върху платното, ти трябва да по родиш предчувствие за нещо, което е немислимо да съществува там, върху платното.
към текста >>
Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния
свят
всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение.
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело. Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига. Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено.
Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение.
Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига.
към текста >>
Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния
свят
.
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело. Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига. Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено. Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение.
Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят.
Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо? Защото те изобщо не разбираха тази важна подробност и предпочитаха да имитират това, което виждаха в рамките на мига. Да, аз познавах един такъв човек, мразещ Рафаело, който виждаше голямото постижение на своята собствена живопис най-вече в това,както сам се изразяваше, че пръв се осмелил да изобрази всички окосмени части на голото човешко тяло, само и само да не съгреши спрямо природата.
към текста >>
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-
физическия
миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност.
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност.
Но какво върши днешното познание? То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят. Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята. Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност! Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>
То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на
физическия
свят
.
И ако наистина вникнем в душевното родство на човека с божествено-духовно-физическия миров ред, тогава ние ще сме в състояние да приложим този възглед също и в нашата действителност. Но какво върши днешното познание?
То се занимава само с онова, което съществува на Земята и дори се стреми да изследва звездните процеси и движения единствено с помощта на такива изчисления, които са валидни само в условията на физическия свят.
Да, днешното научно познание е валидно само тук, на Земята. Но в услови ята на нейните бъдещи планетарни превъплъщения, в условията на Юпитер, Венера и Вулкан, днешното научно познание няма никаква стойност! Това което днес наричаме наука, е от значение само за Земните условия и съществува единствено в името на човешката свобода; обаче за Боговете, които ръководят космическата еволюция, тази наука е неизползваема.
към текста >>
В нашето абстрактно мислене ние сме стигнали до трупа на духовния
свят
.
В нашето абстрактно мислене ние сме стигнали до трупа на духовния свят.
Научните постижения, научните разработки са от значение само за Земята; техните въздействия са от мисловно естество и те веднага би ват разрушавани, погребвани; те не разполагат с по-нататъшен живот. И несъмнено това, което бабата на поета Адалберт Щифтер*18, Урсула Кари, е разказвала на малкия си внук за залеза на Слънцето, е било много по силно свързано с Космоса, отколкото научните статии в днешните книги. Вземете всички научни описания за Слънчевите лъчи, които пронизват облаците по строго определен начин, за да се получи оптическият ефект на залеза, вземете всички описания на природните закони и Вие ще установите, че те са от значение само в условията на физическия свят. В Космоса Боговете нямат нужда от тях. И как се обръщаше бабата на Адалберт Щифтер към малкото момче?
към текста >>
Вземете всички научни описания за Слънчевите лъчи, които пронизват облаците по строго определен начин, за да се получи оптическият ефект на залеза, вземете всички описания на природните закони и Вие ще установите, че те са от значение само в условията на
физическия
свят
.
В нашето абстрактно мислене ние сме стигнали до трупа на духовния свят. Научните постижения, научните разработки са от значение само за Земята; техните въздействия са от мисловно естество и те веднага би ват разрушавани, погребвани; те не разполагат с по-нататъшен живот. И несъмнено това, което бабата на поета Адалберт Щифтер*18, Урсула Кари, е разказвала на малкия си внук за залеза на Слънцето, е било много по силно свързано с Космоса, отколкото научните статии в днешните книги.
Вземете всички научни описания за Слънчевите лъчи, които пронизват облаците по строго определен начин, за да се получи оптическият ефект на залеза, вземете всички описания на природните закони и Вие ще установите, че те са от значение само в условията на физическия свят.
В Космоса Боговете нямат нужда от тях. И как се обръщаше бабата на Адалберт Щифтер към малкото момче? Тя питаше: Скъпо детенце, какво представлява вечерната заря? Когато тя се появява на небето, това означава, че Божията майка простира своите одежди навън, понеже тя има много такива одежди, с които всяка вечер може да украсява небесния свод.
към текста >>
А думите, произнесени от бабата на Адалберт Щифтер, които го направиха толкова забележителен поет, се отнасят към сухите, материалистически убеждения по същия начин, както Сикстинската мадона на Рафаело, изваяна сякаш извън времето защото Рафаело превърна мига в нещо вечно се отнася към това, което виждаме, когато в условията на
физическия
свят
наблюдаваме как една майка държи своето дете.
Днешната наука се стреми да обхване сегашното положение на нещата с максимално точни понятия. Обаче тези понятия нямат никакво отношение към бъдещето; те остават свързани само с настоящето. Бабата на Адалберт Щифтер, съхрани ла голяма част от душевните качества на древните, изрича думи, които, естествено, предизвикват у днешните учени само насмешка. Може би такива думи ще им се сторят красиви, но те изобщо не подозират, че казаното от бабата на Адалберт Щифтер има за Космоса много по-голямо значение, отколкото така наречените научни истини. И всяко истинско изкуство възниква именно от онези сили, които не се осланят на представи, свързани с времето и пространството, а на представи, които действуват вечно.
А думите, произнесени от бабата на Адалберт Щифтер, които го направиха толкова забележителен поет, се отнасят към сухите, материалистически убеждения по същия начин, както Сикстинската мадона на Рафаело, изваяна сякаш извън времето защото Рафаело превърна мига в нещо вечно се отнася към това, което виждаме, когато в условията на физическия свят наблюдаваме как една майка държи своето дете.
към текста >>
15.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния
свят
определени сили и тези сили му позволяват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно мъртво наследство от духовния
свят
.
Днес бих желал да добавя още някои подробности към лекциите, които изнесох тук през последните дни. Аз често споменавах за гения на езика. От моята Теософия Вие добре знаете, че когато в антропософски смисъл говорим за „духовни Същества“, ние имаме предвид точно опредени духовни Същества и едно от тях е именно геният на езика.
Всеки човек малко или много е потопен в такова Същество, с чиято помощ той черпи от духовния свят определени сили и тези сили му позволяват да подрежда и изразява своите мисли, които първоначално съществуват у него като едно мъртво наследство от духовния свят.
Ето защо, погледнато антропософски, е напълно оправдано да търсим в езиковите образи известен смисъл, който идва направо от духовните светове и не зависи от човека.
към текста >>
Дори самият факт, че водени от езиковия гений ние търсим едно такова обозначение за красивото, което идва от самите нас докато за неговата противоположност търсим такова обозначение, което ни затваря в самите нас, в нашите емоции, в омразата самият факт, че в този случай ние трябва да излезем извън себе си, ясно показва: В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен
свят
.
Следователно, ако внимателно се вслушаме в езика, ние можем да уловим шепота на онова, което нарича ме гений на езика. И ние трябва да се запитаме: Към какво всъщност се стремим, когато търсим красивото чрез художествените средства на изкуството?
Дори самият факт, че водени от езиковия гений ние търсим едно такова обозначение за красивото, което идва от самите нас докато за неговата противоположност търсим такова обозначение, което ни затваря в самите нас, в нашите емоции, в омразата самият факт, че в този случай ние трябва да излезем извън себе си, ясно показва: В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен свят.
Защото какво всъщност блести и свети в този случай? Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят. И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас.
към текста >>
Следователно онова, което блести и свети в сетивния
свят
, има своя произход в духовния
свят
.
Следователно, ако внимателно се вслушаме в езика, ние можем да уловим шепота на онова, което нарича ме гений на езика. И ние трябва да се запитаме: Към какво всъщност се стремим, когато търсим красивото чрез художествените средства на изкуството? Дори самият факт, че водени от езиковия гений ние търсим едно такова обозначение за красивото, което идва от самите нас докато за неговата противоположност търсим такова обозначение, което ни затваря в самите нас, в нашите емоции, в омразата самият факт, че в този случай ние трябва да излезем извън себе си, ясно показва: В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен свят. Защото какво всъщност блести и свети в този случай? Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни.
Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят.
И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят. И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят. Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво.
към текста >>
И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния
свят
.
И ние трябва да се запитаме: Към какво всъщност се стремим, когато търсим красивото чрез художествените средства на изкуството? Дори самият факт, че водени от езиковия гений ние търсим едно такова обозначение за красивото, което идва от самите нас докато за неговата противоположност търсим такова обозначение, което ни затваря в самите нас, в нашите емоции, в омразата самият факт, че в този случай ние трябва да излезем извън себе си, ясно показва: В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен свят. Защото какво всъщност блести и свети в този случай? Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят.
И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят.
Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят. И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят. Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво. Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
към текста >>
Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия
свят
около нас.
Дори самият факт, че водени от езиковия гений ние търсим едно такова обозначение за красивото, което идва от самите нас докато за неговата противоположност търсим такова обозначение, което ни затваря в самите нас, в нашите емоции, в омразата самият факт, че в този случай ние трябва да излезем извън себе си, ясно показва: В красивото е вложено едно отношение към намиращия се извън нас духовен свят. Защото какво всъщност блести и свети в този случай? Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят. И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят.
Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас.
Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят. И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят. Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво. Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
към текста >>
Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния
свят
.
Защото какво всъщност блести и свети в този случай? Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят. И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас.
Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят.
И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят. Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво. Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
към текста >>
И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен
свят
, който се проявява в областта на
физическия
свят
.
Онова, което виждаме със сетивата няма нужда да блести и свети; то просто е пред очите ни. Следователно онова, което блести и свети в сетивния свят, има своя произход в духовния свят. И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят.
И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят.
Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво. Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
към текста >>
Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния
свят
винаги трябва да е налице.
И така, говорейки обективно за красивото, ние всъщност се обръщаме към неговите художествени форми като към нещо, което предварително съществува в духовния свят. Изкуството винаги е имало тази мисия: да обхване излъчването и проявлението на вездесъщия Дух, който протъкава и оживотворява целия свят около нас. Всяко истинско изкуство просто копнее за духовния свят. И дори когато както често пъти може да се случи иска да представи грозното и отблъскващото, изкуството представя не сетивно-отблъскващото, а самия духовен свят, който се проявява в областта на физическия свят. Когато духовният елемент свети в сферата на противното и отблъскващото, последните две качества също могат да се превърнат в нещо красиво.
Но така или иначе, ако художественият порив иска да се прояви по красив начин, отношението към духовния свят винаги трябва да е налице.
към текста >>
Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния
свят
именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни.
А сега, нека да разгледаме, изхождайки от тази гледна точка, едно отделно изкуство, да кажем, живопис та. През последните дни ние вече се спряхме на това изкуство, доколкото в живописта, благодарение на цветовете, се проявява духовната същност на нещата. В онези далечни времена, когато хората все още са притежавали едно дълбоко, вътрешно познание за естеството на цветовете, те просто са се доверявали на езиковия гений, за да ги включат в хармонията на света. Ако се пренесете в инстинктивното ясновидство на тези далечни времена, Вие ще установите например следното: металите са били усещани по такъв на чин, че те са изразявали своята вътрешна същност направо в съответния цвят и изобщо не са били наричани с едно или друго земно име. Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име.
Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни.
Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа. Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>
Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният
свят
намираше непосредствен израз в животинското царство.
Съществувала е дълбока връзка между назоваването на металите и планетите, защото ако мога да си позволя този израз хората биха се срамували да назоват нещо, което се проявява чрез цветовете, с някакво земно име. Цветовете са били разглеждани като една божествено-духовна сила, включена в земния свят именно в онзи смисъл, за който аз говорих тук преди няколко дни. Когато хората възприемали златото в неговия специфичен цвят, те виждали в златото не само някаква земна субстанция, а в златистите му отблясъци те виждали направо Слънцето. Следователно, когато древните възприемали цветовете на земните субстанции, те виждали нещо, което съществува извън тялото на Земята. Едва когато се приближаваха до живите неща, хората им приписваха техните специфични цветове, понеже живите неща идват от царството на Духа.
Древните назоваваха цветовете, характерни за едно или друго животно, само когато духовно-душевният свят намираше непосредствен израз в животинското царство.
към текста >>
Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния
свят
.
Художественото изобразяване на човешкото тяло е един още по-духовен процес. Да нарисуваме например човешкото тяло и да го оцветим с подходящия цвят, както някои смятат че трябва да се направи, това е чиста безсмислица; тук няма никаква живопис.
Задачата на художника е съвсем друга: Той показва как едно човешко лице се излага под падащите Слънчеви лъчи, как върху него възниква и една друга приглушена светлина, как се преливат светлината и тъмнината, следователно всичко онова, с което предметът улеснява художника, така че със своята четка и палитра той да улови бързопреходния миг и да го постави в някакво отношение спрямо духовния свят.
към текста >>
Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния
свят
, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
Явно художникът си беше поставил задачата да улови нахлува щата през един прозорец слънчева светлина именно така, както тя пада върху гърба на човека. Но ето че сега моят придружител, разглеждайки картината, изведнъж каза: Да, обаче аз бих предпочел да гледам този човек откъм лицето! Нали разбирате, в този случай е налице само един материален, а не художествен интерес. Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете.
Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност.
Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам. И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
към текста >>
Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия
свят
върху този, когото рисувам.
Моят придружител смяташе за по-добре, ако художникът беше нарисувал конкретния човек. Обаче това би било оправдано само ако искаме да изобразим това, което възприемаме чрез цветовете. Когато се опитвам да нарисувам един пациент, лежащ на болничното легло и страдащ от определена болест, да проуча цвета на лицето му, за да уловя как болестта се проявява в сетивния свят, моите усилия биха могли да имат и художествена стойност. Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н.
Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам.
И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг.
към текста >>
Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния
свят
само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице.
Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух.
Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>
Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този
свят
той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице. Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух. Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин.
Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария.
към текста >>
Истинската живопис възниква едва тогава, когато в цветовете художникът съумее да улови и то като един жив елемент самото сияние на духовния
свят
; а това, което той после изобразява върху платното, идва като един отблясък от споменатото живо сияние.
Ето защо да се рисува с готовата палитра от цветове е нещо, което противоречи на истинската живопис. Нанесени върху платното, те винаги ще внасят някаква тежест. С тези цветове не може да се живее. Може да се живее само с подвижните, с течните цветове. Животът на цветовете възниква именно от дълбоката връзка между човека и подвижните, течни цветове; и тогава разбирането на света идва не от другаде, а от цветове те, от природата на цветовете.
Истинската живопис възниква едва тогава, когато в цветовете художникът съумее да улови и то като един жив елемент самото сияние на духовния свят; а това, което той после изобразява върху платното, идва като един отблясък от споменатото живо сияние.
Ето как един свят се ражда от самия себе си. Вниквайки в цветовете, Вие вниквате и в една от градивните части на света.
към текста >>
Ето как един
свят
се ражда от самия себе си.
Нанесени върху платното, те винаги ще внасят някаква тежест. С тези цветове не може да се живее. Може да се живее само с подвижните, с течните цветове. Животът на цветовете възниква именно от дълбоката връзка между човека и подвижните, течни цветове; и тогава разбирането на света идва не от другаде, а от цветове те, от природата на цветовете. Истинската живопис възниква едва тогава, когато в цветовете художникът съумее да улови и то като един жив елемент самото сияние на духовния свят; а това, което той после изобразява върху платното, идва като един отблясък от споменатото живо сияние.
Ето как един свят се ражда от самия себе си.
Вниквайки в цветовете, Вие вниквате и в една от градивните части на света.
към текста >>
Ако си спомняте, веднъж Кант е казал следното: Дайте ми материя и от нея аз ще създам един цял
свят
!
Ако си спомняте, веднъж Кант е казал следното: Дайте ми материя и от нея аз ще създам един цял свят!
Добре, но дори и да допуснем, че Вие бихте му предоставили тази материя, бъдете напълно сигурни: Той никога не би могъл да направи от нея някакъв свят, защото поначало светът не е направен от материя. Обаче светът може да бъде създаден чрез подвижния инструмент на цветовете! Да, в този случай светът вече може да бъде създаден, понеже всеки цвят внася своето непосредствено, дори бих казал своето лично-родствено отношение към духовния свят. И всъщност днес, с изключение на някои плахи опити в областта на импресионизма и най-вече на експресионизма, ние потънали във всеобщия материализъм просто сме изгубили всяка представа за живописта. Днес в повечето случаи никой не рисува истински, а само подражава външните форми, скицирайки ги върху платното.
към текста >>
Добре, но дори и да допуснем, че Вие бихте му предоставили тази материя, бъдете напълно сигурни: Той никога не би могъл да направи от нея някакъв
свят
, защото поначало светът не е направен от материя.
Ако си спомняте, веднъж Кант е казал следното: Дайте ми материя и от нея аз ще създам един цял свят!
Добре, но дори и да допуснем, че Вие бихте му предоставили тази материя, бъдете напълно сигурни: Той никога не би могъл да направи от нея някакъв свят, защото поначало светът не е направен от материя.
Обаче светът може да бъде създаден чрез подвижния инструмент на цветовете! Да, в този случай светът вече може да бъде създаден, понеже всеки цвят внася своето непосредствено, дори бих казал своето лично-родствено отношение към духовния свят. И всъщност днес, с изключение на някои плахи опити в областта на импресионизма и най-вече на експресионизма, ние потънали във всеобщия материализъм просто сме изгубили всяка представа за живописта. Днес в повечето случаи никой не рисува истински, а само подражава външните форми, скицирайки ги върху платното. Обаче това са само обработени плоскости, това не е рисуване, това не е възникнало от цветовете и от играта на светлосенките.
към текста >>
Да, в този случай светът вече може да бъде създаден, понеже всеки цвят внася своето непосредствено, дори бих казал своето лично-родствено отношение към духовния
свят
.
Ако си спомняте, веднъж Кант е казал следното: Дайте ми материя и от нея аз ще създам един цял свят! Добре, но дори и да допуснем, че Вие бихте му предоставили тази материя, бъдете напълно сигурни: Той никога не би могъл да направи от нея някакъв свят, защото поначало светът не е направен от материя. Обаче светът може да бъде създаден чрез подвижния инструмент на цветовете!
Да, в този случай светът вече може да бъде създаден, понеже всеки цвят внася своето непосредствено, дори бих казал своето лично-родствено отношение към духовния свят.
И всъщност днес, с изключение на някои плахи опити в областта на импресионизма и най-вече на експресионизма, ние потънали във всеобщия материализъм просто сме изгубили всяка представа за живописта. Днес в повечето случаи никой не рисува истински, а само подражава външните форми, скицирайки ги върху платното. Обаче това са само обработени плоскости, това не е рисуване, това не е възникнало от цветовете и от играта на светлосенките.
към текста >>
Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия
свят
и да извлича творбите си направо от цветовете.
Впрочем нека да не допускаме никакви недоразумения. Ако някой е подивял до такава степен, че нанася цветовете както му хрумне и вярва, че е постигнал онова състояние, което аз нарекох „преодоляване на обичайното рисуване“, той не е разбрал нещата както трябва. Защото с този израз аз исках да посоча, че рисунката трябва да се роди от самите цветове. Научавайки се да живеем в цветовете, ние ще се убедим, че това е точно така.
Непосредственият живот в цветовете позволява на истинския художник напълно да се абстрахира от останалия свят и да извлича творбите си направо от цветовете.
към текста >>
Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите
свят
а от самите цветове.
Тук Вие сте изправени пред едно художествено произведение, което просто отхвърля стария стил на рисуване. Тук вече липсва онова живо усещане за цветовете, което все още откриваме при Рафаел и особено при Леонардо; при тях е съхранена един вид традиция, която не насърчава излизането извън живото усещане на цветовете. Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан. Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности.
Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове.
Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята. Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария. За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове. Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята. А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство.
към текста >>
Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три
свят
а.
Тук вече липсва онова живо усещане за цветовете, което все още откриваме при Рафаел и особено при Леонардо; при тях е съхранена един вид традиция, която не насърчава излизането извън живото усещане на цветовете. Но нека да се върнем към „Възнесението на Мария“ от Тициан. Когато я разглеждате, Вие бихте могли да си кажете: Ето тук крещи зеленото, тук крещи червеното, синьото. И едва после Вие забелязвате отделните подробности. Но когато усетите, бих казал, диалога между Тициановите цветове, Вие ще имате представа как той живее в тях, как в този случай той извлича и трите свята от самите цветове.
Вгледайте се внимателно в чудната последователност на тези три свята.
Най-долу са апостолите, които съзерцават възнесението на Мария. За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове. Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята. А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство. Тя все още е свързана със Земята.
към текста >>
И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния
свят
.
И тогава Вие си казвате: Да, за да разбера тази картина, всъщност аз трябва да забравя всичко останало и да съзерцавам само цветовете, защото тук от цветовете е извлечено самото троично устройство на света, и то не по мисловен, интелектуален, а по чисто художествен път.
И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния свят.
Защото ако би се издигнало в духовния свят, то няма ше да се прояви като сияние и блясък, а щеше да се превърне в мъдрост. Обаче в мъдростта няма вече нищо художествено, понеже тя е там горе, в божественото царство.
към текста >>
Защото ако би се издигнало в духовния
свят
, то няма ше да се прояви като сияние и блясък, а щеше да се превърне в мъдрост.
И тогава Вие си казвате: Да, за да разбера тази картина, всъщност аз трябва да забравя всичко останало и да съзерцавам само цветовете, защото тук от цветовете е извлечено самото троично устройство на света, и то не по мисловен, интелектуален, а по чисто художествен път. И още: Да, фактически при живописта е необходимо да уловим сиянието и преливащите се светлосенки, за да отделим от една страна онова, което е земно-материално, а от друга страна да отделим художественото от земно-материалното, без обаче да му позволим отново да се издигне в духовния свят.
Защото ако би се издигнало в духовния свят, то няма ше да се прояви като сияние и блясък, а щеше да се превърне в мъдрост.
Обаче в мъдростта няма вече нищо художествено, понеже тя е там горе, в божественото царство.
към текста >>
Сега в изобразяването на духовния
свят
се намесва самият материализъм.
Обаче ако се пренесем в 17 век нещата веднага се променят.
Сега в изобразяването на духовния свят се намесва самият материализъм.
Сега Вие навсякъде виждате, как всички прибягват до един рутинен, опростен замах, така че никому не би хрумнало да попита:Но нима това не са облаци? Да, започнат ли размислите, художественият елемент престава да съществува.
към текста >>
Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния
свят
и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина.
И така, в посока нагоре ние се приближаваме към сферата на мъдростта.
Един художник е толкова по-велик, колкото по-голяма мъдрост сваля в сетивния свят и, за да се изразя съвсем конкретно, колкото повече съумява да рисува Ангелите по такъв начин, че хората да ги смятат за плуващи облаци, понесени в морето от светлина.
А какво виждаме в по-долната част на картината? Тук, чрез истински красивото, ние виждаме самата Мария, която се издига към сферата на мъдростта и Тициан е съумял да извае нейната красота по такъв приказен начин, понеже тя все още не е пристигнала горе, а е само на път към висшите сфери. И тук всичко се проявява така, че ние сме обвзети от чувството: Да, ако се издигне още съвсем малко, тя действително ще навлезе в мъдростта. В този случай изкуството няма какво повече да каже. Слизайки към по-долната част на картината, ние стигаме до апостолите и за тях аз вече споменах: Чрез един особен нюанс в цветовете, художникът се стреми да изобрази тяхната прикованост към Земята.
към текста >>
По същия повърхностен начин ние разглеждаме и безкрайно много области от нашия
свят
.
Пасторът си служел с повърхностни фрази и обяснявал на присъствуващите как всичко в света е добро, красиво и целесъобразно. После човекът изчакал пред църковната порта и когато проповедникът излязъл, му задал следния въпрос: Вие казахте, че според първоначалната си идея, всички неща са добри! Това отнася ли се и до мен, аз добре ли съм израснал? Тогава пасторът отговорил: За човек в твоето положение, ти също си добре израснал! Нали разбирате, когато разглеждаме нещата само външно, ние не можем да вникнем в тяхната истинска същност.
По същия повърхностен начин ние разглеждаме и безкрайно много области от нашия свят.
Днешните хора изграждат мисленето си с помощта на външни характеристики, с помощта на външни дефиниции и дори не подозират, че непрекъснато се въртят в един и същ кръг.
към текста >>
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния
свят
.
При добродетелността не става дума за това, че изобщо сме годни за нещо външно, а че сме годни, подготвени за общуване с духовния свят.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт. Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна.
към текста >>
Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния
свят
, ние отново напускаме света на красотата.
Добродетелен в истинския смисъл на думата е само цялостният човек, този, който осъществява духовните принципи в самия себе си и то чрез един или друг волеви акт. Сега обаче ние навлизаме в една област от човешката природа, която е много близка до религиозното начало и е твърде далеч от художествената област, особено областта на красивото. Но всичко в света е изградено полярно, ето защо тъкмо по отношение на Тициановата картина, бихме могли да заявим следното: В нейната горна част ние се сблъскваме с непосредствената опасност да напуснем областта на красотата, която се простира над Божията майка. Но оттам нагоре започва и бездната на мъдростта. Обаче долу зейва друга бездна.
Защото веднага щом изобразим добродетелността, или това, което човекът осъществява със свои собствени сили, но под ръководството на духовния свят, ние отново напускаме света на красотата.
Опитаме ли се да изобразим истински добродетелния човек, ние можем да го сторим само като придадем някакъв външен вид на една или друга добродетел, даже и ако се наложи да я противопоставим на порока. Обаче художественото изобразяване на добродетелта фактически не е вече никакво изкуство. В наши дни то представлява едно излизане от областта на красотата, едно напускане на художествено изобразяваната красота.
към текста >>
Но къде ли в наши дни не сме свидетели на едно такова пропадане, защото, бих казал, навсякъде срещаме едно грубо натуралистично пресъздаване на съотношенията в живота, без да се търси истинската връзка с духовния
свят
.
Но къде ли в наши дни не сме свидетели на едно такова пропадане, защото, бих казал, навсякъде срещаме едно грубо натуралистично пресъздаване на съотношенията в живота, без да се търси истинската връзка с духовния свят.
Обаче без тази връзка с духовния свят не може да съществува никакво изкуство. Ето защо в наши дни стремежът на импресионизма и експресионизма към завръщане в духовния свят е толкова силен. Макар и опитите в тази област да са твърде несръчни, макар и да става дума за едно плахо начало, тук е налице много повече, отколкото натуралистичното и нехудожествено пресъздаване на някакъв модел. И ако Вие вникнете именно по този начин в понятието „художествено красиво“, тогава ще сте в състояние да вникнете и в „трагичното“, респективно във формите, под които то съществува в света.
към текста >>
Обаче без тази връзка с духовния
свят
не може да съществува никакво изкуство.
Но къде ли в наши дни не сме свидетели на едно такова пропадане, защото, бих казал, навсякъде срещаме едно грубо натуралистично пресъздаване на съотношенията в живота, без да се търси истинската връзка с духовния свят.
Обаче без тази връзка с духовния свят не може да съществува никакво изкуство.
Ето защо в наши дни стремежът на импресионизма и експресионизма към завръщане в духовния свят е толкова силен. Макар и опитите в тази област да са твърде несръчни, макар и да става дума за едно плахо начало, тук е налице много повече, отколкото натуралистичното и нехудожествено пресъздаване на някакъв модел. И ако Вие вникнете именно по този начин в понятието „художествено красиво“, тогава ще сте в състояние да вникнете и в „трагичното“, респективно във формите, под които то съществува в света.
към текста >>
Ето защо в наши дни стремежът на импресионизма и експресионизма към завръщане в духовния
свят
е толкова силен.
Но къде ли в наши дни не сме свидетели на едно такова пропадане, защото, бих казал, навсякъде срещаме едно грубо натуралистично пресъздаване на съотношенията в живота, без да се търси истинската връзка с духовния свят. Обаче без тази връзка с духовния свят не може да съществува никакво изкуство.
Ето защо в наши дни стремежът на импресионизма и експресионизма към завръщане в духовния свят е толкова силен.
Макар и опитите в тази област да са твърде несръчни, макар и да става дума за едно плахо начало, тук е налице много повече, отколкото натуралистичното и нехудожествено пресъздаване на някакъв модел. И ако Вие вникнете именно по този начин в понятието „художествено красиво“, тогава ще сте в състояние да вникнете и в „трагичното“, респективно във формите, под които то съществува в света.
към текста >>
Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния
свят
, той отново става жертва на демоничното.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното.
Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното.
Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни. И както подчертавам в моята „Философия на свободата“, когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна. Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
към текста >>
И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния
свят
, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – именно като съзидателен и наслаждаващ се човек влиза във връзка с духовния
свят
.
Изкуството е вечно, променят се само неговите форми.
И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – именно като съзидателен и наслаждаващ се човек влиза във връзка с духовния свят.
Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята. За него е все едно дали някой изобщо ще я погледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят. Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо. Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини.
към текста >>
За него е все едно дали някой изобщо ще я погледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг
свят
.
Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – именно като съзидателен и наслаждаващ се човек влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята.
За него е все едно дали някой изобщо ще я погледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят.
Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо. Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини. Ето защо човекът може да бъде истински художник дори и в пълна самота. Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във физическия свят, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света.
към текста >>
Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във
физическия
свят
, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света.
За него е все едно дали някой изобщо ще я погледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят. Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо. Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини. Ето защо човекът може да бъде истински художник дори и в пълна самота.
Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във физическия свят, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света.
Творбата трябва да живее в духовната същност на света. Забравим ли тази духовна връзка, изкуството се видоизменя и се превръща малко или много в неизкуство.
към текста >>
И онези стари художници, които рисуваха картините си върху стените на църквите, бяха наясно с това, защото тези картини служеха като предводители на вярващите и художниците знаеха, че картините им се намират тук, на земята, но в същото време служат за предводители в духовния
свят
.
Виждате ли, всъщност художественото творчество е възможно само тогава, когато художественото произведение лежи вътре в мировите закономерности.
И онези стари художници, които рисуваха картините си върху стените на църквите, бяха наясно с това, защото тези картини служеха като предводители на вярващите и художниците знаеха, че картините им се намират тук, на земята, но в същото време служат за предводители в духовния свят.
към текста >>
16.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
физическия
т човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология.
Ако самата природа беше художничка, с нашите логически понятия ние не бихме могли да прибавим към нея абсолютно нищо. А всъщност природата е художничка! Ето какво открива човекът, напредвайки в своето антропософско познание. Нека престанем да живеем само в идеите. За да обхванем природата, трябва да мислим в образи, особено когато се обръщаме към най-висшето творение на природата: човекът в неговите физически форми.
физическият човек не може да бъде разбран от никаква анатомия, от никаква физиология.
Това може да стори анатомия, от никаква физиология. Това може да стори единствено протъканото от художествени пориви живо познание.
към текста >>
В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като израз на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния
свят
.
Не се правят никакви опити за символично или алегорично обогатяване на идеите, а им се позволява механично да следват художествените форми.
В този случай е напълно възможно да възникне един Гьотеанум като израз на безидейна архитектура, само че нека да не забравяме: Формите на Гьотеанума са взети направо от духовния свят.
Да, Гьотеанумът трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И ако бих имал честта да Ви развеждам из Гьотеанума, аз бих се обърнал към Вас примерно така: Естествено, Вие сте дошли тук, за да Ви разведа из Гьотеанума, но за мен това всъщност е нещо крайно несимпатично. И в следващия половин час аз трябва да предприема нещо крайно несимпатично, защото Гьотеанумът, както казах, трябва да бъде съзерцаван, а не разясняван. И аз винаги съм изтъквал, че неговите форми трябва да живеят в образи, а не в абстрактни, умъртвяващи мисли.
към текста >>
Защото художественият елемент означава именно това: проявлението на свръхсетивния
свят
в условията на нашия физически
свят
.
Разбира се, необходими са и разяснения, но те не бива да са абстрактни, а преизпълнени с усещането за формите, образите, цветовете и така нататък. В духовен смисъл, ти можеш да присъствуваш не само в думите, но също и в образите, цветовете, тоновете. Едва по този начин може да възникне истинското художествено изживяване.
Защото художественият елемент означава именно това: проявлението на свръхсетивния свят в условията на нашия физически свят.
към текста >>
И на душата, за да не усеща тя себе си като някакво животно или растение, трябва да й бъдат предоставени обвивки, чиито източници се намират в свръхсетивния
свят
.
Това би я разкъсало. Напускайки тялото, душата иска да се разшири в мировото пространство, но не хаотично, а чрез съответните пространствени форми. Тя е наясно, че трябва да се сбогува и облича себе си във формите на художествените паметници. Тя не иска след раздялата си да се окаже в потоците на въздуха и вятъра, които се носят срещу нея, тя иска да се потопи в художествените форми, които архитектът дава на надгробния паметник. Оттам започват нейните пътища към мировите простори.
И на душата, за да не усеща тя себе си като някакво животно или растение, трябва да й бъдат предоставени обвивки, чиито източници се намират в свръхсетивния свят.
към текста >>
Когато чрез раждането човекът влиза във
физическия
свят
, той несъзнателно сваля и своите спомени от живота си в духовния
свят
.
Но архитектурата има и едно друго художествено отражение. Умирайки, човекът напуска своето физическо тяло. Като душевно същество той заема една или друга пространствена форма. И цялото архитектурно изкуство е проявление на това човешко отношение към видимото пространство, към видимия Космос.
Когато чрез раждането човекът влиза във физическия свят, той несъзнателно сваля и своите спомени от живота си в духовния свят.
Да, той се потопява заедно с душата си долу във физическото тяло. Обаче днешният човек няма ясното съзнание за този процес на потопяване във физическото тяло. И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят. И когато след смъртта тя отново се връща там, душата не иска да има онези усещания, които е имала в своето физическо тяло.
към текста >>
И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг
свят
.
Като душевно същество той заема една или друга пространствена форма. И цялото архитектурно изкуство е проявление на това човешко отношение към видимото пространство, към видимия Космос. Когато чрез раждането човекът влиза във физическия свят, той несъзнателно сваля и своите спомени от живота си в духовния свят. Да, той се потопява заедно с душата си долу във физическото тяло. Обаче днешният човек няма ясното съзнание за този процес на потопяване във физическото тяло.
И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят.
И когато след смъртта тя отново се връща там, душата не иска да има онези усещания, които е имала в своето физическо тяло.
към текста >>
А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния
свят
умъртвения образ на нашата душа.
А ние, които днес предпочитаме да се обличаме във всички нюанси на сивото, просто изкарваме на показ пред външния свят умъртвения образ на нашата душа.
Днес ние се обличаме абстрактно, защото мислим абстрактно. Но казано само в скоби дори и когато не се обличаме абстрактно, в самото съчетание на цветовете, ние ясно показваме какви нищожни останки имаме от онова живо мислене, което сме притежавали преди да слезем на Земята. Ние трябва да сме наясно: Нашата цивилизация се нуждае именно от едно обновление на художествения елемент! И тогава човекът отново ще може да гледа на света.като на едно живо същество. Вместо да разчита на изследователски институти и да си служи с онези подобни на бесилка уреди, за да измерва по най-абстрактния начин, примерно, лицевите пропорции или особените белези на една или друга раса, той се нуждае от едно, бих казал, много по-качествено задълбочаване в човешката природа.
към текста >>
Там целият
свят
е художествено моделиран.
Човешката глава, примерно, няма да бъде вече обект на произволни алегорични сравнения, защото челото и целия свод на горната й теменна част ще бъдат възприемани по един дълбоко интимен начин като огледално отражение на издигащия се над нас небесен свод. Да, челото и горната част на главата са отражение на целия Космос, а отражението на всичко онова, което вършим, обикаляйки около Слънцето и кръжейки около звездите и планетите с нашите хоризонтални кръгообразни движения, цялото това съдружно космическо движение ние имаме в художественото усещане за строежа на носа и очите. Представете си съвсем живо: покоят на неподвижните звезди имаме в изпъкналото чело и в засводената горна част на главата, а планетарните движения имаме в подвижния човешки поглед, във всичко онова, което вътрешно изживяваме чрез носа и обонянието. А ако се задълбочим в художественото познание на устата и брадичката, там ние срещаме едно отражение на онова, което се разиграва във вътрешността на човешкия организъм. Устата и брадичката са олицетворение на целия човек, доколкото той се проявява душевно в своето тяло.
Там целият свят е художествено моделиран.
В челото и горната част на главата спокойната сфера на Космоса; в очите, носа и горната устна движението през мировото пространство; в устата и брадичка та вътрешният покой в самия себе си.
към текста >>
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един
свят
сам по себе си.
Вгледаме ли се както трябва в душевните сили, тогава пъстрата палитра на цветовете се превръща в един свят сам по себе си.
В този случай ние постепенно навлизаме в онова, което бих нарекъл астрално обхващане на света. Откровението на цветовете се превръща в откровение на душата. Нека да се обърнем към зелената окраска на едно растение. Сега ние разглеждаме зеления цвят не като нещо субективно, не като някакви „вибрации“, както се изразяват физиците. Ако поставяме тези „вибрации“ в основата на зеления цвят, ние губим растението.
към текста >>
Ние навсякъде сме потопени в зеленото обкръжение на нашия
свят
.
Виждате ли, мъртвите земни субстанции са включени в растението. Обаче тези мъртви земни субстанции непрекъснато биват оживотворявани. Растението съдържа и желязо, и въглерод, и силициева киселина, растението съдържа всички възможни земни вещества, които срещаме в минералното царство. Обаче в растението всички те биват непрекъснато оживотворявани. И вгледаме ли се в борбата, която животът води срещу мъртвите субстанции, в начина, по който чрез мъртвите субстанции той изгражда образа на растението, тогава у нас се пробужда усещането, че зеленото е не друго, а мъртвият образ на живота.
Ние навсякъде сме потопени в зеленото обкръжение на нашия свят.
Ние знаем, че в растенията живеят мъртвите субстанции на Земята.
към текста >>
И сега ние поглеждаме към зеленото като към един вид мирово Слово, от което научаваме по какъв начин животът е обхванал целия растителен
свят
.
Ние не сме в състояние да възприемем самия живот. А растенията ние възприемаме благодарение на това, че те съдържат в себе си мъртвите субстанции. И тъкмо поради тази причина те са зелени. Зеленото това е мъртвият образ на живота, който съществува върху Земята.
И сега ние поглеждаме към зеленото като към един вид мирово Слово, от което научаваме по какъв начин животът е обхванал целия растителен свят.
към текста >>
За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния
свят
.
Да продължим нататък. Ние виждаме Слънцето бяло. За нас бялото е доста сродно със светлината. Пробуждайки се в една тъмна нощ, ние усещаме, че не се намираме в естественото си обкръжение, където ясно можем да почувстваме нашия Аз.
За да чувстваме ясно нашия Аз, ние се нуждаем от светлината като посредник между нас и предметите от външния свят.
Ние се нуждаем от светлината, за да може, примерно, стената да ни въздействува от известно разстояние. Тогава нашето Азово чувство, бих казал, се възпламенява. Пробудим ли се в светлина, с други думи, в цветове, близки до бялото, тогава ние усещаме нашия Аз. Пробудим ли се в мрак, с други думи, в цветове, близки до черното, ние сме като чужди в света. Аз казвам: Светлина!
към текста >>
Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения
свят
; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа!
Но аз бих могъл да назова и други сетивни усещания. Тук Вие бихте могли да посочите едно привидно противоречие, понеже слепороденият никога не е виждал светлина. Обаче нещата не се свеждат до непосредственото виждане на светлината, а до самото устройство на човешкия организъм. Дори и да е слепороден, човекът има отношение към светлината и спънката пред Азовата енергия, каквато наблюдаваме при слепия, е налице поради самото отсъствие на светлина. Бялото е родствено със светлината.
Ето защо, потопим ли се в бялото, което е родствено със светлината, ние веднага усещаме как Азът се възпламенява в пространствения свят; и сега, отхвърляйки всякакви абстракции, ние можем да заявим: Да, бялото е душевното проявление на Духа!
И тъкмо поради тази причина, навсякъде, където има бяло, ние ясно усещаме: Да, тук е проявлението на Духа!
към текста >>
Ако имах възможност, аз бих онагледил нещата чисто схематично и Вие щяхте да се убедите: Непосредственият живот в цветовете за синьото ще говорим в следващата лекция ни води до едно истинско художествено изживяване на астралния
свят
.
Бялото = душевния образ на Духа. Тук аз оставам при душата и се издигам към Духа. Черното = духовния образ на смъртта. Тук аз оставам в Духа, издигам се до смъртта, но съм готов да се върна обратно в зеленото, което представлява мъртвия образ на живота. Така аз затварям кръга.
Ако имах възможност, аз бих онагледил нещата чисто схематично и Вие щяхте да се убедите: Непосредственият живот в цветовете за синьото ще говорим в следващата лекция ни води до едно истинско художествено изживяване на астралния свят.
към текста >>
И в този момент у теб възниква копнежът да превърнеш Земния
свят
в едно художествено изображение на небесния първо образ.
Сега човекът усеща: Да, ти си слязъл на Земята, обаче твоят първообраз е горе на Небето.
И в този момент у теб възниква копнежът да превърнеш Земния свят в едно художествено изображение на небесния първо образ.
Виждате ли, един ден човекът ще се превърне в инструмент за проявление на човешко-космическите връзки. Един ден човекът ще се превърне в евритмист. И всъщност евритмистът казва: Подвижният първообраз на човека съвсем не се изчерпва с обичайните движения на човешките крайници. Аз трябва да стигна до идеалния първообраз на човека, обаче за тази цел е необходимо да овладея съвсем друг вид движения. В евритмията намират израз онези движения, които са в съответствие с движенията на моя небесен първообраз.
към текста >>
17.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
После аз посочих, че зеленото представлява реалния образ на живота и че в този цвят протича животът на растителния
свят
.
Редом с архитектурното изкуство, към което, колкото и парадоксално да звучи, аз причислявам изкуството да се обличаме, както и пластиката, аз разгледах и живописта, посочвайки,как действителното изживяване на цветовете далеч не представлява нещо, което ни задържа върху повърхността на предметите, защото фактически то ни отвежда до тяхната най-дълбока интимна същност.
После аз посочих, че зеленото представлява реалния образ на живота и че в този цвят протича животът на растителния свят.
Но аз добавих, че зеленото включва в себе си и минерални, следователно мъртви съставни части. Така че чрез зеленото ние стигаме до мъртвия образ на живота. Забележително е, че животът може да ни се представи в един мъртъв образ. Нека още да се замислим и върху това, как човешката фигура застава срещу нас в мъртвите очертания на пластиката и как вълнуващото тук е, че животът може да се прояви дори и в неподвижните мъртви форми. А в областта на цветовете същото откриваме и при зеления цвят.
към текста >>
Виждате ли, едва когато стигнем до усещането, как от цветовете-образи на инкарната, зеленото, черното и бялото възниква един цял
свят
, и как после към него се прибавят откровенията на червеното, жълтото и синьото, едва тогава ние започваме да разбираме цветовете и да живеем в тях самите.
Виждате ли, едва когато стигнем до усещането, как от цветовете-образи на инкарната, зеленото, черното и бялото възниква един цял свят, и как после към него се прибавят откровенията на червеното, жълтото и синьото, едва тогава ние започваме да разбираме цветовете и да живеем в тях самите.
Ние се научаваме, примерно, да разбираме какво точно иска да ни каже отделният цвят. Вече споменах, че в синьото е скрита светлината на душата. И ако поискаме да оцветим една повърхност в синьо, ние ще усетим, че за да постигнем целта си, трябва да нанесем синьото по такъв начин, че в краищата то да е по-наситено, а в средата нюансите му да са по-бледи.
към текста >>
Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния
свят
на човека.
Но това, което блика от цветовете, може да бъде изобразено също и в звуците.
Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека.
Като пластик и художник, човекът излиза в пространството, дори и то да е двуизмерно, изобразявайки разиграващите се там цветни и етерни процеси. Като музикант, той навлиза във вътрешния свят на човека. Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент.
към текста >>
Като музикант, той навлиза във вътрешния
свят
на човека.
Но това, което блика от цветовете, може да бъде изобразено също и в звуците. Както споменах завчера, с помощта на звуците, на музикалния елемент, ние можем да проникнем дълбоко във вътрешния свят на човека. Като пластик и художник, човекът излиза в пространството, дори и то да е двуизмерно, изобразявайки разиграващите се там цветни и етерни процеси.
Като музикант, той навлиза във вътрешния свят на човека.
Ние стигаме до извънредно забележителни резултати, когато се опитаме да обхванем еволюционния ход на човечеството именно с помощта на музикалния елемент.
към текста >>
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически
свят
.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете.
към текста >>
И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически
свят
, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката.
Онези от уважаемите гости и приятели, които са слушали моите лекции или са изучавали антропософската литература, знаят, че ние често се връщаме до онзи етап от еволюцията на човечеството, който наричаме Атлантска епоха. И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят.
И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката.
При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка. Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете.
към текста >>
Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия
свят
направо в света на Боговете.
И най-характерното за атлантското човечество беше това, че всички хора бяха надарени с едно първично, или инстинктивно ясновидство, което им позволяваше да виждат духовните процеси и Същества, скрити зад видимия физически свят. И в тази епоха, когато хората все още разполагаха със своето инстинктивно ясновидство и виждаха духовните Същества, скрити зад видимия физически свят, успоредно с това ясновидство, съществуваше и едно коренно различно усещане за света на музиката. При изживяването на музиката тогавашният човек инстинктивно усещаше, че излиза извън очертанията на своето тяло. Колкото и парадоксално да звучи в наши дни, тогавашните хора изпадаха в състояние на септакорди. Те музицираха и пееха главно в септими, нещо, което днес е много трудно да бъде възприето от музикална гледна точка.
Обаче хората, унесени в насладата от септакордите, действително се усещаха откъснати от своите тела и пренесени от човешкия свят направо в света на Боговете.
към текста >>
При септимите човекът се усещаше изцяло пренесен в духовния
свят
, а при квинтите той се усещаше на самата граница, очертаваща неговото физическо тяло.
Обаче в хода на времето, тази особеност постепенно избледня и настъпи един преход от септимата в квинта. Изживявайки квинтата, човекът имаше усещането, че благодарение на музикалния елемент, той се освобождава от физическата материя.
При септимите човекът се усещаше изцяло пренесен в духовния свят, а при квинтите той се усещаше на самата граница, очертаваща неговото физическо тяло.
Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно постижимо за днешното съзнание.
към текста >>
Ние ще се научим да усещаме следното: Ето, сега аз навлизам, потъвам в музикалния тон и тогава той ми открива други три или пет, или още повече тонове,и заедно с тона, в който съм потопен а междувременно са мият тон се разширява в мелодия и в хармония аз прекрачвам в духовния
свят
.
Да, опитаме ли се да стигнем до истинската същност на нещата, ние имаме нужда от едно такова познание, което ни доближава до точните съотношения между човека и Космоса. В следващите етапи от еволюцията музиката също ще претърпи едно голямо одухотворяване. То ще се състои в това, че ние ще разпознаваме определения тон с оглед на неговата неповторимост. Днес ние включваме отделния тон в съответната хармония или мелодия, така че тайната на музиката ни се открива благодарение на съотношението между отделните тонове. Занапред ние няма да разчитаме на съотношението между тоновете, няма да ги разпознаваме според, бих казал, тяхното равнинно измерение, а според тяхното дълбинно измерение; ние просто ще навлизаме в отделните тонове и тогава в тях винаги ще откриваме скритите зародиши на съседните тонове.
Ние ще се научим да усещаме следното: Ето, сега аз навлизам, потъвам в музикалния тон и тогава той ми открива други три или пет, или още повече тонове,и заедно с тона, в който съм потопен а междувременно са мият тон се разширява в мелодия и в хармония аз прекрачвам в духовния свят.
Някои музиканти от нашето съвремие вече правят първите си стъпки към дълбинното измерение на тона, макар че днес, бих казал, е налице само един съкровен копнеж към духовните дълбини на тоновете, така че и в тази област виждаме как духовният светоглед все повече и повече измества натурализма.
към текста >>
Ако искате да научите какво представлява антропософията, насочете вниманието си към живите форми на растителния
свят
, към чудната цялост на вътрешните човешки органи, която дава основите на Азът, насочете вниманието си към всичко онова, което разгръща градивните си, формиращи въздействия в подсъзнателните области на Космоса, и тогава Вие ще имате известна представа за онзи излишък, който остава, след като човекът е приключил с изграждането на своя организъм и вече не се нуждае от пълния капацитет на растежните или етерни сили.
Ако от седмата година, когато става смяната на зъбите, се прехвърлим във възрастта на половото съзрява не, ще установим, че сега вече организмът не се нуждае от толкова много пластично-музикално-растежни сили, както по-рано. Част от тях стават излишни. И това, от което душата не се нуждае повече след като детето е пораснало се превръща в сили на фантазията. Силите на фантазията това са метаморфозиралите растежни сили.
Ако искате да научите какво представлява антропософията, насочете вниманието си към живите форми на растителния свят, към чудната цялост на вътрешните човешки органи, която дава основите на Азът, насочете вниманието си към всичко онова, което разгръща градивните си, формиращи въздействия в подсъзнателните области на Космоса, и тогава Вие ще имате известна представа за онзи излишък, който остава, след като човекът е приключил с изграждането на своя организъм и вече не се нуждае от пълния капацитет на растежните или етерни сили.
Една част от тях се връща в душата и започва да работи там като сили на фантазията“. А съвсем накрая, последният излишък се превръща в не бих казал „почва“, защото почвата се намира долу превръща се в нещо, което се издига нагоре, и това е силата на разума.
към текста >>
Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия
свят
.
Фантазията няма „действителни“ постижения, само защото растежните сили, от които тя произлиза, са ангажирани в изграждането на човешкия организъм. И когато това изграждане приключи, душата получава излишъка от растежни сили под формата на фантазия. Онези сили, които карат ръцете ни да растат, са същите, които по-късно се проявяват в художествената фантазия. И всичко това трябва да бъде разбрано не абстрактно; то трябва да бъде проумяно в топлината на нашите чувства и воля. Едва тогава ние се изпълваме с необходимото страхопочитание към могъщите пориви на фантазията, а също и при известни обстоятелства с необходимото чувство за хумор към тези могъщи пориви.
Накратко: в поривите на фантазията, човекът започва да усеща присъствието на една божествена сила, която пронизва целия свят.
Древните имаха ясното усещане за тази пронизваща света сила най-вече през онези епохи, за които стана дума в предишната лекция, когато изкуство и наука все още бяха едно цяло, когато древните Мистерии полагаха такива грижи за човешкото познание, че го предаваха на посветените в прекрасни, художествено замислени култови свещенодействия, а не в абстрактните лаборатории и клиники, където лекарят първо трябва да мине през анатомичните зали, за да разбере какво представлява човешкия организъм; напротив, мистерийните ритуали откриваха на посветения всички тайни, свързани с боледуването и оздравяването, така че той получаваше пълен достъп до човешката природа.
към текста >>
“, понеже хората бяха изгубили връзката си с духовния
свят
.
Но ето че много по-късно, в една епоха на все по-засилващ се материализъм, Клопщок верен на своя истински художествен усет не се осмели да призове Боговете и да каже „Пей, о музо!
“, понеже хората бяха изгубили връзката си с духовния свят.
Да, в 18 век Клопщок не се осмели да изрече тези думи. Но затова пък в своята Месиада той каза: „Пей, ти моя безсмъртна душа, за спасението на грешния човек.“ Още в самото начало той искаше да се опре на една по-висша сила. Ето как изглежда донякъде стеснителната изповед за нещо, което древните смятаха за напълно естествено:Пей, музо, за гнева на Ахила Пелеев!
към текста >>
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния
свят
.
Античните драматурзи ясно усещаха, как долните Богове се надигат към тях от Земните недра и как те се превръщат в инструмент на духовния свят.
А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет.
към текста >>
Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на
физическия
свят
, така и в условията на духовния
свят
.
А майсторите на епоса усещаха как музите или Богините се спускат към тях, за да изкажат преценките си за човешките действия. Ето защо древните гърци категорично избягваха да излизат на сцената като участници в едно драматургично произведение, което би третира ло индивидуалната човешка проблематика. Древните гърци, тъй да се каже, заставаха на върха на пръстите си, превръщайки себе си в един нежен музикален инструмент, с чиято помощ издигаха драматургичната идея високо над индивидуалната човешка проблематика. Тук аз не казвам нищо против натурализма, който за определен период от време имаше своите сериозни основания и право на съществуване. Нека да си припомним величествените, завършени образи от Шекспировите драми: там човешката проблематика е обхваната по съвсем друг, чисто човешки начин, там е налице нещо съвсем друго, а не само художественият усет.
Но днес ние сме длъжни отново да се завърнем към духовните източници на поетическото изкуство, отново да намерим пътя към онези персонажи, които изобразяват отделния човек както в условията на физическия свят, така и в условията на духовния свят.
към текста >>
Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален
свят
.
Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството. Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма. Материализмът трябваше да се появи всред човечеството.
Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят.
Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят. Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено. Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание.
към текста >>
Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален
свят
.
Следователно, тук става дума за това да се върнем към духовните първоизточници на всяка човешка дейност. Ние не бива да се лишаваме от придобивките на натурализма, а да ги осмислим, така че следвайки природата, да се стремим към един идеал за изкуството. Лоши художници, както и лоши учени са тези, които с високомерна ирония отхвърлят материализма. Материализмът трябваше да се появи всред човечеството. Ние не бива да се присмиваме нито над обикновените, земни хора, нито над целия материален свят.
Ние трябва да разполагаме с волята, която ще ни позволи да упражняваме също и духовни въздействия всред този материален свят.
Следователно, нека да не омаловажаваме нито научните придобивки от материализма, нито художественото наследство от натурализма. Нека отново да се върнем към нашите духовни първоизточници, но без да прибягваме към никакъв символизъм, към никакъв алегоризъм. Както символизмът, така и алегоризмът са нещо дълбоко нехудожествено. Спасителният изход към новото изкуство ще намерим единствено в лицето на първичния художествен усет, черпещ сили от същия извор, който подхранва и самото антропософско познание. Издигайки се все повече и повече в духовните светове, ние трябва да се превръщаме в художници, а не в символисти.
към текста >>
Поетът с право казва: „Да говори душата повече не може.“ Или иначе казано, когато душевният
свят
започне да изковава прозаическия текст, когато душата започне да говори в проза, тя вече престава да бъде душа.
Да, при декламирането и рецитирането всичко се свежда до художественото формиране на говора, до усвояването на ритъма и мелодията, до имагинативното вникване в редуването на приглушените и тъмни звуци, от една страна, и ясните и светли звуци, от друга страна. Думите са само проводниците, по които протича развитието на рецитаторското и декламаторското изкуство. Години наред г-жа д-р Щайнер полага усилия за възобновяване на рецитаторското изкуство. Но тя все още не среща достатъчно разбиране. Но рано или късно, напредвайки в нашето развитие, ние ще противопоставим на днешната проза срещу която не бива да казваме нищо лошо, а да съхраним всичко онова, което сме постигнали чрез натурализма, нещо, което ще укрепи не само нашата чисто човешка природа, но и нашата душевна и духовна същност; ще й противопоставим именно художественото формиране на говора, без да забравяме, че самото съдържание на думите никога не дава представа за скритите зад тях сили.
Поетът с право казва: „Да говори душата повече не може.“ Или иначе казано, когато душевният свят започне да изковава прозаическия текст, когато душата започне да говори в проза, тя вече престава да бъде душа.
Душата е тук и следва вътрешните си движения само дотолкова, доколкото изразява себе си в ритъм и такт, в мелодия и образи.
към текста >>
Вътрешният
свят
на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение.
В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара. Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4.
Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение.
към текста >>
Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен
свят
.
И ако човек разполага с един по-фин художествен усет, той съвсем точно ще може да различи немската Ифигения от римската Ифигения. Навсякъде в северната декламаторска Ифигения Гьоте се стремеше да вмъкне рецитаторския елемент на Юга. И накрая италианската Ифигения, римската Ифигения, се превърна в нещо, което можеше да се чете само ка то речитатив. Ако съпоставим двете Ифигении, лесно ще доловим чудната разлика между декламацията и рецитацията. Рецитацията, както казах, беше присъща на древна Гърция, понеже на Юг дишането и кръвната циркулация са малко по-ускорени.
Декламацията е присъща на Севера; там човекът потъва в своя най-дълбок вътрешен свят.
Кръвта е един „особен сок“, носител на най-дълбоките човешки качества. На Север човешкият характер живееше в кръвта, в личността. Там поетите по необходимост са декламатори.
към текста >>
А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния
свят
.
Да, всичко това може да звучи абсурдно, обаче тъкмо такива абсурди ще ни накарат да се замислим, че сме длъжни да се борим срещу всякакви имитации и срещу самия принцип на сляпото подражание, противопоставяйки им не друго, а истинското изкуство. Въпреки че натурализмът направи огромния скок от сценичното представление до филмовото изкуство защото аз не съм педант и мога да ценя дори това, към което не изпитвам симпатия ние трябва да извървим обратния път от филмите към сценичното изобразяване на духовните факти и събития. В изкуството ние отново трябва да открием присъствието на Боговете, на божествено-човешките сили.
А това ще постигнем само тогава, когато окрилени от истинското познание открием пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>
За изкуството се казва, че то е рожба на божествения
свят
.
За изкуството се казва, че то е рожба на божествения свят.
Сега, след като рожбата се отчужди от божествения свят, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото човечество.
към текста >>
Сега, след като рожбата се отчужди от божествения
свят
, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото човечество.
За изкуството се казва, че то е рожба на божествения свят.
Сега, след като рожбата се отчужди от божествения свят, тя отново ще бъде осиновена от него, за да се превърне изкуството в онази сила, която може и трябва да служи на цялото човечество.
към текста >>
18.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен
свят
.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека ,нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния
свят
и предоставя този
свят
на мистиците.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения“, той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците.
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред“, а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния
свят
.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния
свят
.
4. Интуитивното познание: сливане с процесите и Съществата на духовния свят.
към текста >>
Те живеят в елементарния, или „етерен“
свят
, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло.
*8. Над човека се издигат Йерахиите на Ангели, Ангели, Архаи и т.н. Всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са по-низша еволюционна степен от тази на човека.
Те живеят в елементарния, или „етерен“ свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло.
Рудолф Щайнер нарича тези Същества „елементарни Духове“, или „природни Духове“, макар че подобни имена са „крайно неподходящи“. Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента „земя“, Уиндините в елемента „вода“, Силфите в елемента „въздух“ и Саламандрите в елемента „огън“.
към текста >>
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния
свят
, също както и самото антропософско познание.
През Март 1924 в продължение на три дни Р.Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал.
Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както и самото антропософско познание.
Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.
към текста >>
*17. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството: Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се въз приема духовния
свят
под формата на образи.
*17. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството: Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се въз приема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския
свят
.
*17. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството: Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се въз приема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния
свят
не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния
свят
след смъртта на своето физическо тяло.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги“ на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Ницше и други.
към текста >>
19.
Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Също така той говори за праизвора на музиката в духовния
свят
на девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението ѝ в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите.
Музиката е единственото изкуство, с което Рудолф Щайнер не се е занимавал практически. Но в неговите творби се срещат многобройни мнения за нея. В своята целокупност те показват, че той е притежавал обширно и задълбочено познание в музикалната история, както и в музикалната наука. Заедно с това той ни обръща внимание в отпечатаните тук лекции и отговори на въпроси върху духовните скрити причини на музикалното творчество и изживяване от различни гледни точки.
Също така той говори за праизвора на музиката в духовния свят на девакана, за нейната връзка с човешката същност, за значението ѝ в човешкия живот в най-дълбоко минало, в настоящето и в бъдещето; за духовния праизвор на инструментите.
Така тези текстове дават много подтици за задълбочаване на музикалното изживяване и музикалното разбиране, както и импулси в областта на музикалното творчество.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Деваканът като
свят
на музиката на сферите.
Мислите на Шопенхауер като изходна точка за окултно разглеждане на музиката. Възходът на човешката душа чрез духовно развитие.
Деваканът като свят на музиката на сферите.
Земната музика като отзвук на възприетите звуци в по-висшите светове. По-дълбокото значение на мажор и минор.
към текста >>
Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния
свят
, в света на музиката.
Прареч и прапесен. Съгласният и гласният елемент. Дванадесетте съгласни. Човешкият организъм като музикален инструмент.
Животът след смъртта в творческия тон и творческото слово на духовния свят, в света на музиката.
Душевно гласното и планетите, душевно съгласното и животинският кръг. Планетните богове като свирещи на космическия инструмент на звездното небе.
към текста >>
21.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако искаме да сравним музиката с другите изкуства, трябва да кажем: Всички други изкуства имат образец във
физическия
свят
.
Музикалното винаги е носило в себе си нещо напълно загадъчно по отношение на естетическото разбиране за онези, които са размишлявали за него. От една страна, музиката е най-разбираемото нещо за душата, за непосредствено възприемащата душевност, а от друга - тя е нещо трудно за разбиране за онези, които искат да проумеят нейното въздействие.
Ако искаме да сравним музиката с другите изкуства, трябва да кажем: Всички други изкуства имат образец във физическия свят.
Например когато скулпторът създава статуята на Аполон или Зевс, той работи според идеализираната действителност на човешкия свят. Същото е и при живописта. Днес дори при живописта се счита за важно само това, което дава непосредствен отпечатък на действителността. Също и поезията се стреми да създаде едно изображение на действителността. Който желае да приложи тази теория върху музиката, едва ли би постигнал резултат.
към текста >>
Например когато скулпторът създава статуята на Аполон или Зевс, той работи според идеализираната действителност на човешкия
свят
.
Музикалното винаги е носило в себе си нещо напълно загадъчно по отношение на естетическото разбиране за онези, които са размишлявали за него. От една страна, музиката е най-разбираемото нещо за душата, за непосредствено възприемащата душевност, а от друга - тя е нещо трудно за разбиране за онези, които искат да проумеят нейното въздействие. Ако искаме да сравним музиката с другите изкуства, трябва да кажем: Всички други изкуства имат образец във физическия свят.
Например когато скулпторът създава статуята на Аполон или Зевс, той работи според идеализираната действителност на човешкия свят.
Същото е и при живописта. Днес дори при живописта се счита за важно само това, което дава непосредствен отпечатък на действителността. Също и поезията се стреми да създаде едно изображение на действителността. Който желае да приложи тази теория върху музиката, едва ли би постигнал резултат. Човек трябва да се запита: Откъде всъщност идва тонът, създаден чрез изкуство, с какво е свързан в света?
към текста >>
Според него в целия
свят
царува една несъзнателна, сляпа Воля.
Един велик дух на деветнадесетото столетие, който е дал ясни и точни понятия относно изкуството, е Шопенхауер[1]. Той отрежда на музиката особено място сред изкуствата, а на изкуството като такова - особена стойност в живота на човека. В основата на своята философия той е взел като лайтмотив следното изречение: Животът е нещо лошо и аз се опитвам да го направя поносим, като размишлявам за него.
Според него в целия свят царува една несъзнателна, сляпа Воля.
Тя образува камъка, а след това от камъка - растенията и т. н., защото е винаги неудовлетворена. Така във всичко живее копнежът към по-висшето.
към текста >>
Както е възможно за слепородения
физическия
т
свят
да стане видим чрез операция, така също вътрешните органи на човека могат да се развият, за да може той да разпознае по-висшите духовни светове.
Когато музикантът композира, той не може да подражава на нищо. Той трябва да извлече от своята душа мотивите на музикалното творчество. Откъде ги донася, това ще се установи, ако обърнем внимание на световете, които не се възприемат от сетивата. Трябва да видим как са устроени по-висшите светове. Човек е в състояние да отключи в душата заложени способности, които иначе дремят.
Както е възможно за слепородения физическият свят да стане видим чрез операция, така също вътрешните органи на човека могат да се развият, за да може той да разпознае по-висшите духовни светове.
към текста >>
Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен
свят
.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна.
Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят.
Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива.
към текста >>
Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния
свят
и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен
свят
започва да придобива една голяма правилност.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят.
Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност.
И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете.
към текста >>
Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във
физическия
свят
.
Когато човек развива такива способности, които иначе дремят в него, когато той започне да развива душата си чрез медитация, концентрация и т. н., тогава в него постепенно настъпва промяна. Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море.
Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят.
Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
към текста >>
Той си спомня, че в този
свят
от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива.
Първото, което той изживява, е едно особено преобразуване на неговия сънищен свят. Когато човек съумее при медитация да изключи всички спомени за сетивния свят и за други изживявания и ако той все още има душевно съдържание, тогава неговият сънищен свят започва да придобива една голяма правилност. И тогава, когато се пробужда, той като че ли се издига от едно развълнувано световно море. Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни.
Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива.
Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека.
към текста >>
Постепенно човек разширява съзнанието си над този
свят
и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете.
Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този
свят
в ежедневния
свят
.
Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят.
Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
Той изживява един
свят
, който е много по-действителен от обикновения физически
свят
.
Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека.
Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят.
Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
Физическия
т
свят
е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния
свят
.
Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете. Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят.
Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят.
Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
Той се учи да става съзнателен в един
свят
, за който иначе нищо не знае.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни.
Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае.
Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>
Този нов
свят
не е
свят
на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков
свят
.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае.
Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят.
В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>
Този
свят
се нарича
свят
на девакана.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо.
Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния
свят
на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете.
Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят. В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове.
към текста >>
Тоновият
свят
също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния
свят
.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете.
Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят.
Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят. В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон.
към текста >>
От този
свят
на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във
физическия
свят
.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете.
От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят.
В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон. И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви.
към текста >>
В основата на всичко във
физическия
свят
се намира един тон.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете. От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят.
В основата на всичко във физическия свят се намира един тон.
Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон. И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви. Всеки път, когато човек заспива, става несъзнателен, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло.
към текста >>
Тогава човекът е наистина несъзнателен, ала живее в духовния
свят
.
Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон. И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви. Всеки път, когато човек заспива, става несъзнателен, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло.
Тогава човекът е наистина несъзнателен, ала живее в духовния свят.
Духовните звуци оставят върху душата му отпечатък. Всяка сутрин се събужда от един свят на музиката на сферите и от една пълнозвучна област той се прибира във физическия свят. Както е вярно, че човешката душа пребивава в девакана между две прераждания, така можем да кажем, че душата през нощта живее и блаженства в преливащия тон, в елемента, от който всъщност тя е изтъкана, който е нейната родина.
към текста >>
Всяка сутрин се събужда от един
свят
на музиката на сферите и от една пълнозвучна област той се прибира във
физическия
свят
.
И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви. Всеки път, когато човек заспива, става несъзнателен, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава човекът е наистина несъзнателен, ала живее в духовния свят. Духовните звуци оставят върху душата му отпечатък.
Всяка сутрин се събужда от един свят на музиката на сферите и от една пълнозвучна област той се прибира във физическия свят.
Както е вярно, че човешката душа пребивава в девакана между две прераждания, така можем да кажем, че душата през нощта живее и блаженства в преливащия тон, в елемента, от който всъщност тя е изтъкана, който е нейната родина.
към текста >>
Музикантът има несъзнателно образеца на духовния
свят
, който той транспонира във физически звуци.
Творящият музикант транспонира във физически тон ритмите, хармониите, мелодиите, които през нощта се запечатват върху неговото астрално тяло.
Музикантът има несъзнателно образеца на духовния свят, който той транспонира във физически звуци.
Ето тайнствената връзка между музиката, която звучи тук, във физическия свят, и чуването на духовната музика през нощта.
към текста >>
Ето тайнствената връзка между музиката, която звучи тук, във
физическия
свят
, и чуването на духовната музика през нощта.
Творящият музикант транспонира във физически тон ритмите, хармониите, мелодиите, които през нощта се запечатват върху неговото астрално тяло. Музикантът има несъзнателно образеца на духовния свят, който той транспонира във физически звуци.
Ето тайнствената връзка между музиката, която звучи тук, във физическия свят, и чуването на духовната музика през нощта.
към текста >>
Така и музиката, която се разкрива във
физическия
свят
, е сянка, действителна сянка на една много по-висша музика на девакана.
Когато човек е осветен от светлина, тогава от него се образува сянка върху стената. Тя не е действителният човек.
Така и музиката, която се разкрива във физическия свят, е сянка, действителна сянка на една много по-висша музика на девакана.
Първообразът, образецът на музиката се намира в девакана. Физическата музика е само отражение на духовната действителност.
към текста >>
Когато той се завърне от света на девакана, тогава неговите душа на съзнанието, душа на разбирането и душа на усещането са пропити с трептенията на този деваканичен
свят
; той ги носи в себе си.
Докато човекът живее и се движи така в света на преливащите тонове, той се прониква от тези тонове.
Когато той се завърне от света на девакана, тогава неговите душа на съзнанието, душа на разбирането и душа на усещането са пропити с трептенията на този деваканичен свят; той ги носи в себе си.
С тях той прониква във физическия свят. Когато приеме тези трептения, те са такива, че той може да въздейства обратно от душата на усещането върху тялото на усещането и етерното тяло. Поради това, че човек носи трептенията от девакана, той може да ги пренесе върху своето етерно тяло. Тогава затрептява собственото му етерно тяло. Същността на етерното тяло и на тялото на усещането се състои от същия елемент, от духовния тон и от духовните трептения.
към текста >>
С тях той прониква във
физическия
свят
.
Докато човекът живее и се движи така в света на преливащите тонове, той се прониква от тези тонове. Когато той се завърне от света на девакана, тогава неговите душа на съзнанието, душа на разбирането и душа на усещането са пропити с трептенията на този деваканичен свят; той ги носи в себе си.
С тях той прониква във физическия свят.
Когато приеме тези трептения, те са такива, че той може да въздейства обратно от душата на усещането върху тялото на усещането и етерното тяло. Поради това, че човек носи трептенията от девакана, той може да ги пренесе върху своето етерно тяло. Тогава затрептява собственото му етерно тяло. Същността на етерното тяло и на тялото на усещането се състои от същия елемент, от духовния тон и от духовните трептения. Етерното тяло е по-нисше от астралното тяло, но дейността, която се упражнява в него, стои по-високо от дейността в астралното тяло.
към текста >>
Върху астралното тяло може да се работи със силите на астралния
свят
, ала върху етерното тяло - само със силите от девакана.
Същността на етерното тяло и на тялото на усещането се състои от същия елемент, от духовния тон и от духовните трептения. Етерното тяло е по-нисше от астралното тяло, но дейността, която се упражнява в него, стои по-високо от дейността в астралното тяло. Човешкото развитие се състои в това, че азът преобразува онова, което има: първо астралното тяло в Манас, после етерното тяло в Будхи, след това физическото тяло в Атма. Тъй като астралното тяло е най-фино, е нужна най-малка сила, за да се работи с него. Силата, която е нужна, за да се работи вътре в Етерното тяло, се получава от девакана, а силата, нужна за преобразуването на физическото тяло, трябва да се получи от по-висшия девакан.
Върху астралното тяло може да се работи със силите на астралния свят, ала върху етерното тяло - само със силите от девакана.
Върху физическото тяло може да се работи със силите на висшия девакан.
към текста >>
Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния
свят
са в него.
През нощта човек донася силата от света на преливащите тонове, силата, която пренася върху тялото на усещането и етерното тяло. Когато човек твори или възприема музика, това е възможно, защото той вече има тези звуци в тялото на усещането.
Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него.
Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти. Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло.
към текста >>
В сенчестия образ на духовния
свят
душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека.
Когато човек живее в музикалното, така той живее в едно отражение на своята духовна родина.
В сенчестия образ на духовния свят душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека.
Ето защо музиката въздейства също и върху най-обикновената душа. Тя чувства в музиката отзвука на онова, което е преживяла в девакана. По този начин тя се чувства в своята родина. Всеки път човекът чувства: Да, ти си от един друг свят!
към текста >>
Всеки път човекът чувства: Да, ти си от един друг
свят
!
Когато човек живее в музикалното, така той живее в едно отражение на своята духовна родина. В сенчестия образ на духовния свят душата открива най-висшето освобождение, най-интимната връзка с праелемента на човека. Ето защо музиката въздейства също и върху най-обикновената душа. Тя чувства в музиката отзвука на онова, което е преживяла в девакана. По този начин тя се чувства в своята родина.
Всеки път човекът чувства: Да, ти си от един друг свят!
към текста >>
Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния
свят
.
Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно.
Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят.
И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят. Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
към текста >>
И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един
свят
, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят.
Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно. Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят.
И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят.
Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят. Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
към текста >>
Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във
физическия
свят
.
Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно. Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят. И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят.
Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят.
Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
към текста >>
22.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Всичко, което човек наблюдава като свой
свят
, се отразява, според възгледа на Шопенхауер, като един вид Фата Моргана отново в него, като отражение, предизвикано от човешката душа.
Този възглед разкрива, че външните неща предизвикват представи в човешките сетива и че човек именно по този начин влиза във връзка с нещата. Той не може да знае нищо за това, което не оставя някакъв отпечатък върху сетивата. Той говори физиологически за специфични сетивни усещания. Окото може да възприеме само светлинни усещания, останалите впечатления не възприема; то може да усети само това, което е светлина. По същия начин ухото възприема звуковите усещания и т. н.
Всичко, което човек наблюдава като свой свят, се отразява, според възгледа на Шопенхауер, като един вид Фата Моргана отново в него, като отражение, предизвикано от човешката душа.
към текста >>
Когато упражняваме някакво влияние върху външния
свят
, тогава чувстваме волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята.
Съществува обаче една възможност, казва Шопенхауер, да се премине отвъд представата. Има едно нещо, за чието възприемане човек не се нуждае от външно въздействие и това е самият той. За него всичко външно е вечно изменяща се, вечно променяща се Фата Моргана. Само едно нещо усещаме неизменно и винаги по същия начин в нас и това е, което сме ние самите. Нашата воля е това, в което се усещаме, и не е необходим заобиколен път отвън, за да възприемем нейните въздействия върху нас.
Когато упражняваме някакво влияние върху външния свят, тогава чувстваме волята, ние самите сме тази воля, затова знаем какво е волята.
Ние знаем това от лично, вътрешно преживяване и по аналогия можем да заключим, че тази работеща воля в нас, както и извън нас, трябва да е налице и дейна, че трябва да съществуват силите извън нас, както и силата, дейна в нас самите. И тези сили той нарича световна воля.
към текста >>
Връщаме се към познатите ни три състояния на съзнанието, които са възможни за човека, и към неговото отношение към трите
свят
а, към които той принадлежи по време на тези три състояния на съзнанието.
Като отправим поглед от възгледа за това величествено изкуство на тези велики духове, каквито са Шопенхауер и Гьоте, към възгледа, чрез който окултизмът осветява тези въпроси, виждаме по един учудващ начин, че от това, което представлява човекът, ни става разбираемо и понятно защо тоновете, хармониите и мелодиите му въздействат така.
Връщаме се към познатите ни три състояния на съзнанието, които са възможни за човека, и към неговото отношение към трите свята, към които той принадлежи по време на тези три състояния на съзнанието.
към текста >>
Напротив, един нов
свят
се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове
свят
.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието. Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи.
Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят.
Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност.
към текста >>
Това е астралният
свят
.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието. Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества.
Това е астралният свят.
Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание.
към текста >>
Това не е новосъздаден
свят
, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот.
Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят.
Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот.
Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него.
към текста >>
Този
свят
е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека.
Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот.
Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека.
Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото.
към текста >>
Този
свят
е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни
свят
, който ни се разкрива като действителност.
Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека.
Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност.
Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения.
към текста >>
Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден
свят
.
Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност.
Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят.
Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове.
към текста >>
Каквото преживява в този нов
свят
, който се отваря пред него, е живот и действие в един
свят
на цветове и светлина в същественото.
Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него.
Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото.
Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества. Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален
свят
, когато навлезе в така наречената велика тишина.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина.
Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина.
към текста >>
Великата тишина предшества пробуждането в астралния
свят
.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих.
Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят.
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно.
към текста >>
Цветовете на астралния
свят
стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена.
Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
към текста >>
Той се чувства астрален в този астрален
свят
, трептящ във велик, дълбок покой.
Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят. И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения. Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина.
Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой.
Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина.
към текста >>
Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният
свят
, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана.
към текста >>
А това е деваканът, който е така нареченият ментален
свят
, отварящ се сега пред човека.
Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека.
И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана.
към текста >>
И той пристъпва в този чуден
свят
през портата на великата тишина.
Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека.
И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина.
От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана.
към текста >>
От великата тишина към него прозвучава тонът от другия
свят
.
Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове. Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене. А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина.
От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят.
Така в действителност стои въпросът със света на девакана.
към текста >>
Някои теософски книги съдържат други описания за него, но те не се основават върху лично изживяване на действителността в този
свят
.
Някои теософски книги съдържат други описания за него, но те не се основават върху лично изживяване на действителността в този свят.
Например Ледбийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно. То представлява една свободна конструкция, съставена по образеца на астралния план, но не е изживяно лично от него. Всички описания, които не описват как се получава тонът, не са правилни, те не идват от лично изживяване. За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ свят. Но не може, разбира се, да се смята, че деваканът не е озарен от цветове.
към текста >>
За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ
свят
.
Някои теософски книги съдържат други описания за него, но те не се основават върху лично изживяване на действителността в този свят. Например Ледбийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно. То представлява една свободна конструкция, съставена по образеца на астралния план, но не е изживяно лично от него. Всички описания, които не описват как се получава тонът, не са правилни, те не идват от лично изживяване.
За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ свят.
Но не може, разбира се, да се смята, че деваканът не е озарен от цветове. Той е проникнат със светлината на астралния свят, защото не е отделен от него. Астралът прониква също в девакана. Но деваканът в същността си се намира в тоновете. Това, което беше светлина във великата тишина, започва да звучи.
към текста >>
Той е проникнат със светлината на астралния
свят
, защото не е отделен от него.
Например Ледбийтър[3] дава вярно описание на астралния план и на изживяването в него, но неговото описание на деваканическия план не е вярно. То представлява една свободна конструкция, съставена по образеца на астралния план, но не е изживяно лично от него. Всички описания, които не описват как се получава тонът, не са правилни, те не идват от лично изживяване. За девакана е характерно, че най-малкото в основата си е един звучащ свят. Но не може, разбира се, да се смята, че деваканът не е озарен от цветове.
Той е проникнат със светлината на астралния свят, защото не е отделен от него.
Астралът прониква също в девакана. Но деваканът в същността си се намира в тоновете. Това, което беше светлина във великата тишина, започва да звучи.
към текста >>
Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния
свят
.
Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в съзнание. В него е изменено в съзнанието само това, което обикновеният човек изживява отново и отново несъзнателно. Обикновеният човек изживява тези състояния действително и постоянно, само че не знае нищо за това, защото не е съзнателен за себе си и за преживяното. Но въпреки това той донася нещо от тези въздействия, които изживяването предизвиква у него. Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството.
Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят.
Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното. Къде е видял тези тонове, тези искрящи цветове, къде ги е изживял? Това са отзвуците на астралните преживявания през нощта. Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
към текста >>
Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически
свят
приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството. Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят. Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното. Къде е видял тези тонове, тези искрящи цветове, къде ги е изживял? Това са отзвуците на астралните преживявания през нощта.
Само това преливащо море от светлина и цветове на красота, на астрална искряща дълбина му дава възможността онези цветове, в които е пребивавал, да ги използва отново, когато се опитва да възпроизведе в тежките земни цветове на нашия физически свят приблизително идеала, който живее в него, който той е преживял.
към текста >>
Така в живописта виждаме сенчест образ, отражение на астралния
свят
върху
физическия
свят
.
Така в живописта виждаме сенчест образ, отражение на астралния свят върху физическия свят.
Ние виждаме въздействието му по един толкова забележителен начин, така чудно да оживява в човека.
към текста >>
Така в живописта виждаме сянката, отзвука на астралния
свят
върху
физическия
свят
.
Така в живописта виждаме сянката, отзвука на астралния свят върху физическия свят.
Напротив, музикантът достига като чрез магия един още по-висш свят. Той достига света на девакана във физическия свят. Наистина мелодиите, хармониите, които ни говорят от творбите на нашите големи майстори, са истински отражения на девакана. Ако сме в състояние да почувстваме някъде една сянка, едно предусещане на девакана, това е в мелодиите и хармониите на музиката, в нейните въздействия върху човешката душа.
към текста >>
Напротив, музикантът достига като чрез магия един още по-висш
свят
.
Така в живописта виждаме сянката, отзвука на астралния свят върху физическия свят.
Напротив, музикантът достига като чрез магия един още по-висш свят.
Той достига света на девакана във физическия свят. Наистина мелодиите, хармониите, които ни говорят от творбите на нашите големи майстори, са истински отражения на девакана. Ако сме в състояние да почувстваме някъде една сянка, едно предусещане на девакана, това е в мелодиите и хармониите на музиката, в нейните въздействия върху човешката душа.
към текста >>
Той достига света на девакана във
физическия
свят
.
Така в живописта виждаме сянката, отзвука на астралния свят върху физическия свят. Напротив, музикантът достига като чрез магия един още по-висш свят.
Той достига света на девакана във физическия свят.
Наистина мелодиите, хармониите, които ни говорят от творбите на нашите големи майстори, са истински отражения на девакана. Ако сме в състояние да почувстваме някъде една сянка, едно предусещане на девакана, това е в мелодиите и хармониите на музиката, в нейните въздействия върху човешката душа.
към текста >>
В леглото остава
физическия
т човек, свързан със своето етерно тяло.
Когато човек спи, астралното тяло и душата на усещането (Empfindungsseele) се отделят от нисшата му природа.
В леглото остава физическият човек, свързан със своето етерно тяло.
Всички останали негови членове се отделят и живеят в астралния свят и в девакана. В тези светове и най-вече в света на девакана душата приема света на тоновете. При събуждането си всяка сутрин човек действително е проникнат от музикалното, от едно море на звуци. Човек няма нужда да знае това, защото неговата природа е така организирана, че да следва тези въздействия; той представлява една музикална природа. Музикалното удоволствие не почива върху нищо друго освен върху правилното съгласуване на хармониите, които той е донесъл със себе си оттам, със звуците и мелодиите оттук.
към текста >>
Всички останали негови членове се отделят и живеят в астралния
свят
и в девакана.
Когато човек спи, астралното тяло и душата на усещането (Empfindungsseele) се отделят от нисшата му природа. В леглото остава физическият човек, свързан със своето етерно тяло.
Всички останали негови членове се отделят и живеят в астралния свят и в девакана.
В тези светове и най-вече в света на девакана душата приема света на тоновете. При събуждането си всяка сутрин човек действително е проникнат от музикалното, от едно море на звуци. Човек няма нужда да знае това, защото неговата природа е така организирана, че да следва тези въздействия; той представлява една музикална природа. Музикалното удоволствие не почива върху нищо друго освен върху правилното съгласуване на хармониите, които той е донесъл със себе си оттам, със звуците и мелодиите оттук. Когато тоновете отвън съответстват на тоновете отвътре, получаваме музикалното удоволствие.
към текста >>
Трябва да се знае, че цялото съзнание произхожда от един вид преодоляване на външния
свят
.
За музикалното е от особено значение съвместната работа на душата на усещането и тялото на усещането (Empfindungsleib).
Трябва да се знае, че цялото съзнание произхожда от един вид преодоляване на външния свят.
Това, което се открива на човека като желание и радост в съзнанието, означава победа на духовното над тялото на усещането. За завръщащия се човек от съня с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото. Човек може да възприема винаги при въздействието на минорна тоналност как трептенията на тялото на усещането са по-силни, докато при мажорна тоналност душата на усещането вибрира по-силно и надвива тялото на усещането. Когато прозвучи малка терца, се чувства душевна болка, надделяването на тялото на усещането. Но когато прозвучи голяма терца, се оповестява победата на душата.
към текста >>
Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния
свят
към девакана.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация.
Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана.
Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой. Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят. Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>
Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във
физическия
свят
.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация. Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана. Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой.
Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят.
Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>
Така той прави непрекъснат преход от един
свят
към друг.
Когато човек в смяната между сън и събуждане непрекъснато прави преход от физическото към астралното и от астралното към света на девакана, можем да видим в това подобие на неговата инкарнация. Когато човек напуска при смъртта физическото си тяло, той се издига през астралния свят към девакана. Там той открива собствената си родина; там той открива своя покой. Подир празничното време на почивка там следва отново слизане във физическия свят.
Така той прави непрекъснат преход от един свят към друг.
към текста >>
В девакана е неговата прародина и отзвуците от тази родина, духовния
свят
, прозвучават в хармониите и мелодиите на
физическия
свят
.
Човек намира напълно изконно и родствено това, което принадлежи на девакана. Вибрациите, които го проникват, се усещат от неговата най-дълбока същност. Той усеща астрала и физическото, така да се каже, само като обвивка.
В девакана е неговата прародина и отзвуците от тази родина, духовния свят, прозвучават в хармониите и мелодиите на физическия свят.
Те пронизват този по-нисш свят с предусещане за едно прекрасно и чудно съществуване, проникват в най-дълбоката същност на човека и я разтърсват с трептенията на най-чиста радост, на най-възвишена духовност, каквато този свят не може да му даде. Живописта говори на астралната телесност, но звуковият свят говори на най-вътрешното в човека. И докато човек не е посветен, първоначално му се открива светът на девакана, неговата родина, в музикалното. Оттук следва високото уважение към музиката на всеки, който предчувства тази връзка. Шопенхауер също я предчувстваше чрез един вид инстинктивна интуиция, която той изразява в своите философски формулировки.
към текста >>
Те пронизват този по-нисш
свят
с предусещане за едно прекрасно и чудно съществуване, проникват в най-дълбоката същност на човека и я разтърсват с трептенията на най-чиста радост, на най-възвишена духовност, каквато този
свят
не може да му даде.
Човек намира напълно изконно и родствено това, което принадлежи на девакана. Вибрациите, които го проникват, се усещат от неговата най-дълбока същност. Той усеща астрала и физическото, така да се каже, само като обвивка. В девакана е неговата прародина и отзвуците от тази родина, духовния свят, прозвучават в хармониите и мелодиите на физическия свят.
Те пронизват този по-нисш свят с предусещане за едно прекрасно и чудно съществуване, проникват в най-дълбоката същност на човека и я разтърсват с трептенията на най-чиста радост, на най-възвишена духовност, каквато този свят не може да му даде.
Живописта говори на астралната телесност, но звуковият свят говори на най-вътрешното в човека. И докато човек не е посветен, първоначално му се открива светът на девакана, неговата родина, в музикалното. Оттук следва високото уважение към музиката на всеки, който предчувства тази връзка. Шопенхауер също я предчувстваше чрез един вид инстинктивна интуиция, която той изразява в своите философски формулировки.
към текста >>
Живописта говори на астралната телесност, но звуковият
свят
говори на най-вътрешното в човека.
Човек намира напълно изконно и родствено това, което принадлежи на девакана. Вибрациите, които го проникват, се усещат от неговата най-дълбока същност. Той усеща астрала и физическото, така да се каже, само като обвивка. В девакана е неговата прародина и отзвуците от тази родина, духовния свят, прозвучават в хармониите и мелодиите на физическия свят. Те пронизват този по-нисш свят с предусещане за едно прекрасно и чудно съществуване, проникват в най-дълбоката същност на човека и я разтърсват с трептенията на най-чиста радост, на най-възвишена духовност, каквато този свят не може да му даде.
Живописта говори на астралната телесност, но звуковият свят говори на най-вътрешното в човека.
И докато човек не е посветен, първоначално му се открива светът на девакана, неговата родина, в музикалното. Оттук следва високото уважение към музиката на всеки, който предчувства тази връзка. Шопенхауер също я предчувстваше чрез един вид инстинктивна интуиция, която той изразява в своите философски формулировки.
към текста >>
Който разбира тази сентенция във висшия смисъл, той се учи да разпознава стойностното в нещата и още по-стойностното в света и малко по малко започва да усеща в себе си като стойностно познание копието на по-висшите светове, и също така чувства в музикалното картината на един по-висш
свят
.
Така чрез окултизма светът и преди всичко изкуствата стават разбираеми за нас. Всичко горе е, както долу.
Който разбира тази сентенция във висшия смисъл, той се учи да разпознава стойностното в нещата и още по-стойностното в света и малко по малко започва да усеща в себе си като стойностно познание копието на по-висшите светове, и също така чувства в музикалното картината на един по-висш свят.
към текста >>
От прародината й, от духовния
свят
, оттам звучат към нас съзвучията на музиката и ни говорят утешително и възвисяващо във вълнуващи мелодии и хармонии.
Дълбокото въздействие на музиката почива на това родство. Човешката душа се излива надолу от своята родина, девакана. Тя се устремява отново нагоре към него, а също така нейните сенки - звуците, хармониите. От това следва интимното въздействие на музиката върху душата. От музиката говори на душата изконното й родство, от нея звучат в душата звуците на родината й в най-дълбок смисъл.
От прародината й, от духовния свят, оттам звучат към нас съзвучията на музиката и ни говорят утешително и възвисяващо във вълнуващи мелодии и хармонии.
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пояснихме, че както сенчестият образ на човека се проектира върху стената, така ни се дава един сенчест образ на девакана в музикалното и изобщо в звуковия живот на
физическия
план.
За да охарактеризираме темата на нашата днешна лекция, трябва да тръгнем от един факт, който вече споменахме в предишната лекция.
Пояснихме, че както сенчестият образ на човека се проектира върху стената, така ни се дава един сенчест образ на девакана в музикалното и изобщо в звуковия живот на физическия план.
Споменахме, че във фамилията Бах[1] в продължение на 250 години са се родили 29 музиканти с повече или по-малко музикално дарование, че също така музикалният талант се е наследявал през поколенията, също както във фамилия Бернули математическият талант. Днес искаме да осветим тези факти от окултна гледна точка и така ще получим много отговори на важни кармически въпроси. Нещо, което се намира като въпрос в душите на някои хора, е: Как се отнася физическата наследственост към това, което наричаме всеобща карма?
към текста >>
Да приемем, че имаме редица от индивидуалности, които се намират в духовния
свят
и носят със себе си предразположеност към музиката от предишната инкарнация и сега искат да живеят на физически план.
Да приемем, че имаме редица от индивидуалности, които се намират в духовния свят и носят със себе си предразположеност към музиката от предишната инкарнация и сега искат да живеят на физически план.
Какво би означавала предразположеността, ако индивидуалностите не биха могли да се инкарнират в тела, които имат музикално ухо? Тогава тези индивидуалности биха могли да преминат през живота, като тези способности останат неми, непреживени. От само себе си се разбира, че те ще се чувстват привлечени от една фамилия с музикално ухо, с физическа предразположеност, която предоставя възможност на индивидуалността да се изживее. Фамилията упражнява долу, на физическия план, привличаща сила върху индивидуалността горе в девакана. Възможно е тази индивидуалност да остане 200 години или по-дълго в девакана; възможно е нейното деваканическо време още да не е изтекло.
към текста >>
Фамилията упражнява долу, на
физическия
план, привличаща сила върху индивидуалността горе в девакана.
Да приемем, че имаме редица от индивидуалности, които се намират в духовния свят и носят със себе си предразположеност към музиката от предишната инкарнация и сега искат да живеят на физически план. Какво би означавала предразположеността, ако индивидуалностите не биха могли да се инкарнират в тела, които имат музикално ухо? Тогава тези индивидуалности биха могли да преминат през живота, като тези способности останат неми, непреживени. От само себе си се разбира, че те ще се чувстват привлечени от една фамилия с музикално ухо, с физическа предразположеност, която предоставя възможност на индивидуалността да се изживее.
Фамилията упражнява долу, на физическия план, привличаща сила върху индивидуалността горе в девакана.
Възможно е тази индивидуалност да остане 200 години или по-дълго в девакана; възможно е нейното деваканическо време още да не е изтекло. Но ако на физическия план има подходящо физическо тяло, индивидуалността ще се въплъти, когато би могла да остане още 200 години в девакана, а при следващото деваканическо време може би тя ще навакса това време и тогава ще остане много по-дълго в духовния свят. Такива правила лежат в основата на превъплъщението. Те не зависят само от това, дали индивидуалността горе се стреми към въплъщение, а също така от факта, каква притегателна сила се упражнява отдолу. Когато немската земя имаше нужда от един Бисмарк, трябваше да се въплъти една подходяща индивидуалност, тъй като условията я привлякоха на физическия план.
към текста >>
Но ако на
физическия
план има подходящо физическо тяло, индивидуалността ще се въплъти, когато би могла да остане още 200 години в девакана, а при следващото деваканическо време може би тя ще навакса това време и тогава ще остане много по-дълго в духовния
свят
.
Какво би означавала предразположеността, ако индивидуалностите не биха могли да се инкарнират в тела, които имат музикално ухо? Тогава тези индивидуалности биха могли да преминат през живота, като тези способности останат неми, непреживени. От само себе си се разбира, че те ще се чувстват привлечени от една фамилия с музикално ухо, с физическа предразположеност, която предоставя възможност на индивидуалността да се изживее. Фамилията упражнява долу, на физическия план, привличаща сила върху индивидуалността горе в девакана. Възможно е тази индивидуалност да остане 200 години или по-дълго в девакана; възможно е нейното деваканическо време още да не е изтекло.
Но ако на физическия план има подходящо физическо тяло, индивидуалността ще се въплъти, когато би могла да остане още 200 години в девакана, а при следващото деваканическо време може би тя ще навакса това време и тогава ще остане много по-дълго в духовния свят.
Такива правила лежат в основата на превъплъщението. Те не зависят само от това, дали индивидуалността горе се стреми към въплъщение, а също така от факта, каква притегателна сила се упражнява отдолу. Когато немската земя имаше нужда от един Бисмарк, трябваше да се въплъти една подходяща индивидуалност, тъй като условията я привлякоха на физическия план.
към текста >>
Когато немската земя имаше нужда от един Бисмарк, трябваше да се въплъти една подходяща индивидуалност, тъй като условията я привлякоха на
физическия
план.
Фамилията упражнява долу, на физическия план, привличаща сила върху индивидуалността горе в девакана. Възможно е тази индивидуалност да остане 200 години или по-дълго в девакана; възможно е нейното деваканическо време още да не е изтекло. Но ако на физическия план има подходящо физическо тяло, индивидуалността ще се въплъти, когато би могла да остане още 200 години в девакана, а при следващото деваканическо време може би тя ще навакса това време и тогава ще остане много по-дълго в духовния свят. Такива правила лежат в основата на превъплъщението. Те не зависят само от това, дали индивидуалността горе се стреми към въплъщение, а също така от факта, каква притегателна сила се упражнява отдолу.
Когато немската земя имаше нужда от един Бисмарк, трябваше да се въплъти една подходяща индивидуалност, тъй като условията я привлякоха на физическия план.
към текста >>
Така времето в духовния
свят
може да се скъси или удължи, според условията, които са налице долу, на земята, и които теглят към превъплъщение или не.
Така времето в духовния свят може да се скъси или удължи, според условията, които са налице долу, на земята, и които теглят към превъплъщение или не.
към текста >>
Човекът го притежава заедно с целия животински
свят
, така че всички по-висши животни, също като човека, притежават тук долу, на
физическия
план, физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
Ако разгледаме по-точно астралното тяло, първо имаме така нареченото тяло на усещането (Empfindungsleib).
Човекът го притежава заедно с целия животински свят, така че всички по-висши животни, също като човека, притежават тук долу, на физическия план, физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
към текста >>
Човекът обаче има тук долу, на
физическия
план, индивидуална душа, докато животното има групова душа.
Човекът обаче има тук долу, на физическия план, индивидуална душа, докато животното има групова душа.
Много животни заедно имат една групова душа. Така че ако искаме да разгледаме душата на животните, трябва да се издигнем на астрален план. При човека обаче душата се намира долу, на физическия план. При човека тялото на усещането е само част от астралното тяло. Четвъртата част на човека е азът, който работи отвътре навън.
към текста >>
При човека обаче душата се намира долу, на
физическия
план.
Човекът обаче има тук долу, на физическия план, индивидуална душа, докато животното има групова душа. Много животни заедно имат една групова душа. Така че ако искаме да разгледаме душата на животните, трябва да се издигнем на астрален план.
При човека обаче душата се намира долу, на физическия план.
При човека тялото на усещането е само част от астралното тяло. Четвъртата част на човека е азът, който работи отвътре навън.
към текста >>
Тогава откриваме на
физическия
земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна.
Сега да се върнем малко по-назад във времето, в лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития. Онези предци, живели преди милиони години на земята, са били много по-различни от днешния човек.
Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна.
Те са били устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането. И тогава азът започва да се свързва постепенно с тези същества.
към текста >>
Той се спуска надолу от по-висшия
свят
.
Те са били устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането. И тогава азът започва да се свързва постепенно с тези същества.
Той се спуска надолу от по-висшия свят.
Животинската природа нараства към човешката душа, душата се отправя отгоре надолу. Отдолу нагоре се развива животинската същност, отгоре надолу се спуска душата.
към текста >>
24.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Един такъв голям посветен разпознава
физическия
израз на духовните същества.
Какво стои в основата на Шопенхауеровия възглед и оказва влияние върху Рихард Вагнер? За да схванем какво е живяло в този човек, трябва да се опитаме да вникнем дълбоко в световната същност, защото Шопенхауер е само философ, не и окултист. Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист:[3] Всичко горе е както долу.
Един такъв голям посветен разпознава физическия израз на духовните същества.
Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира. Всичко, което е в душата, е и в тялото. Хермес вижда в душата това, което е горе, а в тялото - това, което е долу. Природата е само физическият израз на духа. Той вижда в музиката сътворения чрез изкуство тон.
към текста >>
Природата е само
физическия
т израз на духа.
Трябва да се опитаме да разберем максимата на великия Хермес Трисмегист:[3] Всичко горе е както долу. Един такъв голям посветен разпознава физическия израз на духовните същества. Зад външния израз, зад жеста стои душата, която прозира. Всичко, което е в душата, е и в тялото. Хермес вижда в душата това, което е горе, а в тялото - това, което е долу.
Природата е само физическият израз на духа.
Той вижда в музиката сътворения чрез изкуство тон.
към текста >>
Какви са обаче образците на музиката в духовния
свят
?
Какви са обаче образците на музиката в духовния свят?
Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл. Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности.
към текста >>
Той навлиза в астралния
свят
.
Какви са обаче образците на музиката в духовния свят? Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл. Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове?
Той навлиза в астралния свят.
Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
Когато започне да вижда астралния
свят
и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности.
Какви са обаче образците на музиката в духовния свят? Тук трябва отново да се занимаем с човешкото развитие в окултен смисъл. Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят.
Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности.
Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество. Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
Така човек може да вижда в астралния
свят
как от нещата се откроява едно качество.
Как се осъществява това развитие, вече съм описвал по-рано и днес няма да се занимавам с него. И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението.
Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество.
Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят. Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен
свят
.
И така, да попитаме: Какво става с човека, който се издига към по-висшите светове? Той навлиза в астралния свят. Когато започне да вижда астралния свят и застане пред едно растение, той го наблюдава без да се занимава с него в подробности. Ако той е наясно, че неговите физически органи повече не участват, тогава ще види как се образува един пламък, който обгръща растението. Така човек може да вижда в астралния свят как от нещата се откроява едно качество.
Напредващият внимателен ученик забелязва в съня си, че се пробужда в един напълно чуден сънищен свят.
Цветовете преливат един в друг и от това море на цветове се издига човекът.
към текста >>
Под ръководството на учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този
свят
.
Под ръководството на учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят.
По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга. Има едно междинно състояние между будност и сън. Един сън, от който се разкриват по-висши истини. Това е астралният свят.
към текста >>
Това е астралният
свят
.
Под ръководството на учителя той вижда да се образуват форми, които не произлизат от този свят. По-късно той възприема това цветно творение в действителността едновременно с другите неща. За такива хора част от нощта е станала напълно друга. Има едно междинно състояние между будност и сън. Един сън, от който се разкриват по-висши истини.
Това е астралният свят.
към текста >>
Той се намира в същинския духовен
свят
.
Сега има нещо още по-висше. Нещо особено настъпва в това цветно творение. От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене. В този момент човек навлиза в девакана.
Той се намира в същинския духовен свят.
Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза. Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина. А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява мировия дух.
към текста >>
Това е истинската същност на двата по-висши
свят
а, в които човекът навлиза.
Сега има нещо още по-висше. Нещо особено настъпва в това цветно творение. От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене. В този момент човек навлиза в девакана. Той се намира в същинския духовен свят.
Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза.
Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина. А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите.
към текста >>
Ако се намира в астралния
свят
, той не чува звуците на този
свят
.
Нещо особено настъпва в това цветно творение. От това цветно творение започва да говори тонът, започва да се възприема едно звучене. В този момент човек навлиза в девакана. Той се намира в същинския духовен свят. Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза.
Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят.
Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина. А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят. Ако човек е там, той преживява мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите. Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена.
към текста >>
А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен
свят
зазвучава един друг
свят
.
В този момент човек навлиза в девакана. Той се намира в същинския духовен свят. Това е истинската същност на двата по-висши свята, в които човекът навлиза. Ако се намира в астралния свят, той не чува звуците на този свят. Тук има една велика тишина, всичко говори чрез цветове и светлина.
А после, малко по малко, отначало едва доловимо, по-късно все по-силно, от този цветен свят зазвучава един друг свят.
Ако човек е там, той преживява мировия дух. Тогава той се учи да разбира какво имат предвид великите духове, когато говорят като Питагор за музиката на сферите. Правили са се опити да се опише символично музиката на сферите на кръжащите слънца, но тя не може да бъде обяснена. Звучащото през пространството слънце е една звучаща действителност.
към текста >>
Зад нашия сетивен
свят
и зад астралния
свят
се намира един
свят
на тоновете, девакана.
Зад нашия сетивен свят и зад астралния свят се намира един свят на тоновете, девакана.
Никога не би имало сърце, нито далак, ако нямахме етерно тяло. Представете си един съд с вода. Вие предизвиквате в него водовъртеж и ако бихте могли да го задържите за кратко време, ще получите едно образувание. От астралния организъм произлизат черният дроб и мозъкът. Тук откривате отново горе и долу.
към текста >>
Всичко в този
свят
е като огледален отпечатък на духовното.
Да вземем трите основни части на човека и аза. Първоначално човек работи несъзнателно в своето астрално, етерно и физическо тяло отвътре и присъединява към тях нещо от Манас, Будхи и Атма. Сега обаче е налице и нещо съзнателно. Етерното тяло се състои от две части, една от които човек е донесъл със себе си, и от друга, която азът е разработил, когато човек е бил още на ниво животно и на ниво риба. Сърцето е оформено чрез преобразуване на етерното тяло.
Всичко в този свят е като огледален отпечатък на духовното.
Така е също и при всяко културно явление. Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния свят. Искам да посоча пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по чудо. В Парижкия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи. Те представят Йоан Кръстител и Дионис Бакхус.
към текста >>
Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния
свят
.
Сега обаче е налице и нещо съзнателно. Етерното тяло се състои от две части, една от които човек е донесъл със себе си, и от друга, която азът е разработил, когато човек е бил още на ниво животно и на ниво риба. Сърцето е оформено чрез преобразуване на етерното тяло. Всичко в този свят е като огледален отпечатък на духовното. Така е също и при всяко културно явление.
Човек не може да възприеме това, което е духовно около него, но един творец преживява нещо от този огледален отпечатък на астралния свят.
Искам да посоча пример как една духовна истина може да бъде изобразена върху ленено платно като по чудо. В Парижкия Лувър висят две картини на Леонардо да Винчи. Те представят Йоан Кръстител и Дионис Бакхус. Изглежда, че и при двете е използван един и същи модел. При тялото на Бакхус преобладава един своеобразен червеникаво-синкав тон, докато при Йоановото тяло преобладава един жълтозлатист тон.
към текста >>
Това етерно тяло, което човек е образувал в себе си, е проникнато с трептенията на деваканическия
свят
.
При музиканта обаче звучи светът на девакана вътре в нашето земно. Музиката е израз на тоновете на девакана. В хармонията на сферите пристъпва в действие един дух от девакана. Тук не е налице само сетивен тон, тук присъства и първообразът. В етерното тяло на човека се намира първообразът на деваканическия тон.
Това етерно тяло, което човек е образувал в себе си, е проникнато с трептенията на деваканическия свят.
към текста >>
Ако този музикален елемент иска да се включи в космическия
свят
, тогава е налице мигът, в който Будхи елементът се възбужда и едва тогава човек може да оформи тоновете в хармонии.
Тогава възниква чувството за победа на по-висшето над по-нисшето етерно тяло. Когато възниква това чувство за победа на по-висшето етерно тяло над по-нисшето, прозвучава мажорна тоналност. Когато висшето етерно тяло не може да стане господар над непречистеното тяло, се предизвиква чувството, при което отвътре прозвучава минорна тоналност. Човек осъзнава своето чувство на господство чрез мажорната тоналност. Ако усеща, че не може да се наложи висшето трептене, тогава той чувства минорна тоналност.
Ако този музикален елемент иска да се включи в космическия свят, тогава е налице мигът, в който Будхи елементът се възбужда и едва тогава човек може да оформи тоновете в хармонии.
В музиката е налице начало на ново развитие. За другите изкуства не е напълно достижимо това, което е достижимо за музиката. В музиката се съдържа нещо пророческо за бъдещото развитие. Новото етерно тяло започва да трепти чрез музиката и тогава и външното етерно тяло започва да трепти.
към текста >>
Затова човек има задачата да завоюва по-висшия
свят
във
физическия
свят
.
Но ако бихте могли да наблюдавате слушателя на „Лоенгрин“, щяхте да видите, че въздействието е напълно различно. Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло. Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7]. Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние.
Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят.
В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят. Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
към текста >>
В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния
свят
.
Вагнеровата музика възбужда Будхи тялото толкова силно, че е налице директно въздействие върху етерното тяло. Така чрез Вагнеровата музика се постига промяна на темперамента и на склонностите в етерното тяло и така можем да почувстваме какво Вагнер е чувствал и какво е изразено в неговите писания за музиката[7]. Окултистът казва: Когато човек изживява развитие и чува музиката на сферите, тогава той чува небесната музика. Но обикновеният човек не може да достигне до това състояние. Затова човек има задачата да завоюва по-висшия свят във физическия свят.
В това, което твори, човек създава един отпечатък на духовния свят.
Това са почувствали Шопенхауер и Вагнер и затова са отредили на музиката толкова важна роля.
към текста >>
25.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Но моля -като цяло това не е толкова лошо и може да се каже, че тъй като мъжкият
свят
е взел по-голямо участие в образованието, в научното и все по-научно ставащото образование от последното столетие, за мъжете е настъпило това, което би могло да се нарече закоравяване и втвърдяване на мозъка.
Това може да бъде разгледано и във взаимовръзка с някои най-основни въпроси. Виждате ли, духовно-научното движение многократно е било упреквано, че от него се интересуват предимно жени и че не се виждат мъже на антропософските събирания. Не желая да определям доколко това е така или не. Някой вече е написал една такава вестникарска статия, преди дори да е видял как всъщност стоят нещата, и не желае да се отклони от това, което вече е написал, даже и да види противоположното.
Но моля -като цяло това не е толкова лошо и може да се каже, че тъй като мъжкият свят е взел по-голямо участие в образованието, в научното и все по-научно ставащото образование от последното столетие, за мъжете е настъпило това, което би могло да се нарече закоравяване и втвърдяване на мозъка.
При жените мозъкът е останал по-подвижен, по-мек. Разбира се, това са радикални изказвания за явленията, но все пак в тях има голяма доза истина. И за да не бъда несправедлив, трябва да добавя, че при мъжете мозъкът е станал втвърден и посредством това те са станали по-добри в манипулирането с логиката. При жените мозъкът е останал по-подвижен, по-лек, но тъй като не са взели участие в образованието от последното столетие, което е затворило в себе си здравата логика, са станали по-повърхностни и т. н. Следователно нещата не трябва да се представят само от едната страна.
към текста >>
26.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния
свят
, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
И като претекст за това си намира логични причини. Със сигурност не е много лесно на някой виден учен, който поради нездрава злоба е противник на една или друга философска система, просто да каже на студентите: „Моята злоба не понася тази философска система! “ И тогава човек изнамира логически основания, често по един изключително хитър начин, и сам се утешава с тях. За онзи, който познава живота, който прозира по-дълбоко в тайните на битието, понякога логическите основания, които идват от една или друга страна, не са с толкова голяма стойност. Така например понякога меланхоличният темперамент се дължи на това, че съответният човек е жаден за кислород.
А животът в по-голяма степен в сангвиничното, животът, насочен повече към външния свят, се дължи на известна любов към издишването, към отделянето на въглеродния двуокис.
към текста >>
Интересно е, че във външния
свят
нещата често са отбелязани в противоположна посока.
Интересно е, че във външния свят нещата често са отбелязани в противоположна посока.
Твърди се, че меланхоликът е по-дълбокият човек. Погледнато от друга страна, той не е по-дълбок човек, а е по-големият лакомник за кислород.
към текста >>
Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния
свят
.
Следователно се движим така, че когато тръгваме от синьото в смисъла на съпровождащ цвят на отделния тон, излизаме извън цветовия елемент и после го докосваме отново отзад напред в кръга. Това е причината, поради която тук повече не можем да установим паралел по същия начин, както в областта, в която тоновото и цветовото съвсем очевидно съвпадат. Получава се така поради това, че от тази страна на цветовата скала, където са синьото и виолетовото, имаме работа с излизане извън себе си с цвета.
Заедно с усещането е налице и едно поглъщане от външния свят.
При тона обаче в същността си това е излизане навън. Когато обаче преминем тук, изживяваме цветова атака: червеният и жълтият цвят нахлуват срещу нас. В този смисъл е нарисуваното тук, зад тази завеса[2]: това е да можеш да рисуваш, изхождайки от цвета. Ние се изживяваме в цвета. Така всъщност изхождаме от природата на тоновете.
към текста >>
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния
свят
, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм.
Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т. н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща. Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там.
към текста >>
Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния
свят
.
Това са те всъщност. Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят.
Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението. Когато хората говорят, в движенията на етерното тяло се отразява всичко, което се изпълнява евритмично.
към текста >>
Казах, че на музикалните факти, изявяващи се във външния
свят
, съответства нещо в човешкото устройство.
Има и още нещо относно китайската гама. Споменатото вчера за китайската гама съвсем не е безинтересно, ако го свържем с това, за което говорих днес.
Казах, че на музикалните факти, изявяващи се във външния свят, съответства нещо в човешкото устройство.
И когато днес бе описано, че човек се състои от дадени части и че тези части си сътрудничат по един или друг начин - физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и т. н. Така че можем да кажем, че вътре в него също има музика и тази вътрешна музика отговаря на външните музикални факти.
към текста >>
Ако „Пандора“ бе завършена, тя щеше да е нещо, написано изцяло от духовния
свят
.
И като трето - но не като трети източник, а като вид обработка на нещата, - при Гьоте се прибавя и това, че той в най-широк смисъл е имал инстинктивно усещане за пътищата, които днес ние разкриваме пред света като духовно научни. На много места в написаното от него можем да изживеем нещо забележително, което той разкрива за себе си по най-разнообразен начин, отчасти теоретично - така както го е направил в учението за цветовете, - отчасти аналогично теоретично - както в учението за тоновете, - но също така и в поеми живее по един забележителен начин онова, което инстинктивно се е намирало в долните пластове на Гьотевата душа във връзка с пътя. В тази именно връзка са интересни неговите поеми, които са останали само под формата на фрагменти, като например „Пандора“[12].
Ако „Пандора“ бе завършена, тя щеше да е нещо, написано изцяло от духовния свят.
Това действително трябва да е било видяно в духовния свят.
към текста >>
Това действително трябва да е било видяно в духовния
свят
.
И като трето - но не като трети източник, а като вид обработка на нещата, - при Гьоте се прибавя и това, че той в най-широк смисъл е имал инстинктивно усещане за пътищата, които днес ние разкриваме пред света като духовно научни. На много места в написаното от него можем да изживеем нещо забележително, което той разкрива за себе си по най-разнообразен начин, отчасти теоретично - така както го е направил в учението за цветовете, - отчасти аналогично теоретично - както в учението за тоновете, - но също така и в поеми живее по един забележителен начин онова, което инстинктивно се е намирало в долните пластове на Гьотевата душа във връзка с пътя. В тази именно връзка са интересни неговите поеми, които са останали само под формата на фрагменти, като например „Пандора“[12]. Ако „Пандора“ бе завършена, тя щеше да е нещо, написано изцяло от духовния свят.
Това действително трябва да е било видяно в духовния свят.
към текста >>
Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял
свят
от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа.
Сега за казаното във връзка с декламацията на г-жа Щайнер. Мога да ви уверя, че въпросът без съмнение е поставен, но всъщност все пак не е зададен така, че човек да разбере какво всъщност иска поставилият го, когато пита: Какво трябва да се преподава в пеенето, как трябва да се преподава, за да може да се постигне възможно най-бързо това, което човек приблизително трябва да си представя като добро певческо изкуство в духовно-научен смисъл? Да, тук трябва да кажа, че съгласно усещането ми в поставения въпрос се намесва порядъчно много еснафщина.
Защото човек първо трябва да се отнася сериозно към това, че духовно-научното има определено влияние върху хората, че има определено въздействие върху тях, но че те в никакъв случай не се премоделират посредством духовната наука, не се обработват отвън, а стават в състояние да извадят на бял свят от себе си определени сили, които досега са останали латентни в развитието на човечеството, и чрез тях да разкрият една по-дълбока човешка природа.
към текста >>
27.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния
свят
, отколкото с мисловната система.
Поетът все още се старае да съблюдава ритъма на дишане в начина, по който си служи с речта в стиховете си. Онзи, който композира песни, отново връща всичко обратно към дишането, също и към дишането в главата. Така че можем да кажем: Това, което човек трябва да извърши тук, на земята, докато пригажда своята реч към земните отношения, именно то се привежда в известна степен в обратно движение, когато преминаваме от говор към пеене. Песента в действителност е един реален спомен със земни средства за онова, което е било преживяно в предшестващото земното битие.
Защото с ритмичната си система стоим много по-близо до духовния свят, отколкото с мисловната система.
А мисловната система оказва влияние върху станалата прозаична реч.
към текста >>
Когато човек се издигне в духовния
свят
по начина, който съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното познание.
Когато човек се издигне в духовния свят по начина, който съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното познание.
Но междувременно той губи съгласните и засега му остават само гласните. В имагинирането той е загубил физическото си тяло. Загубил е съгласните. В имагинативния свят човек вече няма никакъв усет за съгласните. Ако иска да опише напълно адекватно с думи онова, което се намира там, би трябвало да каже, че то се състои от чисти гласни.
към текста >>
В имагинативния
свят
човек вече няма никакъв усет за съгласните.
Когато човек се издигне в духовния свят по начина, който съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове“, той стига първо до имагинацията, до имагинативното познание. Но междувременно той губи съгласните и засега му остават само гласните. В имагинирането той е загубил физическото си тяло. Загубил е съгласните.
В имагинативния свят човек вече няма никакъв усет за съгласните.
Ако иска да опише напълно адекватно с думи онова, което се намира там, би трябвало да каже, че то се състои от чисти гласни. Следователно му липсва инструментът и той навлиза в един свят на тонове, който е обагрен най-разнообразно в гласни, но в който всички земни съгласни са разтворени в гласни.
към текста >>
Следователно му липсва инструментът и той навлиза в един
свят
на тонове, който е обагрен най-разнообразно в гласни, но в който всички земни съгласни са разтворени в гласни.
Но междувременно той губи съгласните и засега му остават само гласните. В имагинирането той е загубил физическото си тяло. Загубил е съгласните. В имагинативния свят човек вече няма никакъв усет за съгласните. Ако иска да опише напълно адекватно с думи онова, което се намира там, би трябвало да каже, че то се състои от чисти гласни.
Следователно му липсва инструментът и той навлиза в един свят на тонове, който е обагрен най-разнообразно в гласни, но в който всички земни съгласни са разтворени в гласни.
към текста >>
Ще откриете, че в езици, които се намират в по-голяма близост до праречта, нещата от свръхсетивния
свят
се наричат с думи, съставени от гласни.
Ще откриете, че в езици, които се намират в по-голяма близост до праречта, нещата от свръхсетивния свят се наричат с думи, съставени от гласни.
Думата Йехова например не е имала нашето Й, Х и В, а се е състояла само от гласни и е била скандиращо полупята. Стигаме до едно вокализиране, което, разбира се, е било пято.
към текста >>
Когато се изкачвате в духовния
свят
, губите съгласните.
Но тези духовни съответствия на съгласните вече живеят не между гласните, а в гласните. В речта тук, на земята, съгласните и гласните живеят едни до други.
Когато се изкачвате в духовния свят, губите съгласните.
Заживявате в един вокализиращо пеещ свят. Всъщност вие преставате да пеете; пее се. Самият свят става мирова песен. Но онова, което е вокализиращо, се обагря духовно-душевно, така че в гласните живее нещо, което представлява духовните съответствия на съгласните. Тук, в земното, има А като звук и нека бъде например до диез като тон в дадена октава.
към текста >>
Заживявате в един вокализиращо пеещ
свят
.
Но тези духовни съответствия на съгласните вече живеят не между гласните, а в гласните. В речта тук, на земята, съгласните и гласните живеят едни до други. Когато се изкачвате в духовния свят, губите съгласните.
Заживявате в един вокализиращо пеещ свят.
Всъщност вие преставате да пеете; пее се. Самият свят става мирова песен. Но онова, което е вокализиращо, се обагря духовно-душевно, така че в гласните живее нещо, което представлява духовните съответствия на съгласните. Тук, в земното, има А като звук и нека бъде например до диез като тон в дадена октава. Веднага щом човек дойде в духовния свят, вече няма А, няма до диез в дадена октава, а има нещо вътрешно, не само на различна височина, а и вътрешно качествено неизброимо.
към текста >>
Самият
свят
става мирова песен.
Но тези духовни съответствия на съгласните вече живеят не между гласните, а в гласните. В речта тук, на земята, съгласните и гласните живеят едни до други. Когато се изкачвате в духовния свят, губите съгласните. Заживявате в един вокализиращо пеещ свят. Всъщност вие преставате да пеете; пее се.
Самият свят става мирова песен.
Но онова, което е вокализиращо, се обагря духовно-душевно, така че в гласните живее нещо, което представлява духовните съответствия на съгласните. Тук, в земното, има А като звук и нека бъде например до диез като тон в дадена октава. Веднага щом човек дойде в духовния свят, вече няма А, няма до диез в дадена октава, а има нещо вътрешно, не само на различна височина, а и вътрешно качествено неизброимо. Защото е съвсем различно дали някой от йерархията на ангелите изговаря някому едно А или някой от йерархията на архангелите, или пък някое друго същество го прави. Външно винаги е налице същото откровение, но откровението е вътрешно одушевено.
към текста >>
Веднага щом човек дойде в духовния
свят
, вече няма А, няма до диез в дадена октава, а има нещо вътрешно, не само на различна височина, а и вътрешно качествено неизброимо.
Заживявате в един вокализиращо пеещ свят. Всъщност вие преставате да пеете; пее се. Самият свят става мирова песен. Но онова, което е вокализиращо, се обагря духовно-душевно, така че в гласните живее нещо, което представлява духовните съответствия на съгласните. Тук, в земното, има А като звук и нека бъде например до диез като тон в дадена октава.
Веднага щом човек дойде в духовния свят, вече няма А, няма до диез в дадена октава, а има нещо вътрешно, не само на различна височина, а и вътрешно качествено неизброимо.
Защото е съвсем различно дали някой от йерархията на ангелите изговаря някому едно А или някой от йерархията на архангелите, или пък някое друго същество го прави. Външно винаги е налице същото откровение, но откровението е вътрешно одушевено. Така че можем да кажем: Тук, на земята, имаме нашето тяло (рис. вляво, бяло); а тук се удря вокализиращият тон (червено). Тук пък имаме вокализиращия тон (рис.
към текста >>
Духовно-душевното на тона всъщност принадлежи на свръхсетивния
свят
.
Чрез това, че на земята можем да говорим и пеем само с посредничеството на въздуха, във въздушното оформление на тоновото имаме земното отражение на духов-но-душевното.
Духовно-душевното на тона всъщност принадлежи на свръхсетивния свят.
И това, което тук живее във въздуха, е, така да се каже, тялото на тона. Така че не би трябвало човек да се учудва, че отново намира тона в духовния свят. Само дето там е отхвърлено идващото от земното: земните съгласни. Вокализирането, тонът като такъв могат да се вземат в тяхното духовно съдържание, когато човек се издига в духовния свят. Те само биват вътрешно одушевени.
към текста >>
Така че не би трябвало човек да се учудва, че отново намира тона в духовния
свят
.
Чрез това, че на земята можем да говорим и пеем само с посредничеството на въздуха, във въздушното оформление на тоновото имаме земното отражение на духов-но-душевното. Духовно-душевното на тона всъщност принадлежи на свръхсетивния свят. И това, което тук живее във въздуха, е, така да се каже, тялото на тона.
Така че не би трябвало човек да се учудва, че отново намира тона в духовния свят.
Само дето там е отхвърлено идващото от земното: земните съгласни. Вокализирането, тонът като такъв могат да се вземат в тяхното духовно съдържание, когато човек се издига в духовния свят. Те само биват вътрешно одушевени. И вместо тонът да бъде външно оформен от съгласните, той бива вътрешно одушевен. Изобщо това се осъществява паралелно на вживяването в духовния свят.
към текста >>
Вокализирането, тонът като такъв могат да се вземат в тяхното духовно съдържание, когато човек се издига в духовния
свят
.
Чрез това, че на земята можем да говорим и пеем само с посредничеството на въздуха, във въздушното оформление на тоновото имаме земното отражение на духов-но-душевното. Духовно-душевното на тона всъщност принадлежи на свръхсетивния свят. И това, което тук живее във въздуха, е, така да се каже, тялото на тона. Така че не би трябвало човек да се учудва, че отново намира тона в духовния свят. Само дето там е отхвърлено идващото от земното: земните съгласни.
Вокализирането, тонът като такъв могат да се вземат в тяхното духовно съдържание, когато човек се издига в духовния свят.
Те само биват вътрешно одушевени. И вместо тонът да бъде външно оформен от съгласните, той бива вътрешно одушевен. Изобщо това се осъществява паралелно на вживяването в духовния свят.
към текста >>
Изобщо това се осъществява паралелно на вживяването в духовния
свят
.
Така че не би трябвало човек да се учудва, че отново намира тона в духовния свят. Само дето там е отхвърлено идващото от земното: земните съгласни. Вокализирането, тонът като такъв могат да се вземат в тяхното духовно съдържание, когато човек се издига в духовния свят. Те само биват вътрешно одушевени. И вместо тонът да бъде външно оформен от съгласните, той бива вътрешно одушевен.
Изобщо това се осъществява паралелно на вживяването в духовния свят.
към текста >>
В този музикален елемент се разкрива все повече и повече от духовния
свят
едно одушевяване.
Сега си помислете, че човек минава през портата на смъртта, скоро изоставя съгласните зад себе си, но изживява в засилена степен гласните и именно интонирането на гласните, така че той повече не чувства пеенето да излиза от неговия ларинкс, а усеща, че пеенето е около него и че живее във всеки тон. Така е още от първите дни след преминаването през портата на смъртта. Човек живее в музикалния елемент, който в същото време е речеви елемент.
В този музикален елемент се разкрива все повече и повече от духовния свят едно одушевяване.
към текста >>
И както ви казах, това излизане на човека в света, след като пристъпи през портата на смъртта, в същото време е преход от земния в звездния
свят
.
И както ви казах, това излизане на човека в света, след като пристъпи през портата на смъртта, в същото време е преход от земния в звездния свят.
към текста >>
Навсякъде е един
свят
от духовни същества.
Докато стои на земята, човек вижда планетите и звездите от земята в техния отблясък, следователно да го наречем виждане отпред - за да отдаде почит на човека, Старият завет се изразява по друг начин. Докато обаче се отдалечава от земята след смъртта, на човека постепенно му се удава да види планетите, както и звездите отзад. Сега той вижда не тези светлинни точки или светлинни повърхности, които се виждат от земята, а съответните духовни същества.
Навсякъде е един свят от духовни същества.
Поглеждайки към Сатурн, Слънцето, Луната или към Овен, Телец и т. н., той вижда духовни същества.
към текста >>
Докато една странстваща планета минава покрай някоя неподвижна звезда, прозвучава, не бих казал, един тон, а цял един
свят
от тонове, а докато преминава през Овен и Телец, прозвучава друг
свят
от тонове.
Представете си това живо: в по-голяма степен почиващите си неподвижни звезди и там отзад странстващите планети.
Докато една странстваща планета минава покрай някоя неподвижна звезда, прозвучава, не бих казал, един тон, а цял един свят от тонове, а докато преминава през Овен и Телец, прозвучава друг свят от тонове.
към текста >>
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния
свят
с човека и на човека със звездния
свят
- духовното причастие на човечеството“, Събр.
[1] дискусиите, които проведохме в последно време: вж.
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр.
съч. 219.
към текста >>
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния
свят
с човека и на човека със звездния
свят
- духовното причастие на човечеството“, Събр.
[2] вж.
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството“, Събр.
съч. 219.
към текста >>
28.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Човек не може да направи това поради простата причина, че музикалното всъщност не е налице в дадения ни физически
свят
.
Във връзка с музикалното трябва да се отбележи, че щом човек се чувства подтикнат да говори за него, всички понятия, които иначе се употребяват в живота, са напълно неизползваеми. Едва ли може да се говори за музикалното с понятията, които човек употребява в обикновения живот.
Човек не може да направи това поради простата причина, че музикалното всъщност не е налице в дадения ни физически свят.
Музикалното трябва да се сътвори в него. Така се стигна до това, че хора като Гьоте усетиха музикалното като един вид идеал на всяко изкуство. Така Гьоте можа да каже[2]: Музиката е изцяло форма и съдържание и не предявява претенции към някакво друго съдържание, освен към това, което носи в себе си. Стигна се до това, по времето, когато интелектуализмът се бореше така много с разбирането на музиката - от тази борба излезе тогава книгата на Ханслик[3] „За музикално красивото“, - стигна се до това, да се направи забележителното различаване (от Ханслик) между съдържанието на музиката и предмета на останалите изкуства, макар и по един много едностранчив начин. Но той отрича тя да има предметност.
към текста >>
Такава предметност, каквато има живописта, каквато предметност е налице във външния физически
свят
, музиката няма.
Музикалното трябва да се сътвори в него. Така се стигна до това, че хора като Гьоте усетиха музикалното като един вид идеал на всяко изкуство. Така Гьоте можа да каже[2]: Музиката е изцяло форма и съдържание и не предявява претенции към някакво друго съдържание, освен към това, което носи в себе си. Стигна се до това, по времето, когато интелектуализмът се бореше така много с разбирането на музиката - от тази борба излезе тогава книгата на Ханслик[3] „За музикално красивото“, - стигна се до това, да се направи забележителното различаване (от Ханслик) между съдържанието на музиката и предмета на останалите изкуства, макар и по един много едностранчив начин. Но той отрича тя да има предметност.
Такава предметност, каквато има живописта, каквато предметност е налице във външния физически свят, музиката няма.
И това показва вече, че човек усеща в нашето време, в което интелектуализмът иска да властва над всичко, че той няма нищо общо с музиката. Защото той може да е сроден само с онова, което има външна предметност. От това следва тази особеност, която ще срещнете във всевъзможни добри ръководства за музикално разбиране, че всъщност физиологията на тона не може да каже нищо за музикалното. Това е едно разпространено навсякъде признание: Има тонова физиология само за звуци, но няма тонова физиология за тонове. Човек не може да схване музикалното с употребяваните днес средства.
към текста >>
Можем да проследим много добре в историята как е намерен преходът в музикалния
свят
на усещането от квинтовото усещане към терцовото усещане.
Човек ще се доближи най-добре до това, до което искаме да стигнем през тези два дни, ако тръгне от една определена настояща историческа гледна точка. Ако сравним нашата епоха с по-ранни епохи, ще открием нашата епоха, охарактеризирана във връзка с музикалното, по един напълно конкретен начин. Можем да кажем: Нашата епоха стои в средата между две музикални усещания. Едното усещане епохата вече има, другото - все още не. Едното усещане, което нашата епоха е постигнала до висока степен, е терцово-то усещане.
Можем да проследим много добре в историята как е намерен преходът в музикалния свят на усещането от квинтовото усещане към терцовото усещане.
Терцовото усещане е нещо ново. Напротив, в нашата епоха все още няма онова, което някога ще бъде дадено: октавовото усещане. Едно действително октавово усещане в човечеството все още не е изградено. Вие можете да почувствате разликата, която съществува в сравнение с усещането[4] на тоновете до септимата. Докато септимата бива усещана още във връзка с примата, щом наближим октавата, се получава едно напълно друго изживяване.
към текста >>
Ухото не свързва човека по същия начин с външния
свят
, както го свързва например окото.
То е изградено така, трябва да кажа това още веднъж, че всички понятия за него са напълно объркващи. Човекът е едно тричленно същество - нервно-сетивен човек, ритмичен човек, крайников веществообменен човек. Това е вярно във всяко друго отношение, но за музикалното изживяване не е напълно вярно. За музикалното изживяване не е налице сетивното изживяване в същия смисъл, както за другите изживявания. Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган.
Ухото не свързва човека по същия начин с външния свят, както го свързва например окото.
Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат. Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви.
към текста >>
Окото го свързва с външния
свят
за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството.
Човекът е едно тричленно същество - нервно-сетивен човек, ритмичен човек, крайников веществообменен човек. Това е вярно във всяко друго отношение, но за музикалното изживяване не е напълно вярно. За музикалното изживяване не е налице сетивното изживяване в същия смисъл, както за другите изживявания. Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган. Ухото не свързва човека по същия начин с външния свят, както го свързва например окото.
Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството.
Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат. Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви. Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния свят - възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем.
към текста >>
Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния
свят
, както например окото.
За музикалното изживяване не е налице сетивното изживяване в същия смисъл, както за другите изживявания. Сетивното изживяване при музикалното изживяване е вече съществено по-вглъбено, отколкото за другите изживявания, защото за него ухото е всъщност само един рефлекторен орган. Ухото не свързва човека по същия начин с външния свят, както го свързва например окото. Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата.
Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото.
Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат. Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви. Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния свят - възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем. Като сетивен орган ухото няма непосредствено значение, то има значение само като рефлекторен орган.
към текста >>
Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния
свят
- възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем.
Окото го свързва с външния свят за всички форми на видимото, също и за видимите форми на изкуството. Окото е от значение също за художника, не само за наблюдаващия природата. Ухото е от значение за музиканта само дотолкова, доколкото то е в състояние да изживява, без да стои в такава връзка с външния свят, както например окото. Ухото е от значение за музикалното чрез това, че е изключително рефлекторен апарат. Така че трябва да кажем: За музикалното изживяване трябва да разглеждаме човека като човек-нерви.
Защото ухото не се разглежда като непосредствен сетивен орган, а само като посредник навътре, не като връзка с външния свят - възприемането на инструменталната музика е един много сложен процес, за който още има какво да кажем.
Като сетивен орган ухото няма непосредствено значение, то има значение само като рефлекторен орган.
към текста >>
Но когато говорим за музикалното, веществообменният човек не се разглежда по същия начин, както при останалия
свят
, а вече имаме разместване на човешките съставни части.
От друга страна, ако продължим, от значение за музикалното изживяване става онова, което е във връзка с крайниците на човека, за да може музикалното да премине в танцувалното.
Но когато говорим за музикалното, веществообменният човек не се разглежда по същия начин, както при останалия свят, а вече имаме разместване на човешките съставни части.
към текста >>
Той се чувстваше веднага в един друг
свят
.
През атлантската епоха[5] най-същностното музикално изживяване беше изживяването на септимата. Ако се върнете в атлантската епоха, бихте открили, че там всичко е съгласувано със септимите. Тогава човек не познаваше квинтите. И септимовото изживяване се състоеше в това, че той се чувстваше напълно унесен в музикалното изживяване, основано изцяло върху септима-та. Човек се чувстваше в това септимово изживяване освободен от своята обвързаност със земното.
Той се чувстваше веднага в един друг свят.
И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“. Това беше преобладаващото септимово изживяване. То продължи дори през следатлантската епоха и играеше голяма роля, докато започна да се усеща като несимпатично. Когато човекът пожела да направи от физическото си тяло своя собственост, септимовото изживяване започна да става болезнено, леко болезнено. И така човекът започна да получава по-голямо задоволство от квинтовото изживяване, така че една скала, построена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми.
към текста >>
И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния
свят
“.
Ако се върнете в атлантската епоха, бихте открили, че там всичко е съгласувано със септимите. Тогава човек не познаваше квинтите. И септимовото изживяване се състоеше в това, че той се чувстваше напълно унесен в музикалното изживяване, основано изцяло върху септима-та. Човек се чувстваше в това септимово изживяване освободен от своята обвързаност със земното. Той се чувстваше веднага в един друг свят.
И човекът от тази епоха би могъл да каже: „Аз изживявам музиката“, все едно че казва: „Аз се чувствам в духовния свят“.
Това беше преобладаващото септимово изживяване. То продължи дори през следатлантската епоха и играеше голяма роля, докато започна да се усеща като несимпатично. Когато човекът пожела да направи от физическото си тяло своя собственост, септимовото изживяване започна да става болезнено, леко болезнено. И така човекът започна да получава по-голямо задоволство от квинтовото изживяване, така че една скала, построена по нашата система, би била през много дълго време след атлантската епоха тази: ре, ми, сол, ла, си и отново ре, ми. Без фа и до.
към текста >>
Нещата са такива, че ако разглеждаме човека - имам предвид земния човек най-напред така, както той възниква според оформянето на ембриона, ние имаме приблизително следното: При идването на човека от духовния във
физическия
свят
имаме предшестващо духовното слизане на аза към астралното и към етерното.
Човек привиква, разбира се, да упражнява антропософията така, че да свързва с нея обикновените понятия, които имаме, и казва: Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. Това трябва да се каже най-напред, тъй като е необходимо да се дадат на човека етапи. Но това също не е нещо повече от етап, защото нещата са много по-сложни, отколкото си мислим.
Нещата са такива, че ако разглеждаме човека - имам предвид земния човек най-напред така, както той възниква според оформянето на ембриона, ние имаме приблизително следното: При идването на човека от духовния във физическия свят имаме предшестващо духовното слизане на аза към астралното и към етерното.
И когато азът навлиза в астралното и в етерното, той може да обхване физическия човек в ембрионалната му форма, да изгражда в него сили на растежа и т. н. Така че когато разглеждаме човешкия зародиш, той е обхванат от физически сили, които от своя страна са вече повлияни, защото азът е слязъл във физическото през астралното и през етерното. Когато разглеждаме зрелия човек, виждаме, че азът въздейства духовно непосредствено върху физическото чрез окото, като най-напред той пропуска астралното и етерното, а по-късно отново се включва във вътрешността на човешкия организъм. Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас.
към текста >>
И когато азът навлиза в астралното и в етерното, той може да обхване
физическия
човек в ембрионалната му форма, да изгражда в него сили на растежа и т. н.
Човек привиква, разбира се, да упражнява антропософията така, че да свързва с нея обикновените понятия, които имаме, и казва: Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз. Това трябва да се каже най-напред, тъй като е необходимо да се дадат на човека етапи. Но това също не е нещо повече от етап, защото нещата са много по-сложни, отколкото си мислим. Нещата са такива, че ако разглеждаме човека - имам предвид земния човек най-напред така, както той възниква според оформянето на ембриона, ние имаме приблизително следното: При идването на човека от духовния във физическия свят имаме предшестващо духовното слизане на аза към астралното и към етерното.
И когато азът навлиза в астралното и в етерното, той може да обхване физическия човек в ембрионалната му форма, да изгражда в него сили на растежа и т. н.
Така че когато разглеждаме човешкия зародиш, той е обхванат от физически сили, които от своя страна са вече повлияни, защото азът е слязъл във физическото през астралното и през етерното. Когато разглеждаме зрелия човек, виждаме, че азът въздейства духовно непосредствено върху физическото чрез окото, като най-напред той пропуска астралното и етерното, а по-късно отново се включва във вътрешността на човешкия организъм. Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас. Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци.
към текста >>
Азът е слязъл във
физическия
свят
и така ни е изградил от физическото, както и от етерното и астралното.
Така че когато разглеждаме човешкия зародиш, той е обхванат от физически сили, които от своя страна са вече повлияни, защото азът е слязъл във физическото през астралното и през етерното. Когато разглеждаме зрелия човек, виждаме, че азът въздейства духовно непосредствено върху физическото чрез окото, като най-напред той пропуска астралното и етерното, а по-късно отново се включва във вътрешността на човешкия организъм. Първо изнасяме астралното и етерното отвътре навън. Така че можем да кажем: Азът живее по един двойнствен начин в нас. Най-напред той живее в нас, докато сме на земята като човеци.
Азът е слязъл във физическия свят и така ни е изградил от физическото, както и от етерното и астралното.
Тогава азът живее в нас, възрастните хора, като придобива влияние върху нас чрез сетивата или като завладява астралното, и придобива влияние над нашето дишане с изключение на същинската азова сфера, на главата, където физическото тяло става орган на аза. Само в движенията на нашите крайници, когато ги движим, имаме същата дейност на природата или на света в нас, която имаме в нас, когато сме ембриони. Другото е насложено. Когато вървите или когато танцувате, във вас все още се осъществява същата дейност, която се е осъществявала, когато сте били ембриони. Всички други дейности, особено дейността на главата, са дошли по-късно, когато са били спрени слизащите надолу духовни течения.
към текста >>
Ще се стигне дотам, че човек ще изживява гамата като самия себе, но като намиращ се в два
свят
а.
Тогава цялата музика беше доказателство за съществуването на Бог. Но това ни най-малко не беше доказателство за съществуването на самия човек. Когато човек ставаше музикален, него го изпълваше великият дух. В момента, в който човек музицираше, великият дух беше в него. Сега човек ще изживее големия напредък на човечеството в музикалното, така че той ще бъде не само обладан от Бога, но при това ще има и себе си.
Ще се стигне дотам, че човек ще изживява гамата като самия себе, но като намиращ се в два свята.
Можете да си представите какво огромно задълбочаване още може да претърпи музикалното в бъдеще, което ще доведе човека не само до това, което днес той може да изживее в нашите обикновени композиции, които наистина са отишли много надалеч, ала той ще може да изживее своето преобразяване по време на слушането на една музикална композиция. Той ще се чувства откъснат и отново върнат на себе си. В това чувстване на една съвсем друга човешка възможност лежи по-нататашното усъвършенстване на музикалното. Така човек може да каже: Към старите пет тона ре, ми, сол, ла, си вече напълно се е присъединило фа, но все още не и същинското до. В пълното си значение за усещането на човека то тепърва трябва да навлезе.
към текста >>
Докато живеем още в нашия мозък с нашите груби и недодялани понятия за другия
свят
, ние излизаме от музикалното в момента, в който започнем да развиваме понятия.
Докато живеем още в нашия мозък с нашите груби и недодялани понятия за другия свят, ние излизаме от музикалното в момента, в който започнем да развиваме понятия.
Музикалното се намира в една такава област, че ако започнем да мислим, трябва да излезем извън музиката, защото тонът започва да се засенчва сам в себе си и повече не може да бъде усещан като тон. Когато тонът започне да се засенчва в себе си - филистерската наука би казала, когато той има определен брой трептения, - той не е усещан повече като тон. Когато започва да се засенчва в себе си, възниква представата, понятието, което се обективизира в звука, който всъщност неутрализира тона, в звука, в говорния звук, който неутрализира тона, доколкото той е звук, естествено не доколкото тонът звучи в него. И тогава същинското музикално изживяване отива надолу само до етерното тяло и се бори там. Разбира се, физическото напира отдолу в долните тонове.
към текста >>
Контратоновете са всъщност затова, да приближат, така да се каже, външния
свят
към музиката.
Разбира се, физическото напира отдолу в долните тонове. Но ако слезем напълно долу, във физическото, обмяната на веществата би принадлежала на музикалното изживяване и тогава то би престанало да бъде едно чисто музикално изживяване. Това се достига в контратоновете, за да направи музикалното изживяване малко по-приятно. В контратоновете музиката до известна степен е изтласкана от самата себе си. Същинското музикално изживяване, което протича напълно вътрешно, а именно нито в аза, нито във физическото тяло, а в етерния и астралния човек, същинското музикално усещане, вътрешно напълно затвореното музикално усещане отива всъщност само до етерното тяло, и то само до тоновете на голямата октава.
Контратоновете са всъщност затова, да приближат, така да се каже, външния свят към музиката.
Контратоновете в същността си са там, където човекът се изтласква навън с музикалното и външният свят го изтласква обратно. Това е навлизането на музикалното от душевното в материалното. Когато се спускаме в контратоновете, навлизаме с душата в материалното и изживяваме усилието на материята да стане музикално одушевена. Това означава мястото на контратоновете в музиката. Всичко трябва да ни води към това да си кажем: Само едно действително ирационално, не рационално разбиране на човека ни води към това, да можем да достигнем музикалното усещайки и да можем да го доближим до човека.
към текста >>
Контратоновете в същността си са там, където човекът се изтласква навън с музикалното и външният
свят
го изтласква обратно.
Но ако слезем напълно долу, във физическото, обмяната на веществата би принадлежала на музикалното изживяване и тогава то би престанало да бъде едно чисто музикално изживяване. Това се достига в контратоновете, за да направи музикалното изживяване малко по-приятно. В контратоновете музиката до известна степен е изтласкана от самата себе си. Същинското музикално изживяване, което протича напълно вътрешно, а именно нито в аза, нито във физическото тяло, а в етерния и астралния човек, същинското музикално усещане, вътрешно напълно затвореното музикално усещане отива всъщност само до етерното тяло, и то само до тоновете на голямата октава. Контратоновете са всъщност затова, да приближат, така да се каже, външния свят към музиката.
Контратоновете в същността си са там, където човекът се изтласква навън с музикалното и външният свят го изтласква обратно.
Това е навлизането на музикалното от душевното в материалното. Когато се спускаме в контратоновете, навлизаме с душата в материалното и изживяваме усилието на материята да стане музикално одушевена. Това означава мястото на контратоновете в музиката. Всичко трябва да ни води към това да си кажем: Само едно действително ирационално, не рационално разбиране на човека ни води към това, да можем да достигнем музикалното усещайки и да можем да го доближим до човека.
към текста >>
Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния
свят
.
[2] Така Гъоте можа да каже: „Мъдрости в проза“, Раздел „Изкуството“; дословно: „Стойността на изкуството се явява в най-голяма степен може би при музиката, защото тя няма някаква материя, която трябва да бъде приспадната. Тя е изцяло форма и съдържание и извисява и облагородява всичко, което изразява.“ Към това и забележката на Рудолф Щайнер в „Естественонауч-ните съчинения на Гьоте“, Том IV, Раздел 2, стр. 501: „Музиката няма образци в действителността (в нея тя не намира материя). Музикантът създава форма и съдържание от себе си.
Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния свят.
Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд реалността и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния
свят
и терцовото изживяване във вътрешността на човека.
За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща.
Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека.
Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм. Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване. В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове. Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове. При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек.
към текста >>
Но в квартата човекът не усеща
физическия
външен
свят
, а духовния
свят
, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
За онзи, който иска да проникне в тайната на музикалното, преживяването на квартата е може би едно от най-интересните неща. Не поради това, че квартовото изживяване е най-интересно като такова, а защото то стои на разделителната граница между квинтовото изживяване на външния свят и терцовото изживяване във вътрешността на човека. Квартовото изживяване се намира точно на границата на човешкия организъм.
Но в квартата човекът не усеща физическия външен свят, а духовния свят, той се наблюдава отвън, ако мога да си послужа с един зрителен израз за едно слухово преживяване.
В квартата човек - той не осъзнава този процес, но върху него се основава усещането, което има при изживяването на квартата - се чувства сред богове. Докато при квинтовото изживяване той трябва да забрави себе си, за да е сред богове, при квартовото изживяване не е нужно да забрави себе си, за да се почувства сред богове. При квартовото изживяване той се разхожда в света на боговете като човек. Той стои точно на границата на човешката си същност, има я още, наблюдава я от другата страна.
към текста >>
Тогава при квинтовото изживяване човек имаше усещането: Аз се намирам вътре в духовния
свят
.
Квинтовото изживяване като духовно изживяване е загубено за човечеството. Днешният човек няма това квинтово изживяване, което е съществувало някога, преди четири, пет столетия преди нашето летоброене.
Тогава при квинтовото изживяване човек имаше усещането: Аз се намирам вътре в духовния свят.
Тогава той не се нуждаеше от инструмент, за да произведе външно една квинта. Той усещаше произведената от самия него квинта като преминаваща в божествения свят, защото за него имагинацията още беше налице. Той още разполагаше с имагинацията при музикалното. Той разполагаше с един музикален обект при квинтовото изживяване. Човек загуби това по-рано, отколкото обективното изживяване при квартата.
към текста >>
Той усещаше произведената от самия него квинта като преминаваща в божествения
свят
, защото за него имагинацията още беше налице.
Квинтовото изживяване като духовно изживяване е загубено за човечеството. Днешният човек няма това квинтово изживяване, което е съществувало някога, преди четири, пет столетия преди нашето летоброене. Тогава при квинтовото изживяване човек имаше усещането: Аз се намирам вътре в духовния свят. Тогава той не се нуждаеше от инструмент, за да произведе външно една квинта.
Той усещаше произведената от самия него квинта като преминаваща в божествения свят, защото за него имагинацията още беше налице.
Той още разполагаше с имагинацията при музикалното. Той разполагаше с един музикален обект при квинтовото изживяване. Човек загуби това по-рано, отколкото обективното изживяване при квартата. Още много дълго след това квартата беше такава, че когато я изживяваше, човекът вярваше, че живее и се движи в нещо етерно. Той чувстваше, ако мога да кажа така, при квартовото изживяване свещения вятър, който го пренасяше във физическия свят.
към текста >>
Той чувстваше, ако мога да кажа така, при квартовото изживяване свещения вятър, който го пренасяше във
физическия
свят
.
Той усещаше произведената от самия него квинта като преминаваща в божествения свят, защото за него имагинацията още беше налице. Той още разполагаше с имагинацията при музикалното. Той разполагаше с един музикален обект при квинтовото изживяване. Човек загуби това по-рано, отколкото обективното изживяване при квартата. Още много дълго след това квартата беше такава, че когато я изживяваше, човекът вярваше, че живее и се движи в нещо етерно.
Той чувстваше, ако мога да кажа така, при квартовото изживяване свещения вятър, който го пренасяше във физическия свят.
Така чувстваха може би все още - най-малкото това е възможно, като се имат предвид техните изказвания - Амброзий и Августин. Тогава това квартово изживяване също се загуби и за да бъде обективно сигурен в квартата, човек се нуждаеше от външния инструмент.
към текста >>
Музикалните инструменти не са открити чрез изпробване, а са донесени от духовния
свят
, с изключение на пианото.
Тогава човекът, който нямаше още терцата и стигаше надолу до квартата, не можеше да направи разлика между „аз пея“ и „пее се“. Двете бяха за него едно и също нещо. Той беше извън себе си, когато пееше, и в същото време имаше един външен инструмент. Той имаше импресията на духовия инструмент или на лъковия инструмент, импресията, имагинацията. Музикалните инструменти са се приближили до човека в началото като имагинации.
Музикалните инструменти не са открити чрез изпробване, а са донесени от духовния свят, с изключение на пианото.
към текста >>
Човек пееше, но това беше в същото време едно говорене за духовния
свят
.
В същото време имаме възникването на песента. Днес е трудно да се даде представа за това, какви са били песните по онова време, когато квинтовото изживяване беше още чисто. Тогава песните бяха още нещо като изразяване чрез слово.
Човек пееше, но това беше в същото време едно говорене за духовния свят.
И човек съзнаваше: Говориш ли за череши и грозде, тогава употребяваш земни думи; говориш ли за боговете, тогава трябва да пееш.
към текста >>
Това е една стъпка навътре във
физическия
свят
.
И тогава дойде онова време, в което човек повече нямаше имагинации. Но той имаше още остатъците от имагинацията - днес обаче човек не ги разпознава, - това са думите на езика. От въплъщаването на духовното чрез песенния тон се стигна до въплъщаване на словесното чрез песенния тон.
Това е една стъпка навътре във физическия свят.
И едва тогава се случи по-късната еманципация на песенното вътре в арийното пеене и т. н. Това е едно по-нататъшно ниво.
към текста >>
Доколкото действително събуждат музикалното настроение, всички инструменти са свалени от духовния
свят
.
Какво е въобще музикалното развитие на човека? То тръгва от изживяването на духовното, от настоящото създаване на духовното в тона, в музикалното тоново произведение. Духовното се загубва, човекът запазва тоновото произведение. По-късно той го свързва със словото, което е остатък от духовното, и онова, което човек имаше по-рано като имагинация, инструментите, го развива във физическото, той прави от физическата материя своите инструменти.
Доколкото действително събуждат музикалното настроение, всички инструменти са свалени от духовния свят.
Като е направил музикалните инструменти, човекът просто е запълнил празните места, които са се появили поради това, че той повече не е виждал духовното. Тогава той е направил физическите инструменти.
към текста >>
Музикалните инструменти са свалени от духовния
свят
.
Но защо?
Музикалните инструменти са свалени от духовния свят.
Човекът е направил единствено пианото във физическия свят. Тоновете на пианото са поставени чисто абстрактно един до друг. Която и да е свирка, която и да е цигулка, всички те са спуснати музикално от духовния свят. Едно пиано е точно като филистера, който няма вече в себе си по-висшия човек. Пианото е филистерският инструмент.
към текста >>
Човекът е направил единствено пианото във
физическия
свят
.
Но защо? Музикалните инструменти са свалени от духовния свят.
Човекът е направил единствено пианото във физическия свят.
Тоновете на пианото са поставени чисто абстрактно един до друг. Която и да е свирка, която и да е цигулка, всички те са спуснати музикално от духовния свят. Едно пиано е точно като филистера, който няма вече в себе си по-висшия човек. Пианото е филистерският инструмент. Цяло щастие е, че то съществува, защото иначе филистерът не би имал никаква музика.
към текста >>
Която и да е свирка, която и да е цигулка, всички те са спуснати музикално от духовния
свят
.
Но защо? Музикалните инструменти са свалени от духовния свят. Човекът е направил единствено пианото във физическия свят. Тоновете на пианото са поставени чисто абстрактно един до друг.
Която и да е свирка, която и да е цигулка, всички те са спуснати музикално от духовния свят.
Едно пиано е точно като филистера, който няма вече в себе си по-висшия човек. Пианото е филистерският инструмент. Цяло щастие е, че то съществува, защото иначе филистерът не би имал никаква музика. Но пианото е онова, което се е появило чрез едно материалистическо изживяване на музикалното. Затова пианото е инструментът, който може да се употребява най-удобно, за да събужда музикалното в материалното.
към текста >>
30.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен
свят
, в който се намира човекът между събуждането и заспиването.
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между събуждането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда.
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването.
Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят. И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“. Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии.
към текста >>
Също така той се намира в един
свят
между заспиването и събуждането, само че това е
свят
, който е коренно различен от физическо-етерния
свят
.
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между събуждането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда. Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването.
Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят.
И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“. Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии. Днес можем да продължим малко в тази посока.
към текста >>
И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този
свят
, който е също така наша среда, когато спим, както
физическия
т
свят
е наша среда, когато будуваме.
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между събуждането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда. Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването. Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят.
И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме.
И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“. Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии. Днес можем да продължим малко в тази посока.
към текста >>
И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този
свят
.
Когато се говори за преживяванията на човека във времето между събуждането и заспиването, трябва да се каже, че към тези преживявания принадлежи онова, което заедно с него, преживяно от него и предизвикано чрез него, протича в неговата физическо-етерна среда. Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването. Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят. И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме.
И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят.
За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“. Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии. Днес можем да продължим малко в тази посока.
към текста >>
Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния
свят
, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии.
Трябва да се говори за една физическо-етерна среда, за един физическо-етерен свят, в който се намира човекът между събуждането и заспиването. Също така той се намира в един свят между заспиването и събуждането, само че това е свят, който е коренно различен от физическо-етерния свят. И за свръх-сетивното виждане съществува възможността да говори за този свят, който е също така наша среда, когато спим, както физическият свят е наша среда, когато будуваме. И в тези лекции искаме да извикаме пред душите си част от онова, което може да изясни този свят. За това са дадени елементите, описани например в книгата ми „Тайната наука“.
Там ще откриете едно, макар и скицирано описание на това, как царствата на физическо-етерния свят, минерално, растително, животинско, човешко царство, продължават нагоре в царствата на по-висшите йерархии.
Днес можем да продължим малко в тази посока.
към текста >>
Така имаме два
свят
а, които се проникват взаимно: физическо-етерния
свят
и свръхсетивния
свят
.
Така имаме два свята, които се проникват взаимно: физическо-етерния свят и свръхсетивния свят.
И вече знаем, че между заспиването и събуждането сме наистина в този свръхсетивен свят и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното съзнание, поради липсата на духовно-душевни органи.
към текста >>
И вече знаем, че между заспиването и събуждането сме наистина в този свръхсетивен
свят
и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното съзнание, поради липсата на духовно-душевни органи.
Така имаме два свята, които се проникват взаимно: физическо-етерния свят и свръхсетивния свят.
И вече знаем, че между заспиването и събуждането сме наистина в този свръхсетивен свят и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното съзнание, поради липсата на духовно-душевни органи.
към текста >>
Става дума за това, че преживяването на човека в този свръхсетивен
свят
може да бъде схванато по-добре, когато се направи описание на този
свят
по същия начин, както се описва физическо-етерния
свят
чрез науката, чрез историята.
Става дума за това, че преживяването на човека в този свръхсетивен свят може да бъде схванато по-добре, когато се направи описание на този свят по същия начин, както се описва физическо-етерния свят чрез науката, чрез историята.
За една такава свръхсетивна наука за действителния развой в света, в който сме като спящи хора, трябва най-напред да се схванат някои неща. Днес ще говоря за едно събитие, което е от дълбоко значение за развитието на човечеството в последните хилядолетия.
към текста >>
От една страна, от тази на физическо-етерния
свят
и от неговата история, вече често сме говорили за това събитие.
От една страна, от тази на физическо-етерния свят и от неговата история, вече често сме говорили за това събитие.
Днес искаме да говорим за това от другата страна, от страната, която се показва, когато се взема гледната точка не във физическо-етерния свят, а в свръхсетивния свят. Събитието, което имам предвид и което съм описвал от едната гледна точка по-често, е онова, което настъпва в четвъртото столетие след Христос.
към текста >>
Днес искаме да говорим за това от другата страна, от страната, която се показва, когато се взема гледната точка не във физическо-етерния
свят
, а в свръхсетивния
свят
.
От една страна, от тази на физическо-етерния свят и от неговата история, вече често сме говорили за това събитие.
Днес искаме да говорим за това от другата страна, от страната, която се показва, когато се взема гледната точка не във физическо-етерния свят, а в свръхсетивния свят.
Събитието, което имам предвид и което съм описвал от едната гледна точка по-често, е онова, което настъпва в четвъртото столетие след Христос.
към текста >>
Когато се обърнем към свръхсетивния
свят
, откриваме чрез свръхсетивното изследване, че мислите, чрез които хората правят света разбираем, са се носили навън в космоса - бих могъл да кажа: те са били излъчени; земни изрази не подхождат много за тези величествени събития и същества, - че тези мисли са били носени, излъчени до четвъртото столетие след Христос от съществата на онази йерархия, която означаваме като Власти или Духове на формата (виж рис.
Когато се обърнем към свръхсетивния свят, откриваме чрез свръхсетивното изследване, че мислите, чрез които хората правят света разбираем, са се носили навън в космоса - бих могъл да кажа: те са били излъчени; земни изрази не подхождат много за тези величествени събития и същества, - че тези мисли са били носени, излъчени до четвъртото столетие след Христос от съществата на онази йерархия, която означаваме като Власти или Духове на формата (виж рис.
на 157 стр.).
към текста >>
Който чрез една определена инициация е преминал в свръхсетивния
свят
в онези времена на гръцкия живот и е стигнал до изживяването на тези Духове на формата, той ги е виждал и за да си изгради правилен образ за тях, е трябвало да им прибави като атрибут струящите през света сияещи мисли.
Когато един древен грък, изхождайки от науката на своите мистерии, искаше да си даде сметка откъде идват всъщност неговите мисли, той трябваше да го направи по такъв начин, че да си каже: Аз обръщам моя духовен поглед към онези същества, които ми се откриват чрез мистерий-ната наука като Духове на формата, като сили на формата. Това са носителите на космическата интелигентност, това са носителите на космическите мисли. Те оставят мислите да струят през световните събития, те предават тези човешки мисли на душата, която си ги представя, като ги изживява.
Който чрез една определена инициация е преминал в свръхсетивния свят в онези времена на гръцкия живот и е стигнал до изживяването на тези Духове на формата, той ги е виждал и за да си изгради правилен образ за тях, е трябвало да им прибави като атрибут струящите през света сияещи мисли.
Като древен грък той виждаше тези същества на формата и как от техните крайници излизат сияещи мисловни сили, които после се вливат в световните процеси, и как по-нататък те действат като творчески световни сили на интелигентността. Той казваше приблизително следното: Силите на формата, Властите, имат във вселената, в космоса професията да изливат мисли през световните събития. И както сетивната наука описва делото на хората, докато те вършат едно или друго, заедно или поотделно, така би трябвало една свръхсетивна наука, виждайки дейността на силите на формата през характерната епоха, да описва как тези свръхсетивни същества оставят да струят мисловни сили, как ги приемат едни от други, и как в това струене и в това приемане са включени онези мирови процеси, които се представят на човека отвън като природни явления.
към текста >>
То носеше за свръх-сетивния
свят
едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
И така, в развитието на човечеството тогава наближи онова четвърто следхристово столетие.
То носеше за свръх-сетивния свят едно събитие с изключително значение, а именно как Властите - силите, Духовете на формата - отдадоха своите мисловни сили на Архаите, на Прасилите или Праначалата (виж рис.).
към текста >>
Такива събития има в свръхсетивния
свят
.
Тогава Праначалата, Архаите, придобиха професията, която по-рано упражняваха Властите.
Такива събития има в свръхсетивния свят.
Това беше едно открояващо се по своята важност събитие. Духовете на формата си запазиха задачата да регулират външните сетивни възприятия, както и да владеят с особени космически сили всичко онова, което е налице в света на цветовете, тоновете и т. н. Така че онзи, който вижда вътре в нещата, трябва да каже за епохата, която дойде след четвъртото следхристово столетие: Аз виждам как владеещите света мисли се предават на Архаи-те, на Праначалата, и как това, което виждат очите и чуват ушите, е тъканта в нейната многообразна световна форма, в нейното постоянно метаморфозиране, тъканта, която тъкат Властите, които даваха по-рано мислите на човека, които сега ни дават сетивните усещания, докато Праначалата ни дават мислите.
към текста >>
И този факт на свръхсетивния
свят
се отразяваше долу, в сетивния
свят
, така, че в онази по-стара епоха, в която например живееха гърците, мислите бяха възприемани обективно в нещата.
И този факт на свръхсетивния свят се отразяваше долу, в сетивния свят, така, че в онази по-стара епоха, в която например живееха гърците, мислите бяха възприемани обективно в нещата.
Както днес вярваме, че възприемаме червеното или синьото на нещата, така един грък не схващаше една мисъл просто с главата, а я виждаше да се излъчва от нещата, както се излъчва червеното или синьото.
към текста >>
Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния
свят
във физическо-сетивния
свят
, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата.
Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
към текста >>
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния
свят
, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния
свят
, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
В моята книга „Загадките на философията“ вече описах другата, човешка страна на нещата. Как се отразява това важно събитие на свръхсетивния свят във физическо-сетивния свят, това е описано точно в моята книга „Загадките на филсофията“.
Там се използват философски изрази, защото философският език е език за материалния свят, докато човек, когато обсъжда гледната точка в свръхсетивния свят, трябва да каже за същото свръхсетивно събитие, че професията на Властите е предадена на Архаите.
към текста >>
И сега сме вече в този момент от човешкото развитие, когато за хората започва напълно да се затъмнява виждането в свръхсетивния
свят
.
И сега сме вече в този момент от човешкото развитие, когато за хората започва напълно да се затъмнява виждането в свръхсетивния свят.
Съзнанието на душата спира да вижда и възприема свръхсетивно, тъй като човешката душа се отдава на света. Този факт би станал още по-ясен, ако го разгледаме от друга страна.
към текста >>
Докато мисловният
свят
преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към Архаите, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото Архаите живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите.
В какво се състои това, върху което толкова интензивно искам да ви обърна внимание? То се състои във факта, че хората усещат все повече и повече своята индивидуалност.
Докато мисловният свят преминава от съществата на формата към Праначалата, от Властите към Архаите, човекът усеща мислите на собствената си същност повече, защото Архаите живеят една степен по-близо до човека, отколкото Властите.
И когато човек започва да вижда свръхсетивно, той има следното впечатление: Сега това е светът, който наблюдавам като сетивен. Да кажем, жълтото (виж рис. на 160 стр.) е страната, обърната към моите сетива, червеното е вече скритата, отвърнала се от сетивата страна.
към текста >>
Те са всъщност от тая страна на сетивния
свят
.
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите взаимоотношения. Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите.
Те са всъщност от тая страна на сетивния свят.
Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия. Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите. Те са се приближавали с червеното, със синьото, или също с до диез или със сол.
към текста >>
Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия
свят
, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите.
Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите. Те са всъщност от тая страна на сетивния свят. Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия.
Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите.
Те са се приближавали с червеното, със синьото, или също с до диез или със сол. След това предаване той се чувства в едно по-свободно взаимоотношение с мисловния свят. Ето как възниква илюзията, че човекът сякаш сам създава мислите.
към текста >>
След това предаване той се чувства в едно по-свободно взаимоотношение с мисловния
свят
.
Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия. Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите. Те са се приближавали с червеното, със синьото, или също с до диез или със сол.
След това предаване той се чувства в едно по-свободно взаимоотношение с мисловния свят.
Ето как възниква илюзията, че човекът сякаш сам създава мислите.
към текста >>
Едва с течение на времето човек се е развил така, че да възприема в себе си онова, което преди му се е представяло като обективен външен
свят
.
Едва с течение на времето човек се е развил така, че да възприема в себе си онова, което преди му се е представяло като обективен външен свят.
Това е станало постепенно в развитието на човека. Ако се върнем наистина далеч назад в човешкото развитие, ако се върнем до старото атлантско време преди атлантската катастрофа, ви моля да си представите човешкото същество от атлантската епоха така, както съм го описал в „Тайната наука“ или в „Из хрониката на Акаша“ Тези хора бяха устроени съвсем различно. Тях-ната телесна субстанция беше по-фина, отколкото стана по-късно, в следатлантската епоха. Ето защо душевното беше - всичко това съм описал в книгите - в едно напълно друго отношение със света. И тези атлантци преживяваха света по коренно различен начин.
към текста >>
Аз вплитам моето земно битие в божествено-духовния
свят
и тоновете прозвучават като нещо, върху чиито криле боговете странстват през света, чието странстване съпреживявам, докато възприемам тоновете.
Той вплита музикалното в своята телесност. Оттам с терцовите изживявания се появява разликата между мажор и минор и, от една страна, се изживява това, което може да се изживее при мажора, а от друга страна, се преживява онова, което може да се изживее при минора. С навлизането на терцата, с навлизането на мажор и минор в музикалното, се свързват човешките приповдигнати, радостни, потиснати, болезнени, изпълнени с мъка настроения, които човек изживява като носител на своето физическо и етерно тяло. Човекът изключва, така да се каже, своето преживяване на света от космоса и се свързва сам с него. В по-стари времена неговото най-важно изживяване на света беше такова - и такъв беше още случаят в квинтовата епоха, но в една по-висока степен в септимовата епоха, - че то непосредствено го унасяше, така че той можеше да каже: Светът на тоновете непосредствено изважда моя аз и моето астрално тяло от моите физическо и етерно тяло.
Аз вплитам моето земно битие в божествено-духовния свят и тоновете прозвучават като нещо, върху чиито криле боговете странстват през света, чието странстване съпреживявам, докато възприемам тоновете.
към текста >>
Така човек може да преживее заедно с този
свят
своето целокупно разгръщане.
Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити. Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане.
към текста >>
Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния
свят
.
Когато човек поглежда с помощта на духовната наука към по-древните, по-дълбоки личности от развиващата се гръцка култура, когато човек погледне онези личности, чиито наследници са Есхил, Хераклит, той ще открие, че тези личности, доколкото са били посветени в мистериите, са имали едно сходно чувство за своето познание, за своите творчески сили, които те са усещали, както Омир - „Музо, възпей ми гнева на Ахила Пелеев“[2] - не като нещо, което се движи в самите тях, а като нещо, което извършваха в своето религиозно усещане в общност с духовния свят.
И така те си казваха: В прастари времена хората се преживяваха като такива, когато чрез най-важните човешки дейности - както показах това за музикалното, но и за мисловното схващане беше същото - излизаха от себе си и се преживяваха заедно с боговете. Онова, което те преживяваха тогава, по-късно го загубиха.
към текста >>
31.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Пластиката е изкуството на
физическия
свят
, на пространство и време, на действието, формата, развитието, следващо едно след друго.
Измежду писмата от Матилде Шол, една от първите теософски ученички на Рудолф Щайнер, се намериха и по-долу отпечатаните записки. То- ва са ръкописни записки с дата 22 и 23 януари 1905 г., без по-подробни сведения за какво става въпрос. Според съдържанието им те принадлежат към поредицата от първите четири лекции на този том. Може би става въпрос за припомнителни бележки във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от разговори с Рудолф Щайнер. 22.01.1905 г.
Пластиката е изкуството на физическия свят, на пространство и време, на действието, формата, развитието, следващо едно след друго.
Рисуването е изкуството на астралния свят, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желания- та, страстите и инстинктите. Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето. Цялото творение звучи съвместно в един тон. Този тон на творението е словото, което се е инкарнирало в Христос в пространство и време, слязло е в пространство и време.
към текста >>
Рисуването е изкуството на астралния
свят
, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желания- та, страстите и инстинктите.
То- ва са ръкописни записки с дата 22 и 23 януари 1905 г., без по-подробни сведения за какво става въпрос. Според съдържанието им те принадлежат към поредицата от първите четири лекции на този том. Може би става въпрос за припомнителни бележки във връзка с тези лекции, но е вероятно също и да са записки от разговори с Рудолф Щайнер. 22.01.1905 г. Пластиката е изкуството на физическия свят, на пространство и време, на действието, формата, развитието, следващо едно след друго.
Рисуването е изкуството на астралния свят, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желания- та, страстите и инстинктите.
Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето. Цялото творение звучи съвместно в един тон. Този тон на творението е словото, което се е инкарнирало в Христос в пространство и време, слязло е в пространство и време. Във физическия свят център е слънцето, праната.
към текста >>
Във
физическия
свят
център е слънцето, праната.
Рисуването е изкуството на астралния свят, на цвета на пространството (без време), едновременно едно до друго - на чувствата, желания- та, страстите и инстинктите. Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето. Цялото творение звучи съвместно в един тон. Този тон на творението е словото, което се е инкарнирало в Христос в пространство и време, слязло е в пространство и време.
Във физическия свят център е слънцето, праната.
В астралния свят център е земята, кама.
към текста >>
В астралния
свят
център е земята, кама.
Музиката е изкуството на мисловния план отвъд пространство и време. Човек може да чуе всички тонове в един тон, наведнъж; те не са подчинени нито на пространството, нито на времето. Цялото творение звучи съвместно в един тон. Този тон на творението е словото, което се е инкарнирало в Христос в пространство и време, слязло е в пространство и време. Във физическия свят център е слънцето, праната.
В астралния свят център е земята, кама.
към текста >>
В мисловния
свят
няма център, защото там център и периферия съвпадат.
В мисловния свят няма център, защото там център и периферия съвпадат.
Там няма нито времеви, нито пространствени разлики. Там всичко звучи съвместно в един тон. Веднага щом нещо от света на тона трябва да се подреди едно до друго, то трябва да се появи в цветове в пространството, едно до друго в цветовата скала - веднага щом трябва да се появи и движение, нещата трябва да се развият във времето едно след друго. В астралния свят тонът се превръща в акорд, във физическия свят - в последователност от тонове. Човекът има характерна форма във физическия свят, в астралния свят - характерен цвят, а в мисловния свят -характерен тон.
към текста >>
В астралния
свят
тонът се превръща в акорд, във
физическия
свят
- в последователност от тонове.
В мисловния свят няма център, защото там център и периферия съвпадат. Там няма нито времеви, нито пространствени разлики. Там всичко звучи съвместно в един тон. Веднага щом нещо от света на тона трябва да се подреди едно до друго, то трябва да се появи в цветове в пространството, едно до друго в цветовата скала - веднага щом трябва да се появи и движение, нещата трябва да се развият във времето едно след друго.
В астралния свят тонът се превръща в акорд, във физическия свят - в последователност от тонове.
Човекът има характерна форма във физическия свят, в астралния свят - характерен цвят, а в мисловния свят -характерен тон. Характерната физическа форма се получава или е продукт от физическите прародители. Тя е ограничена от раждане и смърт. Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата. Характерният тон е продукт от прераждането, есенцията на складираните в духовното опитности, владян единствено от самия човек.
към текста >>
Човекът има характерна форма във
физическия
свят
, в астралния
свят
- характерен цвят, а в мисловния
свят
-характерен тон.
В мисловния свят няма център, защото там център и периферия съвпадат. Там няма нито времеви, нито пространствени разлики. Там всичко звучи съвместно в един тон. Веднага щом нещо от света на тона трябва да се подреди едно до друго, то трябва да се появи в цветове в пространството, едно до друго в цветовата скала - веднага щом трябва да се появи и движение, нещата трябва да се развият във времето едно след друго. В астралния свят тонът се превръща в акорд, във физическия свят - в последователност от тонове.
Човекът има характерна форма във физическия свят, в астралния свят - характерен цвят, а в мисловния свят -характерен тон.
Характерната физическа форма се получава или е продукт от физическите прародители. Тя е ограничена от раждане и смърт. Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата. Характерният тон е продукт от прераждането, есенцията на складираните в духовното опитности, владян единствено от самия човек. Формата на неговите личности, цветът на неговата душа трябва най-после да потънат в тона на неговия дух, да се стопят в него.
към текста >>
Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния
свят
, в пространството и времето на
физическия
план.
Единствено там престава разделението, там е единство, там той може да звучи в едно с вечно- то. 23.01.1905 г. Когато Христос се ражда в душата, цялото творение се преражда в нея. Тогава творението се издига в тонове от душата. С един тон в душата може да се изрази цялото творение.
Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния свят, в пространството и времето на физическия план.
Следователно като духовно единство Христос е един тон, слово, словото, което е праобразът на всички, появили се по-късно тонове и думи, на всички езици, на всяка музика. Всичко, което е било изговорено от началото досега, което е живяло в тонове в света, е това слово в неговата най-истинска същност. Всяка мисъл в света е произлязла от това мирово слово. Няма тон на този свят, който да не звучи от това слово. Ако човек иска да потъне в истинската същност на нещата, във вечното единство, той трябва да познава словото.
към текста >>
Няма тон на този
свят
, който да не звучи от това слово.
С един тон в душата може да се изрази цялото творение. Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния свят, в пространството и времето на физическия план. Следователно като духовно единство Христос е един тон, слово, словото, което е праобразът на всички, появили се по-късно тонове и думи, на всички езици, на всяка музика. Всичко, което е било изговорено от началото досега, което е живяло в тонове в света, е това слово в неговата най-истинска същност. Всяка мисъл в света е произлязла от това мирово слово.
Няма тон на този свят, който да не звучи от това слово.
Ако човек иска да потъне в истинската същност на нещата, във вечното единство, той трябва да познава словото. То трябва да възникне в неговата душа, следователно в собствената му душа трябва да бъде роден Христос. Това е словото, за което говори
към текста >>
32.
Бележки. Към настоящето издание.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
"Изразяване на човека чрез тон и слово", която не се съдържа в първото издание на настоящия том от 1969 г., е прибавена във второто издание от 1975 г., защото е била изнесена от Рудолф Щайнер във връзка с предстоящия на следващия ден концерт на певиците Свердщрьом и поради това може да се разглежда като особена лекция, която с право трябва да се намира по-скоро в настоящия том, отколкото както е било по-рано в рамките на хронологичната поредица от лекции от Събрани съчинения № 219 ("Връзката на звездния
свят
с човека и на човека със звездния
свят
-духовното причастие на човечеството").
Лекцията в Дорнах от 2 декември 1922 г.
"Изразяване на човека чрез тон и слово", която не се съдържа в първото издание на настоящия том от 1969 г., е прибавена във второто издание от 1975 г., защото е била изнесена от Рудолф Щайнер във връзка с предстоящия на следващия ден концерт на певиците Свердщрьом и поради това може да се разглежда като особена лекция, която с право трябва да се намира по-скоро в настоящия том, отколкото както е било по-рано в рамките на хронологичната поредица от лекции от Събрани съчинения № 219 ("Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят-духовното причастие на човечеството").
към текста >>
33.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния
свят
с човека и на човека със звездния
свят
– духовното причастие на човечеството“, Събр.
105. дискусиите, които проведохме в последно време: вж.
Рудолф Щайнер „Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят – духовното причастие на човечеството“, Събр.
съч. 219.
към текста >>
Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния
свят
.
Така Гъоте можа да каже: „Мъдрости в проза“, Раздел „Изкуството“; дословно: „Стойността на изкуството се явява в най-голяма степен може би при музиката, защото тя няма някаква материя, която трябва да бъде приспадната. Тя е изцяло форма и съдържание и извисява и облагородява всичко, което изразява.“ Към това и забележката на Рудолф Щайнер в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, Том ІV, Раздел 2, стр. 501: „Музиката няма образци в действителността (в нея тя не намира материя). Музикантът създава форма и съдържание от себе си.
Поради това музиката сред всички други изкуства ще бъде изложена в най-малка степен на опасността творецът да бъде питан не за Как твори той, а за Какво той намира във външния свят.
Затова музиката е най-подходяща да извисява отвъд реалността и да отвежда до най-дълбоките страни на живота, но също и за това да остави да бъде забравена сериозността на действителността.
към текста >>
34.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
79 Трите
свят
а, III Страната на ду- ховете, стр. 123-124
Духовното прераждане и съдбата, стр.
79 Трите свята, III Страната на ду- ховете, стр. 123-124
към текста >>
25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим
свят
"Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
25 декември 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят "Тайните", Коледно и Великденско стихотворение от Гьоте
към текста >>
12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния
свят
)
12 януари х (Окултни знаци и символи от астралния и духовния свят)
към текста >>
25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния
свят
)
25 февруари х (Рихард Вагнер и духовния свят)
към текста >>
17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим
свят
.
17 март 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят.
Развитие на земята и на човека
към текста >>
14 юни 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим
свят
.
14 юни 98 Същност на природата и на духа - тяхното въздействие в нашия видим свят.
Елементарни същества и други по-висши духовни същества.
към текста >>
12 август 105
Свят
, земя и човек 8-ма лекция
12 август 105 Свят, земя и човек 8-ма лекция
към текста >>
22 април 110 Духовни йерархии и тяхното отражение във
физическия
свят
Отговор на въпроси
22 април 110 Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят Отговор на въпроси
към текста >>
30 декември 149 Христос и духовният
свят
- за търсенето на светия Граал.
30 декември 149 Христос и духовният свят - за търсенето на светия Граал.
3-та лекция
към текста >>
17 и 22 декември 219 Връзката на звездния
свят
с човека и на човека със звездния
свят
- духовното причастие на човечеството.
17 и 22 декември 219 Връзката на звездния свят с човека и на човека със звездния свят - духовното причастие на човечеството.
6-та и 7-ма лекция
към текста >>
35.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
„Прагът на духовния
свят
“ (Събр.
1913 г. Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество.
„Прагът на духовния свят“ (Събр.
съч. 17).
към текста >>
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния
свят
.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят.
Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен
свят
.
Тази книга е автопортрет на един човек, чиито идеи изпреварват нашето време, но са крайно необходими в един все по-объркан и материалистически настроен свят.
към текста >>
36.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския
свят
, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо.
Символите и знаците не само в светската област, но и в теософския свят, често правят впечатлението на нещо производно, условно, което само "означава" нещо.
Това не е правилно. Вие знаете, например, че различните планети и Вселената се обозначават чрез символи знаци. Вие знаете, че един твърде известен знак в теософската алегория е пентаграма. Освен това Вие знаете, че в различните религии светлината се споменава в смисъл на мъдрост, на духовна яснота. Ако питате за значението на такива неща, тогава бихте могли да научите, че имат това, или онова значение един триъгълник например, означава Висша троица.
към текста >>
Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния
свят
от свой собствен опит.
Ако той правилно прави това упражнение, може да се постигне зрителна представа на напълно осветено пространство. Чрез вътрешни сили, може да се породи светлина, не физическа светлина за физическото око, но за по-финни органи на възприятието. Тази вътрешна светлина, в която се явява творческата мъдрост се нарича също така астрална светлина. Когато ученикът породи светлина чрез медитация, светлината в действителност ще стане за него облекла на Духовни Същества, които всъщност присъствуват, като Елохимите. Тези същества от Светлина, каквито някой ден ще станат и човеците, дори сега винаги присъствуват.
Това е начинът, който са използвували всички, които познават духовния свят от свой собствен опит.
към текста >>
Така, както Вие тук във
физическия
свят
получавате музикални впечатления от трептенията на кордите, по същия начин онзи, който е провиквал до ясночуването в Девакан /небесната сфера/, чува движенията на небесните тела.
Когато възникне една физическа, музикална хармония, тя се опира на факта, че различните корди се движат с различна бързина. Според бързината, с която всяка корда се движи, прозвучава по-нисък, или по-висок тон и съчетанието на тези различни тонове дава хармония.
Така, както Вие тук във физическия свят получавате музикални впечатления от трептенията на кордите, по същия начин онзи, който е провиквал до ясночуването в Девакан /небесната сфера/, чува движенията на небесните тела.
Чрез съотношението на различните бързини на планетите, произтичат основните тонове на хармонията на сферите, която звучи в Космоса. И тъй, школата на Питагор, оправдателно е говорила за небесната хармония. Човек може да я чуе с духовните си уши. Когато разпростре много фин прах, равномерно по тънка бронзова пластинка и след това ударите краищата и с лък от цигулка, прахът се раздвижва и образува определени линии. Образуват се всевъзможни видове фигури, според височината на тона.
към текста >>
37.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Когато хора, които разбират нещо от Окултизма, представят някой обект във външния
свят
, винаги някаква определена цел за душата е свързана с него.
Когато хора, които разбират нещо от Окултизма, представят някой обект във външния свят, винаги някаква определена цел за душата е свързана с него.
Спомнете си готическите черкви, тези характерни сгради, които възникнаха през Средните Векове и се разпространиха от Западна до средна Европа. Тези черкви имат определен архитектурен стил, който се изразява чрез арката, която се състои от две части и се съединява в една точка горе. Тази архитектурна форма обхваща цялото, като някаква атмосфера тази специфична извивка, състояща се от две части, заострящи се до една точка, като цялото се протяга нагоре, колоните също с определена форма и пр. Би било твърде погрешно да твърдим, че такава Готическа катедрала произлиза просто от някакви външни нужди, от някакво желание, може би, да се издигне Дом Божий, който да изразява, или означава това, или онова. Нещо много по-дълбоко лежи в основата.
към текста >>
38.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Не би могло да има
свят
, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка.
Това означава, че каквото и да ми се явява в света, каквото и да ни се разкрива, всичко, което не е скрито, се откроява като двойственност. Чрез това ние придобиваме почва под краката си, докато с числото ЕДНО, ние напипваме бездънното. Навсякъде в природата виждате, че нищо не се разкрива, без да е свързано с числото ДВЕ. Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост.
Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка.
Така е с всички неща. Никога не би било възможно за доброто да се прояви, ако нямаше зло, като сянка картина. Двойнствеността на доброто и злото е необходимост в проявения свят. Има безкрайно много двойнственост. Те изпълват целия живот, но ние трябва да ги търсим на правилното място.
към текста >>
Двойнствеността на доброто и злото е необходимост в проявения
свят
.
Светлината сама не може да се разкрие. Трябва също така да има сянка, или тъмнина ще рече двойственост. Не би могло да има свят, изпълнен с проявена светлина, ако нямаше съответната сянка. Така е с всички неща. Никога не би било възможно за доброто да се прояви, ако нямаше зло, като сянка картина.
Двойнствеността на доброто и злото е необходимост в проявения свят.
Има безкрайно много двойнственост. Те изпълват целия живот, но ние трябва да ги търсим на правилното място.
към текста >>
Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен
свят
смърт и живот.
Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище.
Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>
Представете си, че наблюдавате едно явление във външния
свят
.
Но всеки, който се спре до тук, взема само външния аспект под внимание. За да обхванем цялото, трябва да включим и един трети аспект, който е зад казаните вече два. Какъв е този трети аспект?
Представете си, че наблюдавате едно явление във външния свят.
Вие разсъждавате върху него. Вие сте тук, а външния свят е там и от отвътре възникват Вашите мисли. Тези мисли не са съществували преди това. Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една роза, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата. Вие сте тук, розата там, а мисълта възниква във Вас.
към текста >>
Вие сте тук, а външния
свят
е там и от отвътре възникват Вашите мисли.
Но всеки, който се спре до тук, взема само външния аспект под внимание. За да обхванем цялото, трябва да включим и един трети аспект, който е зад казаните вече два. Какъв е този трети аспект? Представете си, че наблюдавате едно явление във външния свят. Вие разсъждавате върху него.
Вие сте тук, а външния свят е там и от отвътре възникват Вашите мисли.
Тези мисли не са съществували преди това. Когато, например, Вие си оформирате мисъл за една роза, тази мисъл най-напред възниква, когато направите връзка с розата. Вие сте тук, розата там, а мисълта възниква във Вас. Когато образът на розата възникне, нещо съвсем ново е станало. Същото е и в другите сфери на живота.
към текста >>
Ако днес имате добри мисли, те ще бъдат плодоносни за далечното бъдеще, защото душата Ви върви по своя път в духовния
свят
.
Да си спомним за какво размишлявахме вчера, как мислите са творчески, как могат да облагородят душата, в действителност, как по-късно въздействуват при сформирането на тялото. Каквото и едно същество да мисли, мисловата творба, творбата на понятието, работи и действува по-нататък. Това е едно ново творение и същевременно едно ново начало, защото поражда последствия.
Ако днес имате добри мисли, те ще бъдат плодоносни за далечното бъдеще, защото душата Ви върви по своя път в духовния свят.
Тялото Ви се връща към елементите и се разпада. Дори, ако всичко, чрез което мисълта е била породена, се разпадне, въздействията от мисълта остават.
към текста >>
Също така можем да кажем, че светлина и сянка се явяват в проявения
свят
, а зад тях лежи един трети скрит елемент.
Така, че виждате как можем да размишляваме върху числото ТРИ. Не трябва да започнем да намотаваме педантично мисли около него, но трябва да търсим двойнствеността и троичността, които се /намират/ срещат навсякъде. Тогава само ще разглеждаме номеричната система по правилния начин в Питагоровия смисъл и можем да си вадим заключения, водещи от едно число към друго.
Също така можем да кажем, че светлина и сянка се явяват в проявения свят, а зад тях лежи един трети скрит елемент.
към текста >>
Само тук те достигат съществуващото им съзнание, да бъде ориентирано към външния
свят
.
Хората стоят в четвъртото царство.
Само тук те достигат съществуващото им съзнание, да бъде ориентирано към външния свят.
На Луната те все още са действали в третото елементарно царство, на Слънцето във второто, а на Сатурн в първото. В бъдеще на Юпитер, те ще могат да действуват в растителното царство. Там, те ще могат да създават растения, както сега създават някой часовник. Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ. Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима.
към текста >>
В своето развитие, човеците са станали четирикратни същества и следователно, съществата на сътворения
свят
.
ПЕТ е числото на Злото. Това ще ни стане ясно, ако отново разгледаме човешките същества.
В своето развитие, човеците са станали четирикратни същества и следователно, съществата на сътворения свят.
Тук на Земята, обаче, Петото естество на тяхното същество ще бъде прибавено Духовното Себе. Ако биха останали само четворни същества, човеците щяха непрекъснато да бъдат направлявани от Боговете към доброто, разбира се но те никога нямаше да развият своя самостоятелност. Те са станали свободни чрез дара на своето, в зародиш. Пето естество, но чрез него, също така, те са получили и способността да вършат зло. Никое същество не може да върши зло, което не е достигнало до "Петорност".
към текста >>
Такъв е случаят навсякъде, включително и външния
свят
, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин.
Ако биха останали само четворни същества, човеците щяха непрекъснато да бъдат направлявани от Боговете към доброто, разбира се но те никога нямаше да развият своя самостоятелност. Те са станали свободни чрез дара на своето, в зародиш. Пето естество, но чрез него, също така, те са получили и способността да вършат зло. Никое същество не може да върши зло, което не е достигнало до "Петорност". Винаги, когато срещаме зло, което в действителност може да засегне нашето собствено същество, там има Петорност.
Такъв е случаят навсякъде, включително и външния свят, но хората не го осъзнават и нашият настоящ материалистичен мироглед няма никакво понятие от факта, че Светът може да бъде разглеждан и по този начин.
В действителност има оправдание за това да се говори за Злото само където се явява Петорността. Един ден, когато медицината ще започне да се ползва от това, тя ще има възможност да въздействува благоприятно на протичането на болестите. Част от лекуването ще бъде да се проучва болестта в нейното развитие през първия и петия ден от започването и на отделните дни в петия час, след полунощ и отново през петата седмица. Така, числото Пет е, което решава кога най-добре може да се намеси лекарят. Преди това, той не може много нещо да направя, освен да остави на природата, но след това може да се намесва, като ще помогне, или ще навреди, защото онова, което може да се нарече добро, или лошо, тогава протича в света на реалността.
към текста >>
В света, особенно в Духовния
свят
, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях.
Нека сега отново да погледнем назад към числото ЕДНО. Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно.
В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях.
В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи. В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>
39.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък
свят
и то с пълно право.
Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият човек.
Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право.
Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение. У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили. Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество. Ако проучите едно животно.
към текста >>
Навън, големият
свят
, Макрокосмоса: в нас, малкият
свят
, Микрокосмоса.
Парацелз използува едно много красиво сравнение, за да покаже тази връзка на човешкото същество с природата. Той казал, че отделните същества в природата са букви, а хората са думи, които са съставени от тях.
Навън, големият свят, Макрокосмоса: в нас, малкият свят, Микрокосмоса.
Навън всичко съществува отделно. В хората е определено от хармоничното отношение с другите органи. Точно това ни дава възможност да илюстрираме, чрез човешките същества, развитието на цялата Вселена, дотолкова, доколкото тя принадлежи на нас.
към текста >>
Когато изговоря една дума, например "
свят
", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума.
Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми. Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви.
Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума.
Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство". Движенията на въздуха са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка. По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества".
към текста >>
Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във
физическия
свят
, но се намират само в астралния
свят
.
Ако сравним един днешен човек с животните, разликата между тях принуждава човек да каже, че човекът, като индивид, има вътре в себе си онова, което не може да бъде намерено в отделното животно. Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа.
Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят.
Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе. В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически. Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души.
към текста >>
В астралния
свят
, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически.
Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа. Такива групови Азове /Себета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят. Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един нося своето Аз, своето Себе.
В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически.
Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души.
към текста >>
Тези групови души първоначално са били в астралния
свят
, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества.
В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост.
Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества.
Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз. Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството. Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
към текста >>
Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен
свят
.
В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове.
Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят.
Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях. И поради това, виждаме тръбите в третия печат.
към текста >>
Когато хората отново ще живеят в този духовен
свят
, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях.
Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физически трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят.
Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чуваше от тях.
И поради това, виждаме тръбите в третия печат.
към текста >>
От духовния
свят
идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати.
От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати.
Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити. Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето.
към текста >>
Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия
свят
.
Но има и по-високо посвещение. Хората произхождат от още по-висши светове и те се изкачат отново до тях. Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми. Онова, което сега е вън в света отделните букви, от които човек е съставен той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света. В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си.
Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпространи по целия свят.
Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицирват повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при четвъртия печат с неговата скала, море и колони. Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин.
към текста >>
Окултистът, който се е запознал с нашия
свят
знае, че пространството във
физическия
свят
не е просто празнота, но нещо съвсем друго.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат.
Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго.
Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода.
към текста >>
Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на
физическия
свят
.
Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултистът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството.
Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят.
Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление. Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента. Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало. Духовното най-висшето, е противоположното контра-измерение.
към текста >>
Прочистеното тяло на змията спиралата на този
свят
, има дълбоко значение.
Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много видяхме до каква висота но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала.
Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение.
Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
към текста >>
Ние виждаме, че при проявения
свят
се прибавя едни втори елемент на живота, това е смъртта.
Ние виждаме, че при проявения свят се прибавя едни втори елемент на живота, това е смъртта.
Затова, че той отново е намерил живот в тази смърт, човек трябва да намери смъртта на сетивата в първичния източник на всичко, което живее. Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим съзнание. Ние можем да победим смъртта, когато открием нейното значение в мистерията на спасителя. Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в смисъла на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС И. С. М.
към текста >>
Вие виждате как целият
свят
е представен в такива печати и защо Магите и Посветените са вместили целия Космос в тях, те притежават огромна сила.
Вие виждате как целият свят е представен в такива печати и защо Магите и Посветените са вместили целия Космос в тях, те притежават огромна сила.
Вие можете непрекъснато да се връщате към тези печати и ще видите, че като медитирате върху тях, те ще ви разкрият безкрайна мъдрост. Те могат да имат огромно влияние върху душата, защото са създадени от космичните тайни. Окачете ги в една стая, където се разискват такива неща, както това сме вършили тук, разисквания, чрез които човек се издига до световните тайни на света и те ще се окажат с голямо просветяващо и оживяващо влияние, въпреки че хората, твърде често, не ще осъзнават тяхното /влияние/ въздействие. И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях. Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести.
към текста >>
40.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния
свят
.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха.
Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във
физическия
организъм на детето.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация.
Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето.
Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна. Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят. За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния
свят
.
Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха. Идеята за безсмъртието и несъзнателния стремеж на религиите да пробудят изтънчен човешки егоизъм спрямо свръхсетивния свят. Възпитани ето като продължение на това, което свръхсетивните Същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация. Хармонизирайки дишането, ние вмъкваме духовно-душевни сили във физическия организъм на детето. Защо в детската възраст „вътрешната страна" на съня и бодърствуването остава неовладяна.
Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е могло да извърши в духовния свят.
За необходимостта от самовъзпитание на учителя.
към текста >>
Потокът на разрушението и потокът на съзиданието в природния
свят
.
Потокът на разрушението и потокът на съзиданието в природния свят.
Как би изглеждала природата без човека. Човекът като предусловие за възникване на животинското царство. Човешките трупове като активен фактор в планетарната еволюция на Земята. „Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва". За родството между кости и нерви. Рахитът.
към текста >>
Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния
свят
.
Човекът е буден единствено в своето мислене; в своите чувства той сънува, а в своята воля спи. Върху някои загадъчни страни на детската душевност. За непроявената воля на децата, които погрешно биват насочвани към „помощни училища". За подхода към „умствено недоразвитите'' деца: Насърчаване на волята, а не на мисленето! Особености на етерния ландшафт в Южна Италия.
Засега Азът не може да бъде пренасян направо в духовния свят.
Непоносимата болка, която човек би изпитал, ако съзнателно изживее процесите на веществообмяната. Азът и неговите три степени на будност в обикновения живот. За космическия произход на Инспирациите. Защо Гьоте продиктува, а не написа, втора та част на „Фауст". Неопределените интуиции и тези които са описани в "Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния
свят
.
За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите. Волевият характер на детските усещания. Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка. Тенденцията на нервната система да се минерализира.
Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят.
Съвременните хора мислят само с помощта на думите. „Запомняне" и „забравяне" от антропософска гледна точка. Изкуствените теории на социалистически те лидери.
към текста >>
Прекаленото отдаване на външния сетивен
свят
.
Спомняне и забравяне тяхната връзка с пробуждането и заспиването.
Прекаленото отдаване на външния сетивен свят.
Възникване на спомените. За връзката между воля и паметови способности. Абстрактното единство на видимия свят. Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз.
към текста >>
Абстрактното единство на видимия
свят
.
Спомняне и забравяне тяхната връзка с пробуждането и заспиването. Прекаленото отдаване на външния сетивен свят. Възникване на спомените. За връзката между воля и паметови способности.
Абстрактното единство на видимия свят.
Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства. За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание.
към текста >>
Слизайки от духовния
свят
, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст.
Понятията формират не само душевния и мисловен живот, но и самото физическо тяло на човека. Херман Бар за увеличаващия се брой на еднаквите човешки физиономии. Дефинициите са смърт за обучението и възпитанието. Разликата между мъртвите и живите понятия: Живите понятия метаморфозират и се развиват в хода на индивидуалния човешки живот. Силата да благославят имат само онези хора, които в детската си възраст са изградили навика да се молят.
Слизайки от духовния свят, човекът сваля своята преданост към духовните Същества под формата на това, което наричаме подражание в детската възраст.
Дълбоко в себе си, детето знае: Светът е морален! Светът е красив! Светът е истинен!
към текста >>
Главата има своя център в себе си, а крайниците имат своя център всред целия видим
свят
.
Троичното устройство на човека и неговата връзка с Макрокосмоса.
Главата има своя център в себе си, а крайниците имат своя център всред целия видим свят.
Гьоте и неговата идея за метаморфозата. Античното изкуство като пример за връзката между човека и Макрокосмоса. За произхода на танца от планетарните движения. Същност на музикалното изкуство. По отношение на своята глава човекът произлиза от животинското царство.
към текста >>
Растителният
свят
като метаморфоза на въглерода.
Формиращото влияние на човешката глава. Главата и животинското царство. За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми. Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес. Произход на мигрената.
Растителният свят като метаморфоза на въглерода.
Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи. Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси. Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство.
към текста >>
Безконтролното разрастване на растителния
свят
като причина за боледуване.
Главата и животинското царство. За тенденцията на главата да продуцира свръхсетивни животински форми. Непрекъснатата метаморфоза на животинската същност има своя свръхсетивен израз в човешкия мисловен процес. Произход на мигрената. Растителният свят като метаморфоза на въглерода.
Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване.
Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи. Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси. Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство. Одухотвореният от човека животински свят.
към текста >>
Одухотвореният от човека животински
свят
.
Безконтролното разрастване на растителния свят като причина за боледуване. Връзка между хранене и дишане. Човешкото „силово" тяло и неговите задачи. Захарната болест като експанзия на кристализационните процеси. Специфичните задачи на човешкото тяло: Непрекъснато да разтваря минералите и да преобразява растителното царство.
Одухотвореният от човека животински свят.
към текста >>
Проявленията на духовно-душевния
свят
в човека.
Проявленията на духовно-душевния свят в човека.
Окултната връзка между глава и крайници. Човекът като един вид препятствие пред духовно-душевните сили. Натрупването на мазнини при недостатъчни физически усилия. Хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса. Живият органически свят е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически свят проницаем за Духа.
към текста >>
Живият органически
свят
е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически
свят
проницаем за Духа.
Проявленията на духовно-душевния свят в човека. Окултната връзка между глава и крайници. Човекът като един вид препятствие пред духовно-душевните сили. Натрупването на мазнини при недостатъчни физически усилия. Хранейки детето с мазнини, ние проваляме намеренията на Космоса.
Живият органически свят е непроницаем за Духа и обратно: мъртвият физически свят проницаем за Духа.
Разликата между духовната и физическата работа: Докато работим физически, Духът н обгръща отвсякъде; докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена. Прекомерната интелектуална дейност хаотизира, нормалния човешки живот. Евритмия и спорт. Интензивният спорт като дарвинизъм в действие.
към текста >>
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от “духовния
свят
".
Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка.
А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на "антропософска история" се съдържа в съобщенията от “духовния свят".
към текста >>
41.
Предговор към българското издание.
GA_293 Общото човекознание
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия
свят
и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Тук се изправяме пред цялата загадъчност на Валдорфската педагогика!
Що за човекознание, що за метод е този, който се разпространява по целия свят и позволява чрез една педагогика да бъдат обучавани деца с най-различен цвят на кожата.
Каква е тази педагогика, която успя да надживее трудностите на една световна война, а и възникна в изключително трудно време: Годината на основополагането е 1919, първата следвоенна година след Първата световна война, годината на започващата инфлация в Германия!
към текста >>
42.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на
физическия
свят
; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата.
Ние ще обхванем правилно нашите задачи, само ако гледаме на тях не просто като на интелектуално-душевна дейност, а като на дейност от най-висш морално-духовен характер; ето защо Вие ще намерите за напълно естествено, че когато днес пристъпваме към тази задача, се налага преди всичко да се замислим за дълбоката връзка между нашата работа и духовните светове.
При изпълнението на тази огромна задача, следва да сме наясно: ние не се включваме в нея просто като жители на физическия свят; стремежът, сами да възлагаме пред себе си определени задачи, особено нараства през последните столетия и всред тези задачи, на първо място е обучението и възпитанието на децата.
И така, още в началото на нашата подготвителна дейност, нека да се замислим: Как всеки един от нас може да укрепи и засили връзката си с духовните сили, в името на които и с чието позволение, така да се каже, той ще трябва да работи занапред. Моля Ви, тези въвеждащи думи да бъдат схванати като един вид молитва пред онези сили, на чиито имагинативни, инспиративни и интуитивни въздействия ще трябва да се осланяме, докато осъществяваме нашите намерения и задачи.
към текста >>
Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния
свят
.
Извънредно характерно, например, за днешните вероизповедания е, че свещениците разчитат преди всичко на човешкия егоизъм.
Вземете това, което засяга човека най-дълбоко: Въпросът за безсмъртието, и се замислете как днес почти всичко, дори и в областта на вероизповеданията, е насочено да пробуди човешкия егоизъм спрямо свръхсетивния свят.
Егоизмът подтиква човека да мине през Портата на смъртта не като някакво безлично същество, а като се опира на своя Аз. Но това не е нищо друго, освен един изтънчен егоизъм. И тъкмо към този егоизъм апелира днес – и то в огромни мащаби всяко вероизповедание, когато разглежда въпроса за безсмъртието. Ето защо по принцип религиозната проповед се обръща към човека по такъв начин, сякаш тя забравя за началото на нашия земен живот и обсъжда само неговия край, сякаш има пред себе си само смъртта, а не и раждането на човека.
към текста >>
Ще трябва да осмислим все по-ясно фактът, че в периода между смъртта и поредното си ново раждане, човек преминава през едно продължително развитие и че в хода на това развитие, той стига до определен момент, когато за духовния
свят
той, така да се каже, умира; и че за да продължи да живее в условията на духовния
свят
, той трябва да навлезе в съвсем други форми на съществувание.
Дори и нещата да не се изразяват така категорично, те изглеждат точно така. Ние живеем в една епоха, когато ако искаме да отклоним човечеството от наклонения път, по който то крачи днес сме длъжни да се изправим срещу този апел към човешкия егоизъм. Ние ще трябва все повече и повече да насочваме нашето съзнание към другия край на земния живот, а именно към раждането.
Ще трябва да осмислим все по-ясно фактът, че в периода между смъртта и поредното си ново раждане, човек преминава през едно продължително развитие и че в хода на това развитие, той стига до определен момент, когато за духовния свят той, така да се каже, умира; и че за да продължи да живее в условията на духовния свят, той трябва да навлезе в съвсем други форми на съществувание.
към текста >>
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния
свят
, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло.
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло.
Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества. Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>
Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на
физическия
живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния
свят
, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Тези други форми на съществувание той получава, когато ако мога така да се изразя се „облича" във физическото си и етерно тяло; ако би следвал само своето праволинейно развитие в духовния свят, той никога не би стигнал до „обвивките" на физическото и етерното тяло.
Когато обхващаме с физически поглед едно дете, каквото е то след своето раждане, нека да сме наясно: цялото то е едно продължение; и ние сме длъжни да насочваме нашето внимание не само към това, което настъпва с човека след смъртта, следователно, към духовното продължение на физическия живот; ние трябва да сме наясно: самото физическо съществувание е един вид продължение на духовния свят, а чрез възпитанието ние само продължаваме това, което е извършено и без наше участие, от страна на висшите духовни Същества.
Ние ще обгърнем нашето възпитателно изкуство с единствено подобаващото настроение, само ако проумеем: Тук, в това подрастващо човешко същество, ти трябва да предприемеш едно продължение на всичко онова, което висшите Същества вече са постигнали преди неговото физическо раждане.
към текста >>
Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над
физическия
свят
.
Хората размишляват върху възпитанието и стигат до въпроса за пренаталното възпитание, т.е. възпитанието преди раждането.
Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят.
Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето.
към текста >>
Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло
физическия
свят
, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето.
Обаче преди раждането, човешкото същество е все още под закрилата на духовни Същества, които стоят над физическия свят. Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето.
Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето.
Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
към текста >>
Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във
физическия
план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух.
Тъкмо на тях е предоставена задачата да поддържат непосредствена връзка между света и неродената душа. Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето.
Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух.
След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека.
към текста >>
След като детето се появи на
физическия
план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата.
Ето защо, пренаталното възпитание няма отношение към самото дете. По-скоро пренаталното възпитание е несъзнателна последица на това, което родителите, и особено майката, вършат. Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух.
След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата.
Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека. Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на
физическия
свят
и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
Ако до момента на раждането, животът на майката е в съответствие с моралните и логически закони, тогава резултатите от това самовъзпитание по най-естествен начин ще преминат у детето. Колкото по-малко се мисли за възпитанието на детето преди то да е видяло физическия свят, и колкото повече се стремим към нормален и разумен живот, толкова по-добре ще бъде за детето. Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части.
Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst).
До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе. Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека. Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>
Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен
свят
на човека.
Всъщност възпитанието започва в мига, когато детето е вече напълно включено във физическия план, а това настъпва тогава, когато детето започне да вдишва заобикалящия го въздух. След като детето се появи на физическия план, ние трябва да сме наясно, какво представлява за него преминаването от едно духовно измерение в едно друго, физическо измерение на нещата. Тук преди всичко, следва да знаем, че човекът е изграден от две съставни части. Още преди раждането му на физическата Земя, се осъществява една връзка между Духът и душата; като под „Дух" разбираме онова, което днес все още е напълно скрито в очертанията на физическия свят и което в духовнонаучен смисъл наричаме „Човекът-Дух" (Geistesmensch), „Духът-Живот" (Lebensgeist), „Духът-Себе" (Geistselbst). До голяма степен, тези три съставни части на човека са в свръхсетивните сфери, към които ние трябва да се стремим; а намирайки се между смъртта и поредното ново раждане, ние вече изграждаме известно отношение към тях: към Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе.
Силата, която се излъчва от тази троична същност, пронизва целия душевен свят на човека.
Съзнаващата Душа (Bewusstseinsseele), Разсъдъчната Душа (Verstandesseele) и Сетивната Душа (Empfmdungsseele)*4.
към текста >>
след като то отново слиза във
физическия
свят
, бихте установили как току що описаните духовни сили у човека са вече свързани с неговите душевни сили.
И ако Вие бихте могли да наблюдавате човешкото същество, което е оставило зад себе си и смъртта, и новото раждане, т.е.
след като то отново слиза във физическия свят, бихте установили как току що описаните духовни сили у човека са вече свързани с неговите душевни сили.
И така, като духовно-душевно, или като душевно-духовно същество, човекът слиза от по-висшите сери, за да стъпи на Земята. Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа.
към текста >>
При слизането си във
физическия
свят
, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
И така, като духовно-душевно, или като душевно-духовно същество, човекът слиза от по-висшите сери, за да стъпи на Земята. Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа.
При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
към текста >>
Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на
физическия
план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа. При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
към текста >>
Между многото връзки, които човек поддържа с външния
свят
, най-важната е дишането.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно.
Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането.
Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят. Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката. Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
към текста >>
В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния
свят
.
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно. Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух.
В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят.
Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката. Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
към текста >>
Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на
физическия
човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
Нека сега да разгледаме тази задача по-конкретно. Между многото връзки, които човек поддържа с външния свят, най-важната е дишането. Веднага след раждането, ние вдишваме първата глътка въздух. В майчината утроба, дишането е все още, така да се каже, в подготвителен стадий и далеч не осъществява някаква значителна връзка с външния свят. Това, което наричаме „дишане" в истинския смисъл на тази дума, започва едва тогава, когато детето напусне утробата на майката.
Да, дишането означава много, твърде много за човешкото същество, понеже тук е представен онзи троичен организъм, онази троична система на физическия човек, за която Вие знаете от моите книги и лекции.*5
към текста >>
Към тази троична система на
физическия
човек, на първо място ще поставим веществообмяната.
Към тази троична система на физическия човек, на първо място ще поставим веществообмяната.
Обаче от една страна, веществообмяната е дълбоко свързана тъкмо с дишането; във веществообменен смисъл, дихателният процес е тясно вплетен в кръвната циркулация, защото чрез нея хранителните вещества достигат до всяка част на човешкото тяло. Следователно, наред със своите собствени функции, дишането има задачи, които са в тясна връзка с веществообменната система*6. От друга страна, дишането е в зависимост и от нервно-сетивния живот на човека. Вдишвайки, ние непрекъснато тласкаме ликворната течност в посока към мозъка; издишвайки, ние връщаме тази течност обратно в тялото. Ето как ние пренасяме дихателния ритъм в областта на мозъка.
към текста >>
С други думи: Дишането е най-важния посредник между слизащото във
физическия
свят
човешко същество и видимия външен
свят
.
С други думи: Дишането е най-важния посредник между слизащото във физическия свят човешко същество и видимия външен свят.
Обаче ние следва да сме наясно това дишане все още не протича по онзи правилен начин, който е необходим за поддържането на физическия живот; при човека, който току що слиза на Земята, не съществува пълна хармония между дихателния процес и нервно-сетивния процес.
към текста >>
Обаче ние следва да сме наясно това дишане все още не протича по онзи правилен начин, който е необходим за поддържането на
физическия
живот; при човека, който току що слиза на Земята, не съществува пълна хармония между дихателния процес и нервно-сетивния процес.
С други думи: Дишането е най-важния посредник между слизащото във физическия свят човешко същество и видимия външен свят.
Обаче ние следва да сме наясно това дишане все още не протича по онзи правилен начин, който е необходим за поддържането на физическия живот; при човека, който току що слиза на Земята, не съществува пълна хармония между дихателния процес и нервно-сетивния процес.
към текста >>
Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във
физическия
живот на детето.
Ако внимателно наблюдаваме детето, ние ще установим: Детето все още не се е научило да диша по такъв начин, че да поддържа нервно-сетивния процес. Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на възпитанието. Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка. Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот. В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша.
Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето.
Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно!
към текста >>
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен
свят
.
Обаче има и нещо друго, което детето не съумява да върши както трябва и ние следва да го знаем съвсем точно, за да постигнем съзвучие между двете съставни части а именно между физическото тяло на детето и неговия духовно-душевен свят.
Това, което детето не съумява да върши както трябва в началото на своето съществува ние (вероятно ще Ви направи впечатление, че всичко,което изтъкваме от духовна гледна точка, изглежда в противоречие с установения външен ред на нещата), е че то не може да осъществява смяната между сън и будност според естествения за човешкото същество начин. Външно погледнато, ситуацията е следната: Детето сякаш спи съвсем добре; то спи много повече отколкото възрастния и прекарва по-голямата част от живота си в сън. Обаче това, което представлява вътрешната страна на съня и бодърствуването, остава неовладяно от детето.*7
към текста >>
Детето има всевъзможни изживявания на
физическия
план.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план.
То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване.
към текста >>
Но вършейки всичко това в очертанията на
физическия
свят
и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния
свят
и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н.
Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е.
това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във
физическия
свят
.
Детето има всевъзможни изживявания на физическия план. То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е.
това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят.
Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят. Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от
физическия
свят
.
То си служи със своите крайници, яде, пие, диша и т.н. Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване.
Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от
физическия
свят
в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
Но вършейки всичко това в очертанията на физическия свят и преминавайки от сън в будност, и обратно то съвсем не може да пренесе в духовния свят и да преработи там своите сетивни изживявания, т.е. това, което очите виждат, ръцете докосват и краката ритат, така че да върне резултата от тази работа обратно във физическия свят. Неговият сън е друг, то далеч не спи както възрастните. Докато възрастните спят, те преработват предимно това, което са изпитали в периода между сутрешното пробуждане и вечерното засипване. Детето обаче не може да вмъкне в своя сън това, което изпитва между пробуждането и засипването; в съня си то все още живее в общия духовен порядък на Космоса и не може да пренася там своите сетивни изживявания от физическия свят.
Едва правилното възпитание ще му помогне, за да пренася своите опитности от физическия свят в онази сфера, в която пулсират духовно-душевните сили през периода от заспиването до пробуждането.
към текста >>
Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на
физическия
свят
дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния
свят
, така че след като от ново се връщаме във
физическия
свят
, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора.
В качеството си на възпитатели и преподаватели, ние не можем да внушим на, детето абсолютно нищо, свързано с висшите светове.
Защото това, което се влива в човека от висшите светове, прониква в него през периода между засилването и пробуждането, Всъщност ние можем да се възползваме от времето, което прекарваме на физическия свят дотолкова, доколкото пренасяме нашите действия в духовния свят, така че след като от ново се връщаме във физическия свят, да свалим от горе необходимата сила, за да бъдем здрави и работоспособни хора.
към текста >>
В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за
физическия
човек.
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала. Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек.
И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния
свят
.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят.
Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния
свят
.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят.
Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят.
В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
В духовния
свят
човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на
физическия
свят
.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят.
В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на
физическия
организъм в душевно-духовната област.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят. Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят.
Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област.
И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
43.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Аз исках да Ви дам само предварителна идея за тези неща защото по-късно ще ги изясним много по-подробно, и да заостря Вашето внимание върху несъмнения факт, че обикновените дефиниции от учебниците по психология и педагогика не ни дават истинско разбиране за мисловната и представна дейност; това разбиране идва само тогава, когато проумеем: В човешките представи се отразява онази деятелност, която сме упражнявали преди раждането респективно зачатието в чисто духовния
свят
.
Аз исках да Ви дам само предварителна идея за тези неща защото по-късно ще ги изясним много по-подробно, и да заостря Вашето внимание върху несъмнения факт, че обикновените дефиниции от учебниците по психология и педагогика не ни дават истинско разбиране за мисловната и представна дейност; това разбиране идва само тогава, когато проумеем: В човешките представи се отразява онази деятелност, която сме упражнявали преди раждането респективно зачатието в чисто духовния свят.
Всяко друго обяснение на мисленето е безпредметно, защото изобщо няма да ни доближи до неговата истинска природа.
към текста >>
Както беше споменато в първата лекция, ние се раждаме във
физическия
свят
, само защото не можем да останем повече в духовния
свят
.
Както беше споменато в първата лекция, ние се раждаме във физическия свят, само защото не можем да останем повече в духовния свят.
След като сме вече инкарнирани в материалния свят, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия. Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи. А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия.
към текста >>
След като сме вече инкарнирани в материалния
свят
, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия.
Както беше споменато в първата лекция, ние се раждаме във физическия свят, само защото не можем да останем повече в духовния свят.
След като сме вече инкарнирани в материалния свят, ние развиваме една антипатия към всичко, което е духовно, така че отблъскваме пренаталните духовни спомени в една несъзнавана антипатия.
Ние просто носим в себе си силата на антипатията и чрез нея превръщаме пренаталните елементи в мисловни образи. А всичко онова, в която ще се превърне нашата воля след смъртта, ние, така да се каже, заливаме с вълни от симпатия.
към текста >>
Тези два елемента се проявяват особено ясно както често съм изтъквал това в моите лекции там, в душевния
свят
след смъртта.
Ето как изглежда тази част от душевния живот на човека. Душевната природа на човека не може да бъде разбрана, ако не се прави разлика между елементите на симпатия и антипатия.
Тези два елемента се проявяват особено ясно както често съм изтъквал това в моите лекции там, в душевния свят след смъртта.
Там симпатията и антипатията открито бушуват като необуздани сили. Тези подробности от човешкия душевен живот са Ви добре познати.*16
към текста >>
В условията на
физическия
свят
, душевният живот е здраво свързан с
физическия
организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието.
В условията на физическия свят, душевният живот е здраво свързан с физическия организъм, така че от една страна, в него се проявява всичко, което намира израз в антипатията, паметта и понятието.
Всички те са свързани с нервната организация, така че в нервната организация на човешкия организъм се отразяват всички пренатални опитности на човешкото същество. Животът преди раждането непрекъснато действува чрез антипатията, паметта и понятията, така че изгражда в човешкото тяло именно нервите. Тази е истината за нервната система. Всички приказки за някакво разграничаване на „сетивни" и „двигателни" нерви, е чиста безмислица, както многократно съм изтъквал.*17
към текста >>
Обаче ние не му позволяваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния
свят
.
Ние винаги трябва да обхващаме целия човек в неговото духовно, душевно и телесно устройство. Но в човека непрекъснато се ражда нещо, което показва тенденцията да става все по-духовно. Но понеже за любовта впрочем за егоистичната любов е характерно, че иска да задържи материята, човешкото физическо тяло е силно затруднено в своето одухотворяване. И така, в себе си имаме нещо материално, което непрекъснато се стреми да премине в едно духовно състояние.
Обаче ние не му позволяваме това; дори го унищожаваме още в мига, когато то по желае да се издигне в духовния свят.
Това „нещо" е кръвта пълната противоположност на нервите.
към текста >>
Кръвта наистина е една „особена течност".*18 Защото ако се опитаме напълно да я отделим от човешкото тяло което в условията на земния
свят
е невъзможно тя няма да бъде унищожена чрез едни или други физически субстанции, а веднага би се понесла нагоре като ,Дух".
Кръвта наистина е една „особена течност".*18 Защото ако се опитаме напълно да я отделим от човешкото тяло което в условията на земния свят е невъзможно тя няма да бъде унищожена чрез едни или други физически субстанции, а веднага би се понесла нагоре като ,Дух".
За да не се случи това, за да не се понесе нагоре като „Дух" и за да я задържим в тялото си до нашата смърт, ние сме длъжни непрекъснато да унищожаваме кръвта. Ето как в нас непрекъснато се разиграват двата процеса: образуване на кръвта унищожаване на кръвта; това се постига чрез вдишването и издишването.Така в себе си ние имаме един двуполюсен процес.
към текста >>
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния
свят
.
Част от него се осъществява в самата кръв, в кръвоносните съдове, които имат постоянната тенденция да изнесат нашето съществувание горе в духовния свят.
Да се говори за „двигателни" или „моторни" нерви просто противоречи на фактите. За разлика от кръвта, всички нерви са така устроени, че могат да бъдат разбрани най-вече в процесите на умирането, в процесите на материализацията. Това, което лежи по хода на нервните пътища, е всъщност бих казал „утаената" материя. Стремежът на кръвта е да става все по-духовна; стремежът на нервите е да стават все по-материални. „Кръв" и „нерви" са две напълно противоположни неща.
към текста >>
На тези места, където нервните влакна се прекъсват, ние се включваме с нашата симпатия и антипатия в душевния
свят
; това се повтаря и там, където ганглийните възли преминават в симпатикусовата нервна система.
Подобно прекъсване, подобен скок, виждаме и в гръбначния мозък, когато например едно от нервните разклонения се отправя към задния дял на гръбначния мозък, а друго към предния дял. По-нататък такъв скок имаме в ганглийните възли, които спадат към симпатикусовата нервна система. Ние съвсем не сме толкова просто устроени, както изглежда на пръв поглед. На три места в нашия организъм в главата, гръдната област и долната част на тялото има граници, където се срещат антипатията и симпатията. Възприятията и волята.възникват не поради това, че „нещо" преминава от сетивните нерви в моторните, а просто защото един вид „прав ток" се прехвърля от един нерв към друг и поради тази причина у нас се пробужда душевната сфера: В главния мозък и в гръбначния мозък.
На тези места, където нервните влакна се прекъсват, ние се включваме с нашата симпатия и антипатия в душевния свят; това се повтаря и там, където ганглийните възли преминават в симпатикусовата нервна система.
към текста >>
Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата
свят
ост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
Нека да обобщим: Мисленето е една образна дейност, произтичаща от нашите опитности преди раждането, респективно преди зачатието. Духовните сили са вложили в нас определена активност на образите, която продължава и след нашето раждане. И когато предлагаме на децата не друго, а образи, ние просто подновяваме тази космическа дейност. Ние им поднасяме образи, които се превръщат в един вид зародиши, понеже те нахлуват чак в органическите структури на тялото. Ето защо, за да възпитаваме чрез образи, ние трябва да бъдем завладени от чувството: Когато си служиш с образи, ти действуваш върху целия човек, защото от резонанса на образите се променя целия човек!
Целият възпитателен процес е продължение на една свръхсетивна дейност от периода преди раждането и точно този факт придава на възпитанието необходимата святост, без която за възпитание е немислимо да се говори.
към текста >>
44.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния
свят
и от друга с духовния
свят
.
В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят.
Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта. Днес психологията е изключително слабо развита. Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух. Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество. Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух".
към текста >>
Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния
свят
, а от друга с духовния
свят
; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта.
В хода на преподаването ние запознаваме детето от една страна с природния свят и от друга с духовния свят.
Като човешки същества, от една страна ние сме сродни с природния свят, а от друга с духовния свят; впрочем това се отнася най-вече за живота ни между раждането и смъртта.
Днес психологията е изключително слабо развита. Тя страда най-вече от последиците на онази църковна догма, оповестена през 869 година, която помрачи много по-древния, инстинктивен светоглед, а именно дълбокото убеждение, че човекът е съставен от тяло, душа и Дух. Почти навсякъде, където днес се говори за психология, Вие ще срещнете твърдението за двойствеността на човешкото същество. Навсякъде Вие ще чуете, че човекът е изграден от тяло и душа, или от тяло и Дух, като в случая несъмнено се поставя знак на равенство между „душа" и “Дух". Почти всички психологии са построени върху това погрешно схващане за „двойствената" човешка природа.
към текста >>
Впрочем в условията на
физическия
свят
, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции.
Но какво представлява този закон за съхранение на енергията от културно-историческа гледна точка? Всъщност той е една голяма пречка за правилното разбиране на човешката природа. Ние никога не бихме стигнали до такова разбиране, ако смятаме, че в хода на еволюцията е невъзможно да се породят съвсем нов вид сили. Защото истинската природа на човека подсказва, че чрез него непрекъснато се пораждат нови сили.
Впрочем в условията на физическия свят, човекът е единственото същество, в което се образуват нови сили а както по-късно ще чуем също и нови вещества, нови субстанции.
В известен смисъл, законът за съхранение на енергията не представлява пречка за разбирането на минералното, растителното и животинското царство, но стигне ли се до едно истинско познание на човешкото същество, нещата изцяло се променят.
към текста >>
Първоначално тъкмо това двойнствено отнасяне на човека към природния
свят
е дало повод да се мисли, че и самият той е „двойнствено същество": Една пълна заблуда.
Външната природа застава пред нас по такъв начин, че от една страна ние й противопоставяме нашия представен и мисловен живот, които имат образен характер, и които са един вид отражение на живота преди раждането; от друга страна насочваме към природата нашата волева същност, чиито зародишни сили са отправени към нашия живот след смъртта. По този начин, ние сме в непрекъсната връзка с природата.
Първоначално тъкмо това двойнствено отнасяне на човека към природния свят е дало повод да се мисли, че и самият той е „двойнствено същество": Една пълна заблуда.
На този въпрос ще се върнем по-късно.
към текста >>
Но отправим ли към природния
свят
нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
Но отправим ли към природния свят нашата жива и целеустремена воля, с нейните зародишни импулси, насочени към живота след смъртта, тогава природата ни се открива в съвсем друга светлина.
към текста >>
Защото всичко, което ни свързва с външния
свят
чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности.
Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23.
Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24. Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят. Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите. Когато например хващате парче тебешир, тук е налице един физически процес, сходен с онзи духовен процес, който се разиграва докато Вие изпращате етерните сили от Вашите очи, за да изградите зрителен образ за съответния предмет.
към текста >>
Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния
свят
.
Обаче сега, след като неволно сте възприели някои погрешни представи от съвременната наука, пред Вас ще възникнат значителни трудности. Защото всичко, което ни свързва с външния свят чрез сетивата тук имам предвид всичките 12 сетива има не познавателен, а волев характер*23. Ясно е, че за днешните хора подобно схващане звучи съвсем абсурдно. Ето защо те приемат за нещо детинско, когато Платон твърди, че всъщност при зрението се протягат един вид пипала от очите, за да се насочат към предметите*24.
Разбира се, тези „пипала" остават незабелязани от сетивните органи; обаче за Платон те бяха факт, доказващ, че той е проникнал в свръхсетивния свят.
Всъщност, когато обхващаме нещата с поглед, ние само осъществяваме макар и по деликатен начин един процес, сходен с този, при който докосваме предметите. Когато например хващате парче тебешир, тук е налице един физически процес, сходен с онзи духовен процес, който се разиграва докато Вие изпращате етерните сили от Вашите очи, за да изградите зрителен образ за съответния предмет.
към текста >>
Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия
свят
, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони.
Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата.
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
към текста >>
от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен
свят
, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е.
от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния
свят
, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах. И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея. В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа.
А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>
Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия
свят
чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е.
Обаче над тези два елемента обхващането на мъртвия свят чрез разума и обхващането на живите сили в природата чрез волята човекът разполага с нещо, което нито едно друго земно същество не носи у себе си от раждането до смъртта: Това е чистото мислене, т.е.
мисленето, което се отнася не до външната природа, а до свръхсетивната същност в самия човек, която прави от човека самостоятелно същество, разширяващо се извън пределите на мъртвите и живи сили в природата. Искаме ли да говорим за човешката свобода, трябва да посочим тъкмо тази автономия, тъкмо това чисто и независещо от сетивата мислене, в което непрекъснато пулсира волята.
към текста >>
Поискаме ли да разграничим тези два потока в природния
свят
, неизбежно възниква въпросът: Как би изглеждала природата, ако човекът не съществуваше в нея?
Но ако разглеждате природата от тази гледна точка, Вие ще се съгласите: Да, намирайки се всред нея, аз нося в себе си както потока на разрушението, така и потока на съзиданието. Впрочем съвременната наука не стига до разбирането за тези неща; за нея природата е, така да се каже, някакво „единство" и тя постоянно смесва разрушителното и съзидателното начало; ето защо в съвременните научни постановки за същността на природата винаги има нещо изключително конфузно.
Поискаме ли да разграничим тези два потока в природния свят, неизбежно възниква въпросът: Как би изглеждала природата, ако човекът не съществуваше в нея?
към текста >>
Вероятно естествоизпитателят би добавил: Дори и земеделецът да обработва земята и да видоизменя нейната повърхност, дори и инженерът да конструира машини и да внася промени в околния
свят
, всички те са незначителни спрямо онези промени, които настъпват чрез самата природа.
По същество, друг отговор не може и да се очаква.
Вероятно естествоизпитателят би добавил: Дори и земеделецът да обработва земята и да видоизменя нейната повърхност, дори и инженерът да конструира машини и да внася промени в околния свят, всички те са незначителни спрямо онези промени, които настъпват чрез самата природа.
към текста >>
Следователно, естествоизпитателят винаги ще твърди, че минералите, растенията и животните биха се развивали, дори и човекът да не съществуваше на този
свят
.
Следователно, естествоизпитателят винаги ще твърди, че минералите, растенията и животните биха се развивали, дори и човекът да не съществуваше на този свят.
към текста >>
В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския
свят
по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския
свят
като един вид утайка.
Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце". На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното.
В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка.
А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия. Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27.
към текста >>
Следва да сме наясно, че не само низшите животински видове, но също и целия растителен и минерален
свят
отдавна биха се „втвърдили", отдавна биха от паднали от еволюцията, ако човекът не беше на Земята.
Но нека да се обърнем сега към минералното и растителното царство.
Следва да сме наясно, че не само низшите животински видове, но също и целия растителен и минерален свят отдавна биха се „втвърдили", отдавна биха от паднали от еволюцията, ако човекът не беше на Земята.
Разбира се, напълно в духа на днешните естествени науки е, да повдигнат възражението: „Добре, хората умират, телата им биват изгаряни или погребвани и с това биват предавани на Земята, обаче този факт няма никакво значение за еволюцията на Земята, понеже тя би протичала по същия начин, независимо дали нашата планета приема или не човешките тела".
към текста >>
Ако внимателно размислите върху тези неща, едва ли ще се очудите, ако кажа още и следното: Слизайки от духовния
свят
, човекът влиза в „одеждите" на своето физическо тяло.
Ако внимателно размислите върху тези неща, едва ли ще се очудите, ако кажа още и следното: Слизайки от духовния свят, човекът влиза в „одеждите" на своето физическо тяло.
Но разбира се, физическото тяло, което човек получава при раждането, е съвсем различно от тялото, което той оставя след себе си при настъпването на смъртта. С физическото тяло са станали известни промени и те могат да бъдат разбрани само с оглед на проникващите в него духовно-душевни сили. В края на краищата всички ние ядем същата храна, която приемат и животните, т.е. ние преработваме хранителните вещества, също както и животните, само че тук има една съществена разлика: Всъщност ние преобразяваме външната материя с помощта на нещо, което животните не притежават, с помощта на нещо, което слиза от духовния свят, за да се съедини с човешкото тяло.
към текста >>
ние преработваме хранителните вещества, също както и животните, само че тук има една съществена разлика: Всъщност ние преобразяваме външната материя с помощта на нещо, което животните не притежават, с помощта на нещо, което слиза от духовния
свят
, за да се съедини с човешкото тяло.
Ако внимателно размислите върху тези неща, едва ли ще се очудите, ако кажа още и следното: Слизайки от духовния свят, човекът влиза в „одеждите" на своето физическо тяло. Но разбира се, физическото тяло, което човек получава при раждането, е съвсем различно от тялото, което той оставя след себе си при настъпването на смъртта. С физическото тяло са станали известни промени и те могат да бъдат разбрани само с оглед на проникващите в него духовно-душевни сили. В края на краищата всички ние ядем същата храна, която приемат и животните, т.е.
ние преработваме хранителните вещества, също както и животните, само че тук има една съществена разлика: Всъщност ние преобразяваме външната материя с помощта на нещо, което животните не притежават, с помощта на нещо, което слиза от духовния свят, за да се съедини с човешкото тяло.
към текста >>
Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния
свят
.
Да, с физическите субстанции ние предприемаме нещо съвсем различно от това, което правят с тях животните или растенията. Субстанциите, които Земята приема с човешкия труп, са преобразени субстанции и се различават от субстанциите, които изграждат физическото тяло на новороденото. Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята. Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане.
Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят.
Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята. Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят. Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло. Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната еволюция на Земята. Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва!
към текста >>
Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния
свят
нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята.
Да, с физическите субстанции ние предприемаме нещо съвсем различно от това, което правят с тях животните или растенията. Субстанциите, които Земята приема с човешкия труп, са преобразени субстанции и се различават от субстанциите, които изграждат физическото тяло на новороденото. Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята. Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане. Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят.
Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята.
Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят. Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло. Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната еволюция на Земята. Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва!
към текста >>
Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във
физическия
свят
.
Субстанциите, които Земята приема с човешкия труп, са преобразени субстанции и се различават от субстанциите, които изграждат физическото тяло на новороденото. Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята. Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане. Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят. Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята.
Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят.
Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло. Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната еволюция на Земята. Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва!
към текста >>
Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния
свят
и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло.
Нека да обобщим: в хода на своя живот, човек непрекъснато подновява онези вещества и сили, които той е получил в мига на раждането, за да ги предостави в преобразен вид на Земята. Да, веществата и силите, които той предоставя на Земния процес съвсем не са онези вещества и сили, които той заварва при своето раждане. Следователно, той предоставя на Земния процес нещо, което непрекъснато приижда от свръхсетивния свят. Накратко: Чрез своето раждане, човек сваля от свръхсетивния свят нещо, което той свързва с веществата и силите на физическото си тяло; след смъртта си, той го завещава на Земята. Ето как човекът непрекъснато подпомага вливането на сили от свръхсетивния във физическия свят.
Представете си нагледно как тихият напоителен дъжд непрестанно се излива от свръхсетивния свят и как неговите капки не биха имали никаква полза за Земята, ако човекът не ги поемаше в своето тяло.
Тези капки, които човек поема при раждането и отделя от себе си след смъртта, осъществяват едно непрекъснато оплождане на Земята от свръхсетивните сили; точно тези оплождащи, свръхсетивни сили поддържат планетарната еволюция на Земята. Без човешките трупове, Земята отдавна би била мъртва!
към текста >>
Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния
свят
, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине.
Сега идва ред на въпросът: Как се отразяват тези мъртви сили върху човешката природа?
Защото смъртоносните сили, намиращи се във външния свят, несъмнено засягат и човека; да, ако човекът не вливаше животворни сили във външната природа, тя отдавна щеше да загине.
Но как точно действуват тези смъртоносни сили в човешкия организъм? С тяхна помощ човек поддържа онези процеси, които протичат по линията от костната система към нервната система. Това, което изгражда костите и всичко свързано с тях, е коренно различно от градивните елементи на другите системи. В нас непрекъснато пулсират смъртоносните сили и чрез тях ние имаме нашите кости. Обаче нещата не спират до тук: Ние непрекъснато преодоляваме тези смъртоносни сили, омаломощаваме ги, в резултат на което имаме нашите нерви.
към текста >>
този абстрактен триъгълник, който не се среща никъде във видимия
свят
, е плод на чисто геометрично-математическата човешка фантазия.
този абстрактен триъгълник, който не се среща никъде във видимия свят, е плод на чисто геометрично-математическата човешка фантазия.
към текста >>
Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни
свят
, която се намира в един непрекъснат процес на умиране.
Ето как ние се доближаваме до онази част от обкръжаващия ни свят, която се намира в един непрекъснат процес на умиране.
От друга страна, пред нас застава всичко онова, което се крие в силите на нашата кръвно-мускулна система: Тук всичко е в непрекъснато движение, в непрекъснат трепет; тук тържествуват зародишните сили, а не смъртта. Ние задържаме в себе си процеса на умирането и единствено ние като човешки същества сме в състоя ние да вложим в този процес младенческите сили на развитието. Ако човекът не беше тук на Земята, процесът на умиране отдавна би завладял цялата Земя и като цяло, Земята би се превърнала в огромно кристално тяло. Обаче ние изтръгваме отделни кристали от планетарната кристализация на Земята и ги поемаме и задържаме в себе си толкова време, колкото е нужно за нашата човешка еволюция. Но по този начин, ние поддържаме живота на самата Земя.
към текста >>
И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния
свят
, всичко щеше да си продължава по същия начин.
В моите първи съчинения, аз непрекъснато застъпвах идеята, че всъщност поставям познанието на една по-друга основа, а не тази, върху която сме свикнали да го изграждаме в днешно време*31. Според официалната философия, която се опира на англо-американския стил на мислене, човекът е само един обикновен „зрител" на света; да, с целия си душевен живот, той е само зрител на света.
И ако човекът не би бил тук така е прието да се вярва ако не би изживявал в душата си процесите и събитията от външния свят, всичко щеше да си продължава по същия начин.
Това се отнася както до естествените науки, за които вече споменах, така и за философията. Днешният философ се чувствува твърде удобно като „зрител" на света, т.е. чувствува се удобно в мъртвите елементи на познанието. Но аз исках да освободя познанието от тези мъртви елементи. Ето защо винаги повтарях: Човекът е не просто зрител на световните процеси; той е същинската арена, където непрекъснато се разиграват грандиозните космически процеси и събития.
към текста >>
В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния
свят
; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене.
Вие добре виждате, колко изопачено може да бъде човешкото мислене. Ние установяваме даден факт, като напр. законът за съхранение на енергията и материята, и го обявяваме за всеобщ закон.
В основата му обаче стои не друго, а определена черта от нашия представен или душевен живот, изразяваща се в твърде едностранчиво описание на околния свят; докато в действителност ние трябва да се стремим само към онези постулати, които извличаме от нашето мислене.
към текста >>
45.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
По своята същност, душата е това, което идва от живота преди раждането и се свързва с етерно-
физическия
организъм.
Тялото се включва в така наречената наследствена линия става носител на унаследените качества и т.н.
По своята същност, душата е това, което идва от живота преди раждането и се свързва с етерно-физическия организъм.
Обаче у съвременният човек защото в по-далечното бъдеще нещата няма да изглеждат така Духът е, така да се каже, едва в своето начало, той е тук едва в своите първи заложби. И сега, когато се стремим да сложим основите на една истинска педагогика, нека да разгледаме първите заложби на Духа в сегашната еволюционна степен на човека. Нека да обърнем и ясен поглед към проявленията на Духа всред бъдещето човечество.
към текста >>
Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния
свят
.
Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33.
Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят.
Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе".
към текста >>
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния
свят
се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло.
Тези не ща народът усеща съвсем ясно, защото той знае: за разлика от земния живот, протичащ малко или много под формата на едно въображаемо единство, животът след смъртта изглежда като едно многообразие, като едно „множество".
към текста >>
Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния
свят
, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото човечество.
За съвременния човек, този „Дух-Живот" е почти недоловим. Той е от много по-духовно естество и ще се развие едва в далечно бъдеще. А най-висшата съставна част, която е в съвсем зародишен вид, е самия „Човек-Дух". Макар че в днешния човек, обитаващ Земята между раждането и смъртта, тези три свръхсетивни съставни части да са едва в своя зародишен вид, след смъртта, т.е. между смъртта и новото раждане, те претърпяват забележително развитие под закрилата на висши духовни Същества.
Следователно, когато след смъртта човек отново се издигне в духовния свят, тези три свръхсетивни части бързо напредват в своето развитие, подготвяйки бъдещата еволюционна степен на цялото човечество.
С други думи, както в сегашния си земен живот между раждането и смъртта, човекът напредва в своето индивидуално развитие, така напредва той и след смъртта, само че тогава, бих казал, като с пъпна връв, той остава свързан с духовните Същества от висшите Йерархии*35.
към текста >>
Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският
свят
от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята.
Вие добре знаете, че физическото тяло, с което разполагаме, е присъщо и на животните.
Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята.
Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище.
към текста >>
Едва при човека страстите се издигат в душевния
свят
, за да бъдат осъзнати там като мотиви.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви.
Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви.
Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви. И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно. И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския
свят
под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
Общо взето, тази част от душевния живот, която Азът обхваща като човешки инстинкти, нагони и страсти, ние означаваме с думата лютив; така че когато говорим за волеви импулси в областта на душевния живот, в „Азовата област", имаме предвид мотива и тогава знаем: Животното може да има желания и страсти, но не и мотиви. Едва при човека страстите се издигат в душевния свят, за да бъдат осъзнати там като мотиви. Едва при човека, страстите се разгръщат като волеви мотиви.
И когато заявяваме, че у човека все още живее нещо от животинския свят под формата на инстинкти, нагони и страсти макар и той да ги осъзнава като мотиви, ние имаме предвид, след като говорим за волята, нещо, което при съвременния човек се проявява съвсем ясно.
И ако някой иска да се произнесе за волевата природа на човека, той ще обобщи: Ако зная мотивите на един човек, аз ще зная и всичко за самия него. Това е така, обаче само до определена степен! Защото докато следва мотивите си, дълбоко в човека се носи един тътен и този тътен трябва да бъде разгледан много внимателно.
към текста >>
46.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
С други думи: В своите сетива животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния
свят
, отколкото човека.
В моите публични антропософски лекции аз често съм изтъквал съществената разлика между животните и човека по отношение устройството на техните очи. Твърде показателно е, че при животинското око дейността на кръвта е много по-подчертана, отколкото при човека. При отделни животни дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност, като „мечовидният израстък" и „ветрилото". Следователно, животното изпраща много повече кръв в своето око а това важи и за останалите сетива, отколкото човека.
С други думи: В своите сетива животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния свят, отколкото човека.
към текста >>
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния
свят
, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание.
Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение. Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н.
към текста >>
Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния
свят
, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния
свят
с достатъчна категоричност.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание. Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение. Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание.
Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност.
Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н. Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното. Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния
свят
и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание. Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение. Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност.
Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н.
Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното. Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния
свят
, отколкото животното.
Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение. Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н.
Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното.
Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
Обстоятелството, че можем да се обособим от околния
свят
чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н. Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното.
Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния
свят
.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Точно както нашата антипатия към околния
свят
бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния
свят
става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов.
Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов.
Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния
свят
се преизпълва от чувства.
Дори с помощта на едно повърхностно самонаблюдение, Вие лесно ще се убедите във верността на горното твърдение. Това което вече споменах, също ще Ви помогне да направите верните изводи, защото аз казах: Волята така както тя протича в обикновения живот може да премине в една или друга бурна дейност, тласкана от ентусиазъм, от любов.
Тук съвсем ясно виждате, как волята която иначе би останала под принудата на външния свят се преизпълва от чувства.
Когато вършите нещо с ентусиазъм и любов, Вие следвате не само импулсите на волята, но и Вашите субективни чувства. Ако се вгледате по-внимателно в сетивната дейност и то в смисъла на Гьотевото учение за цветовете Вие ще установите, че чувствата се намесват и тук. А когато сетивната дейност прераства в антипатия, в отвращение, или обратно, ако тя, например, се свежда до жадното вдишване на едно приятно ухание, ясно е, че чувствата оказват влияние върху сетивните възприятия.
към текста >>
От една страна имаме разсъдъчната способност, която, естествено, следва да се произнася върху обективния външен
свят
.
Подобен спор ни подсказва, че нито един от двамата не е прав, понеже нито психологът, нито логикът допускат взаимно преливане на душевните процеси. Помислете само, какво всъщност трябва да наблюдаваме в този случай.
От една страна имаме разсъдъчната способност, която, естествено, следва да се произнася върху обективния външен свят.
Твърдението, че човекът трябва да бъде добър, не бива да зависи от нашите субективни чувства. Следователно, съдържанието на съждението трябва да бъде обективно. Но когато упражняваме нашата разсъдъчна способност се намесва и нещо друго. Нещата, които са обективно верни, са все още неосъзнати в нашата душа. Да, ние трябва да ги осъзнаем там, в душата си.
към текста >>
Тя издига следната догма: Ние можем да наблюдаваме света, който ни заобикаля, но практически в нас живее само отражението на този
свят
.
Първоначално тази „цяла" действителност е скрита за него. Но той непрекъснато се развива, и благодарение на своята мисловна и наблюдателна способност, се доближава до истинската действителност. Едва сега човекът става владетел на света. В този смисъл, ясно е че философията на Кант, която е навлязла навсякъде, въвежда човека в жестоки заблуждения"*42. Защото, какво прави всъщност неговата философия?
Тя издига следната догма: Ние можем да наблюдаваме света, който ни заобикаля, но практически в нас живее само отражението на този свят.
Така Кант стига и до останалите си дедукции. Той не е наясно по въпроса, какво представлява обкръжението на човека, както то му се представя в неговите възприятия. Защото действителността не е в обкръжението, нито в сетивно възприемаемите явления; тя ни се открива само дотолкова, доколкото напредваме в нейното овладяване. Строго погледнато, истинската действителност е тази, която човек вижда в мига, когато той вече не може да се изразява с думи, а именно, в мига, когато той е преминал през Портата на смъртта.
към текста >>
47.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ето защо към душевната гледна точка, която вече формулирахме в най-общи линии, се налага да прибавим и едно внимателно обсъждане от духовна гледна точка, за да се приближим до така наречената „антропология", която разглежда човешкото същество според проявленията му във видимия физически
свят
.
Вие видяхте, че обсъждайки човешкия душевен живот, ние се спряхме на двете основни понятия: Антипатия и симпатия. Сега за нас съвсем не е уместно да преминем направо от душевната сфера в телесната, понеже от нашите антропософски лекции отдавна сме се убедили: телесните прояви могат да бъдат разбрани, само ако виждаме в тях едно откровение на Духа и на душата.
Ето защо към душевната гледна точка, която вече формулирахме в най-общи линии, се налага да прибавим и едно внимателно обсъждане от духовна гледна точка, за да се приближим до така наречената „антропология", която разглежда човешкото същество според проявленията му във видимия физически свят.
към текста >>
Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически
свят
, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно. И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм.
Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>
Най-лесно ще си отговорите на този въпрос, ако вземете в съображение неоспоримия факт, че всъщност това, което наричаме „
свят
" или „Космос" е сбор от различни дейности.
Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на съзнание?
Най-лесно ще си отговорите на този въпрос, ако вземете в съображение неоспоримия факт, че всъщност това, което наричаме „свят" или „Космос" е сбор от различни дейности.
За нас тези дейности са видими в многообразните проявления на елементарните Същества и сили. Например жизнената сила на етерното тяло е навсякъде около нас. А между елементарните сили и жизнената сила е разположено всичко, което поражда, примерно, топлината и огъня. Замислете се само, че ние действително сме поставени всред едно обкръжение, където огънят предизвиква всевъзможни явления.
към текста >>
Обаче ако нашият Аз тази най-млада свръхсетивна част на човешкото същество беше непосредствено свързана с тези космически сили, ние едва ли бихме могли да се движим свободно в земния
свят
.
Обаче ако нашият Аз тази най-млада свръхсетивна част на човешкото същество беше непосредствено свързана с тези космически сили, ние едва ли бихме могли да се движим свободно в земния свят.
Човешкият Аз не би могъл изцяло да се посвети на околния свят. Да, Азът трябва да бъде предпазен; той не бива да се разлива по всички посоки на Космоса. Наистина, един ден той ще се развие до такава степен, че ще може да прониква в Космоса. Обаче засега той не е в състояние на върши това. Ето защо е необходимо ние да пренасяме нашия напълно буден Аз не направо в реалния свят, а само в образите, имащи отношение към този свят.
към текста >>
Човешкият Аз не би могъл изцяло да се посвети на околния
свят
.
Обаче ако нашият Аз тази най-млада свръхсетивна част на човешкото същество беше непосредствено свързана с тези космически сили, ние едва ли бихме могли да се движим свободно в земния свят.
Човешкият Аз не би могъл изцяло да се посвети на околния свят.
Да, Азът трябва да бъде предпазен; той не бива да се разлива по всички посоки на Космоса. Наистина, един ден той ще се развие до такава степен, че ще може да прониква в Космоса. Обаче засега той не е в състояние на върши това. Ето защо е необходимо ние да пренасяме нашия напълно буден Аз не направо в реалния свят, а само в образите, имащи отношение към този свят. Ето защо в нашето мисловно познание ние разполагаме само с образи; нещо, което вече обсъдихме от душевна гледна точка.
към текста >>
Ето защо е необходимо ние да пренасяме нашия напълно буден Аз не направо в реалния
свят
, а само в образите, имащи отношение към този
свят
.
Обаче ако нашият Аз тази най-млада свръхсетивна част на човешкото същество беше непосредствено свързана с тези космически сили, ние едва ли бихме могли да се движим свободно в земния свят. Човешкият Аз не би могъл изцяло да се посвети на околния свят. Да, Азът трябва да бъде предпазен; той не бива да се разлива по всички посоки на Космоса. Наистина, един ден той ще се развие до такава степен, че ще може да прониква в Космоса. Обаче засега той не е в състояние на върши това.
Ето защо е необходимо ние да пренасяме нашия напълно буден Аз не направо в реалния свят, а само в образите, имащи отношение към този свят.
Ето защо в нашето мисловно познание ние разполагаме само с образи; нещо, което вече обсъдихме от душевна гледна точка.
към текста >>
В този случай част от болестните взаимодействия между Вас и външния
свят
, между Вас и атмосферния въздух, просто се стремят да прерастват в нещо друго.
Впрочем това задушаване понякога настъпва и при определени абнормни състояния. Представете си, че сънувате някакъв кошмар, съпроводен със задух.
В този случай част от болестните взаимодействия между Вас и външния свят, между Вас и атмосферния въздух, просто се стремят да прерастват в нещо друго.
Да, обаче напирайки към Вашето Азово съзнание, тези процеси нямат облика на една нормална, а на една абнормна, мъчителна представа: кошмарът! И ако човекът изживяваше своето дишане по напълно съзнателен начин, той щеше да изживява всяко вдишване и издишване, сякаш се намира в непрекъснат задух, в непрекъснат кошмар. Да, човекът би „чувствувал" тези процеси като едно непрекъснато изтезание. Ето защо всичко това е в известен смисъл притъпено и се изживява не като физиологически процес, а под формата на „чувство".
към текста >>
И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен
свят
; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
В обикновения живот на човека има нещо своеобразно. Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност. Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на съзнанието. Размишлявайки за света, хората често заявяват: „Ето, сега ние стигнахме до някаква интуиция! " Обаче в тези „интуиции" се намесват изключително неясни чувствени елементи, така че интуициите могат да са верни, но могат и да са крайно погрешни.
И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
към текста >>
Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически
свят
.
образното познание слиза в областта на Инспирациите, за да се издигне после отново в областта на Интуициите (стрелка 2). Обаче познанието, обозначено със стрелка 1, е всъщност слизане в тялото.
Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят.
Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата. Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства.
към текста >>
Сега Вие живеете в
свят
от образи.
образното познание слиза в областта на Инспирациите, за да се издигне после отново в областта на Интуициите (стрелка 2). Обаче познанието, обозначено със стрелка 1, е всъщност слизане в тялото. Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят.
Сега Вие живеете в свят от образи.
Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата. Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства. Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
към текста >>
48.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни
свят
.
Тази методическа забележка е важна и аз специално я подчертавам. Насочим ли към света нашите познавателни стремежи, ние започваме с наблюдението. Ние прибягваме или до нашите сетива, както обикновено постъпваме в живота, или в резултат на определено развитие наблюдаваме с помощта на душата и Духа, т.е. с помощта на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Обаче духовното наблюдение е също един вид „наблюдение" и за да бъде то пълно, необходимо е правилно разбиране на наблюдаваните процеси и явления.
А ние можем да разбираме, само ако сравняваме и съпоставяме нещата, които виждаме в Космоса и в заобикалящия ни свят.
Вие ще си изградите точни понятия за тялото, душата и Духа, най-вече ако обхванете целия жизнен път на човека. Само че следва да имате предвид: тези съпоставки, за които загатвам, представляват само началните степени на разбирането. Понятията, до които, стигате по този начин, се нуждаят от по-нататъшно развитие.
към текста >>
Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във
физическия
живот.
Това твърдение упорито се поддържа от хора с материалистичен светоглед, които често се позовават на допускането, че дори такъв голям дух като Кант също би станал слабоумен с напредването на възрастта. Тези факти и възражения, общо взето, са верни. Само че с тях материалистите съвсем не доказват това, което искат да докажат.
Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във физическия живот.
Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа. Тялото престана да бъде подходящ инструмент на Духа. Ето защо на физическия план, Кант не можеше да стига до съзнанието за това, което живееше в неговия дух.
към текста >>
Ето защо на
физическия
план, Кант не можеше да стига до съзнанието за това, което живееше в неговия дух.
Тези факти и възражения, общо взето, са верни. Само че с тях материалистите съвсем не доказват това, което искат да докажат. Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във физическия живот. Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа. Тялото престана да бъде подходящ инструмент на Духа.
Ето защо на физическия план, Кант не можеше да стига до съзнанието за това, което живееше в неговия дух.
към текста >>
Насочим ли погледа си към душевния
свят
на човека, ще видим, че той носи в себе си мисленето, чувствата и волята.
Насочим ли погледа си към душевния свят на човека, ще видим, че той носи в себе си мисленето, чувствата и волята.
Вгледаме ли се в душевния свят на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и воля. Бихме могли дори да кажем, че при детето чувства и воля са сраснали в едно цяло. Когато то се движи или подскача, движени ята му в този момент отговарят на неговите чувства; то просто не е в състояние да разграничи движенията от чувствата.
към текста >>
Вгледаме ли се в душевния
свят
на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и воля.
Насочим ли погледа си към душевния свят на човека, ще видим, че той носи в себе си мисленето, чувствата и волята.
Вгледаме ли се в душевния свят на детето, ще се убедим в тясната връзка между неговите чувства и воля.
Бихме могли дори да кажем, че при детето чувства и воля са сраснали в едно цяло. Когато то се движи или подскача, движени ята му в този момент отговарят на неговите чувства; то просто не е в състояние да разграничи движенията от чувствата.
към текста >>
Когато едно или друго от нашите сетива се докоснат до околния
свят
, най-напред възниква усещането.
Нека да напомня, че всеки вид наблюдение започва с нещо, което всички психологии определят като усещане.
Когато едно или друго от нашите сетива се докоснат до околния свят, най-напред възниква усещането.
Ние усещаме цветове, звуци, топлина, студ и т.н.
към текста >>
Произнасяйки се върху усещането, те казват: Там, във външния
свят
протича определен физически процес и неговите вибрации или трептения стигат до нашите сетивни органи като предизвикват един или друг вид дразнене.
Но ако приемем описанията на днешните психолози, ние изобщо няма да стигнем до точна представа за същността на усещането.
Произнасяйки се върху усещането, те казват: Там, във външния свят протича определен физически процес и неговите вибрации или трептения стигат до нашите сетивни органи като предизвикват един или друг вид дразнене.
Психолозите охотно говорят за „дразнене", но с това те не ни казват нищо. Вярно е, че има връзка между „дразнене", „сетивен орган" и „усещане", но как протича целия процес днешната наука и днешната психология изобщо не са в състояние да обяснят.
към текста >>
Нервната система е единствената, която няма непосредствено отношение към духовно-душевния
свят
.
Обаче нервната система се намира в твърде особени отношения към Духа. Тази органна система е подложена на не прекъснатата тенденция да се разпада, да се минерализира. Ако у един жив човек Вие бихте могли да отделите неговата нервна система от мускулната, кръвотворна и костна система но не забравяйте, че костната система е извънредно близка до нервната, от живия човек би останал само един труп. В своята нервна система човекът непрекъснато умира.
Нервната система е единствената, която няма непосредствено отношение към духовно-душевния свят.
Кръвта, мускулите и т.н., всички те имат непосредствено отношение към духовния свят, обаче нервната система прави изключение; нейното отношение към духовно-душевния свят се свежда до това, че тя непрекъснато се стреми да се откъсне от човешкия организъм, сякаш не му принадлежи. Докато другите системи „живеят" и имат непосредствена връзка с духовно-душевния свят, нервната система непрекъснато умира; тя сякаш постоянно се обръща към човека с думите: „Ти можеш да се развиваш, понеже не ти правя никакви спънки; понеже чисто и просто аз не живея тук! "
към текста >>
Кръвта, мускулите и т.н., всички те имат непосредствено отношение към духовния
свят
, обаче нервната система прави изключение; нейното отношение към духовно-душевния
свят
се свежда до това, че тя непрекъснато се стреми да се откъсне от човешкия организъм, сякаш не му принадлежи.
Обаче нервната система се намира в твърде особени отношения към Духа. Тази органна система е подложена на не прекъснатата тенденция да се разпада, да се минерализира. Ако у един жив човек Вие бихте могли да отделите неговата нервна система от мускулната, кръвотворна и костна система но не забравяйте, че костната система е извънредно близка до нервната, от живия човек би останал само един труп. В своята нервна система човекът непрекъснато умира. Нервната система е единствената, която няма непосредствено отношение към духовно-душевния свят.
Кръвта, мускулите и т.н., всички те имат непосредствено отношение към духовния свят, обаче нервната система прави изключение; нейното отношение към духовно-душевния свят се свежда до това, че тя непрекъснато се стреми да се откъсне от човешкия организъм, сякаш не му принадлежи.
Докато другите системи „живеят" и имат непосредствена връзка с духовно-душевния свят, нервната система непрекъснато умира; тя сякаш постоянно се обръща към човека с думите: „Ти можеш да се развиваш, понеже не ти правя никакви спънки; понеже чисто и просто аз не живея тук! "
към текста >>
Докато другите системи „живеят" и имат непосредствена връзка с духовно-душевния
свят
, нервната система непрекъснато умира; тя сякаш постоянно се обръща към човека с думите: „Ти можеш да се развиваш, понеже не ти правя никакви спънки; понеже чисто и просто аз не живея тук!
Тази органна система е подложена на не прекъснатата тенденция да се разпада, да се минерализира. Ако у един жив човек Вие бихте могли да отделите неговата нервна система от мускулната, кръвотворна и костна система но не забравяйте, че костната система е извънредно близка до нервната, от живия човек би останал само един труп. В своята нервна система човекът непрекъснато умира. Нервната система е единствената, която няма непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Кръвта, мускулите и т.н., всички те имат непосредствено отношение към духовния свят, обаче нервната система прави изключение; нейното отношение към духовно-душевния свят се свежда до това, че тя непрекъснато се стреми да се откъсне от човешкия организъм, сякаш не му принадлежи.
Докато другите системи „живеят" и имат непосредствена връзка с духовно-душевния свят, нервната система непрекъснато умира; тя сякаш постоянно се обръща към човека с думите: „Ти можеш да се развиваш, понеже не ти правя никакви спънки; понеже чисто и просто аз не живея тук!
"
към текста >>
Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния
свят
.
Ето своеобразието! Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо?
Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят.
От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>
От гледна точка на духовно-душевния
свят
, там където са нервите, има празни пространства.
Ето своеобразието! Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят.
От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства.
Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства. И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>
Ето защо свръхсетивният
свят
може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства.
Ето своеобразието! Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства.
Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства.
И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите. Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>
И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния
свят
и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите.
Ето своеобразието! Психолозите и физиолозите твърдят: нервната система представлява връзката между сетивата и мисленето. Защо? Само защото тя непрекъснато бяга от живота, само защото не създава никакви пречки пред мисленето и сетивните усещания и, следователно, не поражда никакви отношения спрямо тях и оставя човека така да се каже празен, що се отнася до връзките му с духовно-душевния свят. От гледна точка на духовно-душевния свят, там където са нервите, има празни пространства. Ето защо свръхсетивният свят може да прояви себе си най-вече там, където са налице празни пространства.
И всички ние трябва да сме благодарни на нервната система, че тя просто нехае за духовно-душевния свят и че изобщо не се занимава с всичко онова, което и приписват психолозите и физиолозите.
Ако нервите биха вършили само в продължение на пет минути това, което проповядват психолози и физиолози, тогава в тези пет минути ние нямаше да знаем абсолютно нищо за света и за себе си: ние щяхме да потънем в дълбок сън. Защото в този случай нервите само биха улеснили неговото настъпване.
към текста >>
Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния
свят
.
Сега си представете, че стоите срещу една осветена повърхност и светлинните лъчи попадат във Вашите очи. В тях веднага се пораждат физико-химически процеси, чиито последици продължават навътре, в мускулите и кръвта на човека. Тук обаче възниква една празна зона. В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н.
Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят.
Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях. Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси. Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>
Вие сте откъснати от сетивния
свят
само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
В тази празна зона, която всъщност е опразнена чрез нервите, далеч не се разиграват самостоятелни процеси като тези в окото или във вътрешните органи; сега тук нахлуват самите външни процеси: Светлината, цветовете и т.н. Следователно, в телесната повърхност, където са разположени сетивата, се разиграват реални процеси, зависещи от окото, ухото, сетивото за топлина и т.н. Подобни процеси се разиграват и във вътрешните органи на човека, обаче не и там, в междинната празна зона, където са разположени нервите; те просто „освобождават" пространството, за да живеем там с онези сили, които нахлуват от външния свят. Окото Ви напълно променя светлината и цветовете. Обаче там, където са нервите, там където животът няма достъп, светлината и цветовете не се променят, там Вие живеете заедно с тях.
Вие сте откъснати от сетивния свят само по отношение на сетивната сфера, а вътре в самите Вас, като в една обвивка, Вие съизживявате външните природни процеси.
Там самите Вие се превръщате в светлина, в звуци; там външните процеси се разгръщат свободно, защото нервите не създават никакви пречки, какъвто е случая с кръвта и мускулите.
към текста >>
Ние сме напълно будни само в една междинна зона, разположена между „външния" и „вътрешния"
свят
.
Сега Вие ясно разбирате значението на всичко това: по отношение на една празна от към живот зона, ние сме будни, докато по отношение на нашата периферия ние спим, сънувайки, или сънуваме спейки.
Ние сме напълно будни само в една междинна зона, разположена между „външния" и „вътрешния" свят.
Така изглеждат нещата в пространствен смисъл.
към текста >>
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето човечество: Хората да се пробудят за действителния
свят
.
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето човечество: Хората да се пробудят за действителния свят.
Днес хората мислят единствено с думи; те не мислят с оглед на действителния свят. Нима съвременният човек може да свърже „запомнянето" с процесите на пробуждане? Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече познание за нещата именно от действителния свят.
към текста >>
Днес хората мислят единствено с думи; те не мислят с оглед на действителния
свят
.
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето човечество: Хората да се пробудят за действителния свят.
Днес хората мислят единствено с думи; те не мислят с оглед на действителния свят.
Нима съвременният човек може да свърже „запомнянето" с процесите на пробуждане? Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече познание за нещата именно от действителния свят.
към текста >>
Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече познание за нещата именно от действителния
свят
.
Ето какво е най-вече необходимо за бъдещето човечество: Хората да се пробудят за действителния свят. Днес хората мислят единствено с думи; те не мислят с оглед на действителния свят. Нима съвременният човек може да свърже „запомнянето" с процесите на пробуждане?
Той ще потъне във всевъзможни словесни дефиниции на „запомнянето", обаче няма и да се опита да извлече познание за нещата именно от действителния свят.
към текста >>
Ето защо Вие добре разбирате: когато се опитваме да говорим за „троичното устройство на социалния организъм", което е извлечено от живата действителност, а не от някакви абстрактни понятия, хората се отдръпват и на първо време не ги разбират, защото не са свикнали да извличат нещата от действителния
свят
.
Ето защо Вие добре разбирате: когато се опитваме да говорим за „троичното устройство на социалния организъм", което е извлечено от живата действителност, а не от някакви абстрактни понятия, хората се отдръпват и на първо време не ги разбират, защото не са свикнали да извличат нещата от действителния свят.
Те просто нямат понятия за нещата, които могат да бъдат извлечени от действителния свят. А в най-голяма степен това се отнася за социалистическите лидери и техните изкуствени теории, представляващи най-дълбокия и невъзвратим упадък, свързан с една празна игра на думи. Обикновено хората вярват, че имат точна представа за света; обаче започнат ли да говорят, те не излизат извън кухите думи и фрази.
към текста >>
Те просто нямат понятия за нещата, които могат да бъдат извлечени от действителния
свят
.
Ето защо Вие добре разбирате: когато се опитваме да говорим за „троичното устройство на социалния организъм", което е извлечено от живата действителност, а не от някакви абстрактни понятия, хората се отдръпват и на първо време не ги разбират, защото не са свикнали да извличат нещата от действителния свят.
Те просто нямат понятия за нещата, които могат да бъдат извлечени от действителния свят.
А в най-голяма степен това се отнася за социалистическите лидери и техните изкуствени теории, представляващи най-дълбокия и невъзвратим упадък, свързан с една празна игра на думи. Обикновено хората вярват, че имат точна представа за света; обаче започнат ли да говорят, те не излизат извън кухите думи и фрази.
към текста >>
49.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния
свят
, те „дремят" и в своите представи.
Обаче точно по същия начин изглеждат и нещата, когато ние предизвикваме неправилни съотношения между забравяне и запомняне. И кога се получава това? Тогава, когато ние не можем съзнателно да регулираме тези два процеса. Има твърде много хора и това проличава още в ранното детство които просто „дремят". Те се отдават прекалено силно на външните впечатления, обаче не успяват да ги подредят, нито пък да се свържат с тях чрез своя Аз.
Но по този начин, след като не са свързани както трябва с външния свят, те „дремят" и в своите представи.
В стремежа си да разберат нещо, те съвсем не търсят съзнателния достъп до съкровищницата на своите представи, а им позволяват да изплуват като от самите себе си. По явява се ту една, ту друга представа; съзнателната воля тук на-пълно липсва. Може да се каже, че описаното душевно състояние е характерно за много хора, а особено често то се среща тъкмо в детска възраст.
към текста >>
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния
свят
, чрез които ще освежат етерно-
физическия
организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието.
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето.
Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай? Естествено, човек не може да бъде принуждаван в тези неща, обаче възпитавайки детето, възпитавайки цялостния човек, ние сме в състояние да ускорим изграждането на такива душевни, телесни и духовни навици, които да мобилизират волята във всеки конкретен случай.
към текста >>
Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския
свят
.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден.
Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят.
Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
От всичко, за което става дума тук, Вие виждате: в известен смисъл нашият
свят
, и особено човешкият
свят
, е твърде сложно диференциран, макар че отделните му части са в непрекъснато взаимодействие.
От всичко, за което става дума тук, Вие виждате: в известен смисъл нашият свят, и особено човешкият свят, е твърде сложно диференциран, макар че отделните му части са в непрекъснато взаимодействие.
Ние изобщо не бихме могли да разберем душевната същност на човека, без да я подразделим на „мисли", „чувства" и „воля". Обаче тези душевни качества никъде не се срещат в своя чист вид; те винаги се преплитат и фактически застават пред нас като едно цяло. Така стоят нещата и с цялостния човек, дори и с неговата телесна природа.
към текста >>
Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния
свят
.
И така, човекът включва в себе си както познавателната (или мисловна) природа, така и чувствената, а също и волевата природа. Мисловната природа е свързана предимно с познанието, но същевременно има и чувствен, и волев характер; чувствата са свързани предимно с емоционалната сфера, но същевременно имат и познавателен, и волев характер; така стоят нещата и с волята. Всичко това може да бъде отнесено и към сетивната сфера, за която стана дума вчера. Ако искате да вникнете в следващите лекции, Вие трябва да се освободите от всякакъв педантизъм, защото в противен случай може би ще откриете крещящи противоречия между вчерашната ми и днешна лекция.
Обаче действителността е съставена именно от противоречия и ако не ги виждаме, ние изобщо не сме в състояние да разберем реалния свят.
към текста >>
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния
свят
.
Спокойната, укротена воля се намесва също и тогава, когато възприемаме равновесието.
Тя лежи още и в основата на виталното сетиво, както и в основата на осезанието: понеже, общо взето, когато докосвате нещо, Вашата воля влиза в стълкновения с околния свят.
Накратко: тези четири, сетива са в тесен смисъл на думата волеви сетива. При осезанието, когато човек движи ръката си, този вид сетивна дейност е вън от съмнение. Не така ясни са нещата при виталното, двигателното и равновесното сетиво. Но те също са волеви сетива, а човек ги „проспива" понеже както вече казахме в своята воля човекът спи! В повечето ръководства по психология тези сетива изобщо не се споменават, защото по отношение на много неща, официалната наука, също както и човека, е потънала в дълбок и приятен сън.
към текста >>
Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния
свят
раздробен на части.
Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили. Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво. Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения.
Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части.
Светът застава пред Вас, раздробен на дванадесет различни части и едва после, в съждението, Вие отново ги свързвате в едно цяло, понеже те просто не искат да съществуват извън него. Формата на кръга никога не би могла да бъде осъзната, ако я възприемаме само с двигателното сетиво; от друга страна и цветът не би могъл да съществува, ако си служим единствено с очите. Нещата просто Ви принуждават да ги обединявате и практически Вие вършите това с голяма вътрешна готовност. А съжденията те са дело на цялостния човек.
към текста >>
Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния
свят
, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света.
Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения.
Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата.
към текста >>
Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния
свят
.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения.
Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят.
Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво. Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло. По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният
свят
се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло.
Ето как Вие навлизате все по-дълбоко в сложните взаимоотношения между човека и света. Ако не разполагахме с дванадесет сетива, ние щяхме да стоим безпомощно пред околния свят, без да сме в състояние да правим каквито и да е съждения. Но понеже разполагаме с тези дванадесет сетива, ние имаме и почти неограничените възможности да свързваме отделните фрагменти на околния свят. Например, специфичната опитност, породена от „Азовото сетиво", ние можем да съпоставим и свържем с опитностите, характерни за останалите единадесет сетива. А това важи за всяко едно сетиво.
Накратко: Чрез дванадесетте сетива околният свят се разпада на своите съставни части, а човекът трябва да бъде в състояние да ги сглоби отново в едно цяло.
По този начин той взема непосредствено участие в най-интимния живот на нещата. Сега Вие разбирате колко безкрайно важно е да възпитаме детето по такъв начин, че да спомогнем за правилното развитие на всяко отделно сетиво и с необходимата систематичност да ги приведем в пълна хармония.
към текста >>
Да, ние обхващаме душата най-вече чрез симпатията и антипатията, с други думи чрез определени жизнени процеси; точно така се проявява душевния
свят
в областта на подсъзнанието.
Да, ние обхващаме душата най-вече чрез симпатията и антипатията, с други думи чрез определени жизнени процеси; точно така се проявява душевния свят в областта на подсъзнанието.
Душата живее в астралното тяло, животът в етерното тяло, а непрекъснатата връзка между двете свръхсетивни тела позволява на душевния свят да се проектира в жизнените състояния на етерното тяло.
към текста >>
Душата живее в астралното тяло, животът в етерното тяло, а непрекъснатата връзка между двете свръхсетивни тела позволява на душевния
свят
да се проектира в жизнените състояния на етерното тяло.
Да, ние обхващаме душата най-вече чрез симпатията и антипатията, с други думи чрез определени жизнени процеси; точно така се проявява душевния свят в областта на подсъзнанието.
Душата живее в астралното тяло, животът в етерното тяло, а непрекъснатата връзка между двете свръхсетивни тела позволява на душевния свят да се проектира в жизнените състояния на етерното тяло.
към текста >>
50.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния
свят
по силата на своите собствени преценки.
Вие знаете, че цялостното възпитание и обучение обхваща приблизително първите две десетилетия от човешкия живот. Знае те още, че тези двадесет години се подразделят на три периода. От раждането до смяната на зъбите, детето се стреми да подражава на всичко, което вижда около себе си.
От седмата година до пубертетната възраст детето се осланя в своите чувства, мисли и воля, на авторитета; едва след половата зрялост юношата изпитва потребност сам да формира отношенията си с околния свят по силата на своите собствени преценки.
Ето защо, когато се изправим пред едно дете на възраст между седем и четиринадесет години, нека да не забравяме, че то просто копнее за едно авторитетно ръководство. Ако не успеем да поддържаме своя авторитет, ние не можем да бъдем добри възпитатели на децата в този възрастов период.
към текста >>
Когато човек слиза от духовния
свят
и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност?
Това може да се изрази и по друг начин.
Когато човек слиза от духовния свят и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност?
Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят. Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало. Той все още е изпълнен с онази преданост, която изпитва към духовния свят. Ето защо той сваля тази преданост тук, долу, под формата на подражание!
към текста >>
Той иска да реализира в условията на
физическия
свят
своето минало, което е изживял в духовния
свят
.
Това може да се изрази и по друг начин. Когато човек слиза от духовния свят и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност?
Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят.
Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало. Той все още е изпълнен с онази преданост, която изпитва към духовния свят. Ето защо той сваля тази преданост тук, долу, под формата на подражание!
към текста >>
Той все още е изпълнен с онази преданост, която изпитва към духовния
свят
.
Това може да се изрази и по друг начин. Когато човек слиза от духовния свят и се инкарнира в едно физическо тяло, какво цели той всъщност? Той иска да реализира в условията на физическия свят своето минало, което е изживял в духовния свят. Преди зъбната смяна, човекът е все още дълбоко свързан със своето минало.
Той все още е изпълнен с онази преданост, която изпитва към духовния свят.
Ето защо той сваля тази преданост тук, долу, под формата на подражание!
към текста >>
Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият
свят
е морален!
И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени.
Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален!
Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е. слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален! Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
към текста >>
слизайки в условията на
физическия
свят
, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален!
И така, в какво се изразяват основните несъзнателни импулси у детето до зъбната смяна? Преди всичко, тези импулси са нещо прекрасно; те трябва да бъдат грижливо и ревностно пазени. Те бликат от несъзнаваната, но извънредно силна убеденост на детската душа: Целият свят е морален! Съвременните хора не споделят това усещане; обаче в хода на своята инкарнация, т.е.
слизайки в условията на физическия свят, човекът е пронизан от безусловната сигурност: Светът е морален!
Възпитанието до седемгодишната възраст не бива да игнорира този факт: неизказаното признание на детето, че светът е морален.
към текста >>
Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на
физическия
свят
; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето.
Сега Вие разбирате: израстващото дете носи миналото от висшите светове и го сваля в условията на физическия свят; после, след смяната на зъбите то влиза в настоящето; а след половата зрялост, човешкото същество навлиза в онази възраст, когато ще изживее импулсите на бъдещето.
Ето как миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в живота на израстващия човек.
към текста >>
51.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Ясно е, с други думи, че тук, в условията на
физическия
свят
, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено.
После отбелязах, че гръдната, област представлява един вид фрагмент от сферата, от глобуса, така че схематично можем да означим главата със сферична форма, а гръдната област с формата на Луната, без да забравяме, че в случая лунната форма, съдържа в себе си част от сферата. Вие ще имате ясна представа за гръдната област, за т.н. „човек-гърди", само ако я разглеждате като сфера, като едно кълбо, от което обаче е видима само една част, а другата част също както при Луната остава невидима. Ето защо в древните епохи може би ще разберете това, когато хората в много по-голяма степен притежаваха способността да виждат формите, те имаха право да сравняват човешката глава със Слънцето, а гръдната област с Луната. И както от Луната ние виждаме само една част, само нейния сърп естествено, когато тя не е във фаза на пълнолуние, така и от гръдната област на човека фактически ние виждаме само един фрагмент.
Ясно е, с други думи, че тук, в условията на физическия свят, формата на човешката глава представлява нещо сравнително цялостно, нещо завършено.
Тя е, така да се каже, това, за което се представя. Тя не крие почти нищо от своята същност.
към текста >>
Ние представляваме един цял
свят
, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън.
Това, което се намира в главата, води началото си от самата нея; това, което минава през крайниците, се съединява в човека. Ето защо и в много от предишните си лекции аз настоявах: Крайниците са един вид прибавка към тялото.
Ние представляваме един цял свят, но се сгъстява и става видимо само това, което нахлува в нас от вън.
Една нищожна част от това, което сме ние, става видима в нашите крайници; крайниците са просто един атом от силата, вложена в тях: Духът! В човешките крайници са представени и Духът, и душата, и тялото. Там, в крайниците, тялото е само загатнато; там също е и душата, и Духът, който обгръща целия "Космос.
към текста >>
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна сфера, обхващаща целия
свят
, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера.
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна сфера, обхващаща целия свят, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера.
Напълно видима е само най-малката сфера; по-голямата сфера е видима отчасти; огромната сфера е видима само в своите радиални излъчвания; останалата част остава невидима. Ето как човешките форми са извлечени от обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Ето как човешките форми са извлечени от обкръжаващия ни
свят
.
Бихме могли да добавим и една друга рисунка, според която човекът ще изглежда като една огромна сфера, обхващаща целия свят, после идва по-малката сфера и най-накрая: най-малката сфера. Напълно видима е само най-малката сфера; по-голямата сфера е видима отчасти; огромната сфера е видима само в своите радиални излъчвания; останалата част остава невидима.
Ето как човешките форми са извлечени от обкръжаващия ни свят.
към текста >>
В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния
свят
.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци. Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин. Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса.
В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>
А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във
физическия
свят
.
Доколкото се движим и действуваме в света ние сме онова, което нарекох „човекът-крайници".
А каква е впрочем задачата на главата, що се отнася до движението във физическия свят.
Нейната задача е непрекъснато да превръща движението в покой. Ако мислено се пренесете в главата, бихте имали усещането, че се намирате в движещ се влак, докато в същото време Вие сте спокойно разположен на седалката. Ето как, образно казано, душата Ви е разположена в главата, която се оставя да бъде премествана в пространството, а самата тя непрекъснато превръща движението в покой. Пътувайки с влака, Вие имате усещането за покой, макар и в същото време примерно в спалния вагон да се носите с шеметна бързина. По сходен начин главата успокоява всичко онова, което крайниците напират да извършат в света.
към текста >>
Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния
свят
.
Но какво става в главата и гърдите, докато ние танцувайки подражаваме на движенията от Космоса? Виждате ли, нещата стоят така, че главата и гърдите са една непреодолима преграда за космическите движения.
Те не могат да преминат през тях и да намерят своето продължение в душевния свят.
Душата може да вземе участие в движенията, но самата тя трябва да остане в покой. Какво впрочем прави тя? Тя започва да отразява онова, което извършват танцуващите крайници. Тя негодува, когато крайниците извършват неправилни движения; тя просто се задъхва при несъразмерните движения, а пее, когато крайниците следват хармоничните движения на Космоса. Ето как външният танц се проявява вътре в нас под формата на пеене и музика.
към текста >>
Отразеният навън вътрешен
свят
ето същността на музикалното изкуство.
А така е и с всички други сетивни усещания. Понеже главата не може да участвува във външните движения, тя ги отпраща към гърдите, превръщайки ги в звуци и в други сетивни усещания. Ето същинският произход на усещанията! Но тук е загатната и връзката между самите изкуства. Музикалното изкуство например възниква от пластичните и архитектонични изкуства, доколкото те са насочени навън, а музикалното изкуство навътре.
Отразеният навън вътрешен свят ето същността на музикалното изкуство.
към текста >>
Ето защо и самата религия става все по-егоистична и по-егоистична; а днес живеем в една епоха, когато единствено духовното вникване в човека би могло отново да ни върне в духовния
свят
.
Обаче с отричането на Духа се прекъсва и връзката между човека и света. Човекът все повече се затваря в своя егоизъм.
Ето защо и самата религия става все по-егоистична и по-егоистична; а днес живеем в една епоха, когато единствено духовното вникване в човека би могло отново да ни върне в духовния свят.
към текста >>
По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския
свят
.
Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа. И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм. Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми.
По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят.
С други думи, главата е животно, но от по-напреднал стадий на развитие.
към текста >>
Те не произлизат от животинския
свят
и са, така да се каже, „най-човешките" органи.
Гръдната област е прибавена към главата едва по-късно; тя не е толкова животинска, колкото главата. „Системата гърди" е образувана в по-късен период от време. А крайниците сме получили най-късно.
Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи.
Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек.
към текста >>
А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския
свят
, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно.
А крайниците сме получили най-късно. Те не произлизат от животинския свят и са, така да се каже, „най-човешките" органи. Животинските органи са образувани самостоятелно от силите на Космоса, а човешките органи са прибавени към „системата-гьрди" много по-късно. Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните.
А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно.
Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение. Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на
физическия
свят
.
Обаче католическата Църква забрани на човека да се интересува от своя космически произход, съответно от произхода на своите „крайници"; тя позволи отчасти да се говори за „гърдите" и „главата", за черепа. Ето защо материализмът стигна до заключението, че черепа произхожда от животните. А сега открито се говори, че целият човек произхожда от животинския свят, докато гръдните органи и крайниците са възникнали сравнително по-късно. Именно поради това, че католическата Църква премълча и скри от човека истината за неговите крайници и неговата връзка с Космоса, тя стана причина за упадъчните материалистически идеи, които могат да са от значение само за главата, но не и за целия човек. Да, тъкмо католическата Църква е създателка на материализма в тази област на еволюционното учение.
Тези неща трябва да се знаят от днешните учители; те трябва да насочват своите интереси в съответствие с реалните процеси, разиграващи се в условията на физическия свят.
към текста >>
Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия
свят
и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос.
Сега човешкият организъм израства пред него както едно отражение на Макрокосмоса. Сега той изпитва много по-дълбоки чувства към човека и престава да гледа на него като на едно високо развито животинско тяло. Общо взето, днешните учители се поддават на илюзията, че децата са малки животинки, за чието по-нататъшно развитие те отговарят.
Съвсем друго е, ако учителят си каже: Ето, тук пред себе си аз имам едно човешко същество, което е свързано с целия свят и работейки над това дете, аз върша нещо, което е от значение за целия Космос.
Макар и тук, в класната стая, у всяко дете е скрит един център, чиито въздействия са отправени към Макрокосмоса. Самата класна стая е сбор от центрове, които са в непрекъсната връзка с Макрокосмоса.
към текста >>
Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава
свят
ост на всеки един от етапите на обучението.
Представете си ясно, какво означава всичко това!
Вие ще забележите как идеята за човека и неговата свързаност с Космоса прераства в едно чувство, което дава святост на всеки един от етапите на обучението.
Правилното и сериозно обучение е не възможно без това трепетно чувство. И в мига, когато сме изпълнени с подобни усещания, те се предават на децата чрез един вид подземни течения. По друг повод съм споменавал пред Вас нещо, което може би изглежда странно, но все пак то отговаря на истината: Земята пренася електричеството без помощта на жици! Влизайки в училището, изпълнени от егоистични човешки чувства, Вие се нуждаете от всички възможни проводници думите, за да стигнете до детето. Но ако сте изпълнени с преклонение към живия Космос, тогава влиза в сила едно подземно течение, едно подземно ръководство.
към текста >>
52.
11. Единадесета лекция, 02.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Видяхте също колко различни са отношенията им към душевния и духовния
свят
.
Вчера чухте, че човекът е съставен от три части: „Човекът-глава", „човекът-гърди" и „човекът-крайници".
Видяхте също колко различни са отношенията им към душевния и духовния свят.
към текста >>
Какво е отношението на главата към душевния и духовния
свят
?
Ето защо главата изглежда така впрочем в ембрионалното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират израз най-характерните и универсални човешки качества.
Какво е отношението на главата към душевния и духовния свят?
Тя е най-напреднала в своето физическо развитие, тъкмо защото в еволюцията си е преминала през необходимите степени от животинското царство. Душевният свят е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува. А Духът в главата той спи.
към текста >>
Душевният
свят
е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува.
Ето защо главата изглежда така впрочем в ембрионалното развитие тя стои на първо място, сякаш в нея намират израз най-характерните и универсални човешки качества. Какво е отношението на главата към душевния и духовния свят? Тя е най-напреднала в своето физическо развитие, тъкмо защото в еволюцията си е преминала през необходимите степени от животинското царство.
Душевният свят е така свързан с главата, че през първите години от живота на детето, той просто сънува.
А Духът в главата той спи.
към текста >>
Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния
свят
, и преди всичко любов към родителите.
А този факт се дължи на обстоятелството, че в главата Духът спи! Но когато спим, ние сме извън тялото. Ето защо със своя спящ Дух и със своята сънуваща душа, малкото дете се намира извън главата си. То е по-скоро всред своето обкръжение, то живее в хората, които го заобикалят. Не случайно детето е подражаващо същество.
Не случайно сънуващата му душа поражда любов към околния свят, и преди всичко любов към родителите.
Смяната на зъбите означава последния стадий от развитието на главата, който продължава седем години след раждането.
към текста >>
То Ви поднася всичко, което сваля от духовния
свят
още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
Строго погледнато като възпитатели ние имаме задачата да формираме само „човекът-крайници" и част от "човекът-гърди". Тук ние се доближаваме до истинската същност на педагогическото изкуство. Вие подпомагате „човекът-крайници" и част от „човекът-гърди", а те на свой ред пробуждат „човекът-глава". Защото тъкмо тези „човеци" могат по-късно да пробудят „човекът-глава". И сега Вие усещате, че детето носи в себе си нещо забележително.
То Ви поднася всичко, което сваля от духовния свят още в мига на раждането: своят съвършен Дух и своята относително съвършена душа.
И Вие имате само да оформите това, което у детето се явява като несъвършен Дух и като още по-несъвършена душа.
към текста >>
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни
свят
.
Обаче геният на езика се проявява не само там, но и в целия заобикалящ ни свят.
Припомнете си миналата лекция: по отношение на своята глава, човекът се инкарнира със спящ Дух и сънуваща душа; така че още от мига на раждането ние трябва да възпитаваме чрез волята, понеже в противен случай изобщо не бихме могли да се доберем до спящия в главата Дух. Обаче бихме допуснали огромен пропуск в израстването на детето, ако пренебрегнем този момент. Ние не можем да заставим детето с неговите неукрепнали крайници да играе гимнастика или евритмия. Това е невъзможно. В тази ранна възраст с неговите неукрепнали крайници и немлъкваща уста то не подлежи също и на музикално обучение.
към текста >>
Естествено, налага се да приемем, че с раждането си, човек слиза във
физическия
свят
с точно определени телесни качества.
Естествено, налага се да приемем, че с раждането си, човек слиза във физическия свят с точно определени телесни качества.
Всичко, което е възникнало в хода на културното развитие по външен и конвенционален път, няма нищо общо с духовния свят. С други думи: Детето изобщо не носи със себе си никакви конвенционални средства за четене и писане. Духовете не се занимават нито с писане, нито с четене. Чиста измислица на спиритистите е, че духовните Същества говорят човешки езици или дори пишат. Това, което се съдържа в говора и писането, е нещо условно; то е така да се каже една културна конвенция.
към текста >>
Всичко, което е възникнало в хода на културното развитие по външен и конвенционален път, няма нищо общо с духовния
свят
.
Естествено, налага се да приемем, че с раждането си, човек слиза във физическия свят с точно определени телесни качества.
Всичко, което е възникнало в хода на културното развитие по външен и конвенционален път, няма нищо общо с духовния свят.
С други думи: Детето изобщо не носи със себе си никакви конвенционални средства за четене и писане. Духовете не се занимават нито с писане, нито с четене. Чиста измислица на спиритистите е, че духовните Същества говорят човешки езици или дори пишат. Това, което се съдържа в говора и писането, е нещо условно; то е така да се каже една културна конвенция. То съществува само тук на Земята.
към текста >>
Вие добре виждате, как духовно-душевния
свят
от само себе си преминава в телесно-
физическия
свят
, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата възпитава детето в неговите най-ранни години.
Вие добре виждате, как духовно-душевния свят от само себе си преминава в телесно-физическия свят, и то до такава степен, че да твърдим: С въздействията върху тялото, което става чрез млякото, геният на природата възпитава детето в неговите най-ранни години.
А ние се намесваме във възпитанието едва после когато вмъкваме художествения елемент. В края на училищната възраст детският живот отново се променя. На преден план изпъкват разсъдъчната способност, личностовото чувство, поривите на самостоятелната воля. Тези подробности следва да се имат предвид при изготвянето на учебната програма.
към текста >>
53.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Когато разглеждаме човешкото тяло, следва да имаме предвид, че то се намира в непрекъсната връзка с околния сетивно-физически
свят
, благодарение на която се поддържа и неговия живот.
Когато разглеждаме човешкото тяло, следва да имаме предвид, че то се намира в непрекъсната връзка с околния сетивно-физически свят, благодарение на която се поддържа и неговия живот.
Когато отправим поглед към нашия сетивно-физически свят, ние откриваме там минералите, растенията и животните. Нашето физическо тяло е сродно със съществата от минералното, растителното и животинското царство. Обаче особеният характер на това родство не може да бъде разбран чрез едно повърхностно проучване; напротив, ако искаме да вникнем в отношенията между човека и неговото физическо обкръжение, налага се да погледнем в дълбоката същност на самите природни царства.
към текста >>
Когато отправим поглед към нашия сетивно-физически
свят
, ние откриваме там минералите, растенията и животните.
Когато разглеждаме човешкото тяло, следва да имаме предвид, че то се намира в непрекъсната връзка с околния сетивно-физически свят, благодарение на която се поддържа и неговия живот.
Когато отправим поглед към нашия сетивно-физически свят, ние откриваме там минералите, растенията и животните.
Нашето физическо тяло е сродно със съществата от минералното, растителното и животинското царство. Обаче особеният характер на това родство не може да бъде разбран чрез едно повърхностно проучване; напротив, ако искаме да вникнем в отношенията между човека и неговото физическо обкръжение, налага се да погледнем в дълбоката същност на самите природни царства.
към текста >>
После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния
свят
.
Доколкото човекът представлява един физически организъм, най-напред ние забелязваме неговата костна система и неговите му скули. После стигаме до кръвообръщението и органите, които отговарят за него.
После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
към текста >>
Ако мога така да се изразя, по отношение на своята глава човекът е „пребродил" целия животински
свят
, преодолял е „животинската система" и е постигнал „човешката система": Нещо, което най-вече проличава в устройството на главата.
Нека най-напред да се спрем на това, което засега се явява като най-съвършено, а именно мозъчно-нервната система, която е свързана със сетивните органи. Нейната сложна организация подсказва, че тя е изминала най-дълъг път на развитие и далеч превъзхожда тази на животните.
Ако мога така да се изразя, по отношение на своята глава човекът е „пребродил" целия животински свят, преодолял е „животинската система" и е постигнал „човешката система": Нещо, което най-вече проличава в устройството на главата.
към текста >>
Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински
свят
, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него.
В други моменти главата би искала да заприличате на агне, на червей, на дракон. Всички телесни и физиономични признаци, които главата би желала да Ви даде, са налице във външната природа под формата на различните животински видове. Ако се вгледате в животинското царство, Вие ще се уверите: „Аз съществувам най-вече благодарение на моята гръдна система и на моите крайници, докато непрекъснато изникващия от главата „образ на вълка", аз трябва да превръщам в човешка форма". Да, Вие не прекъснато трябва да превъзмогвате анималистичното в себе си! И Вие го овладявате по такъв начин, че не му позволявате да се прояви, а го подлагате на преобразяваме, на метаморфозиране.
Следователно, чрез своята глава човекът влиза в отношение с околния животински свят, но по такъв начин, че непрекъснато го преодолява в себе си, непрекъснато се издига над него.
И какво всъщност остава у Вас самите? Представете си едно човешко същество. Интересно би се получило, ако добавите: Ето, тук е човекът; горе е главата му. А там всъщност се надига един вълк, но без да се превръща в истински вълк, защото гърдите и крайниците веднага го унищожават. Същото става и ако от главата се опита да израсне едно агне.
към текста >>
Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския
свят
.
Какво би ни показала една „свръхсетивна фотография"? Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли. Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата. Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес. Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт.
Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят.
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
към текста >>
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския
свят
в рамките на човешкото тяло.
Там ние бихме видели не друго, а човешките мисли. Мислите на човека са свръхсетивния корелат на това, което остава невидимо за сетивата. Тази непрекъсната метаморфоза на животинската същност, спускаща се от главата надолу, намира своя свръхсетивен израз в човешкото същество, под формата на неговия мисловен процес. Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят.
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло.
Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област.
към текста >>
Ето как изглежда нашата връзка с животинския
свят
.
Този реален свръхсетивен процес е един неоспорим факт. Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли.
Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят.
В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят. Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>
В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния
свят
.
Вашата глава е не само един безделник, излегнат над раменете, а нещо, което на всяка цена се стреми да Ви задържи в животинския свят. Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят.
В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област. А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>
„Системата-гърди" също е във връзка с околния
свят
.
„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят.
Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство. Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят. В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането. Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
към текста >>
Обаче тя е свързана не с животинския
свят
, а с растителното царство.
„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят.
Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство.
Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят. В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането. Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
към текста >>
Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния
свят
.
„Системата-гърди" също е във връзка с околния свят. Обаче тя е свързана не с животинския свят, а с растителното царство.
Извънредно дълбоки и тайнствени са отношенията между „системата-гърди" и растителния свят.
В тази област на човешкия организъм се извършват основните процеси, свързани с дишането, кръвообръщението и храносмилането. Всички те са в непрекъснати взаимоотношения с онази част от сетивно-физическата природа, която означаваме като растително царство.
към текста >>
Отговорът е само един: Растителният
свят
!
Вие знаете, че той приема в себе си кислорода и свързвайки го с въглерода, получаваме въглеродния двуокис. Въглеродът възниква в организма от преработените хранителни вещества. От свързването на въглерода с кислорода, произлиза въглеродния двуокис. И какво би се получило, ако човекът не може да отдели въглеродния двуокис, а го задържи в себе си; какво би станало, ако после той би отделил кислорода от водорода? Да, какво би се получило, ако след поемането на кислорода и образуването на въглеродния двуокис, човек вътрешно премахне и елиминира кислорода, а се заеме с преработката на водорода?
Отговорът е само един: Растителният свят!
В човешкия организъм веднага би започнала една могъща вегетация. Замислете се какво правят всъщност растенията? При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис. През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород.
към текста >>
Растителният
свят
възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис.
При тях липсва равномерното вдишване на кислорода, както е при човека; те асимилират въглеродния двуокис. През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм.
Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис.
Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане. Растението също диша, само че по свой собствен начин. Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта. Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.
към текста >>
Растителният
свят
е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане.
През деня растението е жадно за въглероден двуокис, а отблъсква кислорода. И би било зле, ако то постъпваше по друг начин; защото в този случай както ние, така и животните, щяхме да бъдем лишени от кислород. Обаче растението задържа въглеродния двуокис в себе си. По този начин то си осигурява захар, енергия и всичко, каквото му е необходимо; с една дума, то изгражда своя организъм. Растителният свят възниква от въглерода, който растенията чрез процесите на асимилация отделят от въглеродния двуокис.
Растителният свят е метаморфоза на въглерода, който се отделя в хода на асимилацията, съответствуваща на човешкото дишане.
Растението също диша, само че по свой собствен начин. Да, повърхностното наблюдение показва, че растението също диша, най-вече през нощта. Но това е все едно да твърдим: Ето, тук има един бръснач и с него ще нарежа месото.
към текста >>
Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния
свят
.
Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате кислорода, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света.
Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят.
Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят. Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват!
към текста >>
Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния
свят
.
Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате кислорода, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света. Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят.
Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят.
Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност.
към текста >>
Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния
свят
.
Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате кислорода, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света. Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят. Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят.
Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят.
Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм.
към текста >>
„Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния
свят
.
Вие добре разбирате: Ако продължите в себе си процеса, чрез който възниква въглеродния двуокис, с други думи, ако ели минирате кислорода, превръщайки въглеродния двуокис във въглерод, както това става в природата -така или иначе Вие разполагате с тези вещества тогава Вие бихте отприщили в себе си цялата вегетация на света. Вие изведнъж бихте се превърнали в прототип на растителния свят. Да, Вие щяхте просто да изчезнете, а на Ваше място би възникнал растителния свят. Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална.
„Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят.
Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм. Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
към текста >>
Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният
свят
да възникне в неговия организъм.
Човекът притежава тази способност, непрекъснато да поражда в себе си растителния свят. Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност.
Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм.
Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
към текста >>
Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен
свят
.
Но тази способност остава потенциална. „Системата-гърди" има непрекъснатата тенденция да възпроизвежда растителния свят. Обаче главата и крайниците не позволяват! Те непрекъснато се бранят от тази опасност. Ето как човекът изхвърля въглеродния двуокис и не допуска растителният свят да възникне в неговия организъм.
Той позволява на растенията да възникнат от въглеродния двуокис там, във външния природен свят.
към текста >>
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически
свят
: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния
свят
.
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят.
Следователно, по отношение на своята гръдна система, човекът е в състояние да създава обратната страна на растителния свят. Ако си представим растителното царство като нещо позитивно, човекът непрекъснато поражда в себе си неговия негатив. С други думи, той създава нещо обратно на растителното царство.
към текста >>
Следователно, по отношение на своята гръдна система, човекът е в състояние да създава обратната страна на растителния
свят
.
Тук ние стигаме до един забележителен момент, който обяснява връзката между „човекът-гърди" и околния сетивно-физически свят: Там навън е растителното царство, докато човекът непрекъснато е принуден за да не се превърне в растение да възпира бликащата от самия него вегетация и веднага да препраща растителните процеси във външния свят.
Следователно, по отношение на своята гръдна система, човекът е в състояние да създава обратната страна на растителния свят.
Ако си представим растителното царство като нещо позитивно, човекът непрекъснато поражда в себе си неговия негатив. С други думи, той създава нещо обратно на растителното царство.
към текста >>
В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния
свят
, в този миг ние се разболяваме.
И какво се получава, когато растителното царство в човека започне да се държи зле, да се разраства, така че главата и крайниците не успяват да го задържат и да го отпратят навън? Човекът се разболява! Общо взето, вътрешните болести в областта на гърдите възникват тогава, когато човек се окаже прекалено слаб, за да попречи на вегетацията, на растителната същност в самия себе си.
В същия миг, когато у нас се появи макар и нищожна част от нещо, което е устремено към растителното царство, без да сме в състояние да го отпратим навън, в природния свят, в този миг ние се разболяваме.
към текста >>
Ако отправим поглед към околния растителен
свят
, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести.
Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм.
към текста >>
Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния
свят
се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести.
Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси.
Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм.
към текста >>
Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен
свят
те наистина имат естетически вид.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси.
Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид.
Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
Обаче, в мига, когато растителният
свят
поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид.
Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване.
Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния
свят
.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване.
Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят.
Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен
свят
, който иска да възникне в неговия организъм.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси. Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид. Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят.
Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм.
Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния
свят
, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва.
Да, скъпи мои приятели, храненето, както и дишането, поне в първите си фази, започват в гръдната област на човешкия организъм. Между двата процеса има нещо много общо.
При храненето човекът също приема в себе си определени вещества от околния свят, обаче не ги оставя в първоначалния им вид, а ги преработва.
Той ги преработва именно с помощта на вдишалия кислород. След като бъдат преработени, приетите с храната вещества се свързват с кислорода. Всичко изглежда като един процес на горене; впрочем естествената наука твърди същото. Обаче това не е вярно. В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят.
към текста >>
И ако все пак щ се наложи да поеме неузрели плодове, необходима е една много здрава свързаност с природния
свят
, каквато срещаме например у нормалните и здрави селяни.
В действителност тук нямаме един истински процес на горене; тук сме изправени пред такъв процес на горене забележете добре раз ликата, на когото липсват както началото, така и краят. Тук имаме само средната част на горивния процес; началото и краят липсват. В човешкото тяло никога не трябва да се стига до началото и края, а само до средната част на горивния процес. За човека би било вредно, ако в него се извършваха първите степени на горенето; ето защо върху него действуват вредно и неузрелите плодове. Човекът не може да понесе началните степени на горенето; това би го разболяло.
И ако все пак щ се наложи да поеме неузрели плодове, необходима е една много здрава свързаност с природния свят, каквато срещаме например у нормалните и здрави селяни.
Да, от всички процеси на горене, човешкият организъм може да понася само техните средни части. Ако процесът би стигнал до своя край, би се получило това, което наблюдаваме при зрелите плодове: гниене то! Следователно, краят не бива да се допуска; ето защо човекът предварително трябва да изхвърля хранителните вещества, фактически човекът осъществява природните процеси, но не така, както те протичат във външната среда; осъществява ги, но без да стига до техните начало и край.
към текста >>
То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния
свят
.
А сега идваме до един още по-забележителен факт. Съсредоточете се мислено върху дишането.
То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят.
Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят. Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси.
към текста >>
Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния
свят
.
А сега идваме до един още по-забележителен факт. Съсредоточете се мислено върху дишането. То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят.
Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят.
Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси.
към текста >>
Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния
свят
.
А сега идваме до един още по-забележителен факт. Съсредоточете се мислено върху дишането. То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят. Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят.
Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят.
Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси. Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след като човек ги отдели от себе си.
към текста >>
Има и друг важен въпрос: В каква връзка се намира костите и мускулите с останалите жизнени процеси, когато разглежда ме отношението на човешкото физическо тяло към външния
свят
?
Има и друг важен въпрос: В каква връзка се намира костите и мускулите с останалите жизнени процеси, когато разглежда ме отношението на човешкото физическо тяло към външния свят?
към текста >>
По време на
физическия
живот ние влачим физическото тяло чак до смъртта.
в силите, чрез които тялото осъществява своите движения. Колкото и гротескно да звучи, факт е, че когато сядате на стола и опирате гръб на облегалката, с Вашия Аз Вие живеете в силата, която се поражда от съответния натиск. А когато стоите прави, Вие живеете в силата, с която Вашите нозе упражняват съответния натиск върху Земята. Вие непрекъснато живеете всред едно силово поле. Изобщо не е вярно, че с нашия Аз ние обитаваме видимото физическо тяло, С нашия Аз ние живеем в едно силово поле.
По време на физическия живот ние влачим физическото тяло чак до смъртта.
Обаче докато сме будни, ние живеем в едно силово тяло. Какво прави това силово тяло, какви са неговите задачи?
към текста >>
При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния
свят
чрез своите крайници.
Когато болестният процес покаже тенденцията, според която човешкият организъм допуска в себе си не само „експанзията" на растителното царство, но и на кристализационния процес, характерен за минералното царство, тогава на преден план изпъква една много по-неблагоприятна и по-разрушителна болестна симптоматика, каквато е тази на захарната болест.
При нея човешкото тяло не е в състояние действително да „разтвори" минералните субстанции с онези сили, които то черпи от външния свят чрез своите крайници.
И ако днес хората не могат да се преборят с болестите, произтичащи от прекомерна минерализация в човешкото тяло, това до голяма степен се дължи на факта, че ние не разполагаме с достатъчно защитни средства, които би трябвало да извличаме по духовно-научен път от вътрешните зависимости между сетивните органи, мозъка, нервните разклонения и други. Ние би трябвало да прибягваме до тези псевдовещества имам известни основания за да ги наричам така, които се намират в сетивните органи, мозъка и нервите, до тази разпадаща се материя, до която следва да прибягваме, ако искаме да се преборим с болести като диабет, подагра и други подобни на тях*51. Действителна помощ на човечеството може да бъде оказана в тази област, само ако проникнем в тайнствените връзки между човека и природата, и то според гледната точка, която застъпвам в моите антропософски лекции.
към текста >>
Защото човешкото тяло изобщо не може да бъде опознато, ако преди това не вникнем в неговите процеси, в неговите специфично човешки задачи, изискващи от него непрекъснато да разтваря минералите, непрекъснато да преобразява растителното царство и да го отпраща във външния
свят
, като по този начин той одухотворява и животинското царство.
Защото човешкото тяло изобщо не може да бъде опознато, ако преди това не вникнем в неговите процеси, в неговите специфично човешки задачи, изискващи от него непрекъснато да разтваря минералите, непрекъснато да преобразява растителното царство и да го отпраща във външния свят, като по този начин той одухотворява и животинското царство.
към текста >>
54.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Както вече споменах, ние можем да обхванем човешкото същество и неговите връзки с външния
свят
а това се отнася и до детето само ако се ръководим от възгледите, застъпени в хода на тези лекция.
Както вече споменах, ние можем да обхванем човешкото същество и неговите връзки с външния свят а това се отнася и до детето само ако се ръководим от възгледите, застъпени в хода на тези лекция.
Разбира се, най-важното е да ги приложим както трябва в живота. Замислете се върху факта, че човек има двойно отношение към външния свят поради коренно противоположната същност на „човекът-глава" и „човекът-крайници".
към текста >>
Замислете се върху факта, че човек има двойно отношение към външния
свят
поради коренно противоположната същност на „човекът-глава" и „човекът-крайници".
Както вече споменах, ние можем да обхванем човешкото същество и неговите връзки с външния свят а това се отнася и до детето само ако се ръководим от възгледите, застъпени в хода на тези лекция. Разбира се, най-важното е да ги приложим както трябва в живота.
Замислете се върху факта, че човек има двойно отношение към външния свят поради коренно противоположната същност на „човекът-глава" и „човекът-крайници".
към текста >>
Следователно, когато насочвате дланите към външния
свят
и когато стъпвате с ходилата, през тези участъци отвън нахлува същата сила, която напира отвътре в посока към челото.
И това, което се проявява сега, е от огромно значение за целия живот на човека. Погледнете тази схематична рисунка: Конфигурацията на главата подсказва, как тя е, така да се каже, преобърната отвътре навън. Ако обаче си представим човешките крайници, ще забележим, че те са формирани отвън навътре и имат известно отношение към Вашето чело: Нещо твърде важно за всички нас. Представете си още, как нещо от Вашата вътрешна природа се стреми към Вашето чело. Сега разгледайте дланите на ръцете си и повърхността на ходилата: върху тези две повърхности се упражнява непрекъснат натиск, подобен на вътрешния натиск върху Вашето чело, само че в обратна посока.
Следователно, когато насочвате дланите към външния свят и когато стъпвате с ходилата, през тези участъци отвън нахлува същата сила, която напира отвътре в посока към челото.
Този факт е изключително важен, понеже нагледно показва как стоят нещата с духовно-душевната същност на човека. Тя е като един вид поток, преминаващ през целия организъм.
към текста >>
Ето, човекът е тук, застанал всред външния
свят
.
Ето, човекът е тук, застанал всред външния свят.
Духовно-душевният поток непрекъснато се стреми да го всмуче. Ето защо се налага ние непрекъснато да противодействуваме, отделяйки от себе си определени вещества. И когато Духът не е достатъчно силен, ние трябва да отхвърляме частици от тялото си, каквито са например ноктите, понеже напиращият отвън Дух иска да ги всмуче и разруши. Духът разрушава всичко, а тялото се противопоставя на разрушението! С други думи: у човека трябва да се създаде истинско равновесие между разрушителните духовно-душевни сили и непрекъснатите градивни сили на тялото.
към текста >>
Ето как духовно-душевният
свят
работи в човека.
Ето как духовно-душевният свят работи в човека.
Виждаме го как нахлува отвън и как един вид всмуквайки напредва в своите разрушителни действия, виждаме го как непрекъснато умъртвява материята. Виждаме как през изпълнените от мъртва материя нерви, духовно-душевният свят си пробива път чак до кожата. Това е така, защото духовно-душевните сили не могат да преминат през области, където пулсира органически живот.
към текста >>
Виждаме как през изпълнените от мъртва материя нерви, духовно-душевният
свят
си пробива път чак до кожата.
Ето как духовно-душевният свят работи в човека. Виждаме го как нахлува отвън и как един вид всмуквайки напредва в своите разрушителни действия, виждаме го как непрекъснато умъртвява материята.
Виждаме как през изпълнените от мъртва материя нерви, духовно-душевният свят си пробива път чак до кожата.
Това е така, защото духовно-душевните сили не могат да преминат през области, където пулсира органически живот.
към текста >>
Можем да си я представим като нещо, което приема в себе си духовно-душевния
свят
, но без да го пропусне през себе си.
Но как да си представим органическата, живата материя?
Можем да си я представим като нещо, което приема в себе си духовно-душевния свят, но без да го пропусне през себе си.
Можем да си представим мъртвия, минералния свят като нещо, което пропуска духовно-душевния свят през себе си. Накратко: Живият органически свят е непроницаем за Духа; мъртвият физически свят е проницаеми за Духа.
към текста >>
Можем да си представим мъртвия, минералния
свят
като нещо, което пропуска духовно-душевния
свят
през себе си.
Но как да си представим органическата, живата материя? Можем да си я представим като нещо, което приема в себе си духовно-душевния свят, но без да го пропусне през себе си.
Можем да си представим мъртвия, минералния свят като нещо, което пропуска духовно-душевния свят през себе си.
Накратко: Живият органически свят е непроницаем за Духа; мъртвият физически свят е проницаеми за Духа.
към текста >>
Накратко: Живият органически
свят
е непроницаем за Духа; мъртвият физически
свят
е проницаеми за Духа.
Но как да си представим органическата, живата материя? Можем да си я представим като нещо, което приема в себе си духовно-душевния свят, но без да го пропусне през себе си. Можем да си представим мъртвия, минералния свят като нещо, което пропуска духовно-душевния свят през себе си.
Накратко: Живият органически свят е непроницаем за Духа; мъртвият физически свят е проницаеми за Духа.
към текста >>
Ако например е ангажиран с физически труд или полага физически усилия, той движи своите крайници, а това означава, че той просто плува в самия духовен
свят
.
Оттук нататък можем да стигнем до най-различни изводи относно човека.
Ако например е ангажиран с физически труд или полага физически усилия, той движи своите крайници, а това означава, че той просто плува в самия духовен свят.
Само че това е не Духът, който работи вътре в човека, а Духът, който е вън. Независимо дали сечете дърва или ходите, независимо дали Вашите физически усилия са полезни или безсмислени, Вие просто плувате в Духа, Вие сте в непрекъсната връзка с Духа. Този факт е много съществен. Обаче не по-малко важно е да поставим въпроса: А какво става, когато работим в духовен смисъл, когато мислим, четем и т.н.?
към текста >>
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен
свят
, който е вътре в нас.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас.
И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси. При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух.
към текста >>
И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният
свят
е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас.
И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси.
При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух.
към текста >>
Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен
свят
.
Да, в този случай ние имаме работа с онзи духовно-душевен свят, който е вътре в нас. И тогава, естествено, ние не размахваме нашите крайници, ние не плуваме в Духа; тогава духовно-душевният свят е този, който работи в нас и непрекъснато си служи с нашето тяло, проявявайки се под формата на различни физиологични процеси. При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия Дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло.
Когато работим физически, участие взема както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят.
Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух. физическата работа е духовна, духовната работа е физическа; и в двата случая тя се осъществява както вътре, така и вън от човека. Рано или късно, този парадокс трябва да бъде разбран. Докато работим физически, Духът ни обгръща отвсякъде.
към текста >>
Прилежният човек насочва своите действия към външния
свят
и по този начин се свързва с него.
Обаче безделниците също спят с удоволствие! Как да си обясним това? Да, причината е там, че човекът просто не може да съществува без да се движи. Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни.
Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него.
Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>
Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния
свят
, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си.
Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото пял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен към сънливост, отколкото целеустремената дейност.
Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си.
Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна.
към текста >>
Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния
свят
, а не негово то собствено тяло.
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло!
Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло.
Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието. От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния
свят
, а да следваме неговите основни направления.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления.
Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то. Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция.
към текста >>
Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния
свят
и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното. Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване.
Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
към текста >>
55.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
И тук Вие стигате до външните очертания на един чуден образ от действителния
свят
.
А какво всъщност върши тази невидима глава? Тя непрекъснато Ви яде; нейната отворена уста непрекъснато Ви поглъща!
И тук Вие стигате до външните очертания на един чуден образ от действителния свят.
Докато истинската човешка глава представлява една материална формация, главата принадлежаща към системата на крайниците, е от духовно естество. Обаче последната има все пак и нищожно количество материална субстанция, за да може непрекъснато да разлага човека. И при смъртта, когато човекът умира, тя го поглъща напълно. Един чуден процес се разиграва непрекъснато в нашите крайници, които буквално ни
към текста >>
В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния
свят
, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници".
Фактически, в „системата-гьрди" са представени както главата, така и крайниците. Тяхната природа е тясно вплетена в природата на гърдите.
В посока нагоре, гърдите имат непрекъснатата тенденция да се превръщат в „глава", докато в посока надолу, те имат противоположната тенденция, изразяваща се в готовност за приспособяване към външния свят, с една дума, тенденцията да се превръщат в „крайници".
Следователно, горната част на човешкия торс непрекъснато иска да стане „глава", само че не успява. На този стремеж се противопоставя същинската глава. Ето защо тя непрекъснато поражда едно отражение на главата или нещо, от което бихме могли да кажем започва формообразуването на главата. Ни ма не се забелязва ясно, как в горната част на гръдния кош е загатнато едно образуваше, което наподобява главата. Да, това е ларинксът, който простонародният език нарича направо адамова ябълка*53.
към текста >>
Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на
физическия
организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
И сега Вие няма да се изненадате, че в мига, когато физическата глава е вече готова, т.е. с настъпването на седмата година и протичащата тогава смяна на млечните зъби, се дава и благоприятната възможност за изграждането на един вид костна система в невидимата душевна глава, която се отделя от ларинкса. Да, налага се да съществува и един вид душевна костна система. И ние постигаме това, когато развиваме говора не просто чрез механично подражание, а с усет и разбиране за граматическите закони.
Нека да не забравяме, скъпи мои приятели, че възпитавайки децата през първите училищни години, ние трябва да положим такива душевни усилия, които са близки до усилията на физическия организъм, съпровождащи смяната на млечните зъби!
Ето как ние укрепваме, разбира се само в душевен смисъл, формирането на говора, а именно когато съзнателно внасяме граматическите закономерности: Изобщо всичко онова, което идва от говоримия език, за да породи на свой ред писа нето и четенето. Ние обгръщаме човешкия говор с истинска душевна светлина и топлина само тогава, когато знаем, че думите, които човек произнася, фактически носят в себе си копнежа да се превърнат в „глава".
към текста >>
Външният
свят
, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците".
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници".
Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците".
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност. Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас.
към текста >>
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният
свят
вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност.
Вече споменах: В горната си част човешкият торс има тенденцията да се превърне в „глава", докато в долната си част има тенденцията да се превърне в „крайници". И както говорът, идващ от ларинкса, е една невидима глава, останала във въздухообразно състояние, така и всичко онова, което блика от долната част на торса и се насочва към периферията на тялото, е по същество „крайници". Външният свят, ако мога така да се изразя, непрекъснато вкарва в нас нещо от грубата, сгъстена природа на „крайниците".
Едва когато естествените науки обяснят скрития факт, че човешките крайници са нещо, което външният свят вкарва или вдава в човешкото тяло, те ще разкрият и загадката на човешката сексуалност.
Да, когато говорим за тези неща, най-напред трябва да налучкаме верния тон. Ето защо не бива да се учудваме, че днес всички опити за разясняване на сексуалния въпрос са напълно лишени от смисъл. Защото човек не може да разясни нещо, което сам той не разбира. А това, което съвременната наука изобщо не предполага, е именно тайнствена та връзка между „човекът-крайници" и „човекът-гърди", за която само бегло загатнах пред Вас. Трябва да знаем: как то през първите училищни години в детската душа вмъкваме онова, което е присъщо на зъбите преди седмата го дина, така и през последните години на основното образование, в детската душа вмъкваме онези сили, които произхождат от природата на „крайниците" и намират своя израз едва след настъпването на половата зрялост.
към текста >>
Дори тогава, когато показваме с помощта на сетивните органи устройството на външния
свят
и неговата намеса в човешкия организъм, практически ние пак апелираме към детската фантазия.
Дори тогава, когато показваме с помощта на сетивните органи устройството на външния свят и неговата намеса в човешкия организъм, практически ние пак апелираме към детската фантазия.
Защото всичко онова, което се намира там, може да бъде видяно само ако бъде извлечено от тялото и умъртвено; вътре в живото тяло това е невъзможно.
към текста >>
56.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования
свят
.
*1 През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. В тези свободни и независещи от държавата училища (наричани още Рудолф Щайнер училища) целият преподавателски процес е съобразен с антропософското разбиране за човешкото същество.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
№9), Глава „Трите
свят
а"
*16 Виж Р.Щайнер „Теософия" (Събр.Съч.
№9), Глава „Трите свята"
към текста >>
57.
Лекции върху възпитанието
GA_293 Общото човекознание
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования
свят
.
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ниво изграждане на социалния живот, респективно възпитанието" и образованието.Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Малт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория". През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200.
Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
303. Нормалното развитие на телесно-
физическия
организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
Коледен учителски курс. 16 лекции (Дорнах 1921-22)
към текста >>
58.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Те са трудно достъпни за въздействията на външния
свят
.
След това трябва да знаем точно кои деца се самовглъбяват и са склонни към дълги размишления; това са меланхоличните деца.
Те са трудно достъпни за въздействията на външния свят.
Те размишляват затворени в себе си и ние оставаме с впечатлението, че те са заети с нещо вътре в себе си.
към текста >>
Вие трябва да проявявате търпение към самите себе си, защото това овладяване на детския
свят
е необходимо да се превърне в навик.
Вие трябва да проявявате търпение към самите себе си, защото това овладяване на детския свят е необходимо да се превърне в навик.
Вие трябва да проявявате усет към коя група да се обръщате; това трябва да става от само себе си.
към текста >>
За следващия период трябва да осигурите истории от животинския
свят
и басни.
Необходимо е през първата учебна година да разполагате с определено богатство от приказки.
За следващия период трябва да осигурите истории от животинския свят и басни.
Следват библейски истории извън другото религиозно възпитание. След това сцени от старата история, сцени от средновековната и нова история. След това трябва да сте в състояние да предложите разкази за народите и тяхното създаване. Следват взаимоотношенията между народите, характерните особености на индийци, китайци, американци и т.н., т.е. знания за наредите.
към текста >>
2. Истории от животинския
свят
и басни
2. Истории от животинския свят и басни
към текста >>
Човекът на сетивата е недуховната част, той е
физическия
човек» Най-малко физически е човекът на обмяната на веществата.
Р.Щ.: Учителят работи с меланхоличните деца по следния начин: Меланхоличното състояние се основава на непълно надмощие на обмяната на веществата спрямо духа и психиката на човека.
Човекът на сетивата е недуховната част, той е физическия човек» Най-малко физически е човекът на обмяната на веществата.
Духовният човек се намира най-вече в организма на обмяната на веществата, но той най-малко се реализира. Организмът на обмяната на веществата трябва да се обработва най-много. Когато той създава твърде много трудности, тогава се проявява във вътрешния стремеж към духа.
към текста >>
В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни
свят
, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния
свят
.
В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния свят.
Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния свят.
към текста >>
Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния
свят
.
В близост с едно меланхолично дете учителят трябва да развива повече очевидния интерес към външните неща на заобикалящия ни свят, трябва да се държи като сангвиник и да охарактеризира като такъв външния свят.
Със сангвиничното дете трябва да се държим сериозно и да му даваме убедителни и трайни характеристики на външния свят.
към текста >>
59.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния
свят
.
Когато обсъждам тези въпроси от духовна гледна точка, искам да Ви покажа как именно детският темперамент се включва в кармата, как в детския темперамент действително се появява нещо, което може да се опише като следствие на преживявания от предишен живот. Да вземем конкретно един човек, който се интересува прекалено силно от себе си. Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното.
В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят.
Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно. Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин. Темпераментът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
към текста >>
Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния
свят
, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин.
Затова, че той просто е самотен, трябва да се интересува сам от себе си. Затова че много често трябва да се занимава със себе си, е принуден от обстоятелствата да дойде в положение на преобразуване на душевното в телесното. В следващия живот той носи това много силно изразено телесно като отношение към външния свят. Той става сангвиник. Ние не трябва да разглеждаме "карма" морално, а причинно.
Това че той можа да стане сангвиник, разчитайки на наблюдението на околния свят, би било добре в живота, ако се възпита по правилен начин.
Темпераментът е свързан до голяма степен с предшествуващите събития от човешката същност.
към текста >>
60.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този
свят
само ненужни неща и не стават за нищо.
Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост. Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо.
Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>
Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския
свят
по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора.
Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора.
Когато се дават на децата такива къси разкази първо без обяснения, тогава те не бяха имали пълната подготовка, тъй като техните възприятия и чувства не са насочени. Когато първо се дават пояснения, разказът педантично се разнищва и те няма да могат да го прочетат правилно.
към текста >>
61.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Обръщам вниманието Ви върху това: басните, чието действие се разиграва в един особен
свят
, би трябвало да се четат реалистично, но това никога не трябва да се прави при стихотворенията.
Обръщам вниманието Ви върху това: басните, чието действие се разиграва в един особен свят, би трябвало да се четат реалистично, но това никога не трябва да се прави при стихотворенията.
към текста >>
62.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Така ще постигнете следното ще свържете морфологичното с външния
свят
.
След като направите това, вмъкнете органите, но по същото време, когато изяснявате отношението между въздух и топлина. Тогава може да продължите обясненията и по този начин да опитате да допълните размислите за връзката на растенията с външните елементи.
Така ще постигнете следното ще свържете морфологичното с външния свят.
Опитайте да го направите.
към текста >>
Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния
свят
.
Процесът на оплождане при растенията не е нещо толкова особено забележително, колкото се възприема в днешното абстрактно природонаучно време. Прочетете хубавите съчинения на Гьоте от 20-те години на 19 век, където той е писал "опрашването", където защитава метаморфозата от същинския процес на оплождане и където се обявява срещу това, че хората го считат за толкова важно и определят полето като едно постоянно брачно легло. Гьоте се противопоставя на поставянето на преден план на процеса на оплождане на растенията. Метаморфозата е много по-важна от процеса на оплождане. Ако и днес не може да се сподели вярата на Гьоте, че оплождането е нещо допълнително и растението расте чрез метаморфоза, чрез самото себе си, ако и днес според напредналата наука, процеса на оплождане, се разглежда като важен, то е възможно, че ние нямаме право да обръщаме нещата така, както правим днес.
Ние трябва да оставим този процес на по-заден план и на това място трябва да поставим отношението на растението към околния свят.
Много по-важно а да определим как въздействат на растението въздух и топлина, светлина и вода, отколкото този абстрактен процес на оплождане, който днес излезе на преден план. Искам да следвате насоката. Търсете правилната методика, правилния подход към растенията.
към текста >>
Растителният
свят
в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
Вчера се опитах да нарисувам човешкото тяло като един вид недовършена сфера. Това което би се получило ако се затвори сферата, е именно определеното сходство с растението във взаимоотношенията с човек. Да, би могло да се продължи нататък и да се каже: Да вземем следните сетива зрителни, за топлина, за вкус, обоняние, извинете за сравнението. Вие трябва да го преобразувате по детски, така бихте получили растителни форми. Просто ако вмъкнете в човека този материал, бихте получили растителни форми.
Растителният свят в определен смисъл е един вид негатив на човека: това е допълнението.
към текста >>
С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния
свят
.
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото.
С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят.
Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща. Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук? Защо те не са на слънце?
към текста >>
Но можете да сравнявате растителния
свят
с душата, която напуска и се връща.
С други думи: Когато заспите душевното излиза от тялото; когато се събудите, Вашето душевно, "аз"-ът се връща обратно в тялото. С тялото, което остава да лежи в леглото, не можете добре да сравнявате растителния свят.
Но можете да сравнявате растителния свят с душата, която напуска и се връща.
Вие може спокойно да се запитате, когато вървите през поля и ливади и гледате греещите със своите цветове растения: какъв е темперамента, който произлиза оттук? Огнен! Вие можете да сравните по напиращите сили, които идват към Вас от цветовете, с душевните свойства, или Вие вървите през гората и виждате гъби и се питате: Какъв темперамент произлиза оттук? Защо те не са на слънце? Тези гъби са флегматиците.
към текста >>
Когато преминем през душевното, навсякъде откриваме сходни моменти с растителния
свят
.
Когато преминем през душевното, навсякъде откриваме сходни моменти с растителния свят.
Опитайте само да ги развиете. Докато животинския свят трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния свят трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се събужда. Растителният свят допълва човека, както го допълва неговата душа. Допълним ли формите, ще получим растителни форми.
към текста >>
Докато животинския
свят
трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния
свят
трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се събужда.
Когато преминем през душевното, навсякъде откриваме сходни моменти с растителния свят. Опитайте само да ги развиете.
Докато животинския свят трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния свят трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се събужда.
Растителният свят допълва човека, както го допълва неговата душа. Допълним ли формите, ще получим растителни форми.
към текста >>
Растителният
свят
допълва човека, както го допълва неговата душа.
Когато преминем през душевното, навсякъде откриваме сходни моменти с растителния свят. Опитайте само да ги развиете. Докато животинския свят трябва повече да го сравнявате с телесното у човека, то растителния свят трябва да го сравнявате само с душевното, с това което "изпълва" формата, по-точно това, което го изпълва, връщащата се душа, когато сутрин се събужда.
Растителният свят допълва човека, както го допълва неговата душа.
Допълним ли формите, ще получим растителни форми.
към текста >>
Растителният
свят
се отнася към човека така, както Ви казах сега и Вие трябва да опитате да изясните на децата как корените са свързани повече с човешките мисли, цветовете повече с човешките чувстващ емоциите.
Растителният свят се отнася към човека така, както Ви казах сега и Вие трябва да опитате да изясните на децата как корените са свързани повече с човешките мисли, цветовете повече с човешките чувстващ емоциите.
към текста >>
Напрегнете фантазията си н за следващия път трябва да можете да описвате растителния
свят
съвсем живо.
Опитайте да преведете идеите, които Ви изясних на езика на децата.
Напрегнете фантазията си н за следващия път трябва да можете да описвате растителния свят съвсем живо.
към текста >>
След това ще обогатите мислите си, като очертаете разликата между едногодишни и многогодишни растения, между западни, средноевропейски, източноевропейски растителен
свят
.
След това ще обогатите мислите си, като очертаете разликата между едногодишни и многогодишни растения, между западни, средноевропейски, източноевропейски растителен свят.
Обогатете и с това, че през лятото цялата земя спи, а през зимата е будна.
към текста >>
Навсякъде растителния
свят
е обратното на човек, така че когато стигнете до растителния
свят
, до човешкото тяло и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват.
Как въздейства земята върху растението? Земята въздейства върху растението, както човешкото тяло действа върху душата.
Навсякъде растителния свят е обратното на човек, така че когато стигнете до растителния свят, до човешкото тяло и земята сами ще направите извода трябва да се сравняват.
Аз искам да дам само указания, за да можете за следващия път да откриете още неща. Тогава ще видите, че правите добро на децата, ако не им давате външни, а вътрешни сравнения.
към текста >>
63.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р. Щ.: Сега ще продължим нашита наблюдения над растителния
свят
.
Р. Щ.: Сега ще продължим нашита наблюдения над растителния свят.
към текста >>
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния
свят
повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др.
Това систематично изучаване на научната основа понякога са прилага в училище. Но всеки човек, който изучава растенията на научна основа, трябва първо да ги изучава така, както ги описваме ние, чрез сравнение, с човешката душа. Никой не трябва да учи първо научната ботаника. По-късно той можа да стигне до научната система на растенията. Има разлика дали първо се опитваме да описваме растенията, а след това да се доближим научно към тях или обратното.
към текста >>
Растителният
свят
е видимия душевен
свят
на земята.
Растителният свят е видимия душевен свят на земята.
Карамфилът е кокетен. Слънчогледът е истински груб. Слънчогледите обичат грубо да блестят. Истински големите листа на растенията биха означавали: не си готов с нищо, домогваш се трудно до всичко, не си сръчен. Мисли се, той, е готов, но той все още на е свършил трябва да се търси душевното в растителните форми.
към текста >>
Трябва да са установи: растителният
свят
се развива през лятото.
Ако се приеме идеята, че земята спи, трябва да са продължи по-нататък.
Трябва да са установи: растителният свят се развива през лятото.
Земята спи през лятото, през зимата е будна. Растителният свят е душата на земята. При човек душевният живот спира, когато спи; при земята той започва точно, когато тя заспи. Душевното не се изразява при спящия човек. Как детето ще се преведе през тези трудности?
към текста >>
Растителният
свят
е душата на земята.
Ако се приеме идеята, че земята спи, трябва да са продължи по-нататък. Трябва да са установи: растителният свят се развива през лятото. Земята спи през лятото, през зимата е будна.
Растителният свят е душата на земята.
При човек душевният живот спира, когато спи; при земята той започва точно, когато тя заспи. Душевното не се изразява при спящия човек. Как детето ще се преведе през тези трудности?
към текста >>
Р.Щ.: Но растителният
свят
на лятото не е сънят на земята спи през лятото.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото.
Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента. Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>
Сън можете да наречете само това, което представлява растителния
свят
през пролетта и есента.
Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото.
Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента.
Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.
към текста >>
Растителният
свят
е превърналия се във видим душевен
свят
на земята и оттам се сравнява с душата на човек.
Растителният свят е превърналия се във видим душевен свят на земята и оттам се сравнява с душата на човек.
Но не трябва просто да се сравнява, а да се възприемат истинските форми на растенията. Само от общото сравнение можа да се стигне до отделното растение.
към текста >>
С плана на човешкия душевен
свят
могат да бъдат сравнени определени растителни форми.
Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от мислите до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н. до волята.
С плана на човешкия душевен свят могат да бъдат сравнени определени растителни форми.
към текста >>
64.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Средновековните мистици са познавали определени отношения с душевния
свят
и оттук са имали и задълбочени медицински становища.
Р.Щ.: Шлегел също сравнява твърде повърхностно. Той се е основава на това, което се открива при мистиците, при Якоб Бьоме и др., на т.нар. "сигнатури".
Средновековните мистици са познавали определени отношения с душевния свят и оттук са имали и задълбочени медицински становища.
Установява се: тази растителна група е свързана с едно душевно, качество например гъбите са в особена връзка с премислянето, с многото размисъл и за това душевно преживяване не се иска много от външния свят,а всичко се извлича отвътре след това ще се разбере, че това душевно качество има твърде тясна връзка с всички болести, свързани с главоболие. От тук се прави връзка между гъби и главоболие. В зоологията такива сравнения не могат да се правят.
към текста >>
Установява се: тази растителна група е свързана с едно душевно, качество например гъбите са в особена връзка с премислянето, с многото размисъл и за това душевно преживяване не се иска много от външния
свят
,а всичко се извлича отвътре след това ще се разбере, че това душевно качество има твърде тясна връзка с всички болести, свързани с главоболие.
Р.Щ.: Шлегел също сравнява твърде повърхностно. Той се е основава на това, което се открива при мистиците, при Якоб Бьоме и др., на т.нар. "сигнатури". Средновековните мистици са познавали определени отношения с душевния свят и оттук са имали и задълбочени медицински становища.
Установява се: тази растителна група е свързана с едно душевно, качество например гъбите са в особена връзка с премислянето, с многото размисъл и за това душевно преживяване не се иска много от външния свят,а всичко се извлича отвътре след това ще се разбере, че това душевно качество има твърде тясна връзка с всички болести, свързани с главоболие.
От тук се прави връзка между гъби и главоболие. В зоологията такива сравнения не могат да се правят.
към текста >>
Ние искаме да има ред в растителния
свят
.
Днес все още няма едно прилежно подреждане на растенията. Вие трябва да се опитате именно чрез връзките между човешката душевност с растенията да постигнете ред в растителното царство.
Ние искаме да има ред в растителния свят.
към текста >>
Така че е все едно дали насочвате към душевните качества отделни части или целия растителен
свят
.
При други са изразени повече листата, при трети цветовете, те са почти само цвят. Нещата трябва да се приемат относително. Ние получаваме едно разделение на растенията, в което търсим кои системи от органи, корени, стебло, листо и т.н. преобладават, така растенията се различават едно от друго. Когато откриете, че всички цветове съответстват на едно определено душевно качество, ще пречислите и останалите органи към определени душевни качества.
Така че е все едно дали насочвате към душевните качества отделни части или целия растителен свят.
към текста >>
Целият растителен
свят
може да се разглежда като едно единствено растение.
Целият растителен свят може да се разглежда като едно единствено растение.
към текста >>
Тук, разбира се, взима участие и растителният
свят
, и това обуславя разликата между растенията.
Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна.
Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията.
Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.
към текста >>
Р.Щ.: Прави се грешка, ако непосредствено се свързват темпераментите с растителния
свят
.
Р.Щ.: Прави се грешка, ако непосредствено се свързват темпераментите с растителния свят.
към текста >>
Искам да Ви кажа следното: според учебния план ние започваме да изучаваме растителния
свят
към единадесетата година на детето.
Искам да Ви кажа следното: според учебния план ние започваме да изучаваме растителния свят към единадесетата година на детето.
към текста >>
Вие разглеждате целия растителен
свят
с изключение на онова, което става в растението, когато цвета дава плод.
Това е принцип!
Вие разглеждате целия растителен свят с изключение на онова, което става в растението, когато цвета дава плод.
Но Вие обръщате вниманието на детето върху това, че от цветовете на висшите растения се раждат плодове. Това може да се сравни с вашата душа, когато завършите училище. Всичко до появата на цвета може да се сравнява само с това, което става до половата зрелост. Процесът на оплождане не се разглежда с децата.
към текста >>
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния
свят
.
Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят.
След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма. Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните. Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността. Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения.
към текста >>
На децата може да се представи, целия растителен
свят
като картина на развиваща детска душа.
Ако един ботаник подходи по този начин, то и той ще получи една растителна система, съответствуваща на действителността.
На децата може да се представи, целия растителен свят като картина на развиваща детска душа.
към текста >>
65.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919
GA_296 Възпитанието
Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования
свят
беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
Ние преминахме през една продължителна борба с оръжия. Към нея ще се присъедини и една вероятно доста продължителна борба на човечеството изобщо.
Мнозина казаха: Тази война, и преживяването и в цивилозования свят беше най-ужасното събитие от вида си, ако говорим от човешка гледна точка изобщо.
Не би могло да се каже, че тази присъда е неправилна. Битката, която ще трябва да се осъществи с едни или други средства, и която ще последва тази престрелка между Ориента и Окцидент, между Азия, Европа и Америка, тази битка ще е най-голямата духовна битка, през която човечеството ще трябва да премине. Всичко, което се е вляло в човечеството като импулси и сили дори и с християнството, ще залее цивилизацията в огромна, елементарна вълна на битка.
към текста >>
Той мисли, че външният сетивен
свят
е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама.
Правилно преведена на европейски думата Мая означава идеология. Всеки друг превод на Мая е по-неточен от превода с идеология. Така че можем да кажем: в основни линии точно същото понятийно или идейно, което източният човек си представя под думата Мая, същото си представя и голяма част от европейския човек под думата идеология. Но каква огромна разлика! Какво си мисли източният човек при думата Мая?
Той мисли, че външният сетивен свят е Мая, че онова, което достига до сетивата и обвързания със сетивата разум, то е Мая, голямата измама.
А единствената реалност е това, което се изкачва в душата. Душевно-духовното, към което човек си пробива път, това е нещото, което е реално. Това което извира и бълбука във вътрешността на човека, то е реалност. Това, което се предлага на сетивата външно е Мая, идеология.
към текста >>
Ако обгърнете с поглед това, което се случи в цивилизования
свят
, вие ще си кажете, и дано още днес си кажете: в основни линии всичко, което се говори за причината и повода на тази световна катастрофа всъщност плува по повърхността, това е повърхностен възглед.
Това се отпечатва дълбоко в душите на хората, то превръща хората на земята в две коренно различни групи.
Ако обгърнете с поглед това, което се случи в цивилизования свят, вие ще си кажете, и дано още днес си кажете: в основни линии всичко, което се говори за причината и повода на тази световна катастрофа всъщност плува по повърхността, това е повърхностен възглед.
Това, което се изрази в ужасната борба, то сякаш е нещо елементарно извлечено от неосъзнати дълбини. Хората взеха участие в него, днес това се вижда много точно, те не знаеха защо, това е едно от нещата, които противоречието, което още дълго няма да се изравни, ще кара да изплуват на повърхността. Толкова е силен антисоциалния елемент на съвремието, че човечеството се разпада на две различни по основата си части.
към текста >>
Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен
свят
.
Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света.
Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят.
А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм. Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното.
към текста >>
А на страната на този призрачен
свят
е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм.
Тук в Швейцария ви говорих за особения вид естествена наука, казах ви, че някои умни хора, които днес разсъждават върху това, какво може да даде естествената наука, вече казват: Това, което новата естествена наука привнася, не е света, а един призрак на света. Всичко, което естествоизпитателите са измислили, и което днес е популярно образование, е много повече популярно образование отколкото тези хора смятат, това е вяра, всъщност суеверие в един призрачен свят.
А на страната на този призрачен свят е поставено това, което заля хората като духовна полза от модерния индустриализъм.
Индустриализмът, нека го разгледаме в неговото духовно значение. Нека вземем това, което владее индустриализма машината. Машината се различава от всичко останало, с което човекът може да има нещо общо във външния си живот. Моля ви, наблюдавайте животното. Ако приложите научните или други познавателни мисли върху животното не желая да говоря за човека в днешната връзка вие ще можете да изследвате толкова много неща в животното, но все пак ще остане нещо, бих казал, божествено-дълбинно в животното, вие не ще можете да го изчерпите, вие няма да го разгадаете.
към текста >>
Да си обясним целия
свят
астрономически, това се превръща в идеал.
А естествознанието и машината взети заедно, застрашават цивилизованото човечество с нещо трикратно унищожително. Тъй като какво заплашва модерното човечество, когато то не се решава да потърси свръхсетивното? По отношение на познанието надмощие заплашва да вземе онзи идеал, който вече е изказан от естествоизпитателите, когато те казаха: стремежът е така да се опознае природата, че това познание да е астрономическо, това означава да е по образ на астрономията. Ако днес погледнете как химикът разсъждава върху това, което е вътре в молекулата, то той си представя, че атомите на молекулата се намират в един вид силови съотношения помежду си (рисува на дъската). Това той си представя по образеца на една малка планетарна и слънчева система.
Да си обясним целия свят астрономически, това се превръща в идеал.
А самата астрономия, какъв е нейният идеал? Да разглежда цялата световна постройка като машина. И към това онези дела, онези дейности на човека на машините!
към текста >>
Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния
свят
преди зачеването си.
Вие знаете, това беше посочено, че между раждането и седмата година, годината, в която средно започва смяната на зъбите, човешкото същество е едно наподобяващо същество, както човешкото същество прави това, което обкръжението му прави. Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите. Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби.
Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си.
Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението.
към текста >>
След това човек бива поставян във
физическия
свят
.
Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби. Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си. Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява.
След това човек бива поставян във физическия свят.
Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението. Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира. Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>
Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния
свят
.
Братството в икономическия живот, така както трябва да се стремим към него в бъдеще, ще присъствува в човешките души само, когато възпитанието след 15 година бъде насочено натам да се работи с пълна съзнателност именно върху общочовешката любов, ако светогледните въпроси, цялото възпитание, което трябва да се осъществи в така наречените общообразователни училища, бъде построено върху любовта към човека, изобщо върху любовта към външния свят.
към текста >>
Това, че ориенталците обозначават външния
свят
като Мая това е древно.
Но какво изплува? Виждате ли, импулсът, който кара човешките души от Ориента и Окцидента да мислят е различен, когато го схванем конкретно идеално. Но той съдържа и своеобразното, че предизвиква еднакво душевно настроение в Ориента и в Окцидента. Това душевно настроение също трябва да бъде обгърнато с поглед.
Това, че ориенталците обозначават външния свят като Мая това е древно.
Това мистично схващане на света като Мая имаше своето огромно значение в древните времена. В съвремието то отсъствува. Имаше го преди. Тъй като светогледа за Мая в известен смисъл остаря, над Ориента се спусна едно в известен смисъл пасивно себеотдаване на този светоглед един фатализъм, който се пренесе в Европа по най-ужасен начин чрез турцизма. Фатализъм, оставяне да се случва това, което желае да се случи: пасивност на човешката воля.
към текста >>
В това триделение ще се търси често обновление на духовния живот, така, че хората действително да по чувстват връзката на душевността си с обективно духовен
свят
.
В това триделение ще се търси често обновление на духовния живот, така, че хората действително да по чувстват връзката на душевността си с обективно духовен свят.
Хората не притежават това днес. Защото когато те днес говорят, то те най-често говорят фрази. Но защо днес се говорят фрази? Фразите се получават, когато не съществува връзка с това, което фразите би трябвало да означават. Думите на хората са се превърнали във фрази, защото им липсва връзката с духовния живот.
към текста >>
66.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния
свят
.
Извикайте пред душите си това, че след средата на 15 век новото човешко развитие по отношение на познанието се осъществи особено в областта на естественонаучния начин на мислене, и то главно с онзи научен начин на мислене, който е построен върху абстрактни природни закони, който е построен върху сетивни наблюдения и върху направени върху тези сетивни наблюдения разсъждения. Нищо друго не може да се признае тук, освен това, което идва от сетивните наблюдения и това, което се произвежда като мисли върху сетивното наблюдение. Вчера споменах това и преди последното ми отпътуване отново ви обърнах внимание върху това, че днес вече съществуват достатъчно хора, които за стъпват правилното схващане, че с едно такова природонаблюдение, каквото придобиваме по току що описания начин получаваме само един призрачен образ на природата.
Образът, който естествоизпитателя се създава за света, е един призрак на света, той не е действителния свят.
Ето защо трябва да кажем: от средата на 15 век насам човечеството е в състояние да си състави един призрачен образ на света по отношение на едната му половина. Зад нея обаче за науката на посвещението се крие нещо много по-дълбоко, и то трябва да бъде изведено пред душите ни.
към текста >>
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния
свят
, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен
свят
.
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия?
Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят.
Те не са предназначени за сетивния свят. аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето!
към текста >>
Те не са предназначени за сетивния
свят
.
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят.
Те не са предназначени за сетивния свят.
аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие. Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си?
към текста >>
аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния
свят
, това е едно странично течение на душевното му развитие.
Защо сме се развили като човечество така, че след средата на 15 век имаме тези абстрактни понятия, с които днес се гордеем, и в които непрекъснато се движим? Защо развихме ние като цяло човечество тези абстрактни понятия? Виждате ли, тези абстрактни понятия, които създаваме като цяло човечество, притежават своеобразието, че се прилагат от нас върху сетивния свят, но всъщност съвършено не са пригодени за този сетивен свят. Те не са предназначени за сетивния свят.
аз изразих това в моята книга "Загадките на философията" по начин, че тогава казах: Начинът по който човекът формира понятията на познанието относно външния свят, това е едно странично течение на душевното му развитие.
Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж.
към текста >>
Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния
свят
с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им.
Точно както си представяме семето в почвата, то всъщност е предназначено от природата да стане отново растение. Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж.
Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им.
Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието. Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката). А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>
Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния
свят
преди слизането си от него в момента на зачатието.
Много семена обаче ние употребяваме за брашно и ги ядем като хляб. Но това не е заложено в зрънцето на семето! Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им.
Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието.
Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката). А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>
А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния
свят
.
Това е едно странично развитие, когато запитаме: Съдържа ли житното зърно химическите съставки, от които ние се нуждаем за изграждането на тялото си? В природата, в същината на семенното зърно, на житото, на ръжта, не е заложено да ни храни, а да роди от зърното ново жито или ръж. Така и в нашата природа не е заложено да схващаме външния свят с придобитите от 15 век насам понятия, а от тези понятия трябва да стане нещо друго, ако правилно се отдадем на същината им. Понятията, които хората развиват от средата на 15 век насам, са сенки на това, което ние сме изживели в духовния свят преди слизането си от него в момента на зачатието. Така че вие можете да си представите често съм насочвал вниманието ви натам (рисува се): тук е раждането или зачатието, човешкият живот продължава така: ако си представите това, то всъщност нашите понятия, нашите понятийни сили, които са в нас, са отзвуците на онова, което изживяваме преди раждането или зачатието си (виж рисунката).
А ние всъщност злоутребяваме с понятийната си система, когато я прилагаме върху външния свят.
към текста >>
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния
свят
, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
Ние трябва да развием способността си да образуваме понятия като една чиста мисловност. А ако успеем да направим това, тя ще ни насочи към предрождественото ни духовно съществуване. Нашето днешно своеобразно мислене е предназначено да достигне в това чисто мислене духовната ни мъдрост, която сме притежавали преди да се облечем във физическо тяло. И докато човечеството не проумее, че то има мисленето си, за да обхване духа, задачата на петата следатлантска епоха няма да се е вселила в човешките души. Естествознанието ни беше в известен смисъл изместено в човешките съдби, за да останем в чистата природа, да не спекулираме с нея, а за употребяваме понятията си така, че да я наблюдаваме правилно, и след това обаче да развием понятията си, за да видим, какви сме били като дух, преди да се облечем посредством зачатието и раждането във физическо тяло.
Днес хората все още вярват, че със своята способност да създават понятия просто трябва да класифицират външното сетивно наблюдение и така нататък, но те ще постъпят правилно едва когато употребят мислите, които притежават от средата на 15 век върху духовния свят, в който се намираха преди да се облекат във физическо тяло.
към текста >>
Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при възпитанието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от познанието на духовния
свят
, да възпитаваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука.
До средата на 15 век хората желаеха инстинктивно да достигнат духа. Ние принципно желаем напълно да се вживеем в машинното на външния живот, в механизма дори и в политиката, която постепенно превърна държавите в машини. Ние трябва да се стремим да се върнем към една проникната от духа воля.
Затова обаче е нужно да приемем идеята на Духовната наука, при възпитанието например трябва да започнем така, че да поставим в основата това, което знаем от познанието на духовния свят, да възпитаваме така, както ни е дадено това в антропософската духовна наука.
С това по-силно, по-съзнателно подчертаване на волята от духа ние поставяме един противовес на безсмислената воля в индустриализма.
към текста >>
Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния
свят
; земен живот, живот в духовния
свят
и т. н.
Причината се съдържа в следното. В първия период на християнството, след времето, когато в земното развитие се състоя мистерията на Голгота, когато тя даде смисъл на земното развитие, то най-напред някои неща, които съществуваха от старото, трябваше да се оттеглят, за да бъдат по-късно отново извоювани от човечеството. Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот.
Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н.
Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл.
към текста >>
Преди човека духовния
свят
, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си.
Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред? То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот. Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл.
Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си.
след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането.
към текста >>
Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния
свят
.
В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта. Това обаче от друга страна създаде равновесието, създаде образите на "Второто пришествие". Тези изображения на "Второто пришествие" възникнаха от това, че християнството най-напред извлече от човешкото усещане праекзистенциалното учение, учението за духовното съществуване преди зачатието и преди раждането. Днес от дълбините на човешката душевност отново напира потребността да се познае повтарящите се земни животи.
Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят.
Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това. От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>
Само за външния
свят
то "прилича на нещо", защото не е налице и най-малката връзка.
Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг. Днес някои разглеждат това като идеал. Само трябва да си представим какъв невъзможен калейдоскоп дава това, едно след друго: религия, смятане, география, рисуване, пеене! И вътре в главата то изглежда все едно в калейдоскопа са разхвърляни безразборно камъчета.
Само за външния свят то "прилича на нещо", защото не е налице и най-малката връзка.
И никой не желае да повярва, че днес е необходимо да се мисли на едро, не на дребно, че е нужно да имаме големи, обхватни гледни точки. Днес отново и отново можем да преживеем това, че на хората им е удобно да казват: Да, революция е нужна! Дори и една голяма част от еснафите днес вярват в революцията. Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция. Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно.
към текста >>
67.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния
свят
.
Какво се има в предвид с това, вече посочвах нееднократно, също и във връзка с въпроса на възпитанието. По отношение на въпроса за възпитанието казах следното. Казах, че ако занимавайки се интимно с децата ги запознаем добре, да речем, с идеята за безсмъртието на душата, когато просто поставим пред тях един пашкул на пеперуда и им покажем как пашкулът се отваря и от него излита пеперудата, то това обяснява на детето, че: Виж ти, едно тяло е като пашкула, и вътре живее нещо като пеперуда, само че то е невидимо.
Когато срещнеш смъртта, то и при теб ще излети пеперудата в духовния свят.
Такива сравнения действуват образно. Но не е просто необходимо да измислим едно такова сравнение, защото в такъв случай бихме действували в смисъла на естествено-научния светоглед. Защото с какво настроение обикновено посрещат хората от днешното образование едно такова сравнение, когато го направят веднъж? Хората от днешното време, когато почти са израснали са много умни, изключително умни. Те съвсем и не помислят, че човек вероятно може да бъде умен и по друг начин, различен от начина, по който те със своите абстрактни понятия си представят, че са умни.
към текста >>
68.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния
свят
.
Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука.
Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят.
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния
свят
посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във
физическия
свят
, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
Затова на първо място е парещ въпросът: как може образованието на учителите да се пресформира в бъдеще? То не може да бъде преобразувано другояче, освен така, че учителите да възприемат в себе си познанията за природата на човека, които могат да дойдат от духовната наука. Учителят трябва да е проникнат от връзката на човека със свръхсетивния свят.
Той трябва да е в състояние да вижда в подрастващото дете свидетелството за това, че това дете е слязло от свръхсетивния свят посредством зачатието или раждането, и че това, което е слязло, се е облякло с тялото, придобило е нещо, за което може да помогне тук във физическия свят, защото детето не може да го придобие в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния
свят
.
Пред душата на обучаващия или на възпитаващия всяко дете трябва да стои като един въпрос за свръх сетивния към сетивния свят.
Този въпрос не би могъл да бъде поставен в конкретен, подробен смисъл, по-точно не спрямо всяко дете, освен ако можем да приложим познанието за природата на човека, идващи от Духовната наука. В хода на последните три четири столетия човечеството все повече и повече свикна да разглежда човека, бих казал, само физиологически, да вижда само външната му телесна конституция. Най-вредно това разглеждане на човека е за възпитателя, за преподавателя. Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество.
към текста >>
Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във
физическия
образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
Затова преди всичко е необходимо основа на бъдещата педагогика да стане една произхождаща от Антропософията, антропология. Но това не може да стане по друг начин освен когато човекът бъде действително обгърнат от тези гледни точки, които ние тук често сме докосвали, и които в някои отношения го характеризират като едно триделно същество. Но човек трябва да е решен да приеме наистина вътрешно това триделение. Многократно съм насочвал вниманието ви от различни гледни точки, как човекът, какъвто той е изправен пред нас се разпада на това, което най-напред е нервно-сетивния човек, което популярно може да се изрази така: Най-напред човекът е Глава-човек. Като втора съставна част на човешкото същество, разглеждано външно, ние имаме онзи човек, който осъществява в себе си главно ритмични процеси, Гърди-човекът, а накрая, както знаете, имаме свързания с цялата веществообменна система Органи-човек, веществообменния човек, в когото се осъществява веществообмяната.
Това, което е човекът като действащо същество, то се изчерпва външно в образната фигура, във физическия образ на човека в тези три съставни части на цялостната му природа.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед всичко, което е свързано с този комплекс, ние трябва да кажем: че се случи така с човешкото душевно настроение, както току що описах, идва в общи линии от това, че религиите пропускат другата гледна точка: да погледнат човека, как той се ражда, как израства в света от първия детски вик, по този великолепен начин, как душевността все повече напира в телесността, да погледнат човека, как в него се издига това, което е живеело в духовния
свят
преди раждането му.
Ако обгърнем с поглед всичко, което е свързано с този комплекс, ние трябва да кажем: че се случи така с човешкото душевно настроение, както току що описах, идва в общи линии от това, че религиите пропускат другата гледна точка: да погледнат човека, как той се ражда, как израства в света от първия детски вик, по този великолепен начин, как душевността все повече напира в телесността, да погледнат човека, как в него се издига това, което е живеело в духовния свят преди раждането му.
Колко често днес се поставя въпроса: кое от духовната област намира продължението си с раждането на човека, във физическия човек? След това отново и отново се пита: Кое се продължава, когато човекът умира? След това обаче по-рядко се пита: Кое се продължава, когато човекът се ражда?
към текста >>
Колко често днес се поставя въпроса: кое от духовната област намира продължението си с раждането на човека, във
физическия
човек?
Ако обгърнем с поглед всичко, което е свързано с този комплекс, ние трябва да кажем: че се случи така с човешкото душевно настроение, както току що описах, идва в общи линии от това, че религиите пропускат другата гледна точка: да погледнат човека, как той се ражда, как израства в света от първия детски вик, по този великолепен начин, как душевността все повече напира в телесността, да погледнат човека, как в него се издига това, което е живеело в духовния свят преди раждането му.
Колко често днес се поставя въпроса: кое от духовната област намира продължението си с раждането на човека, във физическия човек?
След това отново и отново се пита: Кое се продължава, когато човекът умира? След това обаче по-рядко се пита: Кое се продължава, когато човекът се ражда?
към текста >>
Трябва да се научим да виждаме в растящото дете продължението на престоя му в духовния
свят
: тогава нашето разбиране за вечната ядка на човешкото същество ще става все по-неегоистично и неегоистично.
Към това трябва да се насочи вниманието в бъдещето. Ние трябва да се научим да се вслушаме в откровението на духовно-душевното в подрастващия човек, какво е било то преди раждането или преди зачатието.
Трябва да се научим да виждаме в растящото дете продължението на престоя му в духовния свят: тогава нашето разбиране за вечната ядка на човешкото същество ще става все по-неегоистично и неегоистично.
Защото ако някой не се интересува кое от духовния свят намира продължението си във физическия живот, а се интересува само от това, което се продължава след смъртта, то той е вътрешно егоистичен. Наблюдението на това, което продължава съществуването си от духовното във физическия свят е основа на едно неегоистично душевно настроение.
към текста >>
Защото ако някой не се интересува кое от духовния
свят
намира продължението си във
физическия
живот, а се интересува само от това, което се продължава след смъртта, то той е вътрешно егоистичен.
Към това трябва да се насочи вниманието в бъдещето. Ние трябва да се научим да се вслушаме в откровението на духовно-душевното в подрастващия човек, какво е било то преди раждането или преди зачатието. Трябва да се научим да виждаме в растящото дете продължението на престоя му в духовния свят: тогава нашето разбиране за вечната ядка на човешкото същество ще става все по-неегоистично и неегоистично.
Защото ако някой не се интересува кое от духовния свят намира продължението си във физическия живот, а се интересува само от това, което се продължава след смъртта, то той е вътрешно егоистичен.
Наблюдението на това, което продължава съществуването си от духовното във физическия свят е основа на едно неегоистично душевно настроение.
към текста >>
Наблюдението на това, което продължава съществуването си от духовното във
физическия
свят
е основа на едно неегоистично душевно настроение.
Към това трябва да се насочи вниманието в бъдещето. Ние трябва да се научим да се вслушаме в откровението на духовно-душевното в подрастващия човек, какво е било то преди раждането или преди зачатието. Трябва да се научим да виждаме в растящото дете продължението на престоя му в духовния свят: тогава нашето разбиране за вечната ядка на човешкото същество ще става все по-неегоистично и неегоистично. Защото ако някой не се интересува кое от духовния свят намира продължението си във физическия живот, а се интересува само от това, което се продължава след смъртта, то той е вътрешно егоистичен.
Наблюдението на това, което продължава съществуването си от духовното във физическия свят е основа на едно неегоистично душевно настроение.
към текста >>
А този, който гледа в духовния
свят
, знае, че преодоляването ще донесе със себе си не просто познания преодоляването ще донесе със себе си една съвсем различна нагласа на човека към човешкото му обкръжение.
Той само не осъзнава това, че и след смъртта е тук, затова иска да му се даде доказателство за това. Към това го тласка егоизма. Но истинското познание на човека няма да произлезе от егоизма, също и не от онзи сублимиран егоизъм, който току що описахме като причинител на интереса към продължението на душевното съществуване след смъртта. И трябва ли да се отрича, че религията дори много спекулира с този така обозначен егоизъм? Тази спекулация с егоизма трябва да бъде преодоляна.
А този, който гледа в духовния свят, знае, че преодоляването ще донесе със себе си не просто познания преодоляването ще донесе със себе си една съвсем различна нагласа на човека към човешкото му обкръжение.
Той ще чувства и усеща съвсем различно подрастващия човек, ако винаги гледа как се продължава това, което вече не можеше да остане в духовния свят.
към текста >>
Той ще чувства и усеща съвсем различно подрастващия човек, ако винаги гледа как се продължава това, което вече не можеше да остане в духовния
свят
.
Към това го тласка егоизма. Но истинското познание на човека няма да произлезе от егоизма, също и не от онзи сублимиран егоизъм, който току що описахме като причинител на интереса към продължението на душевното съществуване след смъртта. И трябва ли да се отрича, че религията дори много спекулира с този така обозначен егоизъм? Тази спекулация с егоизма трябва да бъде преодоляна. А този, който гледа в духовния свят, знае, че преодоляването ще донесе със себе си не просто познания преодоляването ще донесе със себе си една съвсем различна нагласа на човека към човешкото му обкръжение.
Той ще чувства и усеща съвсем различно подрастващия човек, ако винаги гледа как се продължава това, което вече не можеше да остане в духовния свят.
към текста >>
Би могло да се каже: човекът се намираше в духовния
свят
преди да слезе във
физическия
със зачатието или раждането. Т.е.
Само помислете колко много се измества един въпрос точно от тази гледна точка.
Би могло да се каже: човекът се намираше в духовния свят преди да слезе във физическия със зачатието или раждането. Т.е.
там горе той не е могъл да намери съответната си цел. Духовния свят явно вече не е могъл да му даде това, което душата му е копняла. И от духовния свят трябва да е възникнал поривът да слезе във физическия свят, да се облече в тяло и да търси във физическия свят това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
към текста >>
Духовния
свят
явно вече не е могъл да му даде това, което душата му е копняла.
Само помислете колко много се измества един въпрос точно от тази гледна точка. Би могло да се каже: човекът се намираше в духовния свят преди да слезе във физическия със зачатието или раждането. Т.е. там горе той не е могъл да намери съответната си цел.
Духовния свят явно вече не е могъл да му даде това, което душата му е копняла.
И от духовния свят трябва да е възникнал поривът да слезе във физическия свят, да се облече в тяло и да търси във физическия свят това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
към текста >>
И от духовния
свят
трябва да е възникнал поривът да слезе във
физическия
свят
, да се облече в тяло и да търси във
физическия
свят
това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
Само помислете колко много се измества един въпрос точно от тази гледна точка. Би могло да се каже: човекът се намираше в духовния свят преди да слезе във физическия със зачатието или раждането. Т.е. там горе той не е могъл да намери съответната си цел. Духовния свят явно вече не е могъл да му даде това, което душата му е копняла.
И от духовния свят трябва да е възникнал поривът да слезе във физическия свят, да се облече в тяло и да търси във физическия свят това, което вече не може да бъде търсено в духовния, когато времето се приближаваше към раждането.
към текста >>
Това затваряне в човешката глава идва оттам, че от всички органи на човека човешката глава е най-много пригодена към
физическия
свят
.
И така, защо човешката глава е така затворен в себе си?
Това затваряне в човешката глава идва оттам, че от всички органи на човека човешката глава е най-много пригодена към физическия свят.
Колкото и странно да ви звучи това, защото сте свикнали да гледате на нея като на най-благородния член на човека, все пак е вярно, че тази човешка глава е най-много напасвана към физическото съществуване. Главата изразява най-много от физическото съществуване. Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото тяло в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата. По отношение на главата човекът е най-много физическо тяло. По отношение на органите в гръдния кош, на ритмичните органи той е най-вече етерно тяло.
към текста >>
А Азът още не е белязал нищо значително във
физическия
свят
.
Главата изразява най-много от физическото съществуване. Така че можем да кажем: ако искаме да характеризираме физическото тяло в неговата най-основна част, то ние трябва да гледаме към главата. По отношение на главата човекът е най-много физическо тяло. По отношение на органите в гръдния кош, на ритмичните органи той е най-вече етерно тяло. По отношение на веществообменната система, човекът е най-много астрално тяло.
А Азът още не е белязал нищо значително във физическия свят.
към текста >>
За Аза не би могло да се посочи нищо във
физическия
човек.
Кое е най-подобно на етерното тяло? Частта на гръдния кош. Човекът е съставен от астрално тяло. Кое е най-подобно до астралното тяло? Веществообменния човек.
За Аза не би могло да се посочи нищо във физическия човек.
Така всеки орган на човека, главата, нервно-сетивния човек, Гърди-човекът, ритмическия човек и веществообменния човек става образ на нещо скрито зад него: главата се превръща в образ на физическото тяло, гърдите стават образ на етерното тяло, веществообмяната става образ на астралното тяло. Ще трябва да се научим да не разглеждаме човека така както това се прави днес, когато се изследват труповете в клиниката, когато се изследват части от плътта или нещо подобно, без значение дали в гърдите или в главата. Ще трябва да се научим да си казваме: Глава-човек, Гърди-човек и Веществообмяна-човек са поставени в различни взаимоотношения към космоса, изразяват картинно различни скрити зад тях неща. Това ще разшири днешния чисто антропологически анализ към антропоморфията. Разглеждани чисто физически органи те в гръдния кош и органите в главата са равностойни.
към текста >>
69.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
И не напразно именно Антропософската Духовна наука се опитва да по стигне нещо друго, да постигне приемането на това, до което може да се стигне с едно възобновено виждане на духовния
свят
, което не може да бъде разбрано с интелигентността, а само когато се позовем и на това, което науката на посветените извлича от духовния
свят
посредством виждането.
Това е нещо, по отношение на което хората всъщност не би трябвало да се отдават на илюзии. Човечеството трябва да се съобрази непосредствено с това, че трябва да се предпазва от едностранчивото развитие на интелигентността.
И не напразно именно Антропософската Духовна наука се опитва да по стигне нещо друго, да постигне приемането на това, до което може да се стигне с едно възобновено виждане на духовния свят, което не може да бъде разбрано с интелигентността, а само когато се позовем и на това, което науката на посветените извлича от духовния свят посредством виждането.
към текста >>
Аз ви казах: това се дължи на обстоятелството, че днес душите не слизат с удоволствие в изпълнения от материализъм
свят
.
А сега си спомнете, как преди последното си заминаване ви описах колко различни деца се раждат от пет, шест, седем, осем години насам, те се раждат може да се каже, с едно изражение на меланхолия на лицата си, което е ясно различимо за този, който може да различава тези неща.
Аз ви казах: това се дължи на обстоятелството, че днес душите не слизат с удоволствие в изпълнения от материализъм свят.
Би могло да се каже: преди раждането си душите изпитват известен страх да встъпят в света, в който интелигентността има склонност, предразположение към злото и се схваща в посока на отрицателно развитие.
към текста >>
70.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
Когато вчера ви описах ще е пътят на човешкия интелект, на човешката интелигентност в бъдеще, то това описание се уповава на съвсем определени факти, които могат да бъдат изнесени на бял
свят
и някои от които днес ще посочим.
Когато вчера ви описах ще е пътят на човешкия интелект, на човешката интелигентност в бъдеще, то това описание се уповава на съвсем определени факти, които могат да бъдат изнесени на бял свят и някои от които днес ще посочим.
Бих желал да кажа, че вие трябва практически да осъзнавате: когато пред вас се намира човекът, то този човек напълно е съществото, за което ние говорим в Антропософската Духовна наука. Това означава, че най-напред ние имаме пред себе си вие знаете това от моята "Теософия" -, и вие трябва да осъзнавате това, едно четирисъставно същество. Пред нас са Азът, така нареченото астрално тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обстоятелството, че ние имаме пред себе си тези четири съставни части на човешкото същество всеки път, когато така да се каже, човекът е из правен пред нас, има за резултат това, че обикновеното човешко наблюдение всъщност не знае какво има пред себе си в лицето на човека. Това всъщност вече не се знае.
към текста >>
Ако наблюдавате трупа, то вие имате
физическия
човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Обикновено се мисли: това, което е изправено пред нас, изпълвайки пространството, това е физическото тяло. Единствено това, което е физическо в него нямаше да може да се наблюдава така, както се наблюдава с обикновени очи, когато е изправено пред нас единствено като физическо тяло. С обикновените си очи ние виждаме това, което е изправено пред нас като физическо тяло, такова каквото е, само поради това, че то е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза. Това, което е физическо тяло, то е, колкото и странно да звучи, дори и когато живеем между раждането и смъртта, един труп. И всъщност, когато имаме пред себе си един човешки труп, то ние имаме пред себе си в действителност физическото тяло на човека.
Ако наблюдавате трупа, то вие имате физическия човек, без той да е проникнато от етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Той е изоставен от тях и в известен смисъл показва истинската си същност. Представата ви е погрешна, ако си представяте носите из пространството това, което предполагате че схващате като физическото тяло на човека. Много по-правилно би било да си представяте самите себе си като труп, и да схванете, че Азът ви, астралното ви тяло, етерното ви тяло носят този труп из пространството.
към текста >>
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния
свят
.
Разбира се, нещата, които сега разказвам не могат да се констатират по пътя на външната физическа наука, но тези факти са дадени именно от духовнонаучното прозрение. Ако се върнем назад в осмия предхристиянски век, с който, както знаете започва четвъртата следатлантска епоха, то ние, както отново ви е известно, ще стигнем до египетско-халдейската земна епоха. Да, тогава човешките тела бяха образувани по различен начин от днешните. Това, което бяха човешките тела, които днес са изложени в музеите като мумии, беше в по-фината си структура наистина различни от днешното физическо тяло. Те бяха много повече проникнати от растителността, те не бяха толкова изцяло трупове каквито са днешните човешки тела.
Като физически тела те бяха в известен смисъл много по-подобни на природата на растението, докато днешното физическо тяло и това е така от гръко-латинската епоха е много по-близко до минералния свят.
Ако ние поради някакво космическо чудо получим същите тела, като тези на египетско-халдейското население, то всички ние ще се разболеем. За нас това ще означава болест. Ще носим със себе си разрастваща се плът. А някои болести се състоят просто в това, че от части човешкото тяло атавистично се връща в състояния, които са били нормални по време на египетско-халдейската епоха. Днес в човешкото тяло съществуват язвени образувания, които се дължат просто на това, че една част от тялото получава склонността да стане такава, каквото е било цялото тяло по време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния
свят
.
Какво всъщност прави този труп, който ние носим със себе си? Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина.
Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек. А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи".
към текста >>
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния
свят
по съвсем различен начин от съвременния човек.
Той постига най-много в областта на математиката, на геометричното познание. Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят.
Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание. Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло.
към текста >>
А причините на някои инстинктивни познания на растителния
свят
могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
към текста >>
Малко се интересуват хората и за онова духовно изтъкаване и оживотворяване, което се оповестява така прекрасно след раждането, или след зачатието, с душата, която преди това се е намирала в духовния
свят
.
Егоистични станаха преди всичко вероизповеданията. А това вие можете да видите и в съвсем външни неща. Помислете как днешните свещеници зависят от това, да разчитат на егоизма на хората. Защото колкото повече се уповават на човешкия егоизъм, колкото повече обещават на човека за живота на душата след смъртта, толкова повече постигат целта си. Защото в общи линии в днешното човечество не съществува особено много интерес за други неща.
Малко се интересуват хората и за онова духовно изтъкаване и оживотворяване, което се оповестява така прекрасно след раждането, или след зачатието, с душата, която преди това се е намирала в духовния свят.
към текста >>
Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският
свят
нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството? О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха.
Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
към текста >>
Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен
свят
, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена.
Това говори твърде много. Затова нещо твърде ще се модифицира. Само в скоби ще кажа: Някои жени естествено съхраня ват понятията на съвремието единствено в готвенето, т.е. във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души.
Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена.
И ако съществува усет за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето. Да, наша работа е да се намесва и бъдещето. Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съзнание то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
към текста >>
71.
Съдържание
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Социалните импулси в съвременния
свят
Социалните импулси в съвременния свят
към текста >>
72.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен
свят
.
Това възпитателно и преподавателско дело, което имаме предвид тук, е построено изцяло върху познанието на човека, върху едно познание на човека, простиращо се върху целия човек, от неговото раждане до смъртта му, но едно такова познание, което желае да обхване и всичко онова, което бидейки свръхсетивна същност, се разиграва в този живот между раждането и смъртта като свидетел за това, че човекът принадлежи на един свръхсетивен свят.
към текста >>
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на
физическия
живот на човека.
Тази естествена наука може да ни даде ключа за разбиране на телесните и физиологическите функции по време на физическия живот на човека.
Ала това природно научно познание, тъй както ние го развиваме, експериментирайки с помощта на външни средства и наблюдавайки с помощта на външните сетива, тъкмо във времето, когато тази естествена наука е станала така велика, точно тя не успява да проникне по-дълбоко в същинския духовен живот на човека. Това, което искам да кажа по този начин, не е упрек. Това беше великата задача на естествената наука, тъй както я откриваме например – бих желал да кажа – събрана в една забележителна систематика у личност като Хъксли4. Това е главното постижение – веднъж природата е била видяна по този начин, без грижа за всичко онова, което живее в света на духовното.
към текста >>
Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен
свят
?
Затова имаме и едно познание за човека, което не може да премине към едно непосредствено практическо боравене с Духа. В нашата съвременна цивилизация ние имаме един духовен живот и различните религиозни вероизповедания са като продължение на този духовен живот. Но ние нямаме такъв духовен живот, който да може да каже нещо на човека, когато той отправя плахия въпрос за вечното, за непреходното, за свръхсетивното, на което човек принадлежи.
Ние нямаме духовен живот, който – с други думи – да е в състояние да ни даде убеждение, когато сме застанали самотни в света на нашия физически живот, с нашия физически жизнен мироглед и питаме: Какво е вечното, какво е свръхестественото, което е залегнало в основата на целия този сетивен свят?
към текста >>
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен
свят
.
Тогава можем да си изградим убеждения за това, какво сме били преди раждането в утробата на божествения свръхсетивен свят.
Ние можем да изградим убеждението за това, през което нашата душа ще трябва да мине, когато прекрачи Портата на смъртта. Това, което ние изграждаме под формата на убеждение, можем да го дадем във формули. То може – бих желал да кажа – да нахлуе като топла струя в сърцето ни, в нашата душевност. Можем да кажем: човекът е много повече в цялата Вселена, отколкото е в този физически живот между раждането и смъртта.
към текста >>
НАГОРЕ